блогът на Марина: септември 2015

понеделник, 28 септември 2015 г.

ПРИРОДА, ИСТОРИЯ И ЛИТЕРАТУРА СИ ДАВАТ СРЕЩА В ИСКЪРСКИЯ ПРОЛОМ

Здравейте, мили читатели! Ето ме отново с история.

През месец август 2015 г. отново имах няколко дни, свободни както от работа, така и от семейството. Звучи по-кофти, отколкото е; просто съпругът ми замина заедно с детето ни, на гости на родителите си. Аз останах сама в София с няколко дни, които можех да използвам изцяло по свое усмотрение. Вие се сещате в какво съм инвестирала това блажено време. В пътешествия, разбира се, както и събиране на печати и марки на БТС. Бях си намислила няколко еднодневни маршрута на малко разстояние от столицата.

„Седемте престола“ e православен манастир в Софийска епархия, намиращ се в Стара планина, край с. Еленов дол, община Своге, Софийска област, близо до границата с Врачанска област.

До автомобилния път, водещ към с. Очин дол, на обзорно място се намира изграденият през 2005 г. комплекс „Дядо Йоцо”. Основна забележителност е 5-метровата скулптора на Вазовия герой дядо Йоцо от разказа „Дядо Йоцо гледа”. Проектът за паметника е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, по идея на Огнян Петров, роден в същото село, и с подкрепата на общ. Мездра, държавата и други дарители. Скулптурата е изработена от бял врачански камък. GPS: 43º05’35.63”N 23º27’59.27”Е

Равносметката от този ден изглежда така:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
9.8.2015	43	156 (втч. 24 пеш)	72

Следващият маршрут, който си бях харесала из дефилето, беше Вазовата пътека и Лакатнишките скали. Но разговор с двама местни жители (от Своге и от Бов) ме убеди, че няма смисъл да се качвам до водопада Скакля, т.к. сега е неговият минимум и реално няма вода, която да пада от високия скален венец. Това бе разочарование, но е по-добре, че го разбрах, преди да се изкача до водопада, все пак. Така маршрутът от с. Бов отпадна от плановете ми. Остана Лакатник с неговите скали, пещери и Житолюб.

Бях планирала разходка из Лакатнишките околности за 14.08.2015 г., но предишния ден си нараних левия крак, затова отложих този преход с 1 седмица, за да успея да се възстановя. Следващият почивен ден, който можех да посветя на Лакатнишките красоти, беше доминиран от проливни валежи и гръмотевични бури из цялата страна. В прогнозата се казваше, че в такива условия разходка в планината = самоубийство! Нямаше как, отказах се, макар предния ден да си купих хубави планинарски обувки. Щях още малко да отложа тестването им. Все пак в началото на септември ми предстоеше кратък отпуск. При подходящо време щях да се възползвам; още повече, че ми пропадна 1 пътуване из Централен Балкан през този отпуск. Нещо трябваше да се промени и аз си направих нови планове за отпуска.

За мой късмет на 3 септември 2015 г. времето беше лятно, с много слънце и аз най-сетне щях да се отправя към така жадувания от мен Лакатник, и да изпробвам новите си планинарски обувки. Оказаха се страхотни. Дори този път, за мой късмет, си имах компания – моята скъпа приятелка и кума Нели щеше да дойде с мен. Както се казва, „по-хубаво от рожден ден!“. Хванахме влака София-Мездра сутринта в 8,20 и в 9,33 ч. слязохме в с. Гара Лакатник. Бързо се ориентирахме „на терен“ за пътеката и поехме нагоре, към скалите.

Алпийски заслон „Орлово гнездо“

Карстов извор „Житолюб“

Паметник на септемврийците върху Лакатнишките скали

Паметник на загиналите алпинисти в с. Лакатник

Точно в 20 ч. под металния кръст свещенник изнася кратка служба в памет на загиналите алпинисти и за здравето на всички лакатничани. С патриотични песни и скандирания факлоносците изминават за около 40 мин. разстоянието от кръста в планината и се присъединяват към веселбата на селския площад.

Ресторант „Пещерата“

Адрес:Гара Лакатник, Републикански път 2-16.

На връщане успях да снимам от влака скалния феномен Джуглата при с. Церово.

