вторник, 20 май 2014 г.

На Хърватска с любов

Хърватска винаги ми е била слабост; определям я като любимата си балканска страна. По-специално една дестинация в страната, която мечтаех да видя още откакто узнах, че съществува, преди доста години. От мечта се беше превърнала в идея фикс и само дебнех удобна възможност да се отправя натам. През 2012 г. имах няколко възможности да пътувам, но с моята Хърватска нещата не се случваха. Понеже си бях харесала маршрут, а той бе анулиран поради „липса на интерес”, трябваше да търся алтернативи. А междувременно годината напредваше и датата на сватбата приближаваше необратимо. Тогава ми хрумна да организирам едно пътуване до Хърватска като сватбено пътешествие. Какъв по-добър начин да съчетая любовта си към човек, пътешествия и определена дестинация?
Така през септември със съпруга ми заминахме за Хърватска. Най-сетне и тази моя мечта бе на път да се осъществи. Първата ни спирка там бе столицата, разстоянието до там през Белград е над 780 км.
За произхода на името на града има много хипотези. Разбира се, освен историческите факти, има и много легенди, които се ползват с по-голяма популярност сред хората, както местните, така и гостите на града. Може би най-популярна и обичана е следната.
Според стара легенда, владетелят на града, бан Йелачич, бил жаден и наредил на момиче на име Манда да вземе вода от езерото Мандушевац и да му подаде, с думите: "Загреби, Мандо!".  Днес това място се нарича площад бан Йелачич, езерото е фонтана Мандушевац и на метри от него се издига конната статуя на бан Йелачич. (Бан е средновековна титла на управител на област в Босна, Унгарското кралство, Хърватско, Трансилвания, Влашко и Албания.)
За́греб е столица и най-голям град на Хърватска. Разположен е на р. Сава, приток на Дунав, на височина 104 м над морското ниво (най-ниската точка) до масива Медведница. Загреб е на възраст над 900 год.
Първото споменаване за Загреб се отнася към 1094 г., когато унгарският крал Ласло I учредил епископство в селището на хълма Каптол. В онова време населените места Градец и Каптол, сега в състава на историческото ядро на  гр. Загреб, били две независими селища.
В 1242 г. Градец със Златна була от хърватско-унгарския крал Бела IV е провъзгласен за свободен кралски град.
В началото на XVII в. Градец и Каптол окончателно се слели в един град, епископството на Каптол се преименува в архиепископство на Загреб.
В 1669 г. йезуитите основават първата гимназия и академия. Тази година се смята за рождена дата на Загребския университет. Скоро Загреб става културен център на страната и един от най-големите градове в поречието на Сава в Хърватска.
В 1776 г. от Вараждин в Загреб се местят заседанията на хърватското кралско вече (правителство), след което градът фактически придобива столичен статут.
На 25 юни 1991 г. Сабор Републике Хрватске обявил независимостта на Хърватска и провъзгласил Загреб за нейна столица. В май 1995 г., по време на гражданската война, Загреб е подложен на въздушна атака от страна на военни формирования на самопровъзгласилата се Република Сръбска Краина, в резултат на което загинали 7 и били ранени минимум 175 души.
В Загреб има университет (28 факултета), 16 театъра, 22 музея и 31 художествени галерии.
Най-известният театър на града е Хърватският Национален театър, създаден в 1895 г. и разположен във великолепна сграда, построена в същата година и с право смятана за една от архитектурните перли на града.
Най-известната концертна сцена е Концертна зала Ватрослав Лисински”.
Сред загребските паркове изпъква с големите си размери Максимир — любимо място на столичани. Там са разположени едноименният стадион и Загребският зоопарк.
В Загреб се провеждат редица важни фестивали: за анимационни филми; фолклорна музика; театър; съвременни танци;кинофестивали; за поп музика; за авангардна музика; фестивал на Загребската филхармония и др.
Горният град е историческият център на старото селище Градец. Разположен е на върха на висок хълм, съединен с Долния град с фуникуляр. Най-забележителни обекти са:
Църквата Св. Марк е католическа енорийска църква. Намира се на площад Св. Марк, редом със сградата на парламента на Хърватска и бившия дворец на бановете, който днес е седалище на правителството на страната.
Енорията Св. Марк за пръв път се споменава в исторически документи в 1261 г. Приема се, че църквата е изградена в 1242 г.; за това свидетелствува романски прозорец на южната фасада. Заради средновековни пожари и земетресения зданието нееднократно е преустроявано, първоначалният му вид сега е трудно определим. Във връзка с многобройните преустройства, църквата с форма на тринефна базилика, съчетава романски, готически и барокови детайли. Последната сериозна реконструкция църквата търпи в 1876—1882 г. под ръководството на виенския реставратор на готически църкви Фридрих фон Шмидт. Точно тогава храмът получил нов покрив, даващ му неповторим и запомнящ се облик, и го направил визитна картичка” на Загреб.
Именно благодарение на този необичаен керемиден покрив неголямата църква Св. Марк е известна далеч зад пределите на Хърватска. На покрива с цветни керемиди са изобразени два огромни герба — гербът на гр. Загреб (бял замък на червен фон) и гербът на Триединното кралство Хърватия, Далмация и Славония.
Църквата Св. Марк е известна също с готическия южен портал от XIV в. 15 дървени скулптури,  дело на пражкия майстор Иван Парлер, са разположени в отделни ниши. В горната част на портала са Богородица и Йосиф с младенеца Иисус, долу — 12 апостоли. Част от статуите са автентични, други, по-късни, са поставени вместо изгубени и съсипани. На северозападната стена на храма може да се види лъв, който държи древния герб на Загреб, и дата — 1499 год. В интериора на храма са интересни фреските с изображения на членовете на хърватското кралско семейство.
Кулата Лотршчак е средновековна крепостна кула в Загреб. Разположена е на Алея Щросмайер и е съставна част на Градец или Горни град.
Кулата датира от XIII в., когато била построена за защита на южните врати на градските стени на Градец. И по структура, и по пропорции това е романска постройка-укрепление, престанала да изпълнява чисто отбранителна функция и която по-нататък се адаптирала според нуждите на епохата.
Името на кулата произхожда от латинското словосъчетание campana latrunculorum („Камбана на злодеите”), което насочва към камбаната на кулата, окачена в 1646 г., за да сигнализира за затварянето на градските врати.
