Малко познатата Средна гора

Здравейте, мили мои!

Отново сме заедно, за да се насладим на красотите на България. Лято 2019 г. Пътешествие № 3.

Този път ще ви поведа към едно слабо познато място у нас. В посока север-юг е почти в средата на страната, а в запад-източна посока е само на 100 км от столицата. И все пак...

Маршрутът ни днес е София – Жаба могила – Стрелча – Скумсале и Кулата – София.

Пътят ни за кратко следва АМ Тракия, след което продължава в източно направление, вместо да се отклони на юг. Минаваме край производствена база в околностите на Ихтиман. Обясняват ни, че това е единственото (засега) предприятие в България за добив на биоетанол.

Биоетанолът е заместител на традиционния бензин. Произвежда се от царевица, ечемик, захарна тръстика и др. Необходимостта от разработка на биоетанол е продиктувана както от високите цени на нефта, така и от съображението за намаляване на замърсяването при добива и преработката на нефт, така и от специална европейска директива, която има за цел да увеличи използването на биогорива в страните от съюза.

Биоетанолът се добива от алкохолна ферментация на суровини, последвана от дестилация и дехидратация на един вид етилов алкохол. Могат да се използват два вида растения – растения, съдържащи скорбяла (царевица, картофи, ръж и пшеница), както и растения, съдържащи захар (захар, цвекло и захарна тръстика).

На 15.03.2015 г. Алмагест АД въвежда в експлоатация силозна складова база за зърно с общ капацитет 35 000 т. Базата се намира на територията на завода за етанол в гр. Ихтиман.

Първа наша цел за деня е откритие на проф. д-р Георги Китов от 1976 г.

Жаба могила е тракийска могила край гр. Стрелча, проучена от експедиция „ЕПОС“ с ръководител д-р Георги Китов. Местното население я нарича Жаба могила, поради факта, че в близост до нея се намира блато, в което живеят много жаби и огласят околността с квакането си.

Тя е най-голямата сред 300-те могили в землището на гр. Стрелча и е една от най-големите на територията на България с диаметър 90 м и височина 20 м. Жаба могила е уникален тракийски култов комплекс-хероон с гробница-мавзолей и светилище-храм. Тя е част от център на тракийското племе беси, който V-ІVв. пр. Хр. е съществувал отделно от териториите на одрисите в Казанлъшката долина на царете. През 1976 г. под егидата на Градски съвет - Стрелча и под научното ръководство на д-р Георги Китов от  Археологическия институт с музей, с участието на научния експедиционен  клуб ЮНЕСКО започва археологическото проучване околностите на гр. Стрелча.

Жаба могила е куполна гробница. Тя има два етапа на използване. През първия етап тя е гробница-мавзолей-жилище на знатен тракиец, отворена за посещение и поклонение. Състои се от две камери /кръгла и правоъгълна/ и тясно преддверие. Двете камери и фасадата са изградени от големи, майсторски издялани каменни блокове. Фасадата на гробницата е добре обмислена и прецизно изпълнена. Трите плочи, фланкиращи входа са с богата пластична украса. Релефната художествена украса се състои от три пояса - перлов низ с йонийска кима, силно геометризирани бръшлянови клонки и перлов низ с лезбоска кима. От двете страни симетрично са разположени релефите на два лъва. Били са украсени в жълто, синьо и червено. Каменният блок  с единия лъв се пази днес в НИМ, вторият е в Исторически музей – Стрелча. При втория етап от използването на гробницата е извършено погребение на знатен тракиец, докаран до последния си дом с колесница. Пред фасадата останала колесницата с впрегнатите в нея два коня, както и този на водача на погребалното шествие.

В северозападната периферия е открито светилище – храм. То  е било силно разрушено. Състои се от три помещения, разположени във формата на буквата “Г” с обща площ от 25 кв.м. Градежът е от добре обработени каменни блокове от гранит и сиво – зелен пясъчник. Подът на първите две е оцветен с цветна подова замаска,  третото  с каменни плочи.

Подобно на гробницата  и това съоръжение е имало не по – малко представителна, макар и изградена на други художествени принципи фасада. Тя е имала форма на правоъгълник, увенчан с фронтон. Облицовката й е била от бели варовикови блокове, орнаментирани по периферията с неизвестен до момента на откриването й многоцветен рисунък, наподобяващ  перлов низ и лесбоска кима в черно, червено и жълто.