Равносметката от този втори ден из дефилето е, както следва:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
3.9.2015	23	117	67

Последната част от моите пътешествия, посветени на Искърския пролом (поне за тази година), беше Вазовата екопътека от С.Бов до с. Заселе и посещение на Осеновлашкия манастир. Това се случи на 27 септември. За манастира няма да ви разказвам отново; вече го направих. Сега ще се фокусираме върху един от любимите маршрути за разходки из Дефилето на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Беше дъждовен ден. Много дъждовен. По план трябваше да посетя крепостта Цари Мали град и ферма за щрауси в Долна баня, но поради липса на интерес от страна на туристите, тази програма пропадна. От агенцията ми се обадиха и ме попитаха искам ли да сменя програмата или да ми върнат парите. Разбира се, че исках. От месеци планирах този ден да съм извън столицата. Щеше да е ужасно да не успея да се махна за ден. От възможните алтернативи, които ми предложиха, избрах Вазовата екопътека. Сигурно помните, че я планирах за август, но местни хора ме разубедиха, защото нямало вода. Сега може би щеше да има, покрай всичките дъждове, които потопиха страната предишните седмици. Не се подвоумих и се прехвърлих към тази програма. Като част от подготовката си купих дъждобран. Не намерих нищо качествено, затова си взех китайски за 1 лв. Все щеше да издържи 1 ден.

Живописният водопад "Скакля" е съвкупност от няколко стъпала, първото от които е с височина 85 м., второто – 20 м., а след него следват още няколко по-ниски скока. Всички те формират общата височина - 120 м.

Тази туристическа атракция е лесно достъпна и се намира в непосредствена близост до жп гара Бов, маркирана пътека води до местността, а оттам се открива неповторима гледка към селището.

От 29 Април 2007 г. е официално открита "Вазовата екопътека", свързваща с. Заселе и гара Бов. Пътеката е с нови огради, мостове, а е добавено и нощно осветление на всеки 5 метра по ръба на скалния венец покрай пътеката. Има кошчета за боклук, пейки, беседки и информационни табла.

Равносметката от този ден изглежда по следния начин:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
27.9.2015	31	162+6 пеш	54

Вече сте си дали сметка защо така озаглавих този материал. Всички чудеса на Майката-Природа, събрани в и около Искърския пролом, както и самият той; исторически и културни паметници с непреходна стойност; обичани от всички автори и любими литературни персонажи; всичко това, обединено в едно хармонично цяло; обусловено от главната географска категория – Географското положение. Което пък е връзката с най-любимата ми наука завинаги – Географията!

Беше ми много приятно да споделя тези дни с вас! Снимки можете да разгледате в галерията. До скоро!

вторник, 15 септември 2015 г.

ОЩЕ ЕДНА МЕЧТА ... Е ФАКТ!

Здравейте отново, мили читатели!

Както обещах, ще ви разкажа за още един свой дневен преход това лято – именно изкачването на вр. Руен, първенец на планината Осогово, даваща началото на Осоговско-Беласишката планинска редица. Цялата поредица от планини в тази група е гранична като границата минава по билата на отделните планински масиви. Без повече отклонения започвам по същество.

Датата е 13.09.2015 г. Тръгваме от пл. Ал.Невски към Кюстендил в 7,05 ч., като минаваме през Перник, за да вземем още 1 девойка от групата. По пътя виждаме вдясно над нас крепостта Кракра. С наближаването на Кюстендил пак вдясно от нас остава манастира Св. Благовещение. До тук са 91 км за 1,30 ч. Спираме в центъра на града, за да си набавят храна и вода тези от нас, които не си носят от къщи. Аз тръгнах да търся тоалетна, но поради ранния час едва намерих току що отварящо заведение. Беше 8,40. След като изпълних тази важна задача тръгнах към галерията на Майстора, за да си набавя от там марка за книжката на БТС, но поради ранния час беше затворено. Автобусът ни бе паркиран току зад дом-музей Димитър Пешев и аз имах време да го разгледам до тръгването на автобуса, в 9,15, но той също бе затворен. Изобщо кюстендилци май обичат да си поспиват в неделя сутрин, без да ги е грижа за любознателните туристи, като мен.

