Здравейте!
Отдавна не сме се
срещали на крилете на творческото вдъхновение. Мисля, че е крайно време. И
така, денят е 25.06.2016 г., събота. Ставам в 05:50 ч. и се приготвям за път.
Накъде този път, ще попитате вие. Лаконичният ми отговор е: Рила. Не, няма да
изкачвам Мусала – още не съм дорасла за него. Но първата цифра в заглавието е
Жокерът. Значи целта може да е само една. В този случай – 7. Правилно отгатнахте J.
Маршрутът е: София-през
Сапарева баня и Паничище-х.Пионерска (долна станция на лифта)-х.Рилски езера
(горна станция)-обиколка на езерата-Езерен връх-обратно с лифта.
Нашата пешеходна
обиколка започна от х.Рилски езера (2135 м н.в.), изкачихме се на билото на
Сухия чал (рид) и се спуснахме на брега на Бъбрека. Кратка почивка и започнахме
изкачване на Езерния връх като минахме край Окото. От върха видяхме Сълзата,
починахме за обяд и снимки и тръгнахме обратно надолу като при табелата на
Бъбрека се отклонихме вдясно, по трудната пътека. Минахме над потока, свързващ
Близнака с Трилистника. Освежихме се на извора на Дънов, минахме край Рибното
езеро и починахме на х.Седемте езера (2306 м). По обратния път към х.Рилски
езера видяхме Долното езеро с изтичащата от него р. Джерман. Сега, в духа на
традициите, които имаме, давам малко фактология за туристическия обект.
Седемте езера са
разположени в Дамгския дял на Северозападна Рила планина. Това е
най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте
национални туристически обекта. Те имат ледников произход. Разположени са
стъпаловидно в голям циркус, обграден от върховете Сухи чал, Отовишки връх (2696
м) и Харамията (2465 м). В непосредствена близост с тях е и вр. Малък Кабул,
известен още с имената Чочов връх, Беинса Дуно.
Всяко от езерата има
собствено име, в зависимост от формата и особеностите си. Най-високо
разположеното езеро е Сълзата. Намира се под Отовишки връх. Следва Окото –
най-дълбокото от езерата - с характерна овална форма и наситено син цвят при
добро време. В това езеро са правени водолазни спускания с научна цел. Под него
е Бъбрека – вглеждайки се във формата му, човек не може да измисли по-точно
наименование на това езеро със стръмни скалисти брегове. Следващото езеро е
Близнака – широко и стеснено по средата като пясъчен часовник, в безводни
години се стопява до две по-малки езерца, откъдето идва и името му. По-надолу
по пътеката се намират Трилистника и Рибното езеро. Най-ниско разположеното
езеро – Долното, дава началото на р. Джерман. Всички езера са свързани с тесни
поточета. При преминаването им са образувани малки водоскоци и водопади.
В някои от езерата
живеят рибки – лещанка и пъстърва, но като цяло биоразнообразието е бедно
заради студената планинска вода. Езерата се захранват от топенето на снега и от
дъждове.
Прекрасна панорама към
езерата се открива от т.нар. Езерен връх. Той е висок точно 2559 м. От него се
виждат всички Седем Рилски езера, но е необходимо човек да се завърти на 360 ○.
Точно под върха е езеро "Сълзата".
Официално приетата
номерация на езерата ги проследява отгоре надолу.
Езерото
"Сълзата" е първото от Рилските езера. Намира на 1370 м С-СЗ от Вазов
връх. Площта на водосборния му басейн е 0,18 кв.км. Носи името Сълзата заради
прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина.
Окото, второто от
Седемте Рилски езера, е най-дълбокото циркусно езеро в България.
Езерото
"Бъбрека" е третото от Рилските езера. Впечатлява с идеалната си
бъбрековидна форма и голямата морена от източната му страна. Намира се на 2020
м С-СЗ от Вазов връх. Площта на водосборния басейн е 0,54 кв.км.
Близнака е най-голямото
и най-дългото езеро.
Трилистника има
неправилна форма и ниски брегове.
Рибното езеро е
най-плиткото. До него е х.Седемте езера.
