сряда, 31 октомври 2018 г.

GO TEAM! РАЗЛИЧНИЯТ TEAM BUILDING


Здравейте, приятели, за последен път тази година, предполагам!

Още от лятото в нашата фирма се говореше за провеждането на team building, който да сближи екипите на 3 свързани фирми, а все нещо ставаше и събитието се отлагаше. Но дойде заветната дата 26.10. и то най-сетне се случи.

Ден 1

Петък е и започваме в 8:45 с бизнес закуска за трите екипа. В 9 ч. загряваме с урок по свирене на самба с традиционни бразилски инструменти. Освен голяма излагация, имаше и голям смях. В 10 ч. всички се качваме в автобуса и потегляме към долината на Средна Места. По пътя имаме обучение за използване на ново мобилно приложение за комуникация, организирана в тематични канали – Slack, vol.1, проведено от колегата С., както и brainstorming session за слоган на най-новата сред нашите фирми, ръководена от колежката Д. В 12:30 спираме в центъра на Добринище за обяд в хотел-механа „Македонска кръчма“. До тук сме изминали 167 км. Хапваме и в 13:30 потегляме отново. Имаме още 42 км.

Нашият хотел се намира на 3 км източно от гр. Гоце Делчев и натам сме се запътили.

Град Гоце Делчев (до 1951 г. Неврокоп) се намира в югоизточното подножие на Среден Пирин, в Гоцеделчевската котловина. Намира се на около 200 km от столицата София и на 97 km от областния център Благоевград. Центърът на града се намира на 545 m надморска височина.
Неврокоп е наследник на древния град Никополис ад Нестум, който е основан през 2 век от римския император Траян и развалините му се намират на 7 km източно от Неврокоп – името Неврокоп е турската форма на гръцкото Никополис.
Неврокоп попада в Османската империя някъде между 1374 и 1383 г., когато са превзети Драма и Серес.
Българското население от града под ръководството на Неврокопската българска община води упорита борба с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета.
При избухването на Балканската война през 1912 г. 57 души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На 17 октомври 1912 г. четите на войводите Георги Занков и Костадин Бояджиев влизат в Неврокоп, тържествено посрещнати от населението. Неврокоп е освободен без битка по време на Балканската война на 19 октомври 1912 г. Първият кмет на гр. Неврокоп след Освобождението е поетът Пейо Яворов.
На 28 октомври 1983 г. в града е открит паметник на Гоце Делчев.

Комплекс Uva Nestum Wine & SPA 5* e разположен на изключително живописно място, съвсем близо до гр. Гоце Делчев. Комплексът се простира на площ от 62 дка в красивата долина на р. Места, заобиколен от четири величествени планини. В превод от латински Uva Nestum означава грозде от Места.
На територията на комплекса има 17 дка лозя, където се отглеждат сортовете Рубин, Сира, Каберне Фран, Мерло и Каберне Совиньон.
Избата Uva Nestum е проектирана като малка бутикова изба с лимитирано производство до 10 хил. бутилки висококачествено вино.
Хотелът е вдигнат на площ от около 5000 кв. м, има 24 стаи и 9 апартамента.
На разположение на гостите са ресторант–енотека и няколко бара. Един от тях - скай барът, се намира под звездите - на самия покрив, от където се отваря изключителна гледка към долината на Места и заобикалящите я планини.
Спа центърът заема близо 2000 кв. м. Там се предлагат винени и солни терапии, масажи, козметични процедури и ритуали за лице и тяло.
Спортният център разполага с футболно игрище, два тенис корта и кафене. Всичко е така осветено, че може да се играе дори вечер.
Неслучайно на 25 март 2016 г. хотелският комплекс спечели престижната награда „АРХИТЕКТОН“ на Съюза на архитектите в България. Хотелът е и „Сграда на годината“ за 2016 г.

Имахме 30 минути за настаняване и от 14:30 започнаха обученията Slack, vol.2 и Avaza, също проведени от С. Следваха презентации от ръководителите на трите фирми.

