Съдбовен полет и други разкази

 

Когато Зоуи Смит заминава за Сидни, за да проведе важни бизнес преговори, най-голямото ѝ притеснение е за любимата ѝ баба, останала за пръв път сама вкъщи. Случва се немислимото.

Бил Уотсън няма деца и живее сам. Това никога не е било проблем за него. Докато не среща две дами. Едната открадва сърцето му, а другата става дъщерята, за която си мечтае.

Мистериозен мъж се появява изневиделица, за да разкрие тайната на анонимната Джейн Доу.

***

Лили се наслаждава на отдавна планираната си швейцарска разходка, без да подозира, че това пътуване ще промени живота ѝ.

Кирил Спасов е крупен софийски богаташ, с безпогрешен бизнес нюх, но с малка срамна тайна, която би опазил с цената на всичко.

Лъчезар винаги е бил плейбой и се радва на този си статут. Никакви сериозни отношения, никакви трайни връзки. Жените са само обекти за забавление. Докато не среща ЕДИНСТВЕНАТА, която ще го бележи завинаги. Ще успее ли най-сетне да изгради сериозна връзка с една жена?

Какво се случва, когато съдбоносна тайна бъде разкрита? Колко животи е цената ѝ?

***

Монѝк обича разходките в парка и общуването с умни кученца. Алекс има точно такова куче. Една случайна среща ще пресече пътищата им. Как споделянето на две чаши кафе може да има смъртоносни последици? Кой е влизал в дома на Алекс? И какво е търсил? Две семейни тайни са на път да разрушат животи.

***

Алис, Анди, Дженифър, Ели и Таня са останалите героини в книгата. Всички те са силни, борбени жени, които се изправят срещу собствените си страхове и зависимости, за да намерят щастието, любовта, смисъла на живота и отново да се почувстват живи, дръзки, и да преоткрият себе си.

 

 

Анотация

 

„СЪДБОВЕН ПОЛЕТ И ДРУГИ РАЗКАЗИ“ събира в себе си повести и разкази за хора, изправени пред изпитания между надеждата и загубата, любовта и самотата, страха и смелостта да продължиш напред. Сред драматични обрати, съдбовни срещи и пътувания през различни светове героите търсят и намират себе си, спасение и смисъл. Това е книга за крехкостта на човека, но и за силата да оцелява дори след най-тежките бури.

 

Васил Койнарев, редактор

 

Sofia City tour

 22/08/2025 г. 

Бях си пуснала ден отпуск, имах час при невролога на Ани от 09:30, кафе с приятелка в 11:15 и фризьор в 14:30. Останалото време щях да си ползвам по свое усмотрение.

В 8:30 седнах в кафене, близо до клиниката, където закусих и пих кафе, при лекаря влязох по-рано и си тръгнах съответно в 09:40. С метрото се отправих към центъра, където след години планиране и отлагане най-сетне посетих Университетската Ботаническа градина на ул. Московска.

После се видях с Нели и Кристиян, и седнахме в Рафи на ул. Шипка за ранен обяд.

Два часа си говорихме с Нелката. После с метрото се върнах в Обеля, където имах час при фризьор, да ме къноса. В 15:30 тръгнах с метрото към центъра, слязох на МС Княгиня Мария Луиза и с включена навигация на тел. тръгнах към Овче поле 116. Там се помещава музеят на Христо Смирненски. Също отдавна планирах да посетя. Музеят е хубав, скоро ремонтиран, а уредничката е страхотна. Влязох в 16:10, излязох в 18:20. Супер сладкодумна дама, не спря да говори два часа. Но говорех и аз, получи се хубава дискусия. Обсъдихме Кукуш, Илинденско-Преображенското въстание, Балканската и Междусъюзническата война, Лондонския мир, Първата Световна война, Войнишкото въстание, Радомирската република, Ньойския договор, Септемврийското въстание 1923 г, Деветоюнския и Деветнайсетомайския преврати, Белия терор. 

Видяла, че познавам историята, ме похвали, че рядко имала посетители като мен, които слушали с интерес двучасова беседа, но и участвали в дискусия по темата със собствени познания.

Признавам, че ми подейства на самочувствието. Бях поласкана. Тръгнах си с нови знания и малко тъга по поета, напуснал този свят толкова млад.

Не е само той роден поет, който умира млад, разбира се - да спомена Ботев (28г), Дебелянов (29г), Вапцаров (32г), но Смирненски е най-младият сред тях - само на 24 год.

Вчера, докато пиех кафето си, ми се падна късметче "приятна изненада". Мисля, че днешният музей и дамата в него, бяха моята изненада.

Препоръчвам музея с две ръце! Поне за хората, които се интересуват от литературна история, е задължителен!

снимки: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid02vjbksQ6jgPWjG9e2TXmx8oC9AUgSoSbfeUqrrMpRfovRyWaohBBGX1dFacbU1J1kl&id=61556244716151

Лятна почивка 2025 г.

 Здравейте, приятели,

напоследък публикувам повече във фейсбук, отколкото тук, заради по-добрата видимост там. Моля да ме извините!

Ще разкажа за лятната си почивка през 2025 г. 

Това лято беше между 11-15 август. Беше в прекрасното възрожденско градче Трявна и ме зареди с енергията и красотата, която носи през вековете.

Ден 1:

На 11/8 пристигнах в 15:00 и в 15:30 се регистрирах в хотела. До 17:30 ч. прекарах в СПА центъра, после половин час отмарях на шезлонг на лятната тераса на хотела, с изглед към Шипченския Балкан. После на балкона в стаята четох един час и слязох на вечеря. Снимките са на хотела, стаята и гледките от балкона.

снимки - тук: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid02FrxQZcgFyABQcNMNV7gPPPS3tcwT9pyNm8LfFJunVKgsfTPWGWfCVHHEw5kRZrTGl&id=61556244716151&rdid=lVSK6jtvePzkCyMK#

Ден 2:

12/8. Този ден посветих на Габрово. Сутринта след закуска се отправихме към Узана, в полите на Шипченска Стара планина. От години планирах да направя това своеобразно географско поклонение до географския център на България, измерен и установен там. След това се спуснахме в гр. Габрово. Разгледахме Стария град с моста "Игото" и паметника на Рачо ковача, Часовниковата кула, църквите Св. Богородица и Св. Троица, посетихме Историческия музей, обядвахме в механа в Стария град и се изкачихме до крепостта Стражево градище, откъдето се откриват страхотни панорами. След това посетихме Етъра и Соколския манастир. Към 16:30 се върнахме в хотела и прекарахме час в СПА зоната. Малко четене и вечеря.

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid02v26h6gP5Nu1MpJQLUPda9GEWFj8bY11Q1JmXpio9pVi5VzDrTBk1ZNASXDDsRMtXl&id=61556244716151&rdid=oYORXn0t3MwqCTsv#

Ден 3:

Време беше за културното наследство на града-музей. След закуска слязохме към града. Разходихме се по уличките, докато стана 9ч. Влязохме в "Старото (Славейковото) школо" и купихме обходни билети за няколко обекта. След това посетихме Даскаловата къща, известна с резбованите си тавани. За тези обекти съм разказала подробно в книгата си. После посетихме Славейковата къща.

"Построена около 1850 г. Идвайки като учител в Трявна, Петко Славейков взема за съпруга дъщерята на един от известните тревненски чорбаджии Иванчо Райков - Ирина. « 1853 - 25 януари: венчахме учителя Петко и Ирина» - е записал в своя летопис поп Йовчо от Трявна. Семейството им се установява в малка наследствена къща в Горната махала на селището, където остава до 1876 г. Тук, под строгите грижи на майката, отрастват всички деца на Ирина и Петко Славейкови. Те са високообразовани и интелигентни личности в обществения и политически живот на България през втората половина на 19 и началото на 20 век: Иван Славейков - кмет на София през 1885 г., министър на просвещението в правителството на Петко Каравелов /от 20 февруари до 24 април 1901/, народен представител /IV-XI Обикновено народно събрание 1884 – 1901/; Христо Славейков - министър на правосъдието /1910 – 1911г./ и народен представител в продължение на 25 години, председател е на ХIV- тото Обикновено народно събрание /1908 – 1910/; генерал от българската армия - Рачо Славейков и разбира се един от най-великите поети на България, номиниран за Нобелова награда – Пенчо Славейков; Донка, Райко и Пенка Славейкови."

Видео-файла, който ни пусна уредничката, много ни разчувства. На площад "Капитан Дядо Никола" пихме кафе на пясък с бяло сладко, получихме и удостоверения за "познавачи"

След това посетихме Музея на иконата.

"Царица Йоана дарява отпуснатите й от Народното събрание 5 милиона лева за построяване на санаториум в околностите на Трявна за възстановяване на преболедували деца. На 14 юни 1938 г. царското семейство посещава Трявна, за да избере място за строежа. Избират едно от най-слънчевите места в околността – където слънцето грее от ранна утрин до късен следобед. Проектът е възложен на арх. Йордан Севов. Сградата е завършена през есента на 1943 г. и открита през март 1944 година със скромно тържество. Към нея е построен и параклис. По стечение на обстоятелствата той никога не е използван като такъв. В този параклис през 1984 г. своята естествена среда намира музеят „Тревненска иконописна школа.

Повече от 160 оригинални икони илюстрират майсторството на няколко поколения иконописци от Витановската, Захариевската, Поп Димитър Кънчевата, Миневската, Венковската и Минчевската фамилии. Експозицията проследява развитието на най-старата възрожденска иконописна школа в България – Тревненската. Направена е възстановка на зографска работилница от 19 век с оригинален зографски инструментариум. Показани са етапите в подготовката и рисуването на иконите."

Изненадани бяхме, когато се оказа, че уредничката е възпитаник на тревненското художествено училище и в момента завършваше зографисването на своя собствена икона, не запомних името на светеца обаче. Но беше много красива и одухотворена. Пожелахме ѝ късмет в занаята и напуснахме. Прибрахме се в хотела за дневните СПА процедури.

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0Yhd524XoyMuXcPhAeeo2P8T4mNESF7Nub1DGNgbFabbpLCDoPSVmjhgXd5C1oaWcl&id=61556244716151&rdid=SWfMuPkNPmxLmnOE#

Ден 4:

Този ден също бе посветен на града-музей. След закуска отидохме до Попангеловата къща.

Най-старата от тревненските къщи- Попангеловата, строена към края на XVIII век, е малко встрани от централния градски ансамбъл. Там е поместена музейна експозиция "Тревненска архитектурна школа". Представени са макети на сгради, дело на тревненски строители, документи и инструментариум, свързани със занаята. Освен това тази къща е приютявала Васил Левски и Ангел Кънчев при посещенията им в града. Поради обстоятелството, че е строена по време на кърджалийските погроми, прилича на малка дървена крепост. С външно стълбище към втория етаж, което било подвижно - спускало се и се вдигало според случая.

След нея посетихме дома-музей на Ангел Кънчев, първи помощник на Левски. Освен апостола, фамилията е дала свидни жертви за свободата още две сестри на Ангел Кънчев и съпругът на една от тях. Родословното му дърво е представено също.

След този музей посетихме храма Св. Георги.

"Дълги години църквата „Св. Архангел Михаил” била единствената не само в Трявна, но и в района. Тя все по-трудно успявала да побере стичащите се за богослужението на големи празници християни. С разрастването на селището през 1843 г. долномахленци поискали разрешение от османската власт за построяването на още една църква. Разрешението дошло само за седем месеца. Не е известно кое забавило началото на строителството, но през 1848 г. най-добрият по това време в Трявна майстор – строител Димитър Сергьов зопачнал градежа на новата църква. Иконите рисуват зографи от Витановската фамилия, стенописите са дело на Захариевската и Поп Димитър Кънчовата фамилии, а резбата – на Димитър Дойковчето. Генчо Кънев работи амвона на църквата. На 21 декември 1852 г. започнало богослужение в новата тревненска църква „Св. Георги”.

Обядвахме на площад Капитан дядо Никола и следобеда посветихме на пазар за сувенири и подаръци за близките.

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0XY2EVqzR9i2HTf6bqA2xbczrCry4mJPaGYQhjKTYpbL8tV1KTTaMukcnuKeMiNohl&id=61556244716151&rdid=K0ZQKQYAWO5LfKlf#

Ден 5:

След закуска събрахме багажа си и напуснахме хотела. имахме времето до 16ч. за туризъм. Отправихме се към Дряново. Първо посетихме музея на Уста Кольо Фичето (препоръчвам! За него съм разказала подробно в книгата), след това разположената в съседство църква Св. Троица, построена през 1847 г., известна с красиво резбования си таван. После се насочихме към центъра като минахме през храма Св. Никола, един от шедьоврите на майстор Колю Фичето. Построен през 1851 г. Спряхме за дълго пред релефната карта на България (1962г) - още едно географско поклонение. Точно срещу нея е Часовниковата кула от 1778 г. За тях също разказвам подробно в книгата. После седнахме да пием по лимонада в летния зной и продължихме към моста. Мост над река Дряновска, построен от Колю Фичето през 1861 г. До него са Духовниковата чешма и графит в чест на Майстора. Оттук се насочихме към Дряновския манастир и началото на Дряновската екопътека. Стигнахме до входа на пещера Бачо Киро, без да влизаме, защото сме я посещавали преди. Седнахме на късен обяд (керемида по дряновски), след това се върнахме в Трявна, откъдето аз се прибрах към София с автобус. Равносметката в цифри за почивката сочи 610 км с кола/автобус и още 27 км пеш; 288 снимки и похарчени общо 920,40 лв. Но какво значение имат тези цифри? Важното са спомените, които греят в сърцето и душата, поне до следващото пътуване.

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0CU3uQC9fiHXjUoJxEfVnRvKKTZY9gpk1XBvHtdRXSuwNU5gqn7HvQVtvtzvkZPq3l&id=61556244716151

Земен + Кюстендил

 Напоследък ме измъчва една носталгия по студентските години. Всичко ми липсва - дори сесиите! В желанието да се преборя с това тягостно чувство намислих да посетя отново местата, които са свързани с най-хубавите ми спомени от онези години. Едно такова място е гр. Земен. Градче с население под 1500 души, разположено в центъра на Краището и абсолютно непознато за 90% от българите. Сред изключенията, освен местните жители, е общността от географи от СУ. Защо ли? Защото любимият ни Геолого-географски факултет има изградена научна база в края на градчето и в началото на известния Земенски пролом на р. Струма, явяващ се №4 по течението на реката. В тази база се провежда кратко практическо обучение на географите от втори курс, летен семестър, през юни. Освен това градчето е родно място на един от най-бележитите български географи от средата на 20 век и до днес - проф. Ангел Велчев, който бе обявен за почетен гражданин на Земен.

Сутринта хващам влака в 8:30 от Централна гара София до гара Земен. Пристигам в 10:35. Правя няколко снимки на централната част и гарата, и се осведомявам от местни жители за посоката към известния Земенски манастир "Св. Йоан Богослов". Упътват ме със съчувственото "оттук, само направо, обаче... са 5 км. Не те виждам в тоя пек. Няма сенки по пътя." Намигам им с думите "ще се справя", пожелавам хубав ден и поемам. Пече здраво, аз крача енергично и постепенно стигам каменен зид и дървена порта. Дали е това? Няма никакви табели, но на оградата е окачен и виси застрашително говежди череп. Не се сдържам и правя две снимки. Продължавам нагоре и стигам висок метален кръст. Спирам за глътка вода и още снимки. Продължавам. Още стотина метра нагоре и виждам дървената порта, вече с табели. 

Отварям скоба и връщам разказа 20 години назад. Студент втори курс съм и с моите колеги сме на практика в Земен, юни 2005 г. Един от първите обекти, които трябваше да посетим, беше този манастир. Изминахме в жегата цялото разстояние до него, само за да видим, че е затворен за ремонт. Все още. Защото през април също бяхме там и също бе затворен. Ужас! 10 години по-късно с тогавашния ми любим предприехме малка екскурзия в Краището по повод Деня на влюбените. Отидохме до манастира и пак беше затворен. Сега се надявах 20 години след първия опит най-сетне да успея. Досега все ми се изплъзваше. Сега бе отворено. Най-сетне!

Симпатичен двор, зеленина, свежест, тишина и спокойствие. Разгледах изложбената зала и храма, снимах съгласно регламента - само в двора. Тръгнах обратно надолу. Исках да отида до стационара на ГГФ. Не беше много лесно, защото в гугъл мапс имаше пинче къде се намира, сякаш в нищото, без път до там. Имаше само един път, който идваше от гарата, но това значеше да се върна 4 км назад и после да ги вървя в обратната посока отново. Абсурд! А колкото местни срещнах и питах, всеки ме упътваше различно. Накрая ми писна и реших да не слушам никого, прибрах безполезния телефон в чантата и тръгнах, осланяйки се само на интуицията си. Досега поне не ме е подвеждала. Вървях между жп линията за Кюстендил и река Струма. На едно място пътеката изчезна под зелен тунел. Гмурнах се в него без да се замисля, нахапаха ме някакви дребни насекоми. Докато вървях умишлено вдигах  шум, за да плаша змиите, защото сигурно имаше в такъв огромен храсталак. За късмет, не срещнах и в двете посоки. Излязох от тунела на светло и ето я, срещу мен, през жп линията. Естествено, беше заключена. Всички вече са ваканция. Не, че съм мислила да вляза и кажа, примерно, "Здравейте, аз съм идвала тук на практика преди 20 години. Днес, понеже съм в града, реших да се отбия." Представям си реакцията на домакина, ако беше чул нещо такова. Но не можах да удържа на порива да я видя, дори за миг през оградата. Направих 2-3 снимки и тъкмо се обръщам, влакът минава. Този, с който мислех да пътувам. Машинално помахах на машиниста с тъжна усмивка, той пък ми размаха фуражката си през прозореца. Надали е очаквал да срещне човек в тази пустош, на 5 км от гарата. Кой знае дали не ме е взел за някоя лунатичка? След като влакът отмина аз пресякох релсите и влязох в зеления тунел за обратния път. Сега имах престой от 2:20 часа до следващия влак. Стигнах в центъра и в кръчма зад гарата седнах да обядвам. После отидох в кафенето, където започваха дните ни по време на практиката преди 20 години. Беше си същото, дори седнах на масата, където седяхме последния ден. Спомените ме заливаха като приливна вълна. Като наближи времето за влака, отидох на гарата, купих си билет и започнах да снимам скалите на отсрещния бряг на реката. Дигиталният ми часовник показа 9,9 км от разходката в Земен.

В 15:40 пристигнах на гарата в Кюстендил. Слязох по стълбите през парк Езерата, по моста над р. Банщица, известен заради скулптурите по краищата му като "моста с голите жени", през пешеходната зона, до центъра. Обиколих и снимах градския парк, разкопки, галерията на Майстора, сградите на Общината и Областта, паметниците в центъра, фонтаните. Уж седнах да отморя в едно кафе, погледнах си часовника, оставаха ми 30 мин. до автобуса. Взех чашата в ръка и бегом обратно. Стигнах навреме, купих си билет за София и зачаках на сянка. Тръгнахме обратно в 17:00 и пристигнахме в 19:30, предвид трафика в петък вечер. Часовникът показа 14 км в края на деня. Не е лошо, предвид лятната жега.

За мое съжаление се оказа, че слизайки от автобуса, съм си забравила на седалката якето. Щом се прибрах писах мейл на фирмата, на другия ден ми се обадиха, че е намерено и отидох да си го прибера, като занесох кутия бонбони Мерси на хората, в знак на благодарност за жеста. Спестиха ми парите за ново. Можеха просто да кажат, че не е намерено. Благодаря им отново! 

Полска Скакавица

Имам си любимо място в Кюстендилското Краище и от години планирах да го посетя. Куп причини ме възпрепятстваха. Досега. Най-сетне с моя кюстендилски спътник имах и съмишленик в приключението, и водач по пътя до обекта. 

Посещавала съм мястото преди точно 20 години - юни 2005 г. Но тогава бяхме голяма група студенти, водени от преподавател с опит по този маршрут. А, да! И маршрутът беше друг.

В гр. Земен съществува учебно-научен ландшафтен стационар, част от структурата на Геолого-географския факултет на СУ. Или по-просто казано - учебна база на факултета, която се използва за провеждане на учебните практики на студентите от ГГФ. Тя се намира в края на градчето и на "входа" на Земенския пролом на р. Струма - четвърти по ред по течението на реката от общо 11.

Тогава следвахме маршрута "Земенски пролом", като минахме край скалното образувание "Халката", Земенските скали, в подножието на Земенското кале и финалът беше пред водопада Полска Скакавица. Той толкова ме впечатли, че 20 години мислено се връщах при него.

Денят Х беше 13 юни, случайно или не, падаше се в петък, та цял ден си тананиках "Петък, петък 13-и е". 

Схемата за пътуването е вече отработена - влакът за Кюстендил в 08:30, водачът ме чака на гарата и поемаме с колата му към с. Полска Скакавица. В центъра на селото оставяме колата и тръгваме по пътя, към който сочи табела "Към водопада → 4 км". Страшен пек, пътят е на открито, а от двете му страни се редят поляни, едната - с бял равнец (Achillea millefolium), а другата - с бял трън (Silybum marianum). Пътят беше широк черен път, достъпен и с лек автомобил, с повишено внимание и с ниска скорост. След тези 4 км започна същинската екопътека - стръмен наклон, на места кални и хлъзгави участъци, но поне бе в сянката на висока растителност. Минава се и край две скални ниши, организирани като места за почивка, но също така се обитават от прилепи, които се разлетяха над нас при приближаването на дома им. Пътеката е в недобро състояние, силно обрасла и на места пропаднала в дерето, затова трябва да се върви с повишено внимание. 20 минути бавен ход и ето ни пред него! 

Водопадът Полска Скакавица - едно от чудесата на пролома! Съгласно проекта за измерване и каталогизиране на българските водопади, височината му е измерена на точно 51,0 м. Той е от типа бигорни водопади, което е причина за бавното му нарастване с времето. За разлика от повечето водопади, при които ерозията разрушава отдолу лежащата скала, тук има натрупване на бигор, който води до постепенно увеличаване височината на водопада. Уникален е! Един от най-красивите, които съм виждала у нас! Падащата струя се разделя на множество ръкави от стърчащите скали, пръските са навсякъде, образуват се дъги... Изобщо, природна прелест в най-чист вид. Не е от най-лесно достъпните водопади у нас, но пък вероятно е за добро. Тук няма да видите тълпите под Райското пръскало и по-добре. Направих няколко снимки, след което поехме нагоре. Целта беше да стигнем над него. Видяхме рекичката, която го образува, минахме по мостче над нея и стигнахме до стар параклис. Преди 20 год. същият бе в значително по-добро състояние, влизахме в него, за да видим интересни фрески. Сега състоянието му не е добро. Заплашен е от срутване от скалната тераса, на която е разположен. Олтарната апсида буквално виси над пропастта. Взети са мерки за укрепване - целият е опасан с някакви скелета. Но старите интересни фрески, които бяхме виждали някога, са напълно заличени сега. Дано след ремонта ги възстановят и дано изобщо успеят да го спасят от пропадане в дерето.

След още няколко снимки поехме по обратния път. След излизането от зеления тунел слънцето отново немилостиво печеше и двамата с водача ми изгоряхме "на тениски". С наближаването на колата минахме край стара и по всичко личеше - изоставена селска къща. Извън оградата имаше голяма, стара и разклонена череша. Моят спътник набра малко и двамата хапнахме по една шепа сладки плодове. Пошегувахме се, че при настоящите цени на черешите, излетът ми излиза без пари, с количеството, които изядох. С колата се отправихме към с. Раждавица, в чийто център точно срещу жп гарата, имаше симпатична механа, където направихме късен обяд. От толкова ходене бяхме страшно изгладнели. След като хапнахме се отправихме към Кюстендил, където край един аквапарк седнахме да пием по кафе и лимонада, докато наближи време за автобуса ми обратно към София, в 17:00. Изпрати ме до автогарата и се разделихме с уговорка пак да се видим някой ден. Дигиталният ми часовник отчиташе изминати 12 км. Не е лошо.

                                               13.06.2025 52,5    234                31

Снимки: https://www.facebook.com/share/v/1YL2m6Scnp/

Велбъжд

Град с толкова наситена със събития "биография" и толкова културни обекти, няма как да бъде разгледан подробно само за ден. След миналата пролет, когато ходих там, ми останаха 3 обекта "за следващия път". След като миналата седмица от кафето ми се падна късметче "пътуване" реших, че съдбата ми намига и този "следващ път" ще бъде сега. И така...      

       На 4 юни си бях пуснала отпуск. Сутринта заведох Ани на училище и с метрото – право на Централна гара. Там се качих на влака за Кюстендил в 8:30. Пристигнахме с 5-6 мин. закъснение. Моят местен водач ме чакаше и отидохме в Етнографския музей на града. 

 Емфиеджиевата къща е построена през 1874 година и е принадлежала на Христо Лазов Казанджията, който е бил първомайстор от кюстендилския еснаф и виден радетел на българската църковна община в града. Разположена е в центъра на старата кюстендилска махала "Лозенец" (Баглъка), която е била населявана предимно от заможни българи-родолюбци. След реставрацията ѝ е приспособена за музей, където е поместена музейната експозиция "Градски бит и култура на населението в Кюстендил от края на 19 началото на 20 век".

Къщата има и своето историческо значение за града. В две от стаите, където се е помещавал щаба на IV улански Харковски полк освободил града на 30 януари 1878 г. от османците, експозициите пресъздават работната атмосфера на неговите военачалници. Архитектурния ансамбъл на Емфиеджиевата къща има П-образен план, в две части-жилищна и стопанска, към които има съответни дворни пространства оградени с масивни каменни зидове. Сградата е едноетажна с полувкопани зимници. Жилищният тракт е симетрична възрожденска къща- пловдивски тип.

Експозицията в къщата-музей показва наредба на градския дом на по-заможната част от интелигенцията в града: голям представителен салон с възрожденски мебели за посрещане на гости, спално помещение, кухня с трапезария и малък салон за следобедни гостувания.

В двете стаи, където се е помещавал щаба на руския отряд, начело на който стояли генерал- майор Майендорф, полковник Ертел, подполковник Задерновски, мебелировката е вносна от 30-те години на 20 век. По време на престоя си в Кюстендил полковник Виктор Иванович Ертел е обитавал североизточната стая на къщата, позната като "кабинета на Ертел". В дневната е камината наречена "джамал", която е отоплявала и малкия салон за гости. На огнището в кухнята са изложени автентични съдове изработени от бай Христо Казанджията - котел, гюм за вода, джезве за кафе и хаван с чукало.

Особеното име на къщата - Емфиеджиева, произлиза от емфие (специален тютюн на прах, който бил предназначен за смъркане и се употребявал само от заможни хора). Наследникът на първия собственик Христо Казанджията, негов зет, бил търговец на емфие и оттам хората започнали да наричат къщата по този начин.

Разгледахме, после с колата му отидохме до к-с Тихият кът в с. Слокощица за обяд. След това се върнахме в центъра на града и посетихме музеите на Димитър Пешев и Людмил Янков.

Къща музей "Димитър Пешев" притежава една от най-големите колекции от веществени и писмени извори свързана със спасяването и със спасителите на българските евреи. Експозицията започва с увод, поясняващ фундамента, върху който се изгражда българската държава след 1878 гр. в дух на веротърпимост, етническо и расово равенство.

Първа тема проследява живота на Димитър Пешев - семейна среда, образование, служба в българската армия и участие във войните за национално обединение, завършване на "Право" и професионална реализация като съдия и адвокат.

Втората тема обхваща периода на антиеврейската политика на България (1941-1944 г.) след налагането на хитлеристката власт в Германия, с дискусиите за приемането на Закона за защита на нацията. Акцентира се на събитията след подписване на споразумение между комисаря по еврейските въпроси Ал.Белев и германския представител Т. Денкер за департиране на 20 000 евреи.

Третата тема включва живота на кюстендилските представители след март 1943 г., различните лични съдби, присъдите на Народния съд, общественото забвение и постепенното признание, първоначално от отделни евреи, следвано от Държавата Израел, след 1990 г. от България и различни обществени и държавни структури по света.

Къщата-музей е построена по проект реализиран от Община Кюстендил и Посланикът на Държавата Израел в България Негово Превъзходителство Емануел Зисман и финансиран от Съюза на българските евреи в Израел. Тя е точно копие на родната къща на Димитър Пешев, адаптирана в центъра на града.

Специалисти от Регионален исторически музей извършват научно-изследователската и събирателската работа за дейността на кюстендилци за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта. В продължение на няколко месеца се заснети материали, намиращи се в архивохранилищата на Република България - Централен държавен архив, Архив на Министерството на вътрешните работи, Научен архив на Българската академия на науките, Централен военен архив-гр. Велико Търново, Държавен архив гр. Кюстендил. Със съдействието на ръководството и служителите на Народното събрание е направена реконструкция на кабинет от 40-те години на XX в. След срещи с наследниците на кюстендилци, участвали в делегацията по спасяването на българските евреи, една от които е племенницата на Димитър Пешев Калуда Киарджиева, са дарени значително количество лични вещи за постоянна експозиция в къщата-музей.

Постоянно действащата изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, разказва за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите кюстендилски съграждани, допринесли за спасяването на евреите в България.

След този велик акт на човеколюбие се пренесохме 40 години напред, в личния "свят" и с личните вещи на друг голям българин, алпинистът Людмил Янков. Наричан "най-добрият поет сред алпинистите и най-добрият алпинист сред поетите". Експозицията в негова памет е уредена в намираща се в съседство къща и е открита през 2013 г. Янков е единственият алпинист, носител на международната награда "Феърплей". Изложбата, подредена в негова памет е под мотото "Величието на един кратък живот". В музея са изложени ръкописи, книги, фотоси, стихове, дори раницата на Людмил Янков, с която е покорил Еверест. Повечето от експонатите са дарение от неговия приятел Александър Стефанов. Людмил Янков загива едва на 35 години по време на тренировъчен лагер на националния отбор по алпинизъм под връх „Камилата" в Рила, близо до родния си Кюстендил, при лавинен инцидент.

Къщата, в която е уредена скромната, но трогателна експозиция, е забележителна сама по себе си. 

 Къщата на баба Дона Ковачева (1855-1926) е място за срещи и подслон на комити, дейци и ръководители на ВМОРО, които минават през Кюстендил. Тук е отсядала Екатерина Симидчиева от град Куманово, волева посестрима на баба Дона. Когато се урежда бомболеярницата в Кюстендилско, баба Дона дава целия ковашки инструментариум на покойния си съпруг. Тя не само посреща гости, готви, пече хляб, пере, лекува ранените, но и играе ролята на куриер и превежда четници на ВМОРО по най-късите и непознати пътища през границата за поробената от Османската империя Македония. В тайниците на къщата се съхраняват комитетско оръжие, боеприпаси и снаряжение. Баба Дона Ковачева умира в своя дом през 1926 година. Имената на Гоце Делчев, неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви, Даме Груев, Пере Тошев, Яне Сандански, Гьорче Петров, Марко Секулички, Иван Лимончев, Пейо Яворов, Ефрем Чучков, Дончо Щипянчето и неговото семейство, които са живеели известно време в дома на баба Дона, Тодор Александров и други са сред дългия списък от имена на дейци и войводи на ВМОРО, които са посещавали и/или отсядали в Ковачевия дом. През периода 1895-1903 г. в къщата се помещава щабквартирата на Гоце Делчев и е база на македоно-одринското освободително движение в продължение на 30 години. Тук са се празнували и сватби на дейци от Щипско.

После в к-с Градината ядохме сладолед и аз изпих един алкохолен коктейл, а той – топла вода J. После ме закара на автогарата, където се качих на автобуса за София в 17:00. Добре ми се получи този ден, от който имах нужда.

Равносметката в цифри:

                                           04.06.2025      51,1      219,44    60

Снимките са тук: https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid02Y8vfTCHAgVTxN9nf6q8GwBrzS7nxWMMbgTkWzTvxpta5bPbhDvJma5si6Vq15Jmbl&id=61556244716151&rdid=uh4ol8TDfhrZf9Kd#

Улпия Пауталия

 Ден, прекаран в чаровния Кюстендил. Но да започна отначало. Денят започва с пътуване с БДЖ, което ми е първото от години. Мотрисите са Сименс, в прилично състояние. Пътувам през долината на р. Струма, като трасето минава през проломите Кракра и Земенски. Крайната дестинация я казах. На гарата ме чака моят водач, който е местен. Най-добрият начин да разгледаш ново място, без да губиш време в лутане насам-натам. Първа спирка - Хисарлъка, лесопарк над града, където се издига късноантичната и средновековна крепост, част от укрепения град Пауталия и неговия средновековен приемник Велбъжд. Обикаляме наоколо, снимаме, обсъждаме. Сядаме в близко заведение за обяд. След това слизаме към центъра. Чифте баня и римските терми. Едно от най-големите природни богатства тук е минералната вода. Еднакво тачена както от римляните в Античността, така и от османците в Средновековието. Само в съвременността май остава недооценена. Поне такова впечатление оставя у човека малкият брой хотели и липсата на реклами за СПА на всеки ъгъл, характерни за Хисаря, Велинград и др. места. Следобедът е посветен на музеите в града. Започваме с „Ахмед бей“ джамия, която приютява гостуващи експозиции на музея. Следват дом-музей "Ильо войвода" и Пирговата кула от ХV век. Средновековната църква "Св. Георги", която се смята за най-старата запазена черква в Югозападна България. Не е действащ храм, а е музеен обект, но запазените стенописи спират дъха с ярките цветове и одухотворените лица на светците. А в градинката край него има невероятни цветя, особено теменужките! След това сядаме в ново заведение на кафе и парче торта, да си поемем дъх от това тичане и да подишаме от оздравителния кюстендилски въздух. Следва Историческият музей с интересни експонати от цяла Кюстендилска област. Накрая разходка из новия център с преминаване по Железния мост над р. Банщица и снимка на сградата на театъра. В галерията споделям няколко кадъра, а на път обратно към София сглобявам малко видео, което споделям в долния линк.  До нови срещи!  https://www.facebook.com/share/r/H9T3J49pm9PpGe9h/

снимки: https://www.facebook.com/media/set/?vanity=61556244716151&set=a.122138972678208157