Седмото, Долното езеро,
събира водите на езерата. От него изтича р. Джерман, която е приток на р.
Струма.
В близкото минало
стъпаловидният циркус на Седемте езера и самата езерна група са се наричали Еди
гьол, а езерата – Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от
днешните: Сълзата – Баш гьол, Окото – Чанак гьол, Бъбрека – Кара гьол, Близнака
– Чифте гьол, Трилистника – Средния гьол. Последните две езера – Рибното и
Долното – не са имали собствени имена.
Легендата за Седемте Рилски
езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в
планината Рила живеели двама великани – мъж и жена. Те се обичали безумно и
боготворели красотата и уюта на своя дом.
Домът им бил толкова
привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо
същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.
За нещастие един ден
зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на
семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да
заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни
ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята.
Великанът защитавал
яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята
любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им
злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай.
В една тежка битка
младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали,
оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от
скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ бликали
безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в
доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.
Преди езерото Бъбрека
планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото
Сълзата. Формата на скалата наподобява фигурите на мъж и жена с огромни
размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят
вечно своя красив дом.
Основни показатели на
Седемте Рилски езера:
Езеро
|
Географски координати
|
Надморска височина
(m) |
Площ
(дка) |
Обем
(хил. m3) |
Дълбочина
(m) |
Сълзата
|
42°11′50″
с. ш. 23°18′39″ и. д.
|
2535
|
7
|
15
|
4,5
|
Окото
|
42°11′58″
с. ш. 23°18′23″ и. д.
|
2440
|
68
|
860
|
37,7
|
Бъбрека
|
42°12′19″
с. ш. 23°18′27″ и. д.
|
2282
|
85
|
1170
|
28,0
|
Близнака
|
42°12′02″
с. ш. 23°18′57″ и. д.
|
2243
|
91
|
590
|
27,5
|
Трилистника
|
42°12′22″
с. ш. 23°19′06″ и. д.
|
2216
|
26
|
—
|
6,5
|
Рибното
езеро
|
42°12′24″
с. ш. 23°19′24″ и. д.
|
2184
|
35
|
38
|
2,5
|
Долното
езеро
|
42°12′39″
с. ш. 23°19′32″ и. д.
|
2095
|
59
|
240
|
11,0
|
Имахме 2-3 по-стръмни
участъка по маршрута. Първо, до билото на Сухия чал, после до Езерния връх,
накрая спускането от х.Седемте езера до х.Рилски езера. Времето беше чудесно,
докато стигнахме средата на склона на Езерния връх. После облаци забулиха Слънцето
и млечнобяла мъгла закри върха. Всички от групата тътрехме нозе нагоре с голяма
мъка не заради наклона или каменистата пътека, а заради налегналите ни тъжни
мисли, че ще изкачим върха и няма да видим нищо. Цялото усилие ще отиде на
вятъра; качвахме се заради приказните гледки, които трябваше да се открият пред
очите ни и фантастичните фотоси, които щяхме да направим за спомен, а сега
всичко това изглеждаше загубено.
На върха трябваше да
починем за обяд. Всички говореха с половин уста; преглъщането на залъка бе
мъчително. Дори беше странно колко тиха може да е група от 29 души, когато
причината да бъдат на това място, просто липсва. Ненадейно вятър разпръсна вълмáта
мъгла, облаците се стопиха за
минути и ярко Слънце обля мястото и нас с нереална светлина. Трудно може да се
опише с думи как тази внезапна промяна подейства на групата. За секунди всеки
заряза досегашното си занимание, грабна камерата и хукна към ръба, за да
направи своя секващ дъха кадър.
Тишината остана спомен,
а аз си помислих, че днес свещената Рила е освен „водна“ (така се превежда
името ú), също и благосклонна, към нас, нахалните малки човечета, които пъплят
като мравки нагоре по снагата ú, досаждат с гръмките си викове, шумния смях;
после ще се хвалят във фейсбук, че били „покорили“ планината. Сякаш е възможно
човек с неговите нищожни силици да покорява чудесата на Майката-Природа,
особено пък планините; израствали за милиони години, с километрични височини,
непредсказуемо поведение и буен нрав. Интересно ми е, ако планините можеха да говорят,
какво ли биха казали за нас, хората, и за нашето патетично самохвалство? Надали
ще ни хареса...