Своят окончателен вид кулата Лотршчак получила в XIX в. след преустройство, извършено от архитекта Куно Вайдманн. Тогава достроили трети етаж и добавили прозорци. Височината на „тялото” на кулата е 19 м, покрива — 5 м, купола — 6 м, т.е. цялото съоръжение достига 30 м.
Същевременно на върха на кулата монтирали оръдие (Grički top), което ежедневно на пладне произвежда изстрел.
Също така на върха на Лотршчак днес е устроена обзорна площадка, където посетителите могат да се качат, за да видят панорамата на Загреб. В кулата, освен топа, сега работи малка художествена галерия-изложба, и магазинче за сувенири.
Църква Св. Екатерина. Построена от йезуитите в 1632 г., един от най-добрите образци на барокова църковна архитектура в Хърватска.
Тя е католически храм, катедрална църква на Загребската архиепархия; една от най-красивите загребски църкви. Храмът е разположен на площад Св. Екатерина.
След забраната на йезуитите (1773 г.) църквата Св. Екатерина е предадена на енорията Св. Марк в 1783 г., а от 1874 г. станала катедрала.
Тя е еднонефно култово съоръжение с 6 странични параклиса и апсида. В капелите са разположени 5 дървени олтара в стил барок (XVII в.) и един мраморен, датиращ от 1729 г.
Каменната врата. Най-старото съоръжение в Загреб, построена в началото на XIII в. Вътре има миниатюрен параклис  с чудотворната икона на Богородица, почитана като покровителка на града.
Катедрала Възнесение на Св. Богородица и Св.Св. Стефан и Владислав. Разположена в историческия център на стария Каптол. Първият храм на това място, наричан храм на Св. Стефан, е построен в 1175 г., от тогава многократно е преустроявана, за последен път в 1880 г. в неоготически стил. Височината на кулите е  над 100 м.
Това е католически храм и катедрала на Загребската архиепархия-митрополия, седалище на примаса на Хърватска (в 2009 г. — кардинал Йосип Бозанич).
Строителството на храма започва в 1093 г., но в 1242 г. зданието е разрушено по време на монголски набег. В края на XV в. Османската империя нахлува на територията на Босна и Хърватска, вследствие на което много градове започват да издигат фортификационни съоръжения. Около храма също са построени стени, част от които е запазена до наши дни. В XVII в. на южната страна на зданирто е издигната кула, използвана като военен наблюдателен пункт.
В 1880 г. храмът сериозно пострадал в резултат на силно земетресениерухва основния неф. Реставрацията на храма е възложена на архитект Герман Болл. Той успява да възстанови неоготическия облик на зданието, а също да издигне две кули с височина 105 и 108 м.
Площад бан Йосип Йелачич. Централният площад на Долния град. Разположен е право на юг от пазара Долач. Сградите около него принадлежат към най-разнообразни архитектурни стилове: от класицизъм през барок до модерн. В центъра на площада е конната статуя на бан Йелачич.
Наречен е в чест на граф Йосип Йелачич Бужимски — австрийски пълководец от хърватски произход, бан на Хърватия от 1848 до 1859 г.
На югозапад от площада е разположен Небодерпървият небостъргач в Загреб, построен в 1959 г. На изток е фонтанът Мандушевац. Още по на изтоксградата на Загребската банка, най-голяма в Хърватска (авторско видео).
Площад маршал Тито, с разположената на него сграда на Хърватския Национален театър и сградата на Загребския Университет (1856 г.).
Хърватският национален театър е най-старата и главна оперна и театрална сцена, значителен културен център на страната.
На сцената му са се представяли много международни звезди на операта, балета, театъра и киното, сред които: Ференц Лист, Сара Бернар, Ференц Лехар, Рихард Щраус, Жерар Филип, Вивиен Ли, Жан Луи Баро, Питър Брук, Марио дел Монако, Хосе Карерас.
Площад крал Томислав, най-големият площад-парк в Загреб. На южната страна се намира сградата на Железопътната гара, на северната — изящният павилион на изкуствата (1896 г.), където е разположен музей. На площада стои паметник на крал Томислав (1947 г.).
Долач е най-големият, най-известният и най-важен пазар в Загреб. Открит е през 1930 г. Той е пазар за земеделски продукти, разположен в Горни градв градския район Медвешчак на Загреб. Долач е най-посещаваният пазар, известен с комбинацията от традиционен открит пазар със сергии и покрит пазар по-долу. Разположен е само на метри от главния градски площад, Бан Йелачич, по средата между най-старите части на града, Градец и Каптол.
Един от модерните символи на града, лесно разпознаваем по своя футуристичен дизайн, е Арена Загреб.
Арена Загреб е мултифункционална спортна зала, разположена в югозападната част на града, (в квартал Ланище, Нови Загреб). Обектът включва също Арена Комплекс (Арена Център), което го прави един от най-големите шопинг-развлекателни центрове в града.
Арена-та се използва за хокей, футбол, хандбал, лека атлетика, баскетбол, волейбол, разни други спортни състезания и различни концерти, изложби, панаири, събрания и конгреси.
Търговският център и Арена Загреб „споделят” различни услуги като съвместен паркинг, кино мултиплекс, уелнес център, много ресторанти, кафенета и магазини. Малко цифри:

Първа копка
20 юли 2007 г.
Строен в периода
2007-2008 г.
Открит
27 декември 2008 г.
Стойност
89 млн.

Капацитетът на залата варира между 15 200 места за спортни събития и 25 000 за концерти.
Арена Загреб спечели наградата Структурен дизайн на годината за 2009 г. на Световния архитектурен фестивал и др. награди.
С влизането в града отидохме направо в хотела и се настанихме. Имахме няколко часа за самостоятелно разглеждане. Оставихме багажа в стаята и на рецепцията обмених евра за хърватски куни. Хотелът беше на метри от Арена Загреб и там беше автобусната спирка за центъра. Отидохме; още си пазя билетчето от автобуса за спомен; само не помня номера на линията. Слязохме на Железопътна гара Загреб; от там се спуснахме пеш покрай парка Крал Томислав, където видяхме павилиона на изкуствата, фонтана, конната статуя на крал Томислав, продължихме покрай парк Zrinjevac с фонтана, Върховен съд на Хърватска, красива църква с 2 кули и девиз „твои сме и твои искаме да бъдем” под статуя на Христос; така и не разбрах как се казва; след което излязохме пред катедралата Възнесение на Св. Богородица и Св.Св. Стефан и Владислав. Разгледахме храма, крепостните стени и кули, статуята на Богородица на площад Каптол, пазара Долач (където вечеряхме), после слязохме на площад Йелачич с фонтана Мандушевац и статуята на бана. Обратно на пазара Долач, този път водени от екскурзовода, се спуснахме по ул. Скалинска, после по Иван Ткалчица до Кървавия мост.
