Обещах да разкажа за моята болярска почивка. Без излишни предисловия, започвам. Сама си организирах нещата. Заминах на 12 авг. с автобус. Билетът беше двупосочен, с фиксирани дати. Редовна тарифа 40 лв. Тъй като исках не само да си "счупя краката" от обиколки по обекти, но и да си почина все пак, избрах хотел с външен басейн и СПА център. Пристигнах в града около 14:30 и с такси отидох в хотела, понеже още не знаех кое къде е. Само се настаних и оставих багажа си, и хукнах към историческата част на града, вече пеш. Забележка - половината град е мащабно разкопан заради ремонт на водния цикъл. Сменят се тръби и на много места, както и около хотела ми, е разкопано. Освен това може да си представите огромните прашни облаци, които се вдигат при преминаване там. Това беше сред малкото неприятни моменти. Времето да стигна от хотела до центъра ми беше 15 мин. умерен ход. Понеже повечето обекти отварят след 9 часа, ставах в 7:30. В 8 ч. слизах за закуска и в 8:45 тръгвах с фотоапарат на шията. Ден 1 започва в 15:30 ч. Включва само 2 обекта. Паркът с макети "Мини България" и археологически разкопки Френкхисар. Мини България е разположен в подножието на известната Балдуинова кула на крепостта Царевец. Открит е през 2017 г. Включва над 60 модела на родни забележителности в М 1:25 и заема площ над 12 дка. Обикаля се за час, с времето за снимки. Обектът освен ФБ има и уебсайт, който дава информация за работно време и билети. Хубавото е, че в активния сезон работи всеки ден. В понеделник беше един от малкото отворени обекти и това определи посещението ми в този ден. При силните бури и градушки преди месец и нещо, които причиниха сериозни щети в Търново, няколко от макетите са пострадали. Хубавото е, че вече се работи по възстановяването им. Лошото е, че работата по всеки един трае между 1 и 6 месеца, в зависимост от размер и сложност на детайлите. Разкопките Френкхисар са съвсем близо до този парк. Има различни хипотези за предназначението на обекта. Според едната това е бил занаятчийски квартал, като са открити пещи за обработка на желязна и медна руда, полувкопано в земята жилище, малък некропол с 4 гроба и съвременни останки. Периодът на обитаване обхваща от желязната епоха чак до 20 век (https://www.museumvt.com/…/lpre…/content/Frenkhisar_2010.pdf). Другата хипотеза е за средновековен манастир от столичния период на Търновград, обслужвал Асеневата династия (https://strannik.bg/…/arheologicheski-obekt-frenkhisar…). Пред обекта има малък параклис, предполагам, че е издигнат по време на разкопките, защото в изворите не се споменава. След като разгледах и това, отново пеш се върнах до хотела. Следобеда посветих на СПА центъра. Преди вечеря прегледах записките си. Водя си дневник с километри и бюджет. Така че Ден 1 изглежда така: София-Велико Търново: 240 км с автобус. Разходките ми из града пеш възлизат на 8,31 км, изчислени от дигиталния часовник. Разходи (без билета за автобус) 47,60 лв - билет за вход за парка, храна и напитки.