Тръгнахме в посока на хотел Три буки. От града до тук са 21 км за ок. 30 мин. Там слязохме от автобуса и тръгнахме пеш, беше 10 ч. Преходът е разделен на няколко части с няколко минути почивка между тях и 2 по-дълги почивки, 1 за обяд и 1 на връщане. Първият етап е Три буки – Бег бунар, дистанция 5,5 км, изминават се за 2 часа. Това бе един от преходите с по-голяма денивелация. Движението ни се затрудняваше и от многото локви по пътя и временни потоци. Попаднахме на 1 електро-пастир, затварящ стадо овце, точно вляво от пътеката ни. Край пътя срещахме различни растения, за които словоохотливият ни водач ни разказваше. Видяхме хвойнови храсти, чиято „спиртна настойка“ е джинът; също така лопен или „мечтата на туриста“ – сещайте се защо J . Продължаваме към заслон Превала или по-известен сред местните като Бег Бунар, където е последната чешма по пътя ни. Тук спираме за обяд – почивка от 20 мин.

Тръгваме отново към следващата ни цел – Црни камен. До там са 2,5 км, изминати за около час. Наклонът е лек и приятен, просто разходка на чист планински въздух. Следващият етап е до вр. Шапка. До него има 2 км ходене, но наклонът е доста сериозен. Тази част от прехода за мен бе най-трудната. Изминахме го за 1 час. По пътя срещнахме 2 малки усойници; припичаха се на слънцето. Някои ги снимаха, но аз отминах. Следва последната част от пътя – Шапка-Руен; 2,2 км за час време. Първата половина от пътя беше по-стръмна, втората – по-приятна.

И накрая, в 14,20 ч. стъпваме на Руен. ДА! Голямо въодушевление обзема всички. Хукваме за снимки. Тук заварваме македонска група, които ни се зарадваха като деца на дядо Коледа. Черпиха ни с домати, краставици и пипер, също и домашна ракия. А ние им върнахме жеста, като им дадохме от нашата вода; тяхната бе свършила. Носеха македонското знаме; наредихме се всички около пирамидата, обозначаваща върха, и се снимахме за спомен. Там имаше 1 джип на гранична полиция с двама полицаи; те ни снимаха. След като поотдъхнахме тръгнахме обратно. Минахме през заслон Руен. Нашият водач постъпи много хитро: на отиване избра по-лекия път, върховете по маршрута ги подсичахме чак до Мали Руен; изкачихме само двата върха Руен. На връщане обаче качихме всеки един връх и малко връхче по пътя за обратно.

Сега правехме съвсем кратки почивки между върховете, за да имаме повече време на чешмата (Бег Бунар). Още на тръгване от Руен водачът раздели групата на 2 части: едната продължаваше с него по билото, а втората вървеше по леката пътека, която подсичаше върховете. Аз, разбира се, тръгнах по трудната и не съжалявам за избора си. Такива гледки се откриваха във всички посоки: Витоша, Рила, Верила, планини в Македония... Неописуема прелест, но също и изкачването на планински връх, на мен лично, ми носи едно духовно извисяване. Трудно може да се опише с думи, но на върха се чувствам по-добър човек, по-морален, по-човечен и по-обнадежден. Усещането е страхотно! Пожелавам на всеки да го изпита!

Двете групи се събрахме отново малко преди чешмата. Там спряхме за 20 мин. На беседката до чешмата почиваха двама ловци с едно куче. показаха ни улова си за деня – един нещастен малък пъдпъдък. След почивката тръгнахме надолу към хижа Осогово. Стигнахме я в 18,30 ч. Първото, което направих, бе да посетя тоалетната. Цял ден бях стискала. После си взех 2 печата в книжките на БТС и хукнах да разгледам наоколо и да поснимам. Точно над хижата строят голям комплекс с лифт и нов хотел. За целта бяха изсекли огромен горски масив. Докато гледах какво са причинили на гората и планината нечии инвестиционни намерения, очите ми се насълзиха. Чудовищна гавра с Майката-Природа! Под хижата има малък параклис „Св. Апостоли Петър и Павел“ и чешмичка.

Накрая доста изморена, се върнах в хижата с идея да изпия 1 горещ чай, но уви! Имаше само чай 3-в-1. Невероятно просто! Иначе хижата е симпатична, след ремонт, има цветя отпред. Изглежда като приятно място за почивка, далеч от големия град. Но може би след започване на работа на новия комплекс, това ще се промени, за жалост. Изпих 1 горещ шоколад и изядох пакетче солети. Това ми беше вечерята. Тръгнахме в 19,30 ч. в посока Перник; там оставихме момичето и поехме към София. Аз по-голямата част от пътя я проспах. Прибрах се в нас в 22,25 ч. и бях гроги. Само си взех душ и право в леглото. Общо бяхме изкачили върховете Руен, Мали Руен, Манастирище, Шапка, Црни камен, Безименен. Сега ще ви разкажа за обектите по пътя ни.