Това е улица в сърцето на града. Наречена е на стария мост над р. Медвешчак, който се оказал безполезен след покриването на реката. Макар че мостът станал улица, името останало по исторически причини – да напомня за историята и като свидетел на миналото на Загреб. Мостът получил името си заради постоянните конфликти, разиграващи се върху дървените му греди между гражданите на Градец и Каптол.
След това се изкачихме по Радичева улица, покрай Баптистката църква, на площадчето пред Каменната врата видяхме статуята „Св.Георги убива змея”, минахме през Каменната врата с чудодейната икона на Богородица и по ул. Каменита излязохме на площад Св. Марк. След разглеждането на обектите на този площад се спуснахме по ул. Кирилометодска до храма Св. Екатерина и кулата Лотршчак, видяхме фуникуляра на Загреб. Спуснахме се по алея Щросмайер, след това по едни стълби излязохме пак на площад Йелачич. Междувременно се бе стъмнило затова хванахме автобуса и се прибрахме в хотела.
На следващия ден закусихме и потеглихме към втората ни цел и моя главна причина да замина за Хърватска – Националният парк „Плитвички езера”. Разстоянието до тях от столицата е 138 км, като с навлизането в планинския район пътят става все по-живописен. Думите няма да ми стигнат да опиша цялата тази прелест, така че съветвам всички, които биха пътували до Хърватия да не пропускат тази дестинация – „перла в короната” на хърватския туризъм. Разбира се, и тук ще се сблъскате с неизбежния „пасив” на всяко популярно туристическо място – тълпи от туристи, но не забравяйте, че и вие самите сте едни от тях; и те, като вас, искат да се насладят на чудното природно творение, „рожба на връзката” между водата и камъка.
Пли́твичките езераърв. Plitvička jezera) са национален парк в Хърватска, разположен в централната част на страната. Водите на р. Корана, течащи през варовика, за хиляди години са наслоили бариери от травертин (бигор), образувайки естествени бентове, които, на свой ред, създали поредица от живописни езера, водопади и пещери.
Името „Плитвички езера” за пръв път е записано от свещеника от Оточац, Доминик Вукасович в 1777 г.
На 8 април 1949 г. Плитвичките езера получили статут на национален парк, а от 1979 г. са включени в списъка на Световното природно наследство на ЮНЕСКО.
До 1958 г. паркът е недостъпен за туристи, в него са прокарани само просеки. В 1958 г. Йосип Мовчан, директор на парка, започнал строеж на пешеходни пътечки, а днес в допълнение към широката мрежа от тях действуват маршрути на екологично чисти електрически влакчета и корабчета. В езерата на парка е абсолютно забранено къпането и риболова, а в парка като цялоправенето на пикник, палене на огън, пушене, забранен е достъпът на домашни любимци. За нарушителите има солени глоби. Тези строги правила се налагат заради необходимостта да се опази природното равновесие, което в продължение на много години е поддържано от местните еколози.
През пролетта на 1991 г. територията на парка станала „сцена” на събития, наречени Плитвичкият Кървав Великденпървият въоръжен сблъсък от войната в Хърватия, довел до жертви. По време на войната в Югославия Плитвичките езера не веднъж били арена на боеве. Днес самият парк е напълно разминиран, а туристическата инфраструктура е възстановена и се развива интензивно, макар че в околностите на парка до сега понякога намират мини.
Територията на националния парк Плитвички езера заема 29 482 ха, включва 16 големи и няколко по-малки карстови каскадно разположени езера, 140 водопада, 20 пещери и уникална вековна буково-елова гора със способността да се самовъзобновява, освен това големи площи заемат боровите гори. Паркът е разположен на надморска височина от 400 до 1200 мот територията му са планински), затова тук преобладава планинска природа.
Територията на парка е обитавана от 321 вида пеперуди, 161 вида птици, 21 вида прилепи, вълци, диви котки, кошути, но най-атрактивният му обитател е кафявата мечка, която е емблематична за парка и фигурира в логото му (според последните преброявания той се обитава от 14 мечки). Езерата са пълни с пъстърва и техните многобройни пасажи са допълнителна атракция за посетителите.
Сумарната разлика между нивата на най-горното и най-долното езеро е 133 м. Най-горното езеро се захранва от две малки рекички, носещи имена Црна и Биела. Плитвичките езера са едно от малкото места на планетата, където ежегодно се появяват нови водопади, което е свързано с варовиковия произход на местните планини. Падналите във водата листа и клони от растящите наблизо дървета бързо се покриват с варовикова коричка (процес на бигоризация); когато отмират се вкаменяват и образуват твърди отлагания, преграждащи реките. Водата, постепенно размивайки тези бентове, образува нови водопади.
Паркът е разположен в планинска местност, най-високата точка е вр. Мала Капела (1280 м).
Езерата в парка (16 големи и множество малки водоеми) са разделени на две групи: Горни и Долни. Общата площ на езерата е 217 ха. Подхранват ги 5 реки: Корана, Црна, Биела, Плитвица и Риечица. Заради размиването на скалата и образуването на нови отлагания, езерата и водопадите постепенно изменят своята конфигурация.
Най-големите Горни езера:
Прошчанско езеро - 68 ха, дълбочина 37 м, дължина 2.5 км;
Козяк - 81.5 ха, дълбочина 46 м, дължина над 3 км;
Най-големите Долни езера:
Милановац - 3.2 ха;
Калуджеровац - 2.1 ха;
Основните водопади на Горните езера — Батиновачки, Галовачки, Козячки; на Долните — Милановачки, Милке Търнине, Велике каскаде. Най-красиви и известни с право се явяват групата водопади Саставци, при които водите на р. Корана и Плитвица падат, в края на Долните езера.
Най-високият сред тях е Големият водопад (хърв. Велики слап): 78 м.
Паркът е интересен също от гледна точка на спелеологията — на територията му има 20 пещери, а особен интерес представляват пещерите, намиращи се под водопади. Най-известни са: Шупляра, Голубняча, Црна печина.
Разходихме се пеш по дървените мостчета над езерата и край водопадите и пещерите, возихме се на електрическо влакче, плавахме на електрическо корабче; наслаждавахме се на тюркоазеносини води (поетично наричат парка „тюркоазените очи на Хърватска” – вече знам причината), кристално чист въздух и природа като цяло; гледки, които изморяват съзнанието, но и предизвикват глад „за още”, защото очите попиват ненаситно изобилието от красота, което Майката-Природа толкова щедро е дарила на това късче земя, превръщайки го в моя „личен рай на земята”. Не ни се тръгваше, но, преситени с впечатления и с „купища” снимки, се отправяме към автобуса и с него, към хотела.
Нощувахме в хотел в курорта Опатия. До там ни предстояха още 180 км, част от които също през планински, следователно живописен, терен. Наслаждавах се на всеки миг от пътуването.
Трябва да се признае едно на хърватите – имат страхотни пътища; особено по крайбрежието на Адриатика,; на човек с по-слаби нерви / сърце / стомах може да му прилошее като гледа как се движи буквално на ръба и отдолу се чува прибоят. Но съоръженията си ги бива – и тунели, и мостове, и естакади, всичко, за да се свържат всички части на страната една с друга.
Пристигаме в курорта, настаняваме се в хотела и имаме възможност за плаж, после душ, вечеря, късна разходка по тъмно и е време за сън. На другия ден ни очакват още срещи с „перлата” на Адриатика.
След закуска се отправяме към о. Крк. Чакат ни над 64 км и един мост.
Кркският мостърв. Krčki most) е железобетонен сводов мост, дълъг 1430 м, свързващ остров Крк с континента. По моста преминават над милион автомобила годишно. По дължина на арките Кркският мост заема второ място в света сред мостовете, чиито арки са изградени във вид на дъги от бетон. Мостът е завършен и открит в 1980 г. и първоначално се нарича Титов мост, в чест на бившия президент на СФРЮ Йосип Броз Тито.
Конструктивно мостът се състои от две железобетонни арки, които се опират на остров Св. Марко, лежащ между Крк и континента. Дължината на по-дългата арка е 390 м, по време на строителството и до 1997 г., тя е най-дългата бетонна дъга в света.
Кркският мост е разположен на клон от Адриатическата магистрала, основният път по Адриатическото крайбрежие. Той свързва гр. Риека с аерогарата, намираща се на Крк. През първите 20 год. от своето съществуване мостът е пресечен от 27 млн. автомобили, което превишава над два пъти броя автомобили, превозени от фериботи от острова и към острова. Растящият трафик принуждава замяна на моста с по-голям, който понастоящем е в стадий на планиране.
Преминаваме моста и вече сме на Крк.
Крк e остров в северната част на Хърватска, около далматинското крайбрежие, в залива Кварнер.
Площта на острова е 405,78 км². Крк, заедно с Црес, са най-големите острови в Адриатика.
Крк е отделен от далматинския бряг с тесен пролив, над който е прехвърлен Кркският мост. От островите Црес, Раб и от полуостров Истрия Крк е отделен със залива Кварнер. Островът е свързан чрез редовни фериботни линии с о. Црес, о. Раб. На острова има аерогара, обслужваща също разположеният на континента гр. Риека.
Крк е град в Хърватска, най-големият град на едноименния остров. Крк е разположен на юго­западното крайбрежие на острова.
Това е един от най-старите градове на Адриатика. Селище на това място има непрекъснато, започвайки от епохата на Римската империя, когато тук е разположен римският град Курикум. Съвременното име на града произхожда от римското. В ранното Средновековие принадлежи на Византия. От VII в. до наши дни Крк е епископска резиденция. В V—VI в. над руините на римските терми е построена християнска базилика, която след това многократно е преустроявана.
През VII в. Адриатика е населена от славяни. В IX—X в. контролът над Крк е получен от Хърватското кралство, в XIII в. в Крк са построени францискански и бенедиктински манастири. В XV в. градът преминава под контрола на Венеция, в този период той е силно укрепен. Фортификационните съоръжения се строят в различно време, най-старата им част е кулата Куплин (XII в.), замъкът Франкопан датира от периода XII—XIV в., а градските врати, стени и цилиндричната кула са създадени в края на XV—XVI в.
След падането на Венецианската република в 1797 г. Крк преминава към Австрия. В 1918—1921 г. Крк е окупиран от италианци, след Първата световна война той става част от Кралството на сърби, хървати и словенци, впоследствие Кралство Югославия. След Втората световна война влиза в състава на СФРЮ. След разпада на последната в 1990 г. островът става част от независима Хърватска.
Започваме нашата обиколка от пристанището, после форума, катедралата, крепостта, слънчевия часовник на крайбрежната алея, докато дойде време за обяд. Да разкажем нещо за всеки обект.
Форумът е площад, на който бил разположен римският форум. Тук през венецианския период е построено кметство. На площада се намират също сградата на градската управа и старинен кладенец.
Градските стени са фортификационни съоръжения на стария град.
Катедралата Възнесение на Пресвета Дева Мария, Кркската катедрала е католическа катедрала в гр. Крк. Тя е храм на епархията Крк и архитектурен паметник.
Катедралата Възнесение на Пресвета Дева Мария е построена в XII в. върху основата на раннохристиянска базилика от V—VI в. Представлява част от религиозен комплекс, в който освен нея влиза романската църква Св. Квирин (XII в.), камбанария от XVI в., увенчана с фигура на ангел с тръба, параклис Св. Барбара (XV в.) и раннохристиянски баптистерий от V—VI в.
Сградата е издигната в XII в., за пръв път се споменава около 1186 г. Археологическите разкопки от средата на XX в. доказват, че на това място в римската епоха са разположени терми, а християните използват мястото от IV в.
Катедралата е ориентирана по традиционната за раннохристиянските храмове линия изток-запад. Дължината на храма е 40 м, вътрешната ширина е 14,5 м. Храмът е тринефен, централният неф е отделен от страничните с редици от колони. Разстоянието между колоните е 3,1 м.
Катедралата няколко пъти е разширявана и преустроявана, в частност са изградени редица параклиси около страничните нефове. Около 1450 г. главата” на фамилията Франкопан, за които о. Крк има особено значение, като място на възникване на рода, нарежда издигане на параклис в чест на Св. Барбара, покровителка на семейството. Подът на параклиса е украсен с герба на Франкопаните. В 1500 г. са построени два ренесансови амвона, в 1538 г. е препостроена и разширена апсидата, в 1700-те години е изграден хор, на който е разположен орган. В 1717 г. е изработен епископски трон.