Продължавам с търновските истории. Но първо да поясня нещо. През годините съм ходила няколко пъти до Велико Търново - като ученик, студент и после като омъжена жена. Всеки път съм посещавала обекти. За настоящото пътуване исках да посетя новите обекти - такива, които преди не ги е имало или не ми е оставало време за тях. Затова имах стриктно разработен план по дни. За да не се разпилявам излишно и да губя ценно време, обединявах обектите по някой признак - в случая, хронологично. Та ден 2 бе посветен на Възрожденско Търново. При предварителна проверка още от София узнах, че домът на П.Р. Славейков приема само ученици за изнесени уроци върху живота и дейността на писателя. Разбрах, че вътре няма вещи на патрона, нито автентичен интериор от онова време. Можех да я видя и снимам само отвън. Като архитектура това е достатъчно. Първо отидох до Самоводската чаршия. Музейната част на "Хан Хаджи Николи" приютява временни експозиции. В момента имало изложба на килими. Реших, че мога да си спестя билета от 10 лв като се има предвид, че 15 години от живота си в хола имахме автентичен чипровски килим, на който като деца играехме със сестра ми. Доста килими съм гледала из музеите, които съм посещавала. Но все пак сградата е архитектурен паметник и заслужава малко внимание. Строена е в периода 1858-1862 г. от известния дряновски майстор Никола Фичев (Уста Кольо Фичето). Собственик е местен родолюбец, търговец и участник в борбата за църковна независимост, за която дарява 500 000 златни гроша - хаджи Николи х. Димов Минчоолу. Сградата е била хан като основно предназначение, но някои помещения са ползвани като склад, дюкяни и абаджийски работилници. В отделно крило живяло семейството на собственика. Поради стръмния терен разликата в котите е 9 м. Това е един от шедьоврите на Кольо Фичето. След 2006 г. започва мащабна реставрация на комплекса, който бил в окаян вид и през 2010 г. печели в конкурса Сграда на годината в категория за инвестиции в културно-историческо наследство специална награда от журито и наградата на публиката. След това се разходих до родния дом на писателя Петко Славейков. Фасадата е красива, задната част не желая да коментирам - дори не я снимах, за да забравя по-лесно гледката. Отпред има голям паметник на патрона. Посетих музея на Емилиян Станев. Разбива клишетата за дом-музей, заслужава да му се отдели време. Съхранява първи издания на негови книги, пишещата му машина и ловните му пушки. Слязох до паметника Асеневци и се разходих по другата възрожденска улица - Гурко. Тук посетих етнографския музей Сарафкина къща. Строена е през 1861 г. И тук теренът определя архитектурното решение. Към реката е на 5 етажа, а към улицата - на два. Има хубав дърворезбован таван. От тук продължих към кв. Асенов, където посетих обект Шишманова баня. Тя е близо до Владишкия мост, на левия бряг на Янтра. Ориентирана е север-юг с размери 11,45 х 15 м. Построена е през 14 век и се използва до 16 в. Стените са дебели по 1м. Има котелно, 4 къпални и съблекалня, 2 огнища. Подподово и стенно отопление. В стените са вградени 2 водопровода от глинени тръби - за студена и гореща вода, имало корита за смесване на водата. Снабдявала се с вода от кладенец, изкопан в речния бряг. Не е била придворна баня, а е имала обществен характер. За пръв път е описана от Карел Шкорпил, който я отнесъл към управлението на цар Иван Шишман. Разкопките през 80-те год. на 20 век я отнасят към по-ранен период, но името остава. На снимките се виждат плочките по пода и под тях тръбите за отопление. Поразява с майсторлъка на средновековните строители. На пл. Цар Иван Асен I обядвах в едно бистро и после отидох към турската махала, откъдето се качих на хълма Света гора. Цел ми беше книжарницата към издателството на ВТУ, но сега всички бяха ваканция. Всички сгради на ВТУ бяха заключени. Само снимах Св. св. Кирил и Методий, Св. Евтимий Патриарх Търновски и новия храм, посветен на него и знака Аз обичам ВТУ. Върнах се към центъра и се отбих до катедралния храм Св. Рождество Богородично, за да запаля свещ за упокой на баба и дядо, които ни напуснаха последните 3 месеца. Обратно в хотела се отдадох на релакс в СПА зоната. След това дочетох книгата, която си носех и отидох да вечерям. Равносметката в цифри. Изминати 16,2 км. Целия ден ходих пеш под жаркото слънце, температурите при целия ми престой варираха между 36 и 38 градуса. Бюджет - 65,90 лв - входни билети, храна и напитки.