Когато слязохме от
върха направихме обиколка на 4-те езера вдясно от билото и се спуснахме към
горна станция на лифт “Рилски
езера“:
Има
скорост на движение - 2,25 м/сек. и преодолява разлика във височината 515
м; пътува се 16 мин.
На долната станция си
купих сувенири, след което на паркинга се натоварихме в автобуса и продължихме
към последната ни цел за деня. Това беше бонус – подарък за всички от
турагенцията. Посещение на водопада Горица в с. Овчарци. Ето и инфо за него.
Boдoпaд Гopицa e eдин
oт ceдeмтe Oвчapчeнcĸи вoдoпaдa, нaмиpaщи ce в ceвepнoтo пoднoжиe нa Pилa
плaнинa, близo дo с. Oвчapци и до гр. Сапарева Баня. Това е най-ниско
разположеният водопад в Рила - на 900 м надморска височина. Намира се по
течението на р. Горица, събираща води от склоновете на върховете Крива Соспа,
Каменна мандра и Кабул.
Гopицa e пpитoĸ нa
вливaщaтa ce в Cтpyмa р. Джepмaн. Heйнoтo имe идвa oт Гepмaн, ĸoeтo знaчeлo
"гopeщ". Haгope oт вoдoпaдитe пo нeмapĸиpaнa пътeĸa ce oтивa ĸъм
пacищaтa, ĸoитo пpecичaт ceдлoвинaтa Юpyшĸитe гpoбищa ĸъм виcoĸитe чacти нa
Pилa.
Дo вoдoпaдa ce cтигa пo
acфaлтoв път, ĸoйтo зaпoчвa oт цeнтъpa нa ceлoтo. Kpacивaтa eĸoпътeĸa зaпoчвa
пpи двeтe валявици нa р. Гopицa и пpeĸocявa ĸpacивa пoлeгaтa гopcĸa мecтнocт.
Boдитe нa вoдoпaдa
пaдaт oт 39 м виcoчинa и в долната си част образува тераса. Освен големия
водопад, нагоре по течението на реката могат да се видят и още шест по-малки
водопада с височина 5-15 м. Водопадът е част от вододайната зона на района и е
пълноводен целогодишно, без метеорологичната обстановка да влияе на водния
поток.
Водопадът е природна
забележителност, обявена за защитена територия със заповед № 3796 от 11.10.1965
г., бр. 12/1966 на Държавен вестник.
Имeтo нa пpиpoднaтa
зaбeлeжитeлнocт идвa oт иcтopия, cлyчилa ce тyĸ пo вpeмe нa тypcĸoтo poбcтвo.
B ceлoтo живeли
щacтливo Гopицa и нeйният избpaниĸ Йoвицa. Гopицa билa мнoгo ĸpacивa и eдин дeн
бeят изпpaтил cвoитe cлyги дa я oтвлeĸaт. Mлaдaтa мoмa пoбягнaлa ĸъм плaнинaтa,
ĸъдeтo Йoвицa пacял oвцeтe cи, нo тypцитe я нacтигнaли и, зa дa нe пoпaднe в
pъцeтe им, тя ce xвъpлилa oт виcoĸaтa cĸaлa в peĸaтa. Oттoгaвa мecтнитe xopa
нapeĸли и близĸия вoдoпaд, и peĸaтa нa нeйнo имe.
GРЅ: lаt=42.2676 /
lоn=23.2291
След като видях и снимах
местните забележителности, се насочих към автобуса. Групата се събра и
потеглихме обратно към София. Равносметката в цифри е:
период
|
бюджет-лв
|
дистанция-км
|
снимки-бр.
|
25.6.2016
|
58
|
205 (втч.
11 пеш)
|
91
|
Снимките може да
разгледате в галерията. Надявам
се да ви е било интересно и полезно.
До скоро!