Замъкът Франкопан е разположен в древния град Крк, на площад Камплин. Той е издигнат от хърватския благороднически род Франкопан в течение на няколко века и от няколко поколения. След смъртта на първия дук Dujam, синовете му продължават да властват над острова и града. Те оставят първите архитектурни следи в гр. Крк. Най-старата част на крепостта е квадратната кула с епархията, в която се намира съдебната зала на Франкопаните. Надписът на люнета над входа потвърждава, че сградата е издигната през 1191 г., по времето на епископ Йоан и дуковете Vitus и Bartula, с помощта на цялата община.
Кръглата кула на северния ъгъл на замъка с напречно разширена долна част, е построена след площада, вероятно през 13 в. Тя е възстановена около 1480 г. и отново около 1600 г. На кулата има повреден надпис, който датира от 1500 г. Тази цилиндрична кула е на два етажа и таванско помещение. На партерния етаж някога имало две врати, една отворена към Камплин, а другата към вътрешността на замъка. В източния край на замъка, с изглед към морето, все още има квадратна кула, докато в западния край имало караулка за охрана. На територията на комплекса имало място за войници. Не е известно точно кога, но целият комплекс е завършен преди 1348 г.
След разглеждането на града, силно изгладнели, потърсихме някое хубаво местенце за обяд. Седнахме в едно рестарантче на самия бряг и си поръчахме. Аз хапнах разкошно блюдо с микс от морски дарове на грил, гарнирани с домати, сирене тип фета и босилек; беше невероятно. Аз съм голям почитател на средиземноморската кухня (в частност – на морските дарове) и това беше моята „черешка на тортата” в Крк. Само като се сетя и ми се приисква отново да стегна сака и да замина, да се наслаждавам на Адриатическата панорама и на прекрасната кухня. След обяда отидохме на „лов” за сувенири и отново се насладих на най-наситения морскосин цвят, който човек може да си представи, след което заминахме от острова, по моста, към континента. Следваща спирка – Риека; от там ни делят 49 км.
Рие́ка е град и пристанище в Хърватия, трети по големина град в страната след Загреб и Сплит. Намира се в северната част на Далмация, до полуостров Истрия.
Градът лежи при устието на р. Риечина в Риечкия залив, част от залива Кварнер на Адриатическо море. Тази река е дала името на града — Rijeka, което на хърватски език означава просторека.
В исторически план и до днес Риека е най-голямото хърватско пристанище, както товарно, така и пътническо. Основните доходни пера на града са пристанища, съдостроене и туризъм.
В района на града са разкопани множество неолитни селища. В доримския период са основани келтското селище Тарсатика (днешният Трсат, част от Риека) и моряшкото селище Либурни.
В I в.пр.н.е. тези селища с околностите им са завладени от римляните.
След падането на Западната Римска империя градът е превземан от готи и лангобарди, присъединен е към Франкското кралство.
В VII в. идват славяни, смесвайки се с местното романско население. Градът влиза в състава на Хърватското кралство.
Първите документални сведения за Риека се отнасят към XIII в.: в актове от онова време фигурират селата Трсат (на левия бряг на Риечина) и Риека (на десния бряг).
През 1466 г. градът влиза в състава на многонационалната държава на австрийските Хабсбурги.
През 1599 г. Великата чума отнела живота на над 300 жители на Риека от 3000 души, живеещи в пределите на градските стени. През 1627 г. в Риека е основана Йезуитска гимназия, която става впоследствие основа на Риекския университет. В XVIII в. е основано Риекското предградие Сушак (в 1947 г. Сушак и Трсат официално се присъединяват към Риека). През 1750 г. земетресение предизвиква големи разрушения в Риека. Серията земетръси продължава цяла година. Градът преминава от Австрийската към Френската империя и в състава на Австро-Унгария: от Австрия към Унгария и Хърватия многократно. Всички опити на Венецианската република да сложи ръка над него се провалят.
След Първата Световна война градът става крайъгълен камък в отношенията между Италияъм която преминава съседна Истрия) и образуваното Кралство на сърби, хървати и словенци, по-късно Кралство Югославия, в чийто състав влиза Далмация. Двете държави смятат Риека за своя територия.
Следва куриоз в историческото развитие на града: на 12 ноември 1920 г. той е обявен за независима република с утопично-социалистическаелементи на фашизъм) конституция; новата държава е призната от САЩ, Великобритания, Франция. Имали даже своя комунистическа партия – най-малобройната в света. На 3 март 1922 г. местните фашисти свалили правителството, завзели властта и поискали помощ от Италия. На 17 март в града влизат италиански войски. В периода 1924 – 1943 г. градът е в състава на Италия, като славянското му население е подложено на преследване и асимилация.
През 1943 г. Анте Павелич връща Риека, наред с други освободени райони” в състава на Хърватия. Репресии срещу италианското население не са прилагани. През 1947 г. по-голямата част от италианското население напуска града. От 1991 г. Риека е в състава на Хърватска.
Оставяме автобуса на паркинга и тръгваме из града. Първата забележителност, с която се срещаме, е Наклонената кула, следват фонтанът Кавазаки, Бялата църква (Възнесение на Непорочната Дева Мария), катедралата Св.Вит, фонтанът „Старите воденични камъни”, Градската (часовникова) кула, пешеходната ул. Корзо, Старата врата. Минавайки под нея нашата организирана обиколка завърши и имахме няколко часа за самостоятелно разглеждане. Още в автобуса, наближавайки Риека, видях високо на върха на един хълм, крепост. Аз, разбира се, съм вманиачена по стари крепости, замъци, дворци, затова не е чудно, че исках веднага да отида до там. Екскурзоводката ни се опита да ме стресне като каза, че било много далече и нямало да ни стигне времето да се качим, разгледаме и да се върнем, но тя не ме познава. Когато искам да видя някакъв обект и разполагам с малко време, развивам завидна скорост за пешеходец-турист и винаги успявам да се впиша успешно в бюджета на времето.  Но да не „изпреварвам” събитията – всяко нещо по реда си. Първо да разкажа за изброените дотук обекти.
Старата врата е остатък от древноримска сводова врата като част от стена, някога ограждала древноримското селище.
Античната стена, която е открита зад църквата Св. Себастиан, е тясно свързана с паметник, известен в литературата като "Римската арка" или "врата". Установено е, че Старата врата е най-старият архитектурен паметник в Риека. От 1700 г. тя привлича вниманието на много учени. През 19 в. първоначлно е считана за триумфална арка, издигната в чест на император Клавдий. Петър Кандлер, археологът, счита, че това е вратата на крепостта, а историкът от Риека, L.G. Cimiotti, доказва, че е така. Д-р Mate Suić, съвременен археолог, посочва, че портата е всъщност вратата на Тарсатика, т.к. това е единственият детайл, останал от паметника с изглед към морето. Тази хипотеза е потвърдена през 1955 г., когато останките на античната стена, които са принадлежали на крепостта, са открити в задната част на църквата на Св. Себастиан и археологически проучени през 1981 г.
Градската кула някога била вход в Стария град от страна на морето. Кулата е украсена със старинен бароков часовник.
Ако продължим надолу по ул. Игнацио Хенсек, стигаме до Градската кула. Над входа на всеки укрепен град има часовникова кула. До края на 18 в. Риека е оградена със стени. Публичният, културен и икономически живот на града течал в рамките на тези стени. Градската ложа и корабостроителните заводи са разположени пред града. Има два пътя за влизане в Риека: през Вратата към морето и през Горната врата. За да се стигне до централния площад пред сградата на общината е необходимо да се пресече дървен мост над ров.
През 17 в. към кулата е добавен часовник, като по този начин получава името Часовникова кула. Хората от Риека се срещат "под часовника ". Кулата е построена с място за декорации, надписи, гербове, релефи и бюстове на Хабсбургските владетели и феодалните управители на Риека. Ето защо може да се види двуглавият Хабсбургски орел и надпис, датиращ от 1695 г. над входа. Има и надписи върху архитрав, един от тях е във връзка с Леополд I. През 1750 г. Риека е поразена от катастрофално земетресение. Мария Терезия отпуска средства за реконструкция на града и одобрява общия градоустройствен план за нов град, но при условие, че Старият град ще остане непокътнат. Нов модерен квартал е построен в предната част на опустошения град на земя, отвоювана от морето. По време на реконструкцията  монументална врата е добавена към Градската кула. Релефите на императори, дело на скулптора от Риека, Antonio Michelazzi, красят короната на вратата.
През 1784 г. градският съвет закупува часовници за всяка от четирите страни на кулата от "най-добрия часовникар от Любляна". Тези часовници функционират до 1873 г., след тази дата те са заменени с часовников механизъм, който бил изложен във Виена по време на международното изложение. Часовникът все още работи. През 1801 г. по проект на инженера и архитект Антон Gnamba, реконструкцията на Кулата завършва. По този начин Градската кула, стояща между Стария и Новия град, по пътя на средновековните стени, се превърнала в символ на Риека. През 1890 г. архитектът Filbert Bazarig добавя „щипка” историзъм в кулата като я покрива с купола, който стои и днес. Като важен паметник на културата, Градската кула е реновирана и консервирана през 1983 г.
Кавазаки? Да. Мотоциклети? Не. Този прекрасен фонтан, имащ за централна скулптура две деца и една птица, е подарен на Риека през 1988 г. от японския град Кавазаки като траен символ на приятелството (двата града са побратимени). Заобиколен от зеленина и цветя, той се превърнал в любимо място за срещи на младите хора; предназначен е специално за тях; те често го избират като място да посрещнат Нова година, абитуриентски балове и други важни поводи.
 „Старите Воденични камъни” са перфектен символ на взаимодействието между промишленото наследство на Риека и водата: заедно те са основните елементи на градската идентичност. Два воденични камъка, пълни с оригиналните си машинарии, които някога са били използвани в първата воденица в града, образуват центъра, а водата тече в интригуващи формации над назъбените ръбове на предавките и винтовете. "Нека инструмент за работа се превърне в източник на радост", гласи надписът: воденицата подарú фонтана на града по повод 150-та годишнина от създаването на воденицата.
Наклонената кула е венецианска постройка, станала камбанария на църквата Възнесение на Непорочната Дева Мария. Кулата се намира до главния вход на църквата, но е отделна постройка с различен стил и възраст. Кулата датира от 1377 г. и е в готически стил. Тя се е наклонила леко с времето и е получила местното име „Наклонена кула”.
На мястото на тази кула в I в. имало публични терми във връзка с близостта на реката. Термите съществували до IV в. и тогава на същото място построили нови терми.
В V и VI в. част от термалния комплекс е предоставена за Християнско култово място.
Катедралата Св. Вит е католически храм; катедрален храм на архиепархия Риека, архитектурен паметник.
Храмът е разположен в северната част на стария град на Риека. Строителството на съвременната сграда на църквата започва в 1638 г. и продължава почти 100 години. За образец за създаване на храма послужила знаменитата венецианска катедрала Санта Мария делла Салюте. Храмът е дело на йезуитите. До тогава на това място имало малка романска църква, също посветена на Св. Вит, един от покровителите на Риека. След строителството на новата църква от старата в нея са пренесени един от олтарите и каменното разпятиедвете създадени в XIII в.). Старинното каменно разпятие се почита от вярващите като чудотворно.
Чак до 20-те години на XX в. е църква на ордена на йезуитите. След като Риека става център на епархия, а от 1969 г. и архиепархия, църквата Св. Вит придобива статут на катедрала.
Тя е построена във вид на ротонда, което е изключително необичайно за хърватската архитектура. В интериора присъствуват барокови и ренесансови елементи.
Сега да се върнем там, до където бяхме стигнали – края на организираната обиколка. Аз исках да видя крепостта, а съпругът ми – православния храм в града. Отидохме първо там, защото бе близо до нас.
Сръбската православна църква Св. Николай е построена в 1790 г. За огромно съжаление на мъжа ми обаче, беше заключена.
После тръгнахме към хълма Трсат по едно шосе, което се виеше все напред и нагоре, докато на човек му се завие свят. Каква беше нашата изненада, когато стигайки най-горе се оказа, че не само няма помен от крепост, но и хубавият път свършва до табела , указваща посоката към мост над р. Риечина. Ужас! А времето летеше неумолимо, на всичкото отгоре беше над 36°С... Шокът ни бе пълен, но нямахме време да се маем, затова тръгнахме обратно надолу като този път се оглеждахме много внимателно за изпуснатата отбивка. Изведнъж... Еврика! Това трябва да е, но, Божичко... страшно много са... времето тече, а слънцето пече... На мъжа ми леко му прималя щом видя какво ни чака и реши да попита „ти сигурна ли си, че искаш?”, а аз отвърнах, че сега искам точно това повече от всичко друго. Тази крепост изглежда все ни се изплъзваше и ни се подиграваше, а това само ме амбицира повече да я „покоря”. Това, което ни делеше от нея, бяха стъпала; доста и все по-стръмни колкото по-нагоре отиваш. Стълбището Трсат.
