Здравейте, приятели!
Искам да ви разкажа за последното ми пътуване през летен сезон 2018 г. То
беше в Деня на Съединението – 6 септември. Маршрутът бе:
София – ждрелото на р. Ерма – скален параклис Св. Петка в Трън – Власинско
езеро (Сърбия) – София
От София до гр. Трън разстоянието е 82 км. Веднага се насочихме към първата
ни дневна цел.
Ждрелото на р. Ерма е каньоновиден
пролом на р.
Ерма в Западна България, в най-източната част на планината Руй, в общ. Трън,
обл. Перник, на 4 km северно от гр. Трън.
Цялата дължина
на ждрелото е около 2,8 km, а надморската му височина е около 650 m. Започва
югоизточно от с. Ломница на 677 м н. в. и се насочва на североизток. След около 300
m е най-тясната му част (дължина около 100 м и ширина 5 m), където надморската
височина е около 650 м, след което проломът малко се разширява и оградните му
склонове стават сравнително наклонени. Завършва югозападно от малкото с. Богойна на 630 м н. в.
Реката се е всякла
на около 120 m в горноюрските варовици и оградните склонове са стръмни, на
места отвесни.
В геоложко
отношение феноменът е изграден от здрави варовици, образувани преди около 200
млн. г. в морски басейн, със сложен и разнообразен строеж. Той е съвсем тесен в
основата си и реката образува карстови улеи и малки водопади. До средната си
част стените му са отвесни, а широчината им не надвишава 10 – 15 m.
Извисяващите се над реката канари се наричат Църквището и Жилав камък. Самото
ждрело представлява дълбока над 120 m теснина с дължина 150 м. Образувало се е
в продължение на хиляди години ерозионен процес от въздейстието на реката,
която малко по малко си е проправяла път през скалата.
Трънското ждрело
е свързано с местна легенда за невъзможната любов между двама влюбени – богата
девойка и беден младеж. Майчина клетва ги проклела и те се превърнали в две
скали от двете страни на река Ерма, така че да са винаги близо един до друг, но
никога заедно. Водите на реката били подхранвани от сълзите на двамата разделени.
Разходих се по екопътеката в посока с. Банкя до ВЕЦ-а и се върнах обратно,
за да имам време за печат и марка в книжката на БТС. Докато вървях през тунела
слушах цвъртенето на прилепи някъде над мен. Ждрелото е уникално красиво
образувание, препоръчвам на всеки с интерес към геоложки феномени! Да не
забравя да спомена, че ст. Трън е най-студеното място в България – през зимата
на 1947 г. в града е измерена най-ниската температура на територията на
България: -38,3°C.
Върнах се на паркинга и с автобуса отидохме до скалния параклис в града.
Скалният
параклис „Св.Петка“ е християнизирано праисторическо скално-изсечено светилище,
действащо като скален параклис. Святото място е разположено над кв. Баринци в гр. Трън. От тавана на
пещерата се стича вода, която според народните предания е свещен водоизточник,
който е лековит.
Скалната църква
е разположена в естествената пещера, намираща се на малко възвишение над извора
Ралча. Във вътрешността на пещерата се наблюдава т.нар. „скална пита/питка“ с
дупка в средата, където вярващите палят свещи. „Питата“ представлява каменен
диск от монолитна скала, украсен със соларни геометрични мотиви, имащи известни
аналози с украсата на великденските и гергьовските хлябове, приготвяни от
българските християни за двата празника.
На Петковден
(храмовият празник на църквата) тук идват болни хора от целия регион.
Според една
средновековна легенда в пещерата, където Света Петка се скрила, гонена от
неверниците, още се пазят отпечатъци от дланта и от краката ѝ и една вкаменена
питка. Светицата, като се скрила в пещерата, запалила огън и замесила и опекла
питка, но в това време преследвачите влезли в пещерата. За щастие Света Петка
видяла по дима на запаления огън че има и друг изход и избягала. Когато
преследвачите посегнали към питката, тя се вкаменила.
