О, Шипка!

 Отдавна планирах посещение на Бузлуджа, както е по-известен, или с официално име „Дом-паметник“ на БКП на вр. Хаджи Димитър (старо име Бузлуджа), височина 1441 м. Не съм последовател на комунистическите идеи, но старите паметници от онова време, на които страната е богата, но са оставени на милостта на времето и вандалите, винаги са ме привличали. А този е най-известният и най-големият сред тях. Височината на монумента е 70 м. Казват, че някога на върха на пилона, зад петолъчката, имало прожектори, чиито лъчи нощем при ясно време се виждали до Румъния на север и до Беломорска Тракия на юг. Неотдавна оглави класация за най-красивите изоставени места в света. В момента се работи по реставрация на мозайките и идеята е да се укрепи и да се използва като културен център. Доста време и средства ще глътне, но дано успеят. Пък и друг подтик имах да го посетя – представете си само панорамата, която се открива отгоре. Денят Х беше 9 август 24г.

Започнахме обиколката с Казанлъшката гробница, световноизвестна със своите фрески, които ѝ осигурили защитата на ЮНЕСКО. После се отправихме към Бузлуджа, като нямаше гаранция, че ще успеем да приближим „летящата чиния“, защото в момента там течеше някакъв фестивал, заради който всички подстъпи към паметника бяха затворени с бариери и се пускаха само хора с билети, с цена 39 лв. Но нашата водачка успя да ги омае и ни издадоха пропуск за 1 час. Хукнахме като диви кози нагоре. Имаше 2 огромни хвърчила с форма на октоподи и едно по-малко с цветовете на флага на РБ.

Оттам по пряк път отидохме до вр. Шипка. Той също има стари имена – Св. Никола и Столетов, височина 1326 м. Когато е подета инициативата за издигане паметник за увековечаване саможертвата на руски, черногорски, фински и румънски воини и българските опълченци, разбира се, появяват се толкова пречки, че тогавашните журналисти наричат начинанието „Втора Шипченска епопея“. Финансирането е от дарения от целия български народ. По проект лъвът трябвало да е на върха на пирамидата. Специалистите отсекли, че това ще се приеме за провокация от съседите. Решили да се постави по-ниско, на коя страна обаче? Ако гледа на север – сякаш имаме претенции към Румъния; на запад – към Сърбия, на юг – към Гърция и Турция. Затова го сложили от изток. Така разказват местните легенди.

Излишно е да споменавам, че гледките от панорамната площадка на върха на Паметника на свободата спират дъха. След това слязохме в гр. Шипка, до храм-паметника „Рождество Христово“. Инициатори за изграждането му са граф Игнатиев и Олга Скобелева, майката на ген.-майор Скобелев. Дарения за целта са събирани в Русия. Храмът е построен съгласно руските традиции в изграждането на православни храмове, с характерните куполи с форма на луковица и покрити със злато. Част от авторския екип е работил и по храма „Св. Александър Невски“ в столицата. В криптата 12 каменни саркофага съдържат тленните останки на 8491 руски офицери и войници, и наши опълченци, чиито имена са изписани на 34 мраморни плочи. Най-голямата камбана с маса 12 т е отлята от гилзите, събрани от бойното поле. Така се разказва.

Последната цел за деня бе могилата Голяма косматка с гробницата на одриския цар Севт III. Така поне се смята. Тя е най-голямата гробница от всички в Долината на тракийските царе. Уникалното при нея е и това, че е открита неограбена, с пълен гробен инвентар. Той включвал любимия царски кон в предверието, с комплект конска амуниция със златни апликации; ритуални съдове от сребро и злато. Голяма двукрила мраморна врата, декорирана с главите на Аполон и горгона Медуза. Но най-голямата сензация е в началото на коридора – бронзовата глава на владетеля. Смята се, че е на Севт, защото са открити монети с неговия лик, носещи името му, които са много подобни на главата. Освен това Одриската столица, Севтополис, е само на 7 км оттук.

След този, изпълнен с емоции и вдъхновение ден, е време да се връщаме към София. Всичко е прекрасно, само едно нещо помрачава моето преживяване днес. Някъде между вр. Шипка и гр. Шипка съм изгубила книжката си „100 НТО“. В нея имах 83 печата и марки, имам сребърна значка. Трябваше да взема 84-тите в храма. Направо ми прилоша като се сетих колко години съм ги събирала. Но какво да се прави? Живот...

снимки: https://www.facebook.com/media/set/?vanity=61556244716151&set=a.122169925616208157