То започва от брега на р. Риечина, до банкова сграда, и води до плато на 138 м над морското равнище. Има 561 стъпала общо и са построени за поклонници по пътя им към оброчната църква. Работата по тях започва през 1531 г. Петър Кружич, герой от битките срещу турците, който построява долната част на стълбището, по-късно разширено до 538 стъпала. Бароковият вход под формата на триумфална арка, е построен през първата половина на 18 в., а оброчните параклиси от наземното ниво по стълбите до църквата, между 15 и 18 в., по един параклис всеки век.
Каква жега! Най-сетне стигнахме! Тук първо ни посреща един храм.
Църквата Св. Георги се намира под замъка Трсат, при величествената панорама, която се открива към залива Кварнер. Църквата Св. Георги в Трсат има дълга история, която започва от 13 в. Църквата на мъченика Св. Георги е издигната от кркските владетели Франкопан, които управляват Трсат от 1223 г.; право, дадено им от крал Андрей. Църквата през вековете и днес е енорийската църква на Трсат, посветена на неговия покровител.
Енорийската църква на мъченика Св. Георги е спомената още в 1288 г. във Винодолския кодекс, който е един от първите правни документи в Европа.
През 16-ти век са поставени олтар на мъченика Св. Георги, както и олтари на Св. Себастиян и Пресвета Богородица от Кармел. Това се доказва от оброчна плочка в църквата.
Първата църква е много по-малка, отколкото днешната, но е била удължена до днешния си размер по времето на свещеник Никола Антонич в 1660 г .
Църквата е силно разрушена от земетресението през 1750 г . След четири години, 1754, свещеника Йосип Зандонати нарежда да се поднови.
През 18 в. са построени настоящия хор и кула, която помещава три камбани. Главният олтар е закупен от свещеник Яков Тианич . На олтара има статуи на Св. Симон и Св. Матиас.
А ние най-сетне стигнахме до нашата цел – замъкът Трсат!
Смята се, че замъкът е на точното място на древни илирийска и римска крепости. Хърватският благородник Вук Крсто Франкопан е погребан в една от църквите. Замъкът Трсат е напълно реконструиран и реновиран през 19 в., когато във вътрешността му е построен мавзолеят на военния командир Laval Nugent. Вътрешният двор на замъка сега е превърнат в ресторант и много туристи посещават мястото през летните месеци.
Замъкът Трсат (13 в.) се намира на стръмен хълм с изглед към левия бряг на дефилето на р.Риечина, точно над гр. Риека. Това място се използва още от римско време заради това, че е удобно място, от което да се контролира достъпът до морето по поречието на р. Риечина. На това място е имало укрепен хълм, Дарсата, и е възможно римската крепост Тарсатика да е кръстена на него. Този римски форт е от жизнено важно значение за пътя, който свързва Аквилея с Панония и Сения. Трсат е бил собственост на рода Франкопан, който е построил настоящия замък на мястото, заемано от илирийската Тарсатика, за да пазят своите имоти във Винодол.
Превземането на замъка принудило бана на Хърватия, Андрей Бот от Байна, да се намеси в Австро-венецианската война и в юни 1509 г. той първо си връща замъка със своята хърватска армия и след това влиза в Риека след отблъскването на венецианците. През октомври 1509 г. венецианците се оттеглят окончателно и Риека се връща към владенията на Максимилиан Хабсбург. Този забележителен епизод е единственият случай, който свързва Риека с Венеция, и следователно с Италия, в цялата си история от 7 в. насетне.
През 17 в. крепостта запада поради липсата на заплахи от страна на Венеция и Османската империя. Упадъкът ú е ускорен от земетресението в 1750 г. През 1811 г., по време на Наполеоновите войни, капитан Hoste в преследване на французите, пристига с фрегатата си в Риека, където сам се провъзгласява за лейтенант-губернатор. Ситуацията в Триест скоро го отдръпва там, но през 1826 г. той е удовлетворен да предаде замъка на фелдмаршал Nugent, ирландец, тогава командващ австрийските войски в околността, с цел да бъде издигнат в ранг на австрийски благородник. По-късно фелдмаршалът е почетен от австрийците и представен със замъка Трсат като негова резиденция. Той го реставрира в неоготически стил и построява мавзолей, украсен с герба на рода Nugent. Замъкът остава в семейство Nugent почти до края на Втората световна война, когато пра-внучката на фелдмаршала, графиня Nugent, умира на 82 г.
Наслаждаваме се на панорамата към залива и града, и напускаме този обект. След замъка разглеждаме и францисканския манастир.
Църквата Дева Мария от Трсат е едно от най-старите хърватски светилища, посветени на Богородица.
Според легендата на 10 ноември 1291 г. на мястото на светилището на Дева Мария от Трсат се появява къщата на Светото семейство от Назарет. Там се задържа до 10 декември 1294 г., когато се премества в Лорето, близо до Анкона, където стои и днес.
Зад тази история стои, вече научно доказана, търговията с реликви от Светите земи, широко разпространена в епохата на кръстоносните походи . Важна роля в тези събития играят ветроходното плаване в източната част на Адриатика, най-безопасната връзка между Леванта и Европа, рицарите тамплиери, Папата, неаполитански управници, английската кралска династия Плантагенет и хърватските феодали Франкопан .
Строежът на църквата е решен от Николай IV Франкопан, а строителството е започнато от сина му, Мартин Франкопан, с разрешение от папа Николай V. По този начин се изпълнява францисканското задължение за изграждане на църква и францискански манастир в 1453 г. на мястото, където, според легендата, от 1291 до 1294 г. е била Девата с къщата си. Църквата на Св. Богородица днес е най-известният храм и място за поклонение, в което идват хора от различни части на Хърватска и други страни. В нея са погребани известни хора. Там са гробовете на някои от членовете на благородническия род Франкопан, гробът на Петър Кружич, строител на известните стълби към светилище Трсат.
