понеделник, 23 юни 2014 г.

Един ден в лоното на Рила

На 22 юни 2014 г. семейно решихме, че ни се ходи някъде на ново място, на чист планински въздух и зеленият цвят да радва очите ни отвред. Къде, къде...? Чудихме се дълго и измислихме Сапарева баня и Паничище. Натоварихме се заедно с бебето в колата и хайде на път, към Рила планина!

Разгледахме района около долната станция на лифта на Паничище, новия храм, купихме си боров мед, направихме снимки и тръгнахме обратно за София: около 90 км. Това е равносметката ми в цифри. За бюджета: не е печатна грешка или, както още се казва, грешката е вярна. Похарчих свои средства само за картичка за приятелка.

Период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
22.6.2014
1
181
72


Снимки вижте в галерията. До скоро!

четвъртък, 12 юни 2014 г.

Излет

Здравейте отново! Днес искам да ви разкажа за един наш семеен излет в околностите на столицата. Беше началото на септември 2013 г. и дъщеря ми тъкмо навършваше 1 месец. Маршрутът беше Клисурски манастир Св. Петка – Банкя, но ще започна с града.
Банкя (остар. Банки) е град в oбласт София, 3-ти по население град в областта след София и Нови Искър. Намира се в близост до столичния ж.к. „Люлин“ и гр. Божурище. Той е известен балнеолечебен център. Освен града район Банкя към Столична община включва също и близките села Иваняне и Клисура.
Курортът е национален център за рехабилитация на болни от сърдечно-съдови заболявания и за профилактика на застрашените от тях.
Уютните хотели и ресторанти, паметниците на културата, храмовете, тенис-комплексът, националният хиподрум, минералният плаж, близостта до Люлин планина, десетките културни прояви, организирани по време на традиционните празници „Горешляци“ на минералната вода предизвикват интереса на многобройните гости на града.
През 1969 г. село Банкя е обявено за град, а през 1979 г. е обособен, заедно с прилежащите села, като район на София.
Банкя се намира на около 14,5 км западно от столицата София. Разположен е в подножието на Люлин планина, на брега на р. Банкя. Средната надморска височина е между 630 и 800 м. Със столицата го свързват две шосета — отклонението на Мильово ханче по пътя за Сърбия и пътят покрай кв. Филиповци. Градът е част от националната железопътна мрежа с електрифицирана линия.
Град Банкя е съставен от централна част и кварталите Вердикал, Михайлово и Градоман.
Градът е характерен с многото зеленина и слънчеви дни, умереноконтинентален климат, лек планински вятър, богат на отрицателни йони и фоноциди, както и многото лековити минерални извори — това са природни дадености, които определят развитието на Банкя като престижен национален и международен курорт и в същото време екологичен резерват на София. Климатът, лечебните свойства на минералните води, богатата санаториално-курортна база с високо квалифициран медицински персонал, стотиците излекувани от сърдечно-съдови и инсултни заболявания представляват най-добрата визия на града.
Първите заселници на територията на Банкя са тракийски племена от преди 2500 год. При археологически разкопки са разкрити останки от римски сгради, стени, канализация, бронзови гривни от 4 — 5 в. Писмени документи за съществуването на Банкя като селище черпим от турски данъчен регистър от 15 в.
След като България изгубва Македония, хора от Югозападна Македония се преселват в Банкя. Повечето стари банчани са потомци на български македонци и живеят предимно в центъра.
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Банкя е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Забележителности на града са:
·         Сградата на Минералната баня - построена през 1907 г.;
·         „Вазов дъб“ - любимото място за почивка на писателя Иван Вазов;
·         Църква „Мчци Кирик и Юлита“ - построена през 1932 г. Осветена от софийския митрополит Стефан;
·         Читалище „Отец Паисий“ - основано през 1928 г. с пръв дарител учителят Владимир Марков. Днес читалището разполага с над 20 000 тома художествена и научно-техническа литература. Най-старият културен институт в града. Активна дейност развиват младежки танцов ансамбъл, детско-юношески танцов състав, хор за стари градски и народни песни, школа за спортни танци, рок група, младежки спортен клуб;
·         Къща-музей „Димитър Благоев“;
·         в близост до центъра е разположен богатият на растителност парк „Кестени“.

След като се излезе от София в западна посока и се стигне Банкя, трябва да се поеме по асфалтиран път, който тръгва от центъра на градчето и извежда до малък, но приятен манастир.
Клисурският манастир „Света Петка“ е действащ женски православен манастир на Софийската епархия.
Разположен е между с. Клисура и гр. Банкя, в близост до София. Намира се на върха на хълм в полите на Люлин планина. От поляната пред манастира се открива изглед към Черни връх.
Координати С 42.726420,И 23.077760
Изграден е през 13 в., обновен през 18 в. Голяма част от манастира е покрита със стенописи, които са рисувани през последните години.
В първоначалния си вид Клисурският манастир Света Петка е бил построен на древен път, свързващ София със с. Брезник. Старата църква е била строена преди повече от 300г., но за съжаление рухнала под бремето на своите години през 1954 г. На нейно място е построена сегашната църква “Света Петка” от игуменката Мария Магдалена (1896-1978г.).
Храмовият празник е на 14 октомври - Петковден.
Малко се знае за този манастир. Въпреки това посетителят не спира да се възхищава пред красотата на неговите стенописи, придружени от цитати от Библията, които се виждат на всички страни. Яркоцветни стенописи с библейски текстове има както върху църквата, така и върху монашеските части, външните стени и портата, което подсилва усещането за духовност и святост, излъчвано от това място. Видно е, че повечето от външните стенописи са правени сравнително скоро, но това по никакъв начин не намалява тяхната стойност. Яркостта и цветността на стенописите се подчертава допълнително от старите ниски сгради в монашеската част, през замазката на които прозира кирпич.
Това е единственият манастир в България, където по стените има изписани библейски стихове и от вътрешната, и от външната стена. Църквичката вътре е много приятна, а скоро е построен и нов параклис.
Ние отидохме първо до манастира. Спряхме колите под дърветата и си направихме пикник. Хапнахме, после разгледахме манастира и черквата му, купихме си светена вода и сувенири от сувенирния магазин, после слязохме в Банкя. Там се разходихме, гледахме и снимахме, после пихме кафе с палачинки в доста приятно заведение, след което си тръгнахме към София.
Снимки можете да видите тук (преди тях има от други пътувания), а равносметката в цифри е:

период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
7.9.2013
Няма данни
50
26


До нови срещи!

Върви, народе възродени!

„... От днеска нататък българският род
история има и става народ!..."
Из „Паисий”, Иван Вазов

Здравейте! Сигурно сте разбрали вече колко мноооооого обичам да пътувам. Използвам всеки шанс, който ми се удава. Така през пролетта на 2014 г. семейно бяхме на гости на родителите на съпруга ми за седмица. Времето беше хубаво; аз участвам в кампанията 100 НТО и моментът беше подходящ да събера няколко печата и марки в книжката. Затова настоящият текст е посветен на Югозападна България. Тръгвайки от столицата маршрутът беше следният:

София-Кресна-Банско-Добърско-Благоевград-Кресна-София


В селата около Кресна има множество минерални извори.
На другия ден се отправихме обратно към София: 140 км. Време е за традиционната равносметка в цифри:

Период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
08.05.-10.05.2014
83
473
232

Снимки можете да разгледате в галерията за това пътуване и допълнително от Кресна и пролома.

До нови срещи!

събота, 7 юни 2014 г.

Минерални извори, история и поезия

Преди време ви разказах за едно пътуване, пряко свързано със сватбата ми – импровизираното ми сватбено пътешествие в Хърватска. Днес искам да ви разкажа за друго пътуване, имащо отношение към това събитие в житейския ми път. То беше сватбен подарък за нас от сестра ми и годеника ú – уикенд в спа хотел в Хисаря с включени процедури. Веднага, щом с мъжа ми успяхме да се освободим от работа, заминахме. Беше началото на ноември 2012 г. За наш късмет тогава там времето беше приятно топло и слънчево и обикаляхме града без якета. Хванахме автобус София-Пловдив, пихме кафе, посетихме WC и хванахме втория автобус Пловдив-Хисаря.


