блогът на Марина: август 2016

Здравейте отново!

Този август бях поканена на сватба на моя много близка приятелка, която щеше да се състои на морето и по-точно, в Ботаническата градина в Балчик. Не бях ходила нататък от десетина години, затова реших да си пусна няколко дни отпуск и да поседим край морето, освен да уважим красивото събитие. Речено-сторено.

Тръгнахме от София в петъка преди обяд, но поради това, че на два пъти объркахме пътя, стигнахме в Балчик доста късно. А времето беше ужасно - температурата на въздуха беше 15^o, духаше студен вятър и ръмеше. Отвратително беше. Тази вечер направихме моминско парти на булката.

На другия ден всичко се въртеше около събитието. По обяд имах час при фризьор, после ходих при булката за малко. След това се прибрах в нашата вила, за да се приготвя и скоро след това тръгнахме към градината. Двете церемонии - гражданската и църковната - бяха много приятни, не особено продължителни и бяха заснети с дрон. Тържеството беше разкошно. Понеже бракът е смесен - булката е българка, а младоженецът е чужденец, сватбата беше микс от български и холандски сватбени традиции. Беше много яко. Имаше бг фолклорен ансамбъл, който изнесе специална програма. В полунощ имаше заря и всичко беше много весело. Аз се прибрах към 02,30 ч. Дъщеря ми не ме остави точно да се наспя, ами пищя от 3 до 4 ч. После заспа, та чак до ...... 7,30 ч. J

Станахме, закусихме и решихме да посветим деня на културен туризъм. Естествено, първо тръгнахме към Двореца. Който не е чел по-старите ми текстове, а има желание, може да го направи тук.

Излязохме от комплекса и седнахме в заведение до плажа да пием кафе. После се прибрахме за обяд и почивка в най-горещото време и привечер излязохме отново. Исках да посетя местните музеи и археологически обекти. Но уви... Казаха ни, че музеите били на 2 км и повече от мястото, където бяхме.

Решихме на другия ден да идем до Варна.

Ставаме, закусваме и поемаме към морската ни столица. Повече за Варна и нейните туристически обекти прочетете тук.

С моя късмет беше ден-понеделник и музеите почиваха (в България музеите почиват в понеделник официално). Исках да посетя Парк-музей Владислав Варненчик и Военноморския музей, но уви! Работеше поне Археологическият, та се насочихме към него. Оставихме колата в една уличка и продължихме пеш. Пред входа имаше ценоразпис: възрастен-10 лв. Полудях, отново! Абе хора, това тук е България! Такава мизерия навсякъде, а вие искате някакви космически такси за вход! Платихме 3 билета и влязохме, но поради ограниченото ни време нямаше как да го обходим целия. Видяхме само първия етаж. Най-интересното там беше съкровището от Варненския халколитен некропол - известно като най-старото обработено злато в света, от V хил.пр.н.е. Купихме си сувенири, сложих си печати в книжките от БТС и тръгнахме към централния площад.

Исках да посетя Катедралата. Само я огледах отвън, защото ..... Беше 15 август - Голяма Богородица - храмов празник и празник на Варна. На всички входове на храма имаше опашки от поклонници, които чинно чакаха своя ред да влязат и зърнат иконата на Божията майка. Отказах се от идеята си да запаля свещичка в най-големия храм на Варненска и Великопреславска епархия/митрополия. Само го снимах и седнахме в заведение за обяд. После снимах 1 часовникова кула, паметници на цар Калоян и цар Борис III и се качихме в колата. Уж да идем до парк Приморски за разходка и да посетим аквариума, но пак не стана така. Стигнахме до паркинг, откъдето трябваше да продължим пеша за 2-2,5 км. А беше страшен пек. Детето щеше да се обезводни, да изгори на слънцето, а и тя не може да върви без спиране 2 км. Отказахме се и решихме да се върнем в Балчик за плаж.

Но водата беше мръсна, пълна с водорасли, зелена и вмирисана. Не ни хареса. Намерихме басейн, но водата му беше студена, а и Ани така се изплаши и се разпищя, че се отказахме пак. Напазарувахме си за вечеря и се прибрахме във вилата. Тук прочетох книгата, която купихме за подарък за племенника ми: 101 факта за делфините. Вече съм техен верен фен, както, вярвам, ще бъде и Боян.

На сутринта закусихме, натоварихме багажа и потеглихме. Отново объркахме пътя и се лутахме 2 часа, докато уцелим точната посока. Спирахме за обяд, за зареждане с газ и кафе-пауза при леля ми в Троян. От там се разделихме в 2 групи. Ани замина с нашите към Монтана. Аз се качих в колата на сестра ми и се прибрахме в София.

Тук ще дам традиционната равносметка в цифри, но трябва да се има предвид, че не съм посочила реалното време, което ни отне отиването и връщането, а това, което е според google.maps. Защото ние реално объркахме пътя и в двете посоки и изгубихме 2*2 ч. Така че сметката изглежда така: