понеделник, 7 септември 2026 г.
неделя, 19 юли 2026 г.
Съдбовен полет и други разкази
Когато Зоуи Смит заминава за Сидни, за да проведе важни бизнес преговори, най-голямото ѝ притеснение е за любимата ѝ баба, останала за пръв път сама вкъщи. Случва се немислимото.
Бил Уотсън няма деца и живее сам. Това никога не е било проблем за него.
Докато не среща две дами. Едната открадва сърцето му, а другата става дъщерята,
за която си мечтае.
Мистериозен мъж се появява изневиделица, за да разкрие тайната на
анонимната Джейн Доу.
***
Лили се наслаждава на отдавна планираната си швейцарска разходка, без да
подозира, че това пътуване ще промени живота ѝ.
Кирил Спасов е крупен софийски богаташ, с безпогрешен бизнес нюх, но с
малка срамна тайна, която би опазил с цената на всичко.
Лъчезар винаги е бил плейбой и се радва на този си статут. Никакви сериозни
отношения, никакви трайни връзки. Жените са само обекти за забавление. Докато
не среща ЕДИНСТВЕНАТА, която ще го бележи завинаги. Ще успее ли най-сетне да
изгради сериозна връзка с една жена?
Какво се случва, когато съдбоносна тайна бъде разкрита? Колко животи е
цената ѝ?
***
Монѝк обича разходките в парка и общуването с умни кученца. Алекс има точно
такова куче. Една случайна среща ще пресече пътищата им. Как споделянето на две
чаши кафе може да има смъртоносни последици? Кой е влизал в дома на Алекс? И
какво е търсил? Две семейни тайни са на път да разрушат животи.
***
Алис, Анди, Дженифър, Ели и Таня са останалите героини в
книгата. Всички те са силни, борбени жени, които се изправят срещу собствените
си страхове и зависимости, за да намерят щастието, любовта, смисъла на живота и
отново да се почувстват живи, дръзки, и да преоткрият себе си.
Анотация
„СЪДБОВЕН ПОЛЕТ
И ДРУГИ РАЗКАЗИ“ събира в себе си повести и разкази за хора, изправени пред
изпитания между надеждата и загубата, любовта и самотата, страха и смелостта да
продължиш напред. Сред драматични обрати, съдбовни срещи и пътувания през
различни светове героите търсят и намират себе си, спасение и смисъл. Това е
книга за крехкостта на човека, но и за силата да оцелява дори след най-тежките
бури.
Васил
Койнарев, редактор
петък, 22 август 2025 г.
Sofia City tour
22/08/2025 г.
Бях си пуснала ден отпуск, имах час при невролога на Ани от 09:30, кафе с приятелка в 11:15 и фризьор в 14:30. Останалото време щях да си ползвам по свое усмотрение.
В 8:30 седнах в кафене, близо до клиниката, където закусих и пих кафе, при лекаря влязох по-рано и си тръгнах съответно в 09:40. С метрото се отправих към центъра, където след години планиране и отлагане най-сетне посетих Университетската Ботаническа градина на ул. Московска.
После се видях с Нели и Кристиян, и седнахме в Рафи на ул. Шипка за ранен обяд.
Два часа си говорихме с Нелката. После с метрото се върнах в Обеля, където имах час при фризьор, да ме къноса. В 15:30 тръгнах с метрото към центъра, слязох на МС Княгиня Мария Луиза и с включена навигация на тел. тръгнах към Овче поле 116. Там се помещава музеят на Христо Смирненски. Също отдавна планирах да посетя. Музеят е хубав, скоро ремонтиран, а уредничката е страхотна. Влязох в 16:10, излязох в 18:20. Супер сладкодумна дама, не спря да говори два часа. Но говорех и аз, получи се хубава дискусия. Обсъдихме Кукуш, Илинденско-Преображенското въстание, Балканската и Междусъюзническата война, Лондонския мир, Първата Световна война, Войнишкото въстание, Радомирската република, Ньойския договор, Септемврийското въстание 1923 г, Деветоюнския и Деветнайсетомайския преврати, Белия терор.
Видяла, че познавам историята, ме похвали, че рядко имала посетители като мен, които слушали с интерес двучасова беседа, но и участвали в дискусия по темата със собствени познания.
Признавам, че ми подейства на самочувствието. Бях поласкана. Тръгнах си с нови знания и малко тъга по поета, напуснал този свят толкова млад.
Не е само той роден поет, който умира млад, разбира се - да спомена Ботев (28г), Дебелянов (29г), Вапцаров (32г), но Смирненски е най-младият сред тях - само на 24 год.
Вчера, докато пиех кафето си, ми се падна късметче "приятна изненада". Мисля, че днешният музей и дамата в него, бяха моята изненада.
Препоръчвам музея с две ръце! Поне за хората, които се интересуват от литературна история, е задължителен!
вторник, 19 август 2025 г.
Лятна почивка 2025 г.
Здравейте, приятели,
напоследък публикувам повече във фейсбук, отколкото тук, заради по-добрата видимост там. Моля да ме извините!
Ще разкажа за лятната си почивка през 2025 г.
петък, 18 юли 2025 г.
Земен + Кюстендил
Напоследък ме измъчва една носталгия по студентските години. Всичко ми липсва - дори сесиите! В желанието да се преборя с това тягостно чувство намислих да посетя отново местата, които са свързани с най-хубавите ми спомени от онези години. Едно такова място е гр. Земен. Градче с население под 1500 души, разположено в центъра на Краището и абсолютно непознато за 90% от българите. Сред изключенията, освен местните жители, е общността от географи от СУ. Защо ли? Защото любимият ни Геолого-географски факултет има изградена научна база в края на градчето и в началото на известния Земенски пролом на р. Струма, явяващ се №4 по течението на реката. В тази база се провежда кратко практическо обучение на географите от втори курс, летен семестър, през юни. Освен това градчето е родно място на един от най-бележитите български географи от средата на 20 век и до днес - проф. Ангел Велчев, който бе обявен за почетен гражданин на Земен.
Сутринта хващам влака в 8:30 от Централна гара София до гара Земен. Пристигам в 10:35. Правя няколко снимки на централната част и гарата, и се осведомявам от местни жители за посоката към известния Земенски манастир "Св. Йоан Богослов". Упътват ме със съчувственото "оттук, само направо, обаче... са 5 км. Не те виждам в тоя пек. Няма сенки по пътя." Намигам им с думите "ще се справя", пожелавам хубав ден и поемам. Пече здраво, аз крача енергично и постепенно стигам каменен зид и дървена порта. Дали е това? Няма никакви табели, но на оградата е окачен и виси застрашително говежди череп. Не се сдържам и правя две снимки. Продължавам нагоре и стигам висок метален кръст. Спирам за глътка вода и още снимки. Продължавам. Още стотина метра нагоре и виждам дървената порта, вече с табели.
Отварям скоба и връщам разказа 20 години назад. Студент втори курс съм и с моите колеги сме на практика в Земен, юни 2005 г. Един от първите обекти, които трябваше да посетим, беше този манастир. Изминахме в жегата цялото разстояние до него, само за да видим, че е затворен за ремонт. Все още. Защото през април също бяхме там и също бе затворен. Ужас! 10 години по-късно с тогавашния ми любим предприехме малка екскурзия в Краището по повод Деня на влюбените. Отидохме до манастира и пак беше затворен. Сега се надявах 20 години след първия опит най-сетне да успея. Досега все ми се изплъзваше. Сега бе отворено. Най-сетне!
Симпатичен двор, зеленина, свежест, тишина и спокойствие. Разгледах изложбената зала и храма, снимах съгласно регламента - само в двора. Тръгнах обратно надолу. Исках да отида до стационара на ГГФ. Не беше много лесно, защото в гугъл мапс имаше пинче къде се намира, сякаш в нищото, без път до там. Имаше само един път, който идваше от гарата, но това значеше да се върна 4 км назад и после да ги вървя в обратната посока отново. Абсурд! А колкото местни срещнах и питах, всеки ме упътваше различно. Накрая ми писна и реших да не слушам никого, прибрах безполезния телефон в чантата и тръгнах, осланяйки се само на интуицията си. Досега поне не ме е подвеждала. Вървях между жп линията за Кюстендил и река Струма. На едно място пътеката изчезна под зелен тунел. Гмурнах се в него без да се замисля, нахапаха ме някакви дребни насекоми. Докато вървях умишлено вдигах шум, за да плаша змиите, защото сигурно имаше в такъв огромен храсталак. За късмет, не срещнах и в двете посоки. Излязох от тунела на светло и ето я, срещу мен, през жп линията. Естествено, беше заключена. Всички вече са ваканция. Не, че съм мислила да вляза и кажа, примерно, "Здравейте, аз съм идвала тук на практика преди 20 години. Днес, понеже съм в града, реших да се отбия." Представям си реакцията на домакина, ако беше чул нещо такова. Но не можах да удържа на порива да я видя, дори за миг през оградата. Направих 2-3 снимки и тъкмо се обръщам, влакът минава. Този, с който мислех да пътувам. Машинално помахах на машиниста с тъжна усмивка, той пък ми размаха фуражката си през прозореца. Надали е очаквал да срещне човек в тази пустош, на 5 км от гарата. Кой знае дали не ме е взел за някоя лунатичка? След като влакът отмина аз пресякох релсите и влязох в зеления тунел за обратния път. Сега имах престой от 2:20 часа до следващия влак. Стигнах в центъра и в кръчма зад гарата седнах да обядвам. После отидох в кафенето, където започваха дните ни по време на практиката преди 20 години. Беше си същото, дори седнах на масата, където седяхме последния ден. Спомените ме заливаха като приливна вълна. Като наближи времето за влака, отидох на гарата, купих си билет и започнах да снимам скалите на отсрещния бряг на реката. Дигиталният ми часовник показа 9,9 км от разходката в Земен.
В 15:40 пристигнах на гарата в Кюстендил. Слязох по стълбите през парк Езерата, по моста над р. Банщица, известен заради скулптурите по краищата му като "моста с голите жени", през пешеходната зона, до центъра. Обиколих и снимах градския парк, разкопки, галерията на Майстора, сградите на Общината и Областта, паметниците в центъра, фонтаните. Уж седнах да отморя в едно кафе, погледнах си часовника, оставаха ми 30 мин. до автобуса. Взех чашата в ръка и бегом обратно. Стигнах навреме, купих си билет за София и зачаках на сянка. Тръгнахме обратно в 17:00 и пристигнахме в 19:30, предвид трафика в петък вечер. Часовникът показа 14 км в края на деня. Не е лошо, предвид лятната жега.
За мое съжаление се оказа, че слизайки от автобуса, съм си забравила на седалката якето. Щом се прибрах писах мейл на фирмата, на другия ден ми се обадиха, че е намерено и отидох да си го прибера, като занесох кутия бонбони Мерси на хората, в знак на благодарност за жеста. Спестиха ми парите за ново. Можеха просто да кажат, че не е намерено. Благодаря им отново!
събота, 14 юни 2025 г.
Полска Скакавица
сряда, 4 юни 2025 г.
Велбъжд
Град с толкова наситена със събития "биография" и толкова културни обекти, няма как да бъде разгледан подробно само за ден. След миналата пролет, когато ходих там, ми останаха 3 обекта "за следващия път". След като миналата седмица от кафето ми се падна късметче "пътуване" реших, че съдбата ми намига и този "следващ път" ще бъде сега. И така...
На 4 юни си бях пуснала отпуск. Сутринта заведох Ани на училище и с метрото – право на Централна гара. Там се качих на влака за Кюстендил в 8:30. Пристигнахме с 5-6 мин. закъснение. Моят местен водач ме чакаше и отидохме в Етнографския музей на града.
Къщата има и своето историческо значение за града. В две от стаите, където се е помещавал щаба на IV улански Харковски полк освободил града на 30 януари 1878 г. от османците, експозициите пресъздават работната атмосфера на неговите военачалници. Архитектурния ансамбъл на Емфиеджиевата къща има П-образен план, в две части-жилищна и стопанска, към които има съответни дворни пространства оградени с масивни каменни зидове. Сградата е едноетажна с полувкопани зимници. Жилищният тракт е симетрична възрожденска къща- пловдивски тип.
Експозицията в къщата-музей показва наредба на градския дом на по-заможната част от интелигенцията в града: голям представителен салон с възрожденски мебели за посрещане на гости, спално помещение, кухня с трапезария и малък салон за следобедни гостувания.
В двете стаи, където се е помещавал щаба на руския отряд, начело на който стояли генерал- майор Майендорф, полковник Ертел, подполковник Задерновски, мебелировката е вносна от 30-те години на 20 век. По време на престоя си в Кюстендил полковник Виктор Иванович Ертел е обитавал североизточната стая на къщата, позната като "кабинета на Ертел". В дневната е камината наречена "джамал", която е отоплявала и малкия салон за гости. На огнището в кухнята са изложени автентични съдове изработени от бай Христо Казанджията - котел, гюм за вода, джезве за кафе и хаван с чукало.
Особеното име на къщата - Емфиеджиева, произлиза от емфие (специален тютюн на прах, който бил предназначен за смъркане и се употребявал само от заможни хора). Наследникът на първия собственик Христо Казанджията, негов зет, бил търговец на емфие и оттам хората започнали да наричат къщата по този начин.
Разгледахме, после с колата му отидохме до к-с Тихият кът в с. Слокощица за обяд. След това се върнахме в центъра на града и посетихме музеите на Димитър Пешев и Людмил Янков.
Къща музей "Димитър Пешев" притежава една от най-големите колекции от веществени и писмени извори свързана със спасяването и със спасителите на българските евреи. Експозицията започва с увод, поясняващ фундамента, върху който се изгражда българската държава след 1878 гр. в дух на веротърпимост, етническо и расово равенство.
