Устни, меки като кадифе,
сънувам аз, пленяват ме
техният жар и безподобна сладост
и ме изпълват с безпределна радост.
Ароматът им – като парфюм в омая -
безспир се разлива в безкрая.
С трепет вдъхвам уханието, плавно,
и се прераждам бавно, бавно...
С цвят на алени рози, прекрасни,
са те – толкоз финни, изящни.
На свойте криле ме поемат в нощта
и ме водят в страната на любовта.
Изведнъж часовника звънна
и в миг един се всичко обърна.
И разбирам аз – не е просто сън,
а гори в сърцето ми огън.
Защото таквиз устни
притежава само принца мой.
Непобедим, величествен герой е той.
С него се чувствувам като във рая,
макар че сме в моята стая.
Монтана 15.04.2000 г.