Ден 3 беше отреден за средновековния град и столица на Второто Българско царство. Акцент поставих върху Трапезица, която при предишни мои посещения в града, още не бе отворена за туристи. Понеже е много далеч, а и аз не знаех точно пътя до там, пък и си беше горещо от сутринта, помолих на рецепция на хотела да ми извикат такси. Изчаках 15-20 мин. обслужващия персонал на фуникуляра. Платих си билет за въжената железница + крепостта (11 лв) и се качих на хълма. Трапезица заслужава внимание, затова ще разкажа малко за нея, т.к. все остава в сянката на отсрещния Царевец. Днес е само още един исторически хълм, определяме го като друг квартал, но в столичния период на Търнов Трапезица и Царевец са били два отделни града. Царевец е носел столичен статут, с двореца на Асеневци, казарми, църкви и двореца на патриарха и патриаршеската катедрала на върха. В Трапезица (общата площ е към 80 дка) живели дребни аристократи, занаятчии и духовенство от по-нисък ранг. Бил застроен с крепостни стени, кули и порти, казармени помещения, работилници, но учудва с големия брой църкви - 21. Най-голяма по размер е Църква № 8, известна с името “Св. Йоан Рилски”. Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) в Търнов мощите на св. Йоан Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. В нея мощите на светеца са били съхранявани до 1469 г., когато са пренесени в Рилския манастир. В музея са представени пана, изобразяващи средновековния град и предмети, открити при разкопките. Разгледах комплекса; качих се на кулата, която се вижда отвсякъде (сигурно е излишно да споменавам панорамите от нея, особено към Царевец); посетих музея; снимах и слязох по екопътеката. Когато излязох на главния път видях пред себе си табелата за край на града. Стреснах се малко, наоколо бе пусто, изглеждаше като изоставена индустриална зона. Но се стегнах и пуснах навигацията на тел. След 5 мин. трябваше да пресека р. Янтра по въжен мост „Мавриков“. След голям завой се озовах в кв. Асенов. Оттам се изкачих до пл. Цар Иван Асен. Крих се по сенките до 16:30, за да се възползвам от поредната туристическа атракция на града. Туристическо влакче. Много е симпатично, с "локомотив" и два "вагона" в ярък червен цвят. Практическо инфо - пътува от сряда до неделя, от 11 до 17 ч. Пълната обиколка отнема 60 мин. и минава край основните забележителности. От пл. Велчова завера, по ул. Никола Пиколо, пл. Цар Иван Асен, кв. Асенов, покрай църквите Св. Четиридесет мъченици, Св. Успение Богородично, Св. Апостоли Петър и Павел, Шишмановата баня и Владишкия мост, под Балдуиновата кула на Царевец и до парка Мини България. След него на един паркинг обръща посоката и тръгва обратно. Редовен билет струва 8 лв за пълна обиколка (оставя ви, откъдето ви е взел). Но може да се качите и да слезете на произволни спирки. Цената на частична обиколка (под 60 мин.) е 5 лв. Има намаления за ученици и пенсионери - съответно 5 и 3 лв. Деца до 7 год. се возят безплатно, но задължително с придружител над 18 г. С влакчето направих пълна обиколка за 8 лв и за 1 час. Снимах няколко клипа на маршрута. След нея посетих Музея на илюзиите. Не е нищо особено, цената на редовния билет е 15 лв и ми отне 15 мин. След това се върнах в хотела, обядвах в лятната градина и си направих СПА процедурите. Равносметката 96,70 лв и 7,91 км.