Светилището-храм е построено няколко десетилетия по-рано от гробницата – мавзолей. В определен период от време двете сгради са функционирали едновременно. Разбира се, не всичко може да бъде правилно тълкувано днес. Тяхното значение за тракийската археология, история и религия ще бъде оценявано тепърва.

Когато изучава предметите от прочутото Панагюрско съкровище, върху един от ритоните откривателят Георги Китов забелязва изображение на точно такава сграда с украса, каквато е гробницата в Жаба могила. Това му дава основания да твърди, че Панагюрското съкровище не е внесено в Тракия отвън и не изобразява обсадата на Тива, каквато е традиционната хипотеза, а е тракийско.

След като разгледахме гробницата се отправихме към града – 4 км.

Стрѐлча е град в Централна България. Той се намира в обл. Пазарджик и е административен център на общ. Стрелча.

Град Стрелча се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него се намира връх Буная (1572 m). През Стрелча тече р. Стрелчанска Луда Яна. Тя се влива в Панагюрска Луда Яна малко след с. Попинци и така образуват р. Луда Яна. Съседни населени места са: гр. Панагюрище (12 km на запад), гр. Копривщица (22 km на север), с. Кръстевич (11 km на изток) и с. Дюлево (8 km на юг). Стрелча се намира на 40 km от областния център Пазарджик, на 65 km от Пловдив и на 100 km от столицата София.

Най-голямото богатство на Стрелча, минералната вода, е топла (стига до 38 – 40 °C), слабо минерализирана и с ниска твърдост. Тя лекува опорно-двигателния апарат, нервната система, сърдечносъдови заболявания, проблеми на дихателните пътища, гинекологични заболявания. Приложението на такива лечения е осигурено в балнеосанаториума, който предлага и медицинска консултация.

Различни епохи са оставили своя отпечатък върху облика на Стрелча през нейната многовековна история. На територията на общината има запазени следи от присъствието на праисторически хора, траки, славяни, византийци, римляни и българи.

Историческите паметници в Стрелча и околностите ѝ все още напомнят за традициите, начина на живот и обратите в историческата съдба на хората, обитавали тези земи в продължение на векове.

Първите запазени следи са от стъпките на траките. Бесите идват и се установяват трайно в региона в края на Старата ера. Те присъстват неизменно в гръцките хроники като смели и свободолюбиви воини, почитащи Дионис. За няколкото века, в които са господствали над земите край Стрелча, те са оставили след себе си над 300 могили в чест на знатните си мъртъвци.

Бесите окончателно загубили своето могъщество през 45 г. сл. Хр., когато римляните ги покорили и тракийските земи били включени в новообразуваната провинция Тракия.

Районът, както и цяла Южна Тракия, е включен в пределите на Първата българска държава през IX в. От тази епоха е и крепостта Стрелчанско кале, която просъществува до XIV век. Разположена е на десния бряг на р. Стрелчанска Луда Яна и със своите 8–метрови защитни стени ясно илюстрира характера на епохата. В продължение на векове в подножието ѝ е процъфтявал град – Стрельч или Стрелец–град. От неговото име произлиза и сегашното наименование на Стрелча.

През епохата на Възраждането Стрелча е развито стопанско и книжовно средище, с буден и неуморен дух за просвета, духовно потребление и жажда за свобода. Още на 20 април 1876 г. стрелчани се включват в Априлското въстание и впоследствие са жестоко наказани за смелостта си – градът е опожарен.

Едва след Освобождението жителите на региона се завръщат по родните си места. По това време е построен храм–паметникът „Св. Архангел Михаил“.

На 23 август 1969 г. Стрелча е обявена за град и курорт с национално значение.

Запознанството ни с града започна с кратка разходка в централната част, където видяхме паметници на светите братя Кирил и Методий, Христо Ботев, загиналите в антифашистката съпротива и храма Св. Архангел Михаил. След това посетихме музея на града.

Исторически музей с ансамбъл възрожденски къщи.

Музейното дело в Стрелча има своята повече от половинвековна история. Богатото културно-историческо наследство на Стрелча кара Тодор Белчов да положи основите на музейна сбирка в града. Целият си съзнателен живот посвещава за издирване, проучване и популяризиране на археологическото наследство в Стрелча и региона. През 1947 г. е създадена общоисторическа музейна сбирка към читалището. Първоначално музейната сбирка се помещавала в различни къщи, но през 1960 г. е преместена в къщата на Бойчо Неделев – участник в Априлското въстание от 1876 г. Тодор Белчов, след него Евстатий Площаков и учителят Иван Антонов извършват огромна събирателска, научноизследователска и популяризаторска дейност и създават една от най-богатите и уредени музейни сбирки.

През 1976 – 1979 г., след провеждане на разкопки на 36 тракийски надгробни могили и голямото археологическо откритие „Жаба могила“, както и от активната събирателска дейност, във фонда на музея постъпват много предмети от керамика, метал, тъкани, дърво и хартия.

От 1988 г. музейната сбирка се премества в къщата на чорбаджи Нешо Грозев, където понастоящем се помещават експозициите на Исторически музей – Стрелча.

През 2001 г. се създава Обществен съвет по музейно дело, който активно подпомага научноизследователската, събирателска и популяризаторска дейност на Историческия музей.

В залите на Историческия музей в Стрелча са разположени три експозиции. В приземния етаж, в просторна и добре осветена зала се помещава отдел „Археология“. В музейните витрини може да се види богата колекция от кремъчни и каменни оръдия на труда, които свидетелстват за живота на селищата от каменно-медната епоха. Представена е и тракийската гробница-мавзолей „Жаба могила“, с нейната величествена фасада, акротерий с Горгона медуза, каменни релефи от светилището-храм, както и колелата от колесницата-четириколка и голямо разнообразие от погребален инвентар, намерен при проведените археологически разкопки в периода 1976 – 1979 г. в района на Стрелча. В тази зала е представена и крепостта „Галата“ или т.нар. Стрелчанско кале, което е част от изградената в периода ІХ – ХІVв. силна укрепителна система в долината на р. Луда Яна.

Отдел „Българските земи в древността ХV – ХІХ в.“ се помещава на вторият етаж от къщата на чорбаджи Нешо Грозев. Предметите от бита и занаятите на стрелчани свидетелстват, че въпреки затрудненията, създавани от беззаконията на местната турска и татарска власт, през епохата на Възраждането Стрелча се развива и утвърждава като един от значимите стопански центрове в Средногорието. В залата, посветена на борбите за национално освобождение, посетителят няма как да си тръгне, без да усети онзи патриотизъм и мъжество на стрелчани, проявени от хайдути, местни революционери и герои, отдали живота си за „чиста и свята Република“.

Отдел „Художествен“ е разположен на последния етаж и в двете просторни зали ценителите на художественото изкуство ще се потопят в магията от цветове на Никола Образописов, Мильо Балтов, Стефан Иванов, Вихра Григорова, Нейчо Дойчев и др.

Следваше свободно време за разходка, обяд и плаж за желаещите. Спуснах се към градския парк, където видях читалището, паметниците на хан Аспарух и Васил Левски и преминах моста на р. Стрелчанска Луда Яна. В другия парк беше следващата ми цел.

По проект е изграден тематичен екопарк, който представя част от културно-историческото наследство на Република България, чрез поставянето на композиционни миниатюри. Основните елементи на строителството са алейна мрежа, растителност. В проекта е залегнало и създаването на експозиция от маслодайни рози, характерни за местния бит и култура.

При проектирането  на  настилките за основен тип е избрана  асфалтова настилка, която е в съчетание с околните пешеходни алеи. Осигурени са и места за достъп на инвалиди, както и места за отдих.  За  целта са предвидени 27 бр. пейки за сядане, разположени в предвидените уширения в алеите, а също така и към оформените пространства пред главния вход. При  главния вход  и по продължение на експозиционната площ са разположени и информационни  табели. По цялата дължина на алеите и посещаваните зони в него се ситуират кошчета за отпадъци. Има изградена поливна система.

По проект са изработени и поставени следните миниатюри: Боянската църква; Жаба могила; Мадарският конник; Дяволски мост; Църква „Св. Богородица Петричка”- Асенова крепост; Паметник на свободата на Шипка; Скален макет на скалните образувания, разположени северно от Стрелча; Експозиционна площ на маслодайни рози, характерни за района.

Разходих се из парка, видях и снимах миниатюрите. След това седнах в ресторант „Средна гора“ за обяд и кафе. Трябва да изтъкна, че кухнята е много добра, за разлика от обслужването. След обяда се насочихме към светилищата, северно от града.

Тракийските светилища в местностите Скумсале, Кулата и Качулата формират уникален мегалитен комплекс, разположен на няколко нива. Според археолозите, които правят проучванията, тук става въпрос за сакрализирането на целият рид от „Стръмонос" до „Жаба могила". Паметникът се състои от няколко култови места, които са свързани помежду си. Всеки един от компонентите на този комплекс е интересен от културна и археологическа гледна точка. По своята същност паметникът е уникален и неговото проучване би внесло яснота за изясняване и обогатяване на нашите представи за тракийското религиозно мислене. Като своеобразен център на комплекса се очертава археологическият обект в местността „Скумсале".

Откритите материали от тракийската епоха включват метални фибули, жетони и керамика. В сравнително малката площ на проучванията, концентрацията на находките е висока. Обстойното археологическо проучване на паметника би помогнало много за изясняване на въпросите, свързани с усвояването на сакралното пространство - кога и как са приобщени различните части от светилището към общата част. Това безспорно би било принос с особено значение за тракологията, тъй като до сега не е известен друг такъв паметник на територията на страната.

Комплексът е на няколко нива и не заема голяма площ, но въпреки това е много представителен. Въздействието се усилва и от многото скално изсечени ями и канали в околните скали. По мнението на проф. Васил Марков това е тракийски мегалитен храм, уникален за тракийската култура и за сега единствен по рода си от известните ни. Според доц. д-р Алексей Гоцев, ръководител на теренните проучвания, това е паметник, който поставя повече въпроси, отколкото отговори. Проучванията на обекта ще внесат допълнителна яснота за организирането на сакралното пространство в Древна Тракия.

Същинската част на светилището се намира върху голям скален блок, намиращ се на около 50 м надолу по пътеката. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип „казан”. Пред него е оформена „пирустия” – съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Именно на триножник се извършват предсказанията на Пития и пак на него титаните сваряват разкъсания Дионис. Скално изсечената арка, ситуирана след пирустията е оформена от един монолит. Интересно е, че тя е единствената от такъв тип на територията на гр. Стрелча от известните до сега.

Скалният мегалитен комплекс в местността Кулата се намира в общ. Копривщица, на 7 км юг-югозападно от гр. Копривщица и на 12 км север-североизточно от гр. Стрелча. Предполага се, че комплексът е играл важна роля в мито-ритуалните практики на владетелите на древнотракийското племе на одрисите, населявали региона на Същинска Средна гора в древността. На територията на комплекса се намира един от най-високите менхири в България - височината му е 5.80 m.

Мегалитният комплекс се състои от няколко компонента – скален трон, скални арки, пирустии и формира сложна система за почитане на божествата. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. Непосредствено при захода към комплекса е разположен скален блок с множество вкопавания по повърхността на скалата, като в източната му част са оформени големи скални ниши. По пътеката спускаща се към комплекса се наблюдават фланкирани идеално оформени каменни пирамиди. От двете страни се наблюдават множество вкопавания с внушителни размери. На източната страна е разположено голямо скално възвишение с височина над 20 m. В югоизточната му страна е оформен трилит (мегалитна арка). Стръмна пътека води нагоре, от лявата страна на която е оформена в скалата своеобразна стрела от източната страна на скалния масив. Височината на стрелата е 8.40 m, а върхът ѝ е разполовен на две, тъй като камъкът е съставен от два прилепени каменни къса. В края на пътеката отдясно е разположена малка пирустия, с размери 2.40 m x 2.40 m, разположена върху един голям и два по-малки камъка. От площадката, на която е разположена пирустията започва стръмен проход – дълъг 5.30 m и широк от 1.20 до 1.40 m. По средата на пътеката е разположен камък-жертвеник, а краят на прохода е увенчан със скална арка (трилит).

След изкачването на площадката от лявата страна е оформена дъговидна скална арка, ориентирана на югоизток. На около 4 m на север от арката е разположена т.нар. "голяма пирустия" с размери 4.50 m x 4.30 m.

Същинската част на светилището е разположена върху голям скален блок. От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип “казан”. Пред него е оформена “пирустия” – съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Скално изсечена арка, оформена от един монолит, е единствената от такъв тип на територията на Стрѐлча от известните досега. Кулминацията на светилището е скален трон, поставен върху две игловидни скали, с приблизително кръгла форма. Тронът е добре оформен като седалка. Седящият на трона има видимост към целият южен хоризонт на 180° като в далечината при ясно време се виждат склоновете на Родопите и Рила.

На по-ниското ниво около трона е оформена пътека, която обхожда подножието му. Интересен е фактът, че тронът както и арката са ориентирани към изгрева на пролетното слънце, което загатва, че мястото не е случайно и е служело за провеждане на езически ритуали, свързани с възраждащата се природа. На север пътеката се разширява в площадка, която стъпаловидно слиза към подножието на масива. Площадката и околните скали са осеяни с вкопавания с правилни форми, които не будят съмнение за изкуствения им произход. В южното подножие на трона пътеката преминава под скална арка, която наподобява като да е изсечена в самата скала.

На юг от основния скален масив, на сравнително добре оформена скална площадка, се намира изправен скален стълб, т.нар. менхир. Скалните масиви около него също са прорязани от изкуствени вкопавания. На семантично ниво менхирът се разглежда от учените един от най-старите символи на мъжкото начало и на Слънцето. Менхирите също се считат за едни от най-старите астрономически уреди използвани за наблюдение на небесните тела и за промяната на сезоните.

След като разгледахме тези две групи обожествявани скали, се върнахме към Стрелча и от там – за София. Преди Ихтиман направихме кратка почивка за тоалетна и тръгнахме отново. Само след няколко минути автобусът ни се „закашля“, задави се няколко пъти и угасна. Решихме, че има повреда. Но нашият шофьор нямаше представа каква и къде е тя. Първо каза, че електрониката била „умряла“. После докладва, че бил изгорял бушон. Но всъщност нямаше представа какво се случва. Обади се на пътна помощ. Беше 19,05 ч. Нашата екскурзоводка пък звънна, за да пратят от София друг автобус, който да прибере туристите. В 19,30 ч. дойде пътната помощ. Оказа се, че ни е свършила нафтата. Толкова банална причина да спре автобуса, че чак е абсурдно! Всички се чудехме как може шофьор да тръгне на път – по 100 км в посока, без да си напълни резервоара на 100% и още 1-2 туби в резерв. После се смяхме. В анкетните карти, които трябваше да попълним, всички до един добре го „нахранихме“. Служителят от пътна помощ изля в резервоара 5 туби с дизелово гориво и пак отне 10 мин. на двигателя да заработи. В 19,45 ч. потеглихме отново към София. Слязох на Интер Експо Център и се прибрах в жк Дружба с метрото. Минах през супермаркета, за да си напазарувам за следващия ден и се прибрах благополучно в 20,30 ч.

Равносметката от деня изглежда така:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
31.08.2019	47	240	140

Картата на маршрута:

Снимките ми от това приключение са в албума. Приятно гледане и до утре!

Изумруденият остров за ден

Здравейте, скъпи читатели!

Много вода изтече, откакто за последен път ви разказвах за пътешествията си. Време е!

Отново е лято, август, хората си мислят за море, а аз, естествено, копнея за път нанякъде. За втория уикенд на месеца имах няколко последователни идеи, но една след друга отпадаха, поради „липса на интерес“. Гадост L! Накрая все пак „нещо“ ми се случи. За ден до южната ни съседка.

Събота е, 10/08/19 г. Ставам в 03:50 ч, защото автобусът тръгва в 05:00. Маршрутът в общи линии е:

София – Кавала – о. Тасос – София.

Границата пресичаме през ГКПП Илинден – Ексохи и се отправяме към Драма, която минаваме транзитно. Встрани от нас остават планините Боздаг (Фалакро на гр. - 2232 m) и Пангео (1956 m). Първа спирка е Кавала.

Кава̀ла е град в Северна Гърция, най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия и център на дем Кавала.

Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя, свързващ Македония и Тракия.

При нашествието на персите, Неаполис става член на Делоския морски съюз (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна.

Около 340 г. пр. Хр. Филип II Македонски покорява Тракия и о–в Тасос. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ.

Около 50 г. в Неаполис пристига апостол Павел, започвайки оттук първата си мисионерска обиколка в Европа.

Второто си име – Христополис – градът получава през VIII – IX век. По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най–силен град в областта.

В 834 г., при хан Пресиян, след похода на кавхан Исбул, градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България.

В XIII век градът вече носи името Морунец, а византийският писател Акрополит разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт.

През 1387 г. турците завземат града. В средата на XV век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада.

Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на XVI век, когато и получава новото си име – Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман I Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града – акведуктът Камарес.

През XIX век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по–голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център на града е църквата „Света Богородица“, разположена и днес на най–високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по–силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите.

Началото на XX век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения. 30–те и 40–те години се отличават с голям икономически растеж и града става център на тютюневото производство в цяла Източна Македония и Тракия.

В града през 1912 г. е открита българска болница. При избухването на Балканската война в 1912 г. петима души от Кавала са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Кавала е освободен от османска власт от войводите на Македоно-одринското опълчение Михаил Чаков, Пейо Яворов, Йонко Вапцаров и Христо Чернопеев на 27 октомври 1912 г. без нито един изстрел. На 31 октомври 1912 г. в града влизат войските на българския Родопски отряд под командването на ген. Стилиян Ковачев. В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник. Кавала остава в български ръце до Междусъюзническата война през лятото на 1913 г., когато в него влизат гръцки войски и според Букурещкия договор от 10 август 1913 г. Кавала е предаден на Гърция.

В хода на Първата световна война Българската армия през август 1916 г. заема района на града и той остава под български контрол до Солунското примирие от 29 септември 1918 г.

В 1941г. Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала стопански и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената Беломорска област. В него е главната база и щабът на Българския Беломорски флот. Има и българска корабостроителница. След Деветосептемврийския преврат в 1944 г., българската армия се изтегля от областта.

Нашата туристическа програма включваше разглеждане на пристанището, къщата на Мехмед Али паша, Имарета, построен от него. Други забележителности са църквата "Св. Николай Чудотворец", църквата „Св. Богородица”, паметника на Мехмед Али, Акведуктът Камарес. Разглежда се и крепостта на града, разположена на скалист нос на брега на Егейско море. Всички тези забележителни обекти се намират на територията на Стария град.

Ще разкажа по малко за всеки обект в следващите редове.                                                                                  

·         Haй-дoбрата глeдкa към Aκропοла е oт приcтанището нa града. Близo до рибaрcкитe лοдки запoчват няκои οт тесните yлички нa Cтария град, кoито вοдят нaгoрe по xълма κъм замъкa. Пaвирани пътища, cтaри къщи, истoричeски cгради, таверни и многο дрyги удивяват любoпитнитe туристи по пътя κъм върxa на хълма Пaнагия.

·         Като говорим за Стария град в Кавала, трябва да споменем едно много известно име по време на турското управление в Кавала – Мехмед Али паша. Той бил назначен от Високата порта за пълномощен управител на провинция Египет. Направил много през време на управлението си там, за добруването на египтяните. За което заслужил вечната им признателност. Неговите наследници вече били пожизнени крале на Кралство Египет. Така той се смята за родоначалник на последната египетска кралска династия, която управлява Египет до революцията през 1952 г. Тук се намира неговият стар дом, който в момента е паметник на културата. Намира се под юрисдикцията на Арабска република Египет и Република Гърция, като пред къщата се веят флаговете на двете страни. В близост до дома му е разположена и негова статуя, възседнал кон.

·         Ислямският пансион Имарет, построен от него в 1817 г., който се смята за най-голямата ислямска постройка в Европа. Днес работи като 5-звезден хотел. Цените на стаите тук варират от € 200 до € 2000/нощ.

·         Акведуктът Камарес е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През XV век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 м.

·         Aкрoполът нa Kавалa заeма върxa на cкалистия нοс Пaнагия. Зaмъкът e пocтроен през първата чaст на 15-ти вeк върxy руините на пο-стaр византийcκи акрoпол. Kрeпocттa се съcтои οт oтбранителни стeни, склад зa xрана и оръжия (пο-къcнo се използвa κатο затвoр), цистернa за вода, кaзарма и гοлямa кръгла κyла, зaпазeна oт оригинaлните византийcки укреплeния. Крепостта е имала 7 порти, като тази, която водела на север, се наричала Стамбул-капия. Bътрe в зaмъка има кaфене и лeтен театър. От върxa на византийcкaта кyла се разкрива прeκрасна панорама към Kавалa и мoрето.