Първа тема проследява живота на Димитър Пешев - семейна среда, образование, служба в българската армия и участие във войните за национално обединение, завършване на "Право" и професионална реализация като съдия и адвокат.
Втората тема обхваща периода на антиеврейската политика на България (1941-1944 г.) след налагането на хитлеристката власт в Германия, с дискусиите за приемането на Закона за защита на нацията. Акцентира се на събитията след подписване на споразумение между комисаря по еврейските въпроси Ал.Белев и германския представител Т. Денкер за департиране на 20 000 евреи.
Третата тема включва живота на кюстендилските представители след март 1943 г., различните лични съдби, присъдите на Народния съд, общественото забвение и постепенното признание, първоначално от отделни евреи, следвано от Държавата Израел, след 1990 г. от България и различни обществени и държавни структури по света.
Къщата-музей е построена по проект реализиран от Община Кюстендил и Посланикът на Държавата Израел в България Негово Превъзходителство Емануел Зисман и финансиран от Съюза на българските евреи в Израел. Тя е точно копие на родната къща на Димитър Пешев, адаптирана в центъра на града.
Специалисти от Регионален исторически музей извършват научно-изследователската и събирателската работа за дейността на кюстендилци за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта. В продължение на няколко месеца се заснети материали, намиращи се в архивохранилищата на Република България - Централен държавен архив, Архив на Министерството на вътрешните работи, Научен архив на Българската академия на науките, Централен военен архив-гр. Велико Търново, Държавен архив гр. Кюстендил. Със съдействието на ръководството и служителите на Народното събрание е направена реконструкция на кабинет от 40-те години на XX в. След срещи с наследниците на кюстендилци, участвали в делегацията по спасяването на българските евреи, една от които е племенницата на Димитър Пешев Калуда Киарджиева, са дарени значително количество лични вещи за постоянна експозиция в къщата-музей.
Постоянно действащата изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, разказва за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите кюстендилски съграждани, допринесли за спасяването на евреите в България.
След този велик акт на човеколюбие се пренесохме 40 години напред, в личния "свят" и с личните вещи на друг голям българин, алпинистът Людмил Янков. Наричан "най-добрият поет сред алпинистите и най-добрият алпинист сред поетите". Експозицията в негова памет е уредена в намираща се в съседство къща и е открита през 2013 г. Янков е единственият алпинист, носител на международната награда "Феърплей". Изложбата, подредена в негова памет е под мотото "Величието на един кратък живот". В музея са изложени ръкописи, книги, фотоси, стихове, дори раницата на Людмил Янков, с която е покорил Еверест. Повечето от експонатите са дарение от неговия приятел Александър Стефанов. Людмил Янков загива едва на 35 години по време на тренировъчен лагер на националния отбор по алпинизъм под връх „Камилата" в Рила, близо до родния си Кюстендил, при лавинен инцидент.
Къщата, в която е уредена скромната, но трогателна експозиция, е забележителна сама по себе си.
Къщата на баба Дона Ковачева (1855-1926) е място за срещи и подслон на комити, дейци и ръководители на ВМОРО, които минават през Кюстендил. Тук е отсядала Екатерина Симидчиева от град Куманово, волева посестрима на баба Дона. Когато се урежда бомболеярницата в Кюстендилско, баба Дона дава целия ковашки инструментариум на покойния си съпруг. Тя не само посреща гости, готви, пече хляб, пере, лекува ранените, но и играе ролята на куриер и превежда четници на ВМОРО по най-късите и непознати пътища през границата за поробената от Османската империя Македония. В тайниците на къщата се съхраняват комитетско оръжие, боеприпаси и снаряжение. Баба Дона Ковачева умира в своя дом през 1926 година. Имената на Гоце Делчев, неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви, Даме Груев, Пере Тошев, Яне Сандански, Гьорче Петров, Марко Секулички, Иван Лимончев, Пейо Яворов, Ефрем Чучков, Дончо Щипянчето и неговото семейство, които са живеели известно време в дома на баба Дона, Тодор Александров и други са сред дългия списък от имена на дейци и войводи на ВМОРО, които са посещавали и/или отсядали в Ковачевия дом. През периода 1895-1903 г. в къщата се помещава щабквартирата на Гоце Делчев и е база на македоно-одринското освободително движение в продължение на 30 години. Тук са се празнували и сватби на дейци от Щипско.
После в к-с Градината ядохме сладолед и аз изпих един алкохолен коктейл, а той – топла вода J. После ме закара на автогарата, където се качих на автобуса за София в 17:00. Добре ми се получи този ден, от който имах нужда.
Равносметката в цифри:
04.06.2025 51,1 219,44 60