В 16:30 започна Предизвикателството Go Team в центъра на града. Разделиха ни на 4 отбора; всеки отбор включваше служители и от трите фирми. Отборите бяха Огън, Вода, Въздух и моят отбор бе Земя. Всеки отбор получи таблет с правилата и въпросите на играта. Тя се състоеше най-общо в следното. „Намираме“ въпроса на картата и отиваме там, за да го прочетем и да потърсим следи, водещи към отговора. Имаме 30 сек. време за отговор. Всеки верен отговор носи точки. Има и допълнителни въпроси, които носят точки, за време 40 сек. След като отговорим на някой въпрос/изпълним задача, отваряме следващия и тичаме до мястото. Победител е отборът, който пръв стигне до мястото на срещата и върне таблета си. Той е събрал и най-много точки.
Не беше много лесно. Например задача №2 беше да открием читалището. После целият отбор да скочи и да се снимаме във въздуха пред него. Първо трябваше да намерим кой да ни снима, после да скочим едновременно и дано стане снимката. Стана от 5-ия път и загубихме време. Друга задача беше да запишем видеопоздрав към колегите от другите отбори. Дадох идея да изпеем „Зайченцето бяло“, защото текста се знае от всички, но все пак трябваше да има връзка с работата на холдинга ни, а именно - имоти. Тогава ГИД на новата фирма, СК, бе осенен от щастливо хрумване, при това, в рима. Изпяхме и изтанцувахме на видеоселфи следния текст:

„Зайченцето бяло / цял ден си играло / в офиси под наем / със пари назаем. х2“ за 100 т.

Имаше други задачи, свързани с физически усилия, математически уравнения, тестови въпроси и такива с отворен отговор. Последната беше най-гадната от всички и носеше 150 т. Да се пробяга разстояние от 1,3 км до най-високата точка в градския парк и да се снимаме там. Както знаете, тичането, както и скачането, не са ми силни страни и тук вече „сдадох багажа“ тотално. Не стига, че, докато бягах, клина ми се смъкваше непрекъснато, но и си изпуснах телефоните 2 пъти. Втория път, докато бягах към парка, на шосето, пред една кола. Един от колегите се спусна към пътя да ми помогне и грабна телефона. Шефът взе телефоните и шишето с вода от ръцете ми, за да ми помогне. Нямах нито въздух, нито сили да гледам повече. Плеснахме дланите си и тръгнахме надолу, към мястото на срещата. Предадохме таблета и се качихме в автобуса. Поехме към хотела.

Имахме час за почивка и освежаване преди вечерята, на която щяха да покажат снимките и клиповете от играта, и да обявят отбора-победител. Аз бях настанена в стая с колежката ЕБ. Докато тя се изкъпа, аз реших какво да облека за вечерята. После влязох под душа на свой ред. Приготвихме се и слязохме в ресторанта. На клиповете нашият кавър на „Зайченцето бяло“ събра най-много овации. Когато обявиха резултатите, нашият отбор бе последен. Почувствах се гузна, че изгубихме заради мен и това, че не съм в добра форма за скачане и тичане. Никой не ми каза нищо. Като загубили получихме утешителни награди: значки Well done! и носни кърпички. Храната беше вкусна, петзвездна, а вината бяха от собствената изба, отново добри. Но музиката беше ... пълна скръб. Имаше един чичка, който свиреше и „пееше“, но едва в края на песента разбирах кое е парчето. Много беше зле! Той се мъчеше да ни се хареса до към 22:30 и си тръгна; остана DJ-ят. Той уж имаше по-добър „репертоар“, но го представи чак след 23 ч. Излязох на дансинга и танцувах на рок, поп и регетон парчета. Към 00:40 се прибрах в стаята, взех си душ и легнах.