На мястото на сегашната базилика близо два века е имало параклис, построен от Николай I Франкопан.
Църквата се състои от два кораба. Най-известните сгради са две: монашеска обител и лятна трапезария. В момента църквата се преплитат много стилове и исторически периоди: готика, ренесанс, барок, Бидермайер.
Оригиналът на Чудотворната икона на Дева Мария от Трсат се съхранява в трезора на манастира в Трсат.
Папа Урбан V в 1367 г. изпраща тук чудотворната икона на Дева Мария, наречена "Майка на милосърдието."
Легендата разказва, че иконата е зографисана от Св. Лука. Изображението е увенчано с корона от истинско злато. "Майка на милосърдието" е от изключително значение за формирането на култа към Дева Мария от Трсат. Изображението стои на главния олтар на църквата и се изнася при различни шествия, като например празника на Дева Мария от Трсат или Успение Богородично.
По нареждане на Мартин Франкопан при църквата е построен манастир, в който в 1468 г. се преместват францисканците. Има стара и богата библиотека с архив и богата съкровищница с подаръци и дарения, които са с произход от 14 в. до наши дни. Тя запазва оригиналния готически триптих на Дева Мария от Трсат. Има също така голям реликварий. Все още се пазят там свещници, дарени от Леополд, и църковни одежди, дарени от Мария Терезия.
Лятната манастирска трапезария е украсена с големи стениписи.
Много произведения на изкуството са били унищожени в голям пожар в 1629 г. Сградата е възстановена веднага след пожара, добавени са две нови крила.
В рамките на манастира през 17 в. е създадена гимназия за обучение на млади францисканци и са работили в продължение на повече от век богословско училище, първото начално училище в Трсат и първата болница в Риека. Манастирската библиотека притежава над 20 хиляди тома.
Бронзовата скулптура „Трсатски поклонник” от Антон Юркич е поставена в предната част на светилището на Дева Мария от Трасат. Скулптурата показва папа Йоан Павел II, който се моли пред чудотворната икона на Дева Мария и е поставена в чест на третата папска визита на Йоан Павел II в Хърватска, когато на 8 Юни 2003 г. посещава светилището в Трсат. Това е първата скулптура в света, посветена на папата, открита след смъртта му.
Преситени с впечатления, пием по една студена вода и се спускаме обратно към града. Тук доста се замотахме, защото квартал Трсат е разположен амфитеатрално над брега на реката и ни беше малко трудно да се ориентираме в началото, на къде да вървим, но после се оправихме (нали все пак съм географ!) и стигнахме на мястото за качване в автобуса 5 минути преди останалите, които просто се бяха шляли из кафенетата в града. Нашето време беше много по-оползотворено, а и панорамата от тази височина си струваше всяко стъпало и всяка капка пот. Без съмнение.
Тръгнахме си от Риека и поехме към нашия курорт – Опатия. До там са само 13 км, затова щом стигнахме имахме време да го разгледаме по светло; някои предпочетоха плаж, но не и ние.
Опа́тия е град в Хърватска, в североизточната част на полуостров Истрия, на брега на залива Кварнер на Адриатическо море. Опатия непосредствено граничи на запад с Риека.
Името на града произхожда от думата абатство. Име на града дало старинното абатство Сан Джакомо делла Прилуча, по-късно преустроено във вила.
Опатия е популярен курорт. Мекият климат, красивите гледки, лавровите гори около града привличат голям брой туристи.
Този участък от крайбрежието на Истрия още от времето на венецианското господство е любимо място за отдих на елита. Връх в популярността си това място достига в австро-унгарския период (Истрия е дадена на Австро-Унгария след падането на венецианската република в 1797 г.). В 1889 г. император Франц Йосиф официално обявил Опатия за курорт, единствен в Австро-Унгария по онова време.
Първият хотел в градаКварнер е построен в 1884 г.
Многобройните хотели и вили от края на XIX — началото на XX в. сега са реставрирани и придават на града особен чар.
Основни забележителности са:
·         панорамата на Опатия;
·         Опатийското лунгомарекрайбрежен маршрут с дължина 12 км с красиви гледки, от XIX в. той се ползува с популярност сред почиващите в Опатия европейски аристократи;
·         църквата Благовещение — в неоромански стил, построена в 1906 г.;
·         църквата Св. Яков — построена върху основите на бенедиктински манастир от XV в.;
·         статуята „Девойка с чайка”установена на брега на морето в 1956 г. и от тогава успява да стане един от най-разпознаваемите символи на града;
·         фонтанът Хелиос и Селена, дело на австрийския скулптор Hans Rathautsky от 1889 г. пред хотел Империал.

Друга забележителност е луксозната Вила Анджолина, построена през 1844 г. от Iginio Scarpa. От създаването си Вила Анджолина приела много видни гости. Сред тях бил императорът на Австро-Унгарската империя, Франц Йосиф. Според мълвата, която се носи из курорта, той идвал да почива тук с любовниците си.
В наши дни във вилата е учреден Хърватски музей на туризма.
Градският парк Анджолина съдържа много видове растения от цял ​​свят. Той е защитен от 1968 г.
Веднага след слизането ни от автобуса се отправихме „на лов” за забележителности. Тук те (като брой обекти) не са твърде много, но пък целият курорт и гледката на Адриатика сами по себе си са много забележителни. Разходихме се по т.нар. Лунгомаре, разгледахме градския парк и посетихме музея на туризма във Вила Анджолина, направихме снимки, купихме сувенири, прибрахме се в хотела, взехме си душ и слязохме за вечеря в ресторанта. После си направихме нощна разходка из градчето и се прибрахме; време бе за сън.
На сутринта слязохме за закуска, после си натоварихме багажа в автобуса, самите ние се натоварихме в него и потеглихме обратно към София. Очакваха ни 955 км или цял ден в път. Време за равносметка; това е моята в цифри:

период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
06.09.- 09.09.2012
570
2200
329


Естествено знам, че един ден трябва да се върна там, защото имам още несбъднати мечти. Например „перлата на Адриатика” – Дубровник и Светая светих на всички пътешественици – родният дом на Марко Поло на о. Корчула. По онова време островът принадлежал на Венеция, затова Марко е известен като Венецианският търговец... но това е друга история. За нея – следващият път, когато отметна и тази мечта като done. Засега мога само да си я мечтая, а вас оставям с моята Хърватска галерия. До нови срещи!