Осоговската планина или Осогово е планина в Западна България и Република Македония. Най-високата ѝ точка е връх Руен - 2251,3 м, който се намира на границата между двете държави и е един от 100те национални туристически обекта. Най-високата точка на територията на Република Македония е Царев връх (на македонска литературна норма: Царев Врв) - 2085,4 м.

Осогово е най-северно разположената планина от Осоговско-Беласишката планинска група, както и най-високата планина от тази редица. Напряко на основното ѝ било, от югоизток на северозапад планината е поделена между България и Република Македония, като североизточната по-малка част остава на българска територия, а югозападната, по-голямата част — на македонска. Границата между двете държави върви от гранична пирамида № 76 (седловината Черната скала) до гранична пирамида № 96 (Велдбъждкия проход).

Границите на планината са следните: От Велдбъждкия проход (Деве баир, 1160 м) границата върви на изток по южната периферия на Каменишката котловина, преминава през прохода Вратца, който я отделя от планината Лисец и по южната периферия на Кюстендилската котловина достига до р. Струма при устието на десния ѝ приток р. Елешница. От там границата продължава на юг по долината на р. Елешница и по десния ѝ приток Речица и в изворната област на последната достига до държавната ни граница при седловината Черната скала (930 м), която я отделя от планината Влахина. От седловината се спуска по р. Звегорска, при гр. Делчево достига до р. Брегалница (ляв приток на Вардар) и се спуска по нея до устието на десния ѝ приток Злетовска река. От там границата продължава на север и северозапад по долината на Злетовска река, изкачва се по един нейн малък десен приток, при с. Горни Стубел преминава през ниска седловина и по долината на р. Бела вода се спуска до р. Крива река (ляв приток на Пчиня, от басейна на Вардар). Изкачва се по долината на последната на изток-североизток до македонското село Узем и от там на североизток след 3 км достига до Велдбъждкия проход.

В тези си граници планината от югозапад на североизток има дължина от 67-68 км, а ширината ѝ е 32-34 км. В източната ѝ част са разположени хълмисто-ридовите историко-географски области Осоговия и Пиянец.

Масивът Осогово се състои от плоски планински била с посока на простиране северозапад-югоизток и югозапад-североизток. При тяхното пресичане си издига най-високият ѝ връх Руен (2251,3 м). Други по-високи върхове са: Мали Руен (2229 м), Шапка (2188 м), Царев връх (2085 м), Црни камен (2069 м), Човека (2047 м), Кюнек (1925 м), Редки буки (1781 м). Планината има асиметричен профил — стръмен северен склон по дължината на Кюстендилкия разлом и полегат югоизточен към долината на р. Елешница.

Като цяло планината е изградена от кристалинни скали (амфиболити, гнайси и шисти), в които е вместен мощен гранитов плутон. Пресича се от терциерни вулкански тела, а югоизточните ѝ склонове са покрити от седиментни скали (пясъчници, конгломерати и др.) със същата възраст. В тази връзка са и находищата на оловно-цинкови руди "Руен", "Лебница" и др.

Климатът на планината е преходноконтинентален, а по високите ѝ части типично планински. Цялата планина изцяло попада към Беломорския водосборен басейн. Североизточните и източните ѝ склонове принадлежат към басейна на р. Струма (десните притоци Соволянска Бистрица, Новоселска река, Гращица, Елешница и др.), южните — към басейна на р. Брегалница (десните притоци Звегорска, Каменица, Оризарска, Кочанска, Злетовска и др), а северните – към басейна на Крива река (левите притоци Бела вода и др.). Почвената покривка е представена главно от планинско-ливадни и тъмнокафяви горски почви.

Единственият резерват в планината е “Црна река”. Разположен е в горното течение на Црна река. Почти 97 % от площта му е заета от иглолистни и смесени гори, които са слабо засегнати от антропогенна дейност. Особено ценни са чистите букови гори с единични екземпляри от други видове като бял бор, сибирска хвойна, черна елша, върба, явор и др. От тревните видове са разпространени светлика, лазаркиня, власатки, горски здравец, орлова папрат, горски зановец и много др. Срещат се много защитени от закона птици като осояд, червена каня, белоопашат мишелов, сокол скитник, скален орел, зеления и пъстър кълвач, дрозд и жълтоклюна алпийска гарга. Сред другите видове представители на животинското царство са видра, европейски вълк, рис, сухоземни костенурки, алпийски тритон, змия медянка, усойница, жаба дървесница и др. В реките виреят множество видове риби, сред които са балкански щипок, горчивка, мряна и пъстърва. От 2007 г. планината Осогово е част от екологичната мрежа Натура 2000.

В планината има обширни иглолистни и широколистни гори. В Осогово се среща редкият вид алпийски тритон. Природните условия позволяват развитието на целегодишен туризъм.

Изградени са много ски писти и хотели за зимен спорт, както и бунгала и туристически маршрути за летен отдих. Въздухът е изключително чист и благоприятен за хора с дихателни заболявания. В планината функционира и държавна белодробна болница. На българска територия са изградени четири хижи – „Иглика“, „Осогово“, „Студен кладенец“ и „Трите буки“, и три заслона – „Превала“, „Шапка“ и „Руен“.

В планината, по нейните склонове и подножия, общо на българска и македонска територия са разположени 7 града и няколко десетки села. В България, в Област Кюстендил, в която попада българската част има 1 град Кюстендил и 33 села: Берсин, Богослов, Ваксево, Ветрен, Вратца, Грамаждано, Граница, Гърляно, Гюешево, Длъхчево-Сабляр, Друмохар, Еремия, Жиленци, Згурово, Илия, Кадровица, Каменичка Скакавица, Лелинци, Невестино, Неделкова Гращица, Ново село, Пелатиково, Раково, Рашка Гращица, Сажденик, Слокощица, Смоличано, Страдалово, Тишаново, Търсино, Църварица, Цървена ябълка и Чеканец.

На македонска територия са разположени 5 града Делчево, Кочани, Кратово, Крива паланка, Пробищип и много повече села от тези на българска територия.

По северното подножие на планината, от ГКПП "Гюешево" до село Вратца, на протежение от 13,3 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа на България ГКПП "Гюешево" — София — Карлово — Бургас.

Руен е най-високият връх (2 251 м) в Осоговската планина. Намира се в територията на Р. България.

До върха може да се стигне по различни маркирани маршрути — от хижа "Осогово", в местността Плавилото, в подножието на връх Кюнек (3:30 часа). През него минава границата на България с Република Македония.

Връх Руен е първенецът на Осоговска планина. Височината му е 2251 м, което го нарежда на пето място сред планинските първенци след Мусала, Вихрен, Ботев и Черни връх. Включен е в националното движение „Покорител на 10-те планински първенци". Това са всеизвестни факти, но е слабо известно, че върхът е най-високата гранична точка по външна граница на ЕС.

Осогово е гранична планина - около три четвърти от площта й се намира на територията на Р. Македония и една четвърт в България. Тя е важен хидрографски възел, от централната й част извират много реки, най-важните от които са Бистрица, Елешница и Новоселска, но има и множество други по-малки, внасящи особен колорит в облика на планината. Растителността е разнообразна: от иглолистни и смесени до широколистни, главно букови гори, а най-високите части са покрити с хвойнови храсти и тревна растителност. Освен това в планината растат много билки и диворастящи плодове. С цел запазване на горското богатство, през 1980 г. беше създаден резерватът Црна река, а красива група секвои в местността Ючбунар е обявена за природна забележителност.

На Осогово са очертани ясно две почти перпендикулярно пресичащи се била с много разклонения. Пресечната им точка е най-високата точка на планината - връх Руен. Произходът на името на върха не е точно изяснен. Според Павел Делирадев, в старославянските календари с „Руен" се означава месец септември, а хърватите го наричат така и досега, в смисъл на червено, узряло. Доказателство за това, че географското име Руен има известна връзка с червения цвят, е фактът, че есенно време, особено след първите слани зеленият цвят на масива бързо се сменя с ярко червен от почервенелите листа на боровинките. Изглежда именно този руен цвят са имали предвид кръстниците, ако трябва да се приеме, че това са били славяните.

Като на длан от връх Руен, в северна-североизточна посока, се разкрива планинският лабиринт Краище, в който рязко се откроява пирамидалният връх Църноок, от планината Дукат в Р. Сърбия.