Ден 2

Днес е ден за приключения/пътешествия. Ставаме с колежката около 8:20 и в 9 ч. слизаме за закуска. А нея определено си я бива. Дори кафето не е лошо. В 10:45 тръгваме с автобуса към първия обект за днес.
Никополис ад Нестум (на латински: Nicopolis ad Nestum) е римски град, разположен в Югозападна България. Останките на Никополис са в землището на с. Гърмен, непосредствено до първите му къщи, в местностите Марчов чифлик и Хисарлъка, на 7 км източно от гр. Гоце Делчев.
Никополис ад Нестум е основан през 106 г. на мястото на тракийското селище Александрополис от римския император Траян, в чест на победата му над даките. В превод от латински името му означава „Град на победата, разположен при Нестос (р.Места)“.
Градът е разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с главния военен път Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Това благоприятства за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през периода II–VI век.
Никополис ад Нестум е споменат в съчинението на античния географ Клавдий Птолемей. В града са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211-217). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Нестос (Места) и почитаните от траките Арес и Дионис. Градът е епископски център в периода IV–XI век. В края на VI век (577 г.) е разрушен от славяни и авари. Възстановен е при управлението на Юстиниан I. През IX–X век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до XIII век, когато загива при походите на кръстоносците. През Късното Средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества с няколко километра на запад като името му се запазва във формата Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
В Псевдоепифаниевия списък е отбелязано, че Неврокоп влиза в епархия Тракия и че градът е седалище на архиепископ.
Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от Античността и Средновековието.
Археологически разкопки в района на античното селище се провеждат от 1980 г. Най-ранните находки, открити тук, са от времето на неолита. Проучената територия заема около 13 ха. Разкрите при разкопките са около 280 m крепостни стени, основи от обществени и култови сгради, надгробни могили. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуетка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети както и стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен. В близост до укрепеното селище са открити и две раннохристиянски базилики от IV век. Едната е в центъра на с. Гърмен, а втората е на около 2,5 km югоизточно в местността „Грамадето“. Открити са и тракийски могилни некрополи от I век пр. Хр. Градът е организиран по подобие на малоазиатските градове с аграрен характер. Интересен паметник на късноантичната каменна пластика представлява намерената във фрагментарно състояние олтарна маса. Тя е открита в руините на постройка, намираща се в северозападната част на античния град. Масата е представена в експозицията на Историческия музей в гр. Гоце Делчев. Представена е от 7 фрагмента от откритите 8. В югоизточния ъгъл е разкрито богато жилище с вътрешен двор и мраморна колонада с портик. В непосредствена близост до южната крепостна стена е разкрита и баня. Разкрити са сектори от западната крепостна стена с U-образна кула и от източната крепостна стена с правоъгълна кула. От епохата на Средновековието са разкрити пещи за керамика, вкопани ями с фрагменти от битова керамика, метални предмети и монети.
Част от първоначалната територия на града е заградена със стена с дебелина 2,40 - 2,60 m. Крепостните стени са частично запазени като на места достигат до 5 - 6 m височина. Изпълнението на зидарията е от типа opus mixtum - градени със споени с хоросан камъни, редуващи се с пояси от четири реда тухли. От разкритите крепостни стени изцяло е проучена южната, която е била изградена с 4 кръгли кули. Южната порта е отворена в 40-метрова екседра, защитена с квадратни кули.
Богато градско жилище е разположено в югоизточния ъгъл на укрепения град до югоизточната ъглова кула. Изградено е преди да бъде съградена крепостната стена. Жилищните помещения са разположени около вътрешен двор с мраморна колонада (перистил) с покрит портик. Най-голямото помещение е кухнята. При първоначалния план в центъра на двора е имало басейн (имплувий), който на по-късен етап е превърнат във вътрешен двор, настлан с калдъръм.
Архитектурният план на късноантичната баня я определя като провинциална публична баня от блоков тип с хипокаустно отопление. Построена е около 20-те години на IV век, като отново изграждането ѝ е предхождало това на крепостната стена. В края на IV или началото на V век сградата е опожарена. Вероятно е унищожена при готски набези в края на Втората готска война. В края на V век отново е възстановена. Свидетелство за това е златна монета на император Зенон открита при разкопките. Вероятно е била функционираща до края на третата четвърт на VI век и окончателно е била срината при земетресение.