Започнахме обиколката си от пристанището, църквата Св. Николай, Стария град с Червената джамия, Имарета, къщата и статуята на Мехмед Али, църквата Св. Богородица, крепостта. На излизане от града минахме под една от арките на акведукта.

Отправихме се към Керамоти, като пътят към него минаваше край делтата на р. Места (273 km, от които на българска територия 126 km) – защитена зона по НАТУРА 2000 и защитен обект според гръцкото природозащитно законодателство. Тя се намира на няколко км източно от курортното селище Керамоти. Влива се в Егейско море срещу о. Тасос, като образува обширна делта. Областта около делтата на реката носи името Коджа орман (Голямата гора). Това е един от най-големите региони с влажни гори в Гърция. В миналото по-голямата част от ръкавите на делтата е унищожена, като по тях са били направени прегради и реката е била принудена да се свие в един основен ръкав. Сега се правят опити за свързването на затрупаните в миналото ръкави към основното корито на реката.

Пристигайки в Керамоти веднага слязохме от автобуса и се отправихме към пътническия терминал на пристанището, където се качихме на ферибота за о-в Тасос. След 35-40 мин. пристигнахме в гр. Лименас – своеобразна столица на острова. Ето малко фактология.

Та̀сос (на гръцки: Θάσος; на турски: Taşöz) е остров в северната част на Егейско море, близо до брега на Македония, при устието на р. Места. В административно отношение е дем в Източна Македония и Тракия. До него може да се стигне по морски път от Керамоти или гр. Кавала: на ок. 20 km югоизточно от Кавала и на 6,7 km от носа на Керамоти. Той е най-северният остров в Тракийския залив.

Главният град на о. Тасос е Лименас (т.е. пристанище) - изключително красив островен град. Той е носител на характерния за Северна Гърция релеф: идеална симбиоза между планинска част и плаж. Плажовете на острова са чудесни. Целият град Лименас е осеян с красиви по-малки и по-големи хотели, плажни кафенета и носителите на гръцката кухня - таверните.

Островът е изграден предимно от гнайс, шисти и мрамор. Наблюдаван отдалеч наподобява висока, потънала в морето планина. И това не е случайно. В геолого-тектонско отношение се смята за крайна част на Рило-Родопския масив. Най-високата му точка е връх Ипсари с 1203 м н.в. 80% от площта на острова е покрита с гори от средиземноморски бор, а по-ниско по склоновете и в подножието — от кипарис, чинар, ела, див кестен, паламудов дъб и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове, праскови, палми. Изобилната растителност му е спечелила прозвището „изумруден“ остров. Обиколката му е около 100 км. С площ от 380,1 km², това е дванадесетият най-голям остров в Гърция.

В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове траки, финикийци, трако-елини, атински и спартански древни гърци, антични македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, египтяни, гърци, българи.

Името си островът е получил от легендарния син на Посейдон, Тасос — основател на едноименния град.

VI в. пр. н.е. известният тиранин Симах е отстранен от власт от спартанците. За дълъг период от време влизал в състава на Византийската империя. Заточени на острова били бъдещият патриарх Константинополски Методий и митрополит Сардски Евтимий.

През XV в. е превзет от османците, но практически турска колонизация липсва. В 1912 г. преминава към Гърция. В 1941—1944 г. островът е предаден от немците на техния съюзник България. Върнат на Гърция в 1944 г.

Близо до пристанището на Лименас се намират руините на древния централен площад – агората, която е била основното средище за търговия и социални контакти. Умишлено в съседство е изграден археологическият музей, в който са експонирани множество артефакти, открити тук. В непосредствена близост до археологическия музей се намират светилищата на Артемида и Дионис, за съжаление не са експонирани, а само оградени с мрежа.

Нашата програма започна от пристанището, минахме по крайбрежния булевард и стигнахме агората и двете светилища. Посетих музея, след което се разходих по търговската улица за сувенири, подаръци и сладолед. Целия ден беше много горещо – мисля, над 38^оС.

Обратно на пристанището се качихме на ферибота за Керамоти и от там – с автобуса, за България. Този път минахме през ГКПП Промахон-Кулата. На ЦГ-София пристигнахме около 23:30 ч.

Равносметката за деня изглежда така:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
10.08.2019	130	830	154

Карта на нашия маршрут:

Снимките ми са в галерията.

До скоро!