Ден 4. Вероятно се питате защо все отлагам Царевец. Вчера май споменах, че исках да акцентирам върху новите за мен обекти. А досега при всяко посещение в Търново съм се качвала там. Обаче все пак имаше един, да го нарека, под-обект, който не бях посещавала, разположен в центъра на крепостта. Ще попитате защо? Защото, когато бях ученичка, не знаех за него. При посещението ми като студент, беше затворен за ремонт. А при предишното ходене (2013 г.) още не бе открит сезонът. Той
работи сезонно - от април до октомври. Освен това от сряда до неделя, 11-17ч. Решена бях при следващо посещение в града, да се кача и на него. Кое е това ли? Асансьор, оборудван в камбанарията на патриаршията на Царевец. Изкачването е до площадката под камбаните, където са монтирани лазерите за шоуто "Звук и светлина". Това е 20 м височина или 6-етажна сграда. Представете си само гледките, които ви предлага! Точно затова толкова исках да се кача. Опитах в сряда след Трапезица, но ми казаха, че отговорникът бил в отпуск, да дойда утре. Отидох в четвъртък в 9:20 ч. Казаха ми, че работното време било от 11 ч. Нямаше какво да се прави. Трябваше някъде да убия час и половина. На път за центъра минах край красива сграда с табела Национален музей на архитектурата. Реших, че това трябва да е много интересно. Заоглеждах се за вход. Не намерих такъв и проверих в гугъл. Бил затворен в 2018 г. Жалко, пишеше, че е само един у нас от общо 200 в света музеи, посветени на архитектурата. Отидох до заведение, което също отваряше в 11ч, но пейките бяха на сянка и имах достъп. Седнах, че ме наболяваше кръста и се зачетох в електронната си книга, която завърших. Върнах се до билетната каса на Царевец в 11:05 и ме зарадваха, че човекът бил на работа вече. Тук да поясня. Редовен билет за крепостта е 10 лв, има и преференциални цени за разни случаи. Асансьорът се плаща отделно от този билет. Защото крепостта се администрира от Регионален исторически музей - Велико Търново, а асансьорът - от общината в лицето на Туристически информационен център - Велико Търново, който отговаря и за влакчето, за което разказах вчера. Купувам си билет за крепостта и хуквам право нагоре, към Патриаршията. Там, слава Богу, няма опашка и влизам веднага. Редовен билет е 5 лв. Има и намаления. Хубавото е, че няма фиксиран престой. Останах 15 мин. и попивах гледките във всички посоки, снимах, дори разказах на британски турист "кратката версия" за града, като му сочех това и онова. Тъй като това беше последният обект в програмата ми, минах под "подвижния" мост към Царевец и се върнах в хотела, обядвах в градината, сложих банския и за пръв и последен път отидох на външния басейн. Тук имаше интересно архитектурно решение - големият и детският басейни всъщност бяха едно, разделени от една много хитроумна платформа, да я нарека, поради липса на по-подходяща дума. Представете си корито с издигнат борд само от едната страна, с дълбочина до глезена на възрастен човек. Всъщност са две такива, като горните бордове са долепени един до друг. Знам, че звучи откачено - просто не мога да го обясня по-ясно. Човек може да легне и хем ще е във водата, хем ще го огрява слънце. Ако лежи на гръб, ще ползва борда за главата си. Ако легне по корем, ще положи глава върху скръстените си ръце, които ще са на този борд. И в двата случая краката му ще висят в дълбокото на същинския басейн, където деца играеха на водна топка, а възрастните плуваха. Това е измислено за хора като мен, които обичат да седят в басейна, но не умеят да плуват. Сменях позата два пъти - на гръб и на корем, за да се пека равномерно, почивах и на шезлонг под чадъра. Когато августовската жега ми дойде в повече, слязох в СПА зоната, където изкарах още 1:30 ч. и за късмет, бях сама. Накрая като тръгвах към стаята си, така се бях размазала, че се олюлявах леко като подпийнала. Но алкохол нямаше - само пълен релакс. Цифровата равносметка е бедна - само 7,56 км ходене и 80,10 лв от бюджета ми.
Ден 5 е последният ми. Слизам за закуска в 8ч и се връщам в стаята, за да си събера багажа. Напускам хотела в 10 ч. и тръгвам към центъра по обичайния ми маршрут. Облачно е и се радвам, че няма да се пържа с тежкия сак и по прашните улици. Обаче започва да вали. Заставам пред една изоставена сграда и се моля бързо да спре. След десетина мин. намаля и тръгнах отново. Отидох до Самоводската чаршия и седнах в заведение за бърз коктейл. После тръгнах на лов за подаръци. Докато се усетя бях стигнала паметника Майка България. Точно зад него има хубав ресторант, където обядвах средиземноморска кухня с българско бяло вино. После отидох в парк Марно поле, където седях на пейка под сянката на огромно дърво и се радвах на фонтаните, докато ожаднях. Влязох в заведение, изпих едно мохито и фрапе. От там до Автогара Юг беше много близо. Отидох и седнах да чакам автобуса от Варна за София. В 16:30 потеглихме, в 19:30 си бях вкъщи. В цифри: 5,21 км. Бюджета ще спестя, защото включва хотела, а не съм сигурна, че е редно да оповестявам цените им. Като цяло - много горещо, изпълнено с много впечатления и запомнящо се преживяване. Обичам те, Търново!!!