Разочароващо беше, че екскурзоводката не беше дошла този ден и нямаше кой да ни разкаже за обекта. Дори табели почти нямаше, с изключение на термите. Понеже колегата КБ купи със служебни пари билетите за вход, забравих да мина през касата за сувенири/картички, а печат за книжките на БТС няма на този обект. Прецаках се отвсякъде.

Продължихме към следващото място – 7 км в посока СИ. Тук развива туризъм/хотелиерство бивш служител на холдинга. Отидохме да разгледаме хотела му (Лещенска идилия) и той ни разказа някои любопитни неща от живота на селото.

Лѐщен е село в общ. Гърмен, обл. Благоевград, Югозападна България. То се намира на 7 км от с. Гърмен и на 14.5 км от Гоце Делчев в посока север, на няколко км от с. Ковачевица и на 114 км югоизточно от Благоевград.
Село Лещен е старинно селище със запазени старинни къщи. В края на 19 и началото на 20 век Лещен е предимно българско село в Неврокопска кааза. Църквата „Света Параскева“ е от 1833 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Лещен (Leschtène) е посочено като село с 59 домакинства и 200 българи. През 1889 г. Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Лещен като село с 56 български къщи.
При избухването на Балканската война в 1912 г. 79 души от Лещен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На времето селото е било общински център с развита търговска база. Общината е просъществувала до 1934 г., след което архивите ѝ са били преместени в общината в с. Ковачевица. Регистрите за гражданско състояние се намират в общинския център с. Гърмен, а ЕСГРАОН се намира в с. Горно Дряново заедно със стар регистър за местното население.
Много от старите къщи в селото са реставрирани, като е запазен автентичният им архитектурен стил и къщите са превърнати в почивни вилни постройки, в които отсядат туристи. Заради автентичния вид на селото, там често се снимат игрални филми и музикални клипове.

Успях да си купя 2 картички по левче и буркан сладко от зелени орехи преди качването в автобуса. Направих и доста снимки тук. После продължихме пътя си – още 8 км в посока С.

Кова̀чевица е село в Югозападна България. То се намира в общ. Гърмен, обл. Благоевград.
Село Ковачевица се намира в планински район, в Западните Родопи. На около 24 км е гр. Гоце Делчев, а най-близкото населено място до Ковачевица е с. Горно Дряново на 5 км.
Селото е разположено над р. Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и старият път, който води към Гоце Делчев и долината на р. Места.
Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното с. Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през XV – XVI век. В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в с. Ковачевица са регистрирани 17 лица. През 1791 г. в селото пристигат и 5 - 10 семейства българи от Омотско, Слимница и Добролища, Костурско, които се заселват в долната, наречена Арнаутска, махала. Костурчани, по професия строители, основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.
През XIX век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1865 г. е основано читалище „Светлина“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Ковачевица е посочено като село със 185 домакинства със 630 жители българи.
В 1889 г. Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 г. в селото (Ковачовица) живеят 1400 българи.
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 г. в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.
През 1908–1909 г. селото има 209 български къщи .
През 1923 г. в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал.
Тъмната гора край Ковачевица е обявена за резерват. Селото е запазило автентичния си вид от XVIII - XIX век и е обявено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво.

Селото е съвсем малко. Стигнахме от входа до другия му край за минути по главната улица. Доста се посмяхме с колегите на табелата с надпис „Библиотека“, но там дори имаше компютър, освен рафтове с книги. Също снимах и си купих 2 картички по левче. Тръгнахме обратно, защото закъснявахме за обяда, имахме да изминем още 19 км в посока ЮЗ.

Хапнахме заешко от собствения зайчарник на хотела. Моята колежка-съквартирантка си беше заминала още преди обяд, та оставах сама в стаята. Бях намислила да сляза до града, да го разгледам и поканих 2-3 колежки с мен, но те останаха да си почиват.