Параклисът е
възстановен от местни жители със собствени средства в периода 1990 – 1994 г. Изградени са стълби до
него, с места за почивка. Възстановена е фасадната стена на параклиса, която е
била разрушена. Непосредствено след 9 септември 1944 г. параклисът е осквернен
и ограбен, а в годините на комунизма мястото е ползвано като обор за кози. През
2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.
На върха на скалата, в която е изсечен параклисът, е издигнат метален
оброчен кръст. Влязох в параклиса от любопитство, но не ми хареса. За водата
казаха, че „излизала“ по Петковден. Вътре помещението е много малко, сумрачно и
изпълнено с дима на свещите. Не ме впечатли; нали не съм вярваща! Качих се до
кръста, за да направя няколко обзорни снимки. Тръгнахме към Сърбия. Пресякохме
границата при ГКПП Стрезимировци, 18 км от Трън. Веднага се насочихме към
езерото-язовир, след още 33 км.
Власинското
езеро се намира в ЮИ Сърбия, Пчински окръг, община Сурдулица. Понастоящем езерото е
популярен туристически обект.
То е изкуствено
езеро, създадено въз основа на предишното торфено тресавище Власинско блато
чрез изграждане на бент през 1947 г. Залива се през периода 1949 – 1954 г. от водите на близките реки,
главно от р. Власина.
В езерото има 2
острова: Дуги Дел (78,4 дка) и Стратория (18,2 дка), покрити с гори. В него се
развъждат риби като костур, шаран, пъстърва, кротушка, мряна, амур, каракуда,
лин, бабушка.
С правителствено
решение от 2006 г. районът на езерото с прилежащи околни територии (включително и на
територията на общ. Църна Трава, Ябланишки окръг, северно от езерото) е обявен за природен резерват
с обща площ от 12 741 ха. Това е най-високото и най-голямото изкуствено
езеро в Сърбия. В него може да се наблюдават редки защитени птици, патици,
корморани и др.
Ето и малко цифри за любителите на статистиката:
Дължина 10,5
км
Ширина 3,5
км
Макс. дълбочина 34 м
Площ 16
км²
Воден обем 1,65
км³
Надм. вис. 1211 м
Язовирната стена има измерения:
Дължина – 239 м
Ширина – 139 м в
основата и 5,5 м на върха
Височина – 34 м (от
тях 25,7 м са над земята)
Щом слязохме на езерния бряг веднага ни намери приказлив дядо, който на
сърбо-български ни покани на разходка с лодка за 5 лв на човек. Изобщо не се
двоумихме, ами побързахме да заемем хубави места на возилото. Започнахме с
„левия крак“. Моторът не искаше да запали. Местехме се по указания на „капитана“,
ту към задната част, ту напред. Вляво-вдясно. Най-сетне запали и тръгнахме.
Духаше студен вятър, въпреки че беше слънчево, затова извадих блузата от
раницата и я облякох. Стиснах фотоапарата в ръка и загледах наоколо си. На
всяка маса имаше карта на езерото с основни географски данни. Например от нея
научаваме географските координати на обекта: 42o44' с.ш. и 22o21'
и.д. Дадени са и стойности от метеостатистиката, като: слънчеви - 65 дни;
дъждовни - 96 дни; снеговалеж - 56 дни; 6,5оС ср.год.темп.;
северозападни ветрове, скорост – 3 м/с. Проследих с пръст по картата нашия път
от границата до езерото. Тази разходка продължи ок. 40 мин.
После се насочихме към близкия хотел, за да обядваме в ресторанта. Хубавото
е, че можахме да платим сметките си в лв. Храната беше вкусна, но обслужването
бе доста бавно и имаше някои търкания между нашите туристи и персонала. Но
всичко е добре, когато завършва добре. Хапнахме, платихме си и се натоварихме в
автобуса. Чакаха ни 29 км до границата и после – 94 км до София.
Като цяло разходката ни този ден бе доста приятна. Ето я характерната ми
справка:
период
|
бюджет-лв
|
дистанция-км
|
снимки-бр.
|
6.9.2018
|
52
|
275
|
60
|
