Снегът заваля и като балеринки
припкат белите снежинки.
Слова ласкави мълвят,
тихи песнички редят:
- Зън, зън, зън,
деца, излезте вън.
Ний сме малките снежинки -
сребристобели балеринки.
В този късен, много късен час
при вас ще дойде Дядо Мраз.
Той ще е с шейна голяма,
както веч' ви каза мама.
Ала, за да дойде тук, при вас,
нужен му е – какво – сняг!
Затова запейте с нас:
Зън, зън, зън...
Снегът затрупа всичко вън.
Той засипа долините,
дари с покривка планините.
Всичко, всичко се унесе в сладък сън.
Зън, зън, зън!
Монтана 20.01.1999 г.