Ангел Кънчев се уби за нашата свобода;
Бачо Киро за луд не
се призна и увиснá;
Васила Левски „спънаха”
в жадния му устрем;
Георги Бенковски се
провикна „аз не ща ярем”.
Димчо Дебелянов възпя вишни
и родни дувари,
Евлоги Георгиев злато за университет дари.
Желю войвода двама насилници-турци закла.
Захари Стоянов
летопис на борбите писá.
Индже войвода да се
бори с душмани не кандиса.
Йордан Захариев куп научни трудове написа.
Капитан Петко
войвода своя светъл идеал погреба.
Любен Каравелов в
мига най-съдбовен се разколеба.
Марин Дринов за наука и просвета радетел бе верен.
Никола Войновски водеше
чета и бе в успеха уверен.
Олимпий Панов на
война чудеса от храброст проявú.
Панайот Волов в
четвърти окръг апостол се изявú,
Райна Княгиня пък за окръга същи байряка ушú.
Стефан Стамболова
посякоха по заповед на княза.
Тодор Каблешков да
издаде съратниците си отказа.
Уста Кольо Фичето в империята се прочу с майсторлък.
Филип Тотю петдесет
и седем лета преживя в хайдутлък.
Христо Ботев се
оказа прав с думите „той не умира”.
Цанко Дюстабанов идеята
на бунта прокламира.
Чакър войвода,
„сивоокия”, Хаджи Дамба травмира.
Шабан Шакир концепцията на ВМРО реформира.
Щерю Влахов с МОО участвá във войните Балкански.
Юрдан Вачков живота си даде в бой с орди османски.
Яне Сандански убиха за възгледи републикански. 