Сега да си изпълня обещанието и да довърша за музеите.
След дома на Славейкови - баща и син, отидох до близо разположения музей на Никола Вапцаров (ул. Ангел Кънчев 37). Там ме очакваше изненада - уредничка беше дама със сериозно творческо портфолио. Една от личностите в България, посветила се на нелеката дейност да проучва архивите и да пише биографични трудове на такива имена от родното ни литературно минало като Вазов, Яворов, Яна Язова и др. Дамата ми разказа подробно за живота и творбите на Вапцаров, за спора между неговата вдовица и родителите му в Банско, за легендарното "Прощално", което ми подари като сувенир от музея в превод на английски, френски и руски език. Разказа, че това, което мнозина смятат (както съм учила и аз), че стихотворението е писано в 2 ч. следобед в деня на разстрела му. След гибелта на поета съпругата му Бойка казва, че той ѝ е подарил този стих месец преди да го екзекутират. Музеят съхранява лични вещи на патрона, както и най-голямата част от архива на Вапцаров. Има портрети, освен на поета, на съпругата и на майка му. Тя била завършила Американския колеж (Самоков) и говорила прекрасен английски - нещо толкова рядко за жена у нас през XIX век. Тук се пази и посмъртно връчената му международна награда за мир през 1953 г., дадена на майка му. В музея има макети на родния му дом в Банско и на кораба, на който е служил поета. Тук е първото издание на стихосбирката му "Моторни песни". В спалнята е семейното легло, което е било късо за Вапцаров. Над него виси погребална маска. Обсъдихме и мястото на жената в българската литература от преди век и докато се усетя беше минал час. На изпроводяк си купих 2 издания - книжка със стихове за деца, писани от Вапцаров. Аз дори не знаех, че той имал такива стихове, но дамата се беше ровила в архива, за да ги подбере и издаде в книжка с картинки. Купих една за моята Ани, а за себе си книга от същата авторка за Вазов. Благодаря за интересния разказ, Катя Зографова! След това посещение отидох за едно бързо лате в друго любимо заведение наблизо. След кратка почивка се отправих към музея на Патриарха на българската литература. Той е разположен на ъгъла на "Раковска" и "Вазов", на ул. Иван Вазов 10. Заема 2 етажа. Разбира се, тук отново има лични вещи и архив на писателя. Джобен часовник, очила, мастилница и перодръжка, първи и преводни издания и получени награди. Особено ми хареса кахлената печка в ъгъла. Стаите представят дневна, работен кабинет, трапезария, спалня и гостна. Купих си сувенири и отидох в градинката на "Кристал", където на една пейка четох до мръкнало. Следващият ден започна по идентичен начин - изпих кафето си на същото място и в 10 ч. тръгнах в посока базиликата Св. София. Там исках да посетя археологическия комплекс в подземието ѝ. Както е известно тази базилика е втората най-стара сграда в столицата след ротондата Св. Георги. "Света София" е построена от император Юстиниан. Под нея са открити гробници от I-IV век пр. Хр. Знае се, че църквата в днешния си вид е четвъртата подред църква, издигана на това място. Историята на София е тясно свързана с храма „Света София“, който подобно на Света София в Цариград е посветен на "Премъдростта Божия". Влязох в храма и го обиколих, преди да сляза в подземието. Под настоящата базилика „Света София” са експонирани гробни съоръжения от източния некропол на античния град Сердика и останките от три по-ранни църкви. Четвъртата църковна сграда е изградена в края на V, нач. на VІ в. Експонираните гробове и гробници са около 50 и се датират в периода ІІІ – V в., каменни саркофази, цистови гробове, зидани тухлени гробници – с плоско покритие от каменни плочи и засводени. Макар и рядко, някои от засводените зидани гробници са стенописвани. За разлика от IV в., през V век се използват предимно християнски символи. Типичен пример за такъв вид украса е гробницата на Хонорий, разкрита северозападно от базиликата „Света София” и датирана през V в. Върху свода на люнета е разположен надпис с червени букви, който гласи: “Хонорий, раб Божи”. Докато разглеждах, наоколо се носеше божествена музика. Беше озвучаване на кратко видео, разказващо за Миланския едикт, с който християнството е прието за равноправна религия в Римската империя. Записах го, за да го споделя с вас, може да го видите в галерията. Исках да посетя и гробницата на Хонорий отвън. За съжаление обаче тя бе затворена, защото се нуждаела от спешна реставрация, а както винаги, пари за това "няма". Обсъдихме с уредничката сбърканата ситуация, при която обект се държи затворен, вместо спешно да се ремонтира и да се отвори, за да се "самоиздържа" от входни такси. Елементарно е, и малките деца го знаят. Може да се изтегли заем за ремонта, а после с реклама и разумна такса за вход да се изплаща заема. Начин ще се намери, ако има воля за решаването на казуса. А дотогава обектът ще седи затворен и ще се саморазрушава, докато ремонтът не стане излишен. Българското общество има толкова големи проблеми, че кой ли ще се трогне от някаква си гробница? То Преображенския манастир до В.Търново е пред разруха - какво остава за тук? Но по-добре да спра, че като го мисля, кръвта ми кипва! Излязох навън в слънчевия ден - беше пълно с деца, които се снимаха тук и там. Направих и аз няколко снимки и потеглих. След обяд бях на работа вече. Разгледайте галерията и може да споделите в коментар кой от тези музеи най-много ви допада или къде вече сте били. Може да се получи интересна дискусия.