Легенда разказва как изворът Момина сълза е получил името си.
Управител на Хисаря бил закоравелият Хасан бей, комуто и Аллах не можел да изчисли зулумите. Вечно обикалял из съседните села, възседнал породист кон, не за данъци и грабежи, а да съзре някоя хубавица, която да запълни мястото на по-старите в харема му. Затова жените се криели от погледа му, когато узнавали за неговото идване. Само едно момиче през тези години успяло да се укрие от нечестивия му поглед и станало чудно хубава мома. Гордеели се с нея роднините, но една тежест притискала сърцата на селяните — да не би проклетият Хасан бей да я открие. И се случило най-лошото. Съзрял я турчинът, и още на другия ден изпратил гавазите си да я доведат в харема му. Цяло село се изпроводило да моли за милост, много сълзи и много плач придружили пътя й дотам. Но нищо не могло да охлади коравата душа на управника. Още no-кораво било сърцето на младата българка. Тя се простила от живота, но за вярата си решила да се държи докрай. Какво ли не правел Хасан бей, за да я предразположи към себе си. Давал ú обещания, каквито на друга жена не бил давал. Дарил ú дрехи от сърма и коприна, в краката ú стояли нанизи от злато и сребро. Но... нищо не помагало. Тя продължавала да не го забелязва, защото умът и душата ú принадлежали на изгората, останал в селото.
Тогава турчинът решил да си отмъсти така, както никой дотогава. Поканил знатни турци от Филибето и устроил пищен обед. Когато гостите преяли и препили, домакинът заповядал да съблекат гяурката гола, да намажат тялото й с гюлово масло и така да излезе и разнесе тавата със сладкишите.
Тези, които я познавали в харема и не веднъж виждали до къде отива гордостта ú, помислили, че тя няма да изпълни волята на господаря. Очаквали no-скоро да се хвърли от високия чардак, отколкото гола и унизена да поднесе на гостите сладкишите. Но младата българка излязла с дебелата бакърена тава върху главата си. Срамът отстъпил място на голямата ú злоба, защото това, което била замислила, трябвало да се извърши.
Тя се приближила до Хасан бей спокойна, дори малко усмихната. Душата на стария турчин се поотпуснала!
     Най-сетне!... Благодаря ти, Аллах!...
     Най-сетне... — повторил той и засукал дебелите си мустаци. — Дойде ú умът в главата!...
Всички турци, станали от местата си и онемели от ненагледната хубост на моминското тяло. Започнали да цъкат. Беят се унесъл в сладострастните си мисли за настъпващата нощ...
Когато българката дошла до него, тя издигнала още no-високо тежката тава и с всичка сила я стоварила върху голото му теме. Докато се развикали и разтюхкали гостите, Хасан бей заминал при Аллаха.
     Да получи най-жестоката смърт! — решили в конака.
Една привечер в крепостта станало невероятно зрелище. Още предишния ден заптиетата издигнали висока камара със сухи дърва, а по средата ú побили кол. Там докарали българката, за да бъде изгорена жива. Насъбрало се мало и голямо. Преди да я завържат за гредата, турците я съблекли гола, намазали тялото ú вместо с гюлова вода, с катран и я подпалили. Не се чул нито вик, нито стон. След малко всички, които гледали, онемели. Две бистри сълзи паднали от моминските очи и тозчаз изпод краката ú бликнал топъл извор. Тя бавно, бавно се потопила в него.
Оттогава този извор получил името Момина сълза.

Близо до Хисаря е с. Старосел, в околностите на което е разположен Тракийският култов комплекс (24 км), открит от Георги Китов и уникален по своята структура, размери и степен на съхраненост. Много ми се искаше да посетим и него, но не разполагахме с достатъчно време.
Знам, че един ден трябва да се върна. Имам още неизпълнени задачи, непостигнати цели. На първо място, това е Старосел, после Римската гробница в Хисаря, но освен тях и в Пловдив – не съм видяла Часовниковата кула на Сахат тепе, не съм се изкачила до паметника на Альоша на Бунарджика, не съм ходила до Панаирното градче. Така че имам още работа в онзи край.
Снимки може да разгледате в галерията (има и от други места в този албум). Време е за традиционната равносметка в цифри:

период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
02.11.-03.11.2012
Няма данни
364
223


До нови срещи!

неделя, 1 юни 2014 г.

Забравеното Краище

Част 1

Здравейте! Днес искам да ви разкажа за един район на България, много често определян като „забравен от Бога”, аз бих го определила като „напуснат (и забравен) от хората”. Затова озаглавих разказа си „Забравеното Краище” като искам да го припомня на всички, забравили за него и да запозная тези, които все още не го познават.
Както в разказа ми за Родопите, който бе доста обширен и се наложи да го разделя в две публикации, така се налага и тук, но публикацията е една с 2 части, следващи веднага една след друга. Това е така, защото имах няколко посещения в Краището и всички тях обединих в 1 текст. Това бяха екскурзия (1), пътешествие за Св.Валентин (2) и накрая 2 учебни практики от СУ (3,4). Тъй като дестинациите в отделните маршрути се припокриват, в повествованието не съм спазила хронологичен ред, а по-скоро хорологичен (пространствен). И така:

1.      София-Дупница-Бобошево-Невестино-Кюстендил-Трекляно-Трън-ждрелото на р. Ерма-Брезник-София
2.      София-Осогово и Три буки-Земен-Кюстендил-София
3.      София-Земен-арка Сарая-водопад Полска Скакавица-Земен-София
4.      София-Земен-Земенски манастир-яз. Пчелина-Три буки-Земен-София

Първият маршрут бе екскурзия, организирана през 2005 г. от моя любим Суниверситетски преподавател, проф. Румен Пенин. Освен него присъстваше и вторият ми Суниверситетски фаворит, доц. Георги Бърдаров, и, разбира се, много мои колеги – гаранция за страхотно изкарване. Вече споменах маршрута и ще започвам по същество.

По пътя нашият невероятен водач ни забавляваше с разкази, вицове и песни (той пее не лошо) – народни, „Ракийчице”от репертоара на култовата банда Черно Фередже и, разбира се, Светая Светих на българските географи, химнът на Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ. Понеже е много забавен и винаги предизвиква много смях и бурни аплодисменти, се изкушавам да го споделя с вас. След това сме на търсеното място.

ХИМН НА ГГФ

За да влезеш в ГГФ-то
не ти трябва много бал,
но докато го изкараш,
ще ти правят само кал.

Дай, дай, дай Боже дай
нощите студентски,
ах, да нямат край.
Дай, дай, дай Боже дай
нощите пиянски,
ах, да нямат край.

Едно гадже по Марица
тръгнало със сал,
за да стигне в Дървеница
и да прави само кал.

Търсим руда,
търсим злато,
търсим редкия метал,
но за жалост
ще намерим само, само,
само кал.
Сред колегите прекрасни,
търсим своя идеал,
но за жалост
ще открием само, само,
само кал.

Пием бира,
пием водка,
пием всичко,
без вода,
но най-често ни се случва,
да си сръбнем от калта.

Разгледахме градеца, видяхме Мемориала в памет на загиналите вони при отбраната на Брезник по време на Сръбско-българската война, снимахме се и потеглихме обратно към София: 56 км.
Тук е мястото и времето за моята равносметка в цифри:

период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
12.11.-13.11.2005
Няма данни
291
42
  

Част 2

Сега ще ви разкажа за другите ми 3 посещения в този красив край.

За следващата практика един ден отиваме от базата до манастира и обратно. На следващия ден отиваме до Пчелина, от там – до Три буки, после обратно в базата в Земен.
Това бяха невероятни мигове – всички тези мои посещения на Краището. Останаха ми приятни спомени за цял живот и доста снимки. За съжаление не мога да споделя всички снимки с вас. От екскурзията с Пенин са ми аналогови, от Сарая, Пчелина и водопада нямам. Но имам от Осогово, Кюстендил, Земен, които с радост ще споделя с вас. Равносметката:

маршрут
период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
София-Осогово-Земен-Кюстендил-София
13.02.-14.02.2011
143
297
85

Снимки: тук и тук. И на двата линка има и други снимки.

Приятни мигове с незабравимото Краище!