Извиках си такси и слязох пред общинския музей на гр. Гоце Делчев. Той не се води туристически център, затова си няма картички. Но има печат и марка на БТС. Купих билет и марка, подпечатих си книжката и слязох по стълбите в „Праистория“.

Общинският исторически музей в град Гоце Делчев, България, е открит през 1979 г.
Целта му е да съхранява и да популяризира историческото наследство на града и района.
Музеят разполага с 12 експозиционни зали на 3 етажа, лапидариум и двор с автентична чешма. Има два отдела – Археология и Етнография.
В археологическата експозиция има тракийска колесница, тракийска керамика, нумизматична колекция, произведения на изкуството и архитектурата от римския град Никополис ад Нестум. Музеят организира ежегодишни изложби на археологически находки от тракийската, славянската и българската култура, открити в долината на Места.
В етнографския раздел има 1500 експоната – инструменти и предмети, показващи местните занаяти в края на XVII и началото на XIX век – грънчарство, медникарство, звънчарство.
Музеят е разположен в сграда изградена в 1877 година в стил барок. Сградата има дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори резбари, представители на Дебърската резбарска школа.

Разгледах го за 25-30 мин., оплаках се на уредника за липсата на водач в Никополис ад Нестум и излязох в слънчевия ден навън. Обиколих централния площад, снимах двете църкви и паметниците на Г.Делчев, П.Яворов, Х.Ботев и В.Левски.

Хванах такси и се върнах в хотела, за да имам малко време за СПА процедури. Седях по 15 мин. в сауната и в парната баня, и се върнах в стаята, за да се изкъпя и приготвя за винената дегустация от 17:30. Свършихме ок. 19 ч. и се върнах в стаята (203), за да почета до 20 ч., когато бе вечерята. Отново същите „музиканти“ и отново – пълна скука, въпреки обещаната в програмата рок-вечер. Повечето колеги хапнаха и отидоха да гледат Кубрат Пулев. Останахме десетина души в ресторанта. Едва дочакахме да си тръгне музиканта и налазихме DJ-я с музикални желания. Когато ми пусна It’s my life на Bon Jovi, направо избухнах. Коленичих на пода, размятах коса, крещях с цяло гърло. Толкова се изкефих на парчето! Дано само не съм прекалила с ентусиазма и да съм изглеждала глупаво и абсурдно пред колегите. Иначе излагацията би била пълна. Стоях до полунощ, после в стаята си взех душ и си легнах. До към 2:00 не мигнах и ми стана лошо, после спах доста зле и на целия следващ ден бях като пребита. Предполагам, че се дължи на смяната на времето (лятно»зимно), която винаги не ми понася.

Ден 3

Сутринта станах към 8:20 и се приготвих за закуска. Хапнах на маса с 3 колежки. После с ВД излязохме да се разходим из комплекса. Имаше заграждения с животни: лопатари, лебеди, зайци, патици, гъски. Направих още малко снимки и се прибрах в стаята, за да си събера багажа.
В 11:00 тръгнахме обратно към София. Предстояха ни 202 км в посока С. Движехме се добре до Владая, където имаше ремонт на платното и двете посоки на движение бяха в една лента. Страхотно задръстване! После дойде типичният софийски трафик и така стигнахме в изходния пункт – Полиграфия Офис Център, с 40 мин. закъснение. Тук също не мина без кофти изненада – някакъв кретен си беше паркирал колата точно на завоя в локалното на Цариградско шосе и нашият автобус нямаше място да завие. Всички слязохме, взехме си багажа и си тръгнахме по пътя. Аз извиках такси и го поделих с колежката Д. Така завърши първият ми тийм билдинг. Беше прекрасно изживяване и си изкарах добре с колегите от трите фирми, въпреки дребните несгоди. Благодаря ви, колеги! Страхотни бяхте!

Равносметката ми изглежда така:

период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
26-28.10.2018
31
457+8 пеш
154

Снимките са тук. Желая на всички здраве и ще се чуем отново догодина! Прилагам схема на комплекс Ува Нестум, за любознателните.