При хубаво и ясно време, далеч на запад се очертават няколко планински масива в Р. Македония.

Движейки се по граничното било, погледът ни среща Влахина планина, Малешевска, Огражден и далеч на юг - Беласица. При добра видимост се очертават Рила и Пирин, Витоша и Старопланинската верига.

От връх Руен могат да се изкачат: вр. Каменец -1 ч., вр. Ждрапаница -1.30 ч. -1.40 ч, вр. Човечето - 50 мин.

Склоновете на Руен към съседните дълбоки речни долини са лавиноопасни. През върха преминава държавната граница между България и Р. Македония.

Изходните пунктове за вр. Руен са хижа "Осогово" и туристически комплекс "Три буки". И от двата туристически обекта върхът се достига за около 3.30 - 3.45 ч. Добре маркираната туристическа пътека минава последователно край заслоните Превала в едноименната местност и Шапка. На връх Руен също има изграден туристически заслон.

Хижа Осогово е туристическа хижа в планината Осогово, на 18 км от гр. Кюстендил, с който я свързва асфалтово шосе. Разположена е на 1640 м н.в., в местността "Плавилото", в подножието на вр. Кюнек. Поради централното си разположение представлява удобен изходен пункт за посещение на високата част на планината. GPS: N 42º 11' 50.7" ; E 22º 37' 27.6"

Хижата е построена в периода 1927-1928 г. и е първата в Осоговска планина. Дружество Руен при Юношески туристически съюз през 1923 г. създава фонд "Хижа". Доброволни вноски постъпват от предприятия, банки, учреждения и частни дарители. Първата по-значителна сума е отпусната от общината през 1924 г. – 15 000лв., Българска земеделска банка дарява 2 000 лв., Окръжна постоянна комисия - дървен материал. В края на 1924 г. за построяването на хижата е избран комитет с председател Милан Киселички. Материалите за строежа са пренасят както с коне, така и в раниците на туристите (така е построена и хижата на Черни връх, пл. Витоша). Строежът е дело на майстор Богоя. Открита е в първия неделен ден на месец юли 1928 г. През 1958 г. е направен ремонт и преустройство, чийто резултат са столова, кухня и тераса. Когато Росен Димитров става хижар, след последвали ремонти удобствата в хижата се повишават значително - предлагат се самостоятелни баня и WC за всяка стая, постоянно отопление на цялата хижа през студения сезон, сателитна телевизия, безплатен достъп до интернет, развъдник на пъстърва и обогатяване на кухненското меню.

Параклис "Св. Апостоли Петър и Павел"

В завещанието си Милан Киселички желае да бъде погребан западно от хижа "Осогово". След смъртта му, по време на комунистическия режим, това не е изпълнено и след идването на промените на 10. ХІ. 1989 г. Управителния Съвет на ТД "Осогово" разглежда завещанието и решава да бъдат поставени два негови барелефа - един на хижата и един на сградата на дружеството. Решава се също, вместо да се мести гроба, да се изгради параклис. Сформира се инициативен комитет с ръководител нотариус Димитър Симеонов, инж. Григор Владимиров (озеленител на града), Радослав Михайлов (председател на ТД "Осогово"), отец Венци Щияков (архиерейски наместник), отец Васил Кудуски (енорийски свещеник), Росен Димитров (хижар на х. "Осогово" и началник на отряда на ПСС), Любомир Мартинов (отговорник финанси). След първоначално финансово натрупване строежът започва и върви паралелно с дарителското натрупване. Параклисът е осветен през 2001 г.

Милан Киселички (1885-1973)

Милан Христов Киселички е роден в Кюстендил на 27 април 1885 г. След завършване на правното си образование в Швейцария започва адвокатска практика в родния си град. Радетел в организирането и развитието на туристическото движение в родния си край, Милан Киселички е председател на комитета за построяването на хижа "Осогово". Завещава имота си на ул. "Цар Михаил" №5 на туристическото дружество в Кюстендил. С негови финансови дарения е изградено отделение за гръдно болни в Градската болница, както и дом за възрастни хора. Председател на ТД "Осогово" е от 1934 г.

След 9. ІХ. 1944 г. е лишен от адвокатски права за дълги години и от пенсия.

Надявам се да ви е било приятно в четене на моите спомени и преживявания. Снимки може да разгледате в галерията (има и от други походи в този албум), а обобщението изглежда така: