блогът на Марина

понеделник, 22 февруари 2016 г.

ВИТОША – ПОЗНАТА И НЕ СЪВСЕМ

Здравейте, приятели! Отдавна не съм ви писала и ми домъчня, затова реших да драсна няколко реда. Тъй като скоро не съм пътувала нанякъде, трябваше да избера друга тема. И реших – ще пиша за Витоша, която всеки в столицата я гледа всеки ден и почти никой не я познава (освен малцина учени). Няма да ви разказвам за конкретни маршрути, тъй като съм ходила много пъти в планината от различни изходни пунктове, по различни пътеки и с различни средства. Ще ви запозная само с обектите, които съм посетила лично. И така, да започваме!

Витоша е планина в Западна България. Най-високата ѝ точка е Черни връх (2290 m). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина.

Витоша се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е част от Средногорието. Тя е единствената куполообразна планина в България и основното ú било се откроява добре от останалите планински масиви. То върви по върховете Черни връх, Резньовете, Скопарник и Острица, в посока северозапад-югоизток.

Планината е част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието, като границите ѝ са следните:

· на север и североизток – Софийската котловина;

· на запад – Пернишката котловина;

· на юг – северозападната част (Палакария) на Самоковската котловина;

· на северозапад – Владайската седловина (860 m) я свързва планината Люлин;

· на изток – седловината Ярема (1290 m) я свързва с планината Плана, а Панчаревският пролом на река Искър я отделя от Лозенска планина (част от Ихтиманска Средна гора);

· на югозапад – седловината Бука преслап я свързва с планината Верила

Формата на Витоша е почти кръгла с диаметър 20-25 km с площ от 278 km² и средна н. в. от 1500 m. Най-високата ѝ точка е Черни връх (2290 m). По една или друга причина тази височина е станала популярна в географската литература и географските карти на България, като истинската кота на триангулачната точка на върха по всички едро- и дребномащабни топографски карти е 2280,5 m (не съм видяла тези карти, но така казва уикипедия).

И не, Витоша НЕ е вулкан и няма да изригне! Жителите около планината могат да спят спокойно.

Природен парк Витоша е първият парк на Балканския полуостров и е създаден през 1934 г. Заедно със самия парк са създадени и двата резервата в парка – Бистришко бранище и Торфено бранище. Бистришко бранище по-късно получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България.

Размерите и границите на парка са се променяли многократно след неговото създаване и в момента територията му е около 27 079 ha. От тази площ близо 24 000 ha са заети от горския фонд на Витоша.

Сега ще ви разкажа за някои по-забележителни обекти на Витоша, посетени лично от мен през годините.

· Черни връх.

При средногодишна скорост на вятъра от 9,3 m/s Черни връх е вторият най-ветровит връх в България след вр. Мургаш (10,3 m/s).

На върха има метеорологична станция, построена през 1935 г. – малко след обявяването на Витоша за народен парк, първият такъв на Балканския полуостров. В станцията има малка туристическа чайна, както и пост на Планинската спасителна служба (ПСС).

От върха се разкрива невероятна гледка към Софийското поле, Стара планина и Рила.

Връх Черни връх е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Черни връх заема специално място в историята на българското туристическо движение. Именно неговото изкачване, организирано от писателя Алеко Константинов на 27 август 1895 г., се счита за рождена дата на организирания туризъм и Българския туристически съюз (БТС).

Всяка година на тази дата стотици туристи изкачват върха. По името на писателя е именувана хижата.

· Местност Златни мостове

Златните мостове са може би най-посещаваната местност на Витоша. Още преди Втората Световна война, когато не е имало път от София до тук, любителите на планината, с раници на гръб, идвали през почивните си дни по малките пътечки от Княжево, Бояна и Владая, за да се насладят на красивата природа. Днес м. Златни мостове (на 12 км от Бояна) е свързана със столицата с автомобилен път.

Местността Златни мостове (1390 м н.в.) се намира в средното течение на Владайска река, на границата между Северен (Каменделски) и Северозападен (Селимишки) дялове на Витоша. Впечатляващи са огромните овални каменни блокове от сиенит по широкото корито на реката. Те изцяло покриват водното течение, за наличието на което човек само се досеща по приглушения тътен. Повечето блокове са покрити с жълтеникави лишеи, които, огрени от слънцето, придобиват златист цвят. Това е едно от обясненията за наименованието на местността. Други свързват името с наличието на златоносен пясък в реката. Местността впечатлява и с огромните смърчови дървета, вековния бук и красивите брезички.

Местност Златни мостове е един от най-често използваните изходни пунктове към Черни връх (разстоянието е с дължина 8.5 км, което се преодолява за около 2 ч. 30 мин., като се минава през х. „Кумата”, м. Конярника и заслон Самара).

· Боянски водопад

Боянският водопад (Скоко) е на Боянска река, на около 4 км югозападно от кв. Бояна, на 1260 м н. в., в зоната на андезитния скален венец на Витоша. Падът на водата е 40 м. При по-голям речен дебит той може да бъде наблюдаван ясно от центъра на гр. София. Откроява се като сребърна нишка по средата на Витошкия склон.

Изходен пункт за Боянския водопад е квартал Бояна. Тръгва се по пътя от центъра покрай Боянското ханче, продължава се нагоре по ул. „Белите брези”, завива се вдясно по ул. „Поп Евстати Витошки”, минава се покрай ВЕЦ “Бояна” и се стига до гората в горния край на квартала. В началото на пътеката ще видите насочващите табели.

До водопада може да се стигне по две пътеки. И двете са обозначени с насочващи табели. Едната води покрай реката, стръмна е и на много места има трудни за преминаване участъци. Изкачването по нея трае около 50 мин.

Другата пътека е по-полегата и постепенно се изкачва на горе, като на места се откриват чудни панорамни гледки. Маркирана със зелен цвят, като маркировката беше подновена през 2009 г. Изкачването до водопада по тази пътека трае 1 час и половина. Тя преминава през единственото естествено тисово находище на Витоша.

· Симеоновските езера

След повече от 20 г. Симеоновските езера в Природен парк Витоша отново са пълни с вода и вече функционират! Тези езера са един от символите на кв. Симеоново и сега всички посетители на този район на парка ще могат да се радват на създадения от човека „езерен циркус”! Освен като обособяване на място за туризъм и отдих в планината за хората, възстановяването на Симеоновските езера има важно биологично значение - чрез изпълнението на тази дейност ДПП Витоша осъществява поддържане и възстановяване на местообитанията на жълтокоремна бумка, голям гребенест и малък гребенест тритон, което е част от консервационната програма на Плана за управление на ПП Витоша за подпомагане находищата на редки и застрашени животински видове в границите на парка.

Възстановените водоеми осигуряват увеличаване на площите и подобряване на условията в ключови местообитания на целевите видове земноводни, което води до увеличаване на тяхната численост, разпространение, възстановяване на подходящи места за укритие, изхранване и размножаване.

Предвидено е в района на Симеоновските езера да бъдат поставени и нови маси и пейки „Витошки тип”.

· Хижа Алеко (н. в. 1840 м.) се намира на планината Витоша, над София, в подножието на Черни връх. Тя е втората най-стара хижа в България. В първоначалния си вид е изграждана в периода 1924 - 1932г. Строена е с труда и средствата на много туристи и скиори - ентусиасти, последователи на Алеко Константинов - родоначалника на туристическото движение в България. В сегашния си вид е масивна триетажна сграда с каменен (гранит) приземен и първи етаж.

Хижа Алеко се намира само на 21 км или на около 40 минути с кола от центъра на София.

Районът около хижата е обособен като ски-център, разполагащ с 4 ски-влека, 2 седалкови лифта и няколко писти с различна трудност. Базата на Планинска Спасителна Служба (ПСС) за район Витоша се намира зад хижата, в отделна масивна сграда. До ски центъра се достига по 15 км павирано шосе от квартал Драгалевци в София, по което се движи автобус №66, както и с кабинковата въжена линия "Симеоново - Алеко".

· Драгалевски манастир “Успение Богородично”

Той е част от възникналата към края на ХІV в. група манастири около София, носещи названието Мала Света гора.

От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата, украсена със забележителни стенописи. От първоначалната стенопис са останали само фрагменти – сцените на “Съдът на Пилат”, “Юда връща сребърниците”, “Обесването на Юда”, “Отричането на Петър”, образите на св. Роман Сладкопевец, св. Петър и други, а в притвора църквата е запазена изцяло. По-голямата част от стените са покрити с по-късна стенопис.

На западната стена са представени старозаветните сцени “Гостоприемството на Авраам”, “Жертвоприношението на Авраам”, “Пророк Илия в пещерата, хранен от гарвана” и една уникална нравоучителна сцена от живота на монашеските обители – изпращане на монах в грешния свят извън манастира, за да се бори с изкушенията. Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция “Страшният съд”.

Показано е второто пришествие на Христос, как земята и морето изхвърлят мъртъвците, небето се свива като свитък, ангелите тръбят и събират възкръсващите, приготвя престолът за Христос и върховният съдия отделя праведниците от грешниците, като предоставя на праведниците царството небесно – рая. Знаците на зодиака върху разгънатия “свитък” на небето и персонификациите на ветровете (наследени от античността) са любопитни и редки детайли,

отличаващи драгалевската композиция. Зрителският интерес е привлечен не от сцените на мъченията на грешниците, а от спасението на праведните, в чиито образи (особено в тези на светите жени) се долавят връзки с реалната действителност, черти на народни типове, претворени от зографа.

Западната фасада на старата манастирска църква, посветена на Дева Мария е украсена малко по-късно с образите на Богородица и на трима от най-популярните воини светци-конници. Представени са и по една сцена от чудесата на Св. Георги, Св. Димитър и Св. Меркурий.

Следващият етап на обновителна дейност в манастира продължава през ХVII век. Тогава са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на известни монаси на източното православие, между които Св. Иван Рилски и Св. Петка Търновска. През 1932 г. към старата църква са изградени пристройка и околовръстна галерия, така че тези стенописи днес се намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата.

Драгалевският манастир е място, съхранило българската култура, традиции и език по време на петвековното турско робство, а в годините на националноосвободителните борби, едно от най-активните средища на борбата за освобождение. Манастирът е бил често посещаван от Васил Левски през 1871 – 1872 г.

Драгалевският манастир е предпочитан обект за туризъм, поради близостта му до гр. София, наличието на автомобилен път до него и красивата природа.

Драгалевският манастир „Успение Богородично“ е български православен девически манастир. „Света Богородица Витошка“ и "Витошка пречиста Богоматер" са по-стари имена на манастира.

Разположен е над София в планината Витоша, на няколко километра от софийския квартал Драгалевци в живописна природа до река сред букови гори недалеч от пътя за Черни връх и хижа Алеко.

Основан е от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (т.е. подчинен директно на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на средечките или други градоначалник и владика. Тези най-стари сведения за манастира са записани във "Витошката златопечатна грамота" на цар Иван Шишман, дадена на манастира. Той става прочута обител, с основание е наричан "Царски манастир" и макар да не е Лавра (централен), е най-издигнатият сред четиринадесетте манастира, образуващи прочутата Софийската Света гора.

Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през 1382 г. В 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синовете Никола и Страхил (срещу тях) са с особена стойност. Възстановен в средата на ХV в. той става средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV-ХVІ в. това е центърът на Софийската книжовна школа. Тук са преписани и създени редица български християнски книги. Между 1562 г. и 1612 г. в Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ от монаха Йов Касинец (Шишатовец) Граматик от Темешвар е направен откритият от Виктор Григорович в 1854 г. в Боянската църква препис на Поменик на българските царе - Боянски поменик на българските царе. От Драгалевския манастир е Четвероевангелие от 1469 г. в което поп Никола отбелязва манастира като "месте Царскьй обители", напомняйки за неговото създание като царски. Четвероевангелието от 1534 г. било изписано с иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София. Евангелието от 1648 г. е обковано със сребро от златаря Велко, който е изобразил на него три библейски сцени. Псалтир от XVI в. съставен от тримата братя книжовници Данаил, Стоян и Владко. Сборник със слова от XVIII в. и много църковни книги са дело на просветителната дейност на манастира. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света Гора в Атон. В XVIII век църквата „Св. Богородица“ е украсена с нови стенописи. Иконостасът е дело на майстори от Софийско от края на XVIII в. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. През XVII в. е основано килийно училище с постоянен учител.

През 1818 г. църквата е разширена на север. В 1871-1872 при основаването и работата на софийския комитет Левски многократно отсяда в манастира. Игумен на манастира тогава е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански). Четник на Ильо войвода, участник в Първата легия на Раковски - 1862 г., където се запознава и с Васил Левски. Игуменът води Левски при верни хора в града и околните села, където основават комитетите, чиито член е и той. Пренася комитетската поща и често революционните събрания стават в манастира. След ареста на Васил Левски Генадий временно оставя расото, минава в Сърбия, среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на чети и бунт в България. По-късно се оттегля в манастир на Света гора. Наследникът му дякон Игнатий Рилски се залавя за божиите работи, без да забравя националното освобождение. През 1873 г. той възобновява тайния революционен комитет в София.

През 1932 г. църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея – днес двете части са едно цяло — паметник на културата от национално значение. Останалите сгради около него са нови в български национален стил. Тук българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод, посещавана от цар Борис ІІІ Обединител и принц Кирил.

· Боянска църква “Св. Панталеймон”

Разположена е на границата с парка. Тя е уникален паметник на българския дух, изключителен пример на средновековната българска иконопис и архитектура от този период. Като забележителност от световно значение тя е обявена за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тази църква не е изолиран феномен, а е свързана с верига от паметници в България, много от които са били разрушени от османските завоеватели.

Архитектурно църквата е много интересна и е строена по план, прилаган в българските земи през V-VI в. Комплексът се състои от три последователно изградени части, като най-старата църква – източната, е строена през Х и ХI в. Пристроената към нея през ХIII в. двуетажна църква в архитектурно отношение е великолепно свързана с първата. Третата част е изградена през ХIV в. от камък и няма архитектурна и художествена стойност. Истинска ценност за българското културно наследство са световно известните стенописи на Боянската църква, доказателство за достиженията на българската иконописна школа от Средновековието. Те са изработени през 1259 г. по поръка на севастократор Калоян.

Най-старата част – източната, датира от времето на Боянската крепост. Изградена е от тухли. В план представлява равнораменен вписан кръст. Куполът й стъпва върху четири арки на кръстните рамене. Абсидата има полукръгла форма и един прозорец.

Боянската църква е известна в България и чужбина главно с високата художествена стойност на стенописите от 1259 г., които следват декоративната система и иконографията на византийското изкуство от XI – XII в. По стил и по смесената фресково – темперна техника стенописите на Боянската църква са много близки до стенописите в Търново от ХIII в. Те са създадени от неизвестен художник – българин, работил в стила на Търновската художествена школа. Със своя жизнен, хуманистичен реализъм те са ренесансово явление, и то в кулминационната му за цялото европейско изкуство фаза. Заемат едно от първите места в средновековната живопис на Европа през ХIII в.

Боянският майстор е успял да вложи изключителен за онова време реализъм и нова за Средновековието хуманистична естетика. В центъра на вниманието е човекът – умен, благ, състрадателен. Многобройни са образите и на Христос, представен в различни роли, състояния и възраст. В Боянската църква се наблюдават 89 различни сцени, в които заедно или самостоятелно са изписани 240 човешки образа. Връх на творчеството на Боянския майстор са четирите портрета на ктиторите на църквата – севастократор Калоян и жена му княгиня Десислава и на българския цар Константин Асен (1257-1277) и царица Ирина. Образите са точно индивидуализирани, а облеклата и украсата ни дават точна представа за официалното дворцово облекло през ХIII в. Калоян е изобразен с модела на построената от него църква в ръце.

До средата на XIX век тук са били съхранени и много старобългарски книги. Векове наред при църковни богослужения тук са споменавани имената на български царе, патриарси и боляри, с което е поддържано народното съзнание.

От 1968 г. Боянската църква е национален паметник на културата.

Надявам се да ви е харесала разходката ни из Витоша, както и посетените обекти. Обещавам по-нататък да имам още материали за планината и да ги споделя с вас. Не мога да ви дам точни данни за разстояния и маршрути, т.к. съм ходила много пъти, до различни обекти и по различен начин. Например от Драгалевци до манастира и х. Алеко; от Бояна до църквата и водопада; от Симеоново до езерата; до Черни връх от Драгалевци и от Златните... Тук ще ви покажа снимки от различни мои преходи из Витоша:

· Драгалевски манастир (има и от София);

· Боянската църква и водопада, Симеоновските езера (има още доста други снимки).

До нови срещи!

сряда, 16 декември 2015 г.

Зимна песен

Снегът заваля и като балеринки

припкат белите снежинки.

Слова ласкави мълвят,

тихи песнички редят:

- Зън, зън, зън,

деца, излезте вън.

Ний сме малките снежинки -

сребристобели балеринки.

В този късен, много късен час

при вас ще дойде Дядо Мраз.

Той ще е с шейна голяма,

както веч' ви каза мама.

Ала, за да дойде тук, при вас,

нужен му е – какво – сняг!

Затова запейте с нас:

Зън, зън, зън...

Снегът затрупа всичко вън.

Той засипа долините,

дари с покривка планините.

Всичко, всичко се унесе в сладък сън.

Зън, зън, зън!

Монтана 20.01.1999 г.

събота, 12 декември 2015 г.

Serdika Offices Christmas village

Serdika Offices Christmas village: My house in Serdika Offices Christmas village. Build your own house and by that, donate 10 BGN. https://www.simmoag.at/en/nc/christmas-serdika-office/christmasvillage-detail.html?view=detail

петък, 13 ноември 2015 г.

Недопята

Есен моя, моя златна есен,

още неживяна, несънувана,

като лист отронен, като песен -

недоизпята, небленувана.

Идваш, златна, с трепет във листата,

с гласа на птици, събрали се в ятата.

Идваш, тиха, безшумно стъпваш по тревата

и оставяш в злато грейнали лицата.

Монтана 2001 г.

http://vbox7.com/play:6475f7d6

вторник, 15 септември 2015 г.

ОЩЕ ЕДНА МЕЧТА ... Е ФАКТ!

Здравейте отново, мили читатели!

Както обещах, ще ви разкажа за още един свой дневен преход това лято – именно изкачването на вр. Руен, първенец на планината Осогово, даваща началото на Осоговско-Беласишката планинска редица. Цялата поредица от планини в тази група е гранична като границата минава по билата на отделните планински масиви. Без повече отклонения започвам по същество.

Датата е 13.09.2015 г. Тръгваме от пл. Ал.Невски към Кюстендил в 7,05 ч., като минаваме през Перник, за да вземем още 1 девойка от групата. По пътя виждаме вдясно над нас крепостта Кракра. С наближаването на Кюстендил пак вдясно от нас остава манастира Св. Благовещение. До тук са 91 км за 1,30 ч. Спираме в центъра на града, за да си набавят храна и вода тези от нас, които не си носят от къщи. Аз тръгнах да търся тоалетна, но поради ранния час едва намерих току що отварящо заведение. Беше 8,40. След като изпълних тази важна задача тръгнах към галерията на Майстора, за да си набавя от там марка за книжката на БТС, но поради ранния час беше затворено. Автобусът ни бе паркиран току зад дом-музей Димитър Пешев и аз имах време да го разгледам до тръгването на автобуса, в 9,15, но той също бе затворен. Изобщо кюстендилци май обичат да си поспиват в неделя сутрин, без да ги е грижа за любознателните туристи, като мен.

Тръгнахме в посока на хотел Три буки. От града до тук са 21 км за ок. 30 мин. Там слязохме от автобуса и тръгнахме пеш, беше 10 ч. Преходът е разделен на няколко части с няколко минути почивка между тях и 2 по-дълги почивки, 1 за обяд и 1 на връщане. Първият етап е Три буки – Бег бунар, дистанция 5,5 км, изминават се за 2 часа. Това бе един от преходите с по-голяма денивелация. Движението ни се затрудняваше и от многото локви по пътя и временни потоци. Попаднахме на 1 електро-пастир, затварящ стадо овце, точно вляво от пътеката ни. Край пътя срещахме различни растения, за които словоохотливият ни водач ни разказваше. Видяхме хвойнови храсти, чиято „спиртна настойка“ е джинът; също така лопен или „мечтата на туриста“ – сещайте се защо J . Продължаваме към заслон Превала или по-известен сред местните като Бег Бунар, където е последната чешма по пътя ни. Тук спираме за обяд – почивка от 20 мин.

Тръгваме отново към следващата ни цел – Црни камен. До там са 2,5 км, изминати за около час. Наклонът е лек и приятен, просто разходка на чист планински въздух. Следващият етап е до вр. Шапка. До него има 2 км ходене, но наклонът е доста сериозен. Тази част от прехода за мен бе най-трудната. Изминахме го за 1 час. По пътя срещнахме 2 малки усойници; припичаха се на слънцето. Някои ги снимаха, но аз отминах. Следва последната част от пътя – Шапка-Руен; 2,2 км за час време. Първата половина от пътя беше по-стръмна, втората – по-приятна.

И накрая, в 14,20 ч. стъпваме на Руен. ДА! Голямо въодушевление обзема всички. Хукваме за снимки. Тук заварваме македонска група, които ни се зарадваха като деца на дядо Коледа. Черпиха ни с домати, краставици и пипер, също и домашна ракия. А ние им върнахме жеста, като им дадохме от нашата вода; тяхната бе свършила. Носеха македонското знаме; наредихме се всички около пирамидата, обозначаваща върха, и се снимахме за спомен. Там имаше 1 джип на гранична полиция с двама полицаи; те ни снимаха. След като поотдъхнахме тръгнахме обратно. Минахме през заслон Руен. Нашият водач постъпи много хитро: на отиване избра по-лекия път, върховете по маршрута ги подсичахме чак до Мали Руен; изкачихме само двата върха Руен. На връщане обаче качихме всеки един връх и малко връхче по пътя за обратно.

Сега правехме съвсем кратки почивки между върховете, за да имаме повече време на чешмата (Бег Бунар). Още на тръгване от Руен водачът раздели групата на 2 части: едната продължаваше с него по билото, а втората вървеше по леката пътека, която подсичаше върховете. Аз, разбира се, тръгнах по трудната и не съжалявам за избора си. Такива гледки се откриваха във всички посоки: Витоша, Рила, Верила, планини в Македония... Неописуема прелест, но също и изкачването на планински връх, на мен лично, ми носи едно духовно извисяване. Трудно може да се опише с думи, но на върха се чувствам по-добър човек, по-морален, по-човечен и по-обнадежден. Усещането е страхотно! Пожелавам на всеки да го изпита!

Двете групи се събрахме отново малко преди чешмата. Там спряхме за 20 мин. На беседката до чешмата почиваха двама ловци с едно куче. показаха ни улова си за деня – един нещастен малък пъдпъдък. След почивката тръгнахме надолу към хижа Осогово. Стигнахме я в 18,30 ч. Първото, което направих, бе да посетя тоалетната. Цял ден бях стискала. После си взех 2 печата в книжките на БТС и хукнах да разгледам наоколо и да поснимам. Точно над хижата строят голям комплекс с лифт и нов хотел. За целта бяха изсекли огромен горски масив. Докато гледах какво са причинили на гората и планината нечии инвестиционни намерения, очите ми се насълзиха. Чудовищна гавра с Майката-Природа! Под хижата има малък параклис „Св. Апостоли Петър и Павел“ и чешмичка.

Накрая доста изморена, се върнах в хижата с идея да изпия 1 горещ чай, но уви! Имаше само чай 3-в-1. Невероятно просто! Иначе хижата е симпатична, след ремонт, има цветя отпред. Изглежда като приятно място за почивка, далеч от големия град. Но може би след започване на работа на новия комплекс, това ще се промени, за жалост. Изпих 1 горещ шоколад и изядох пакетче солети. Това ми беше вечерята. Тръгнахме в 19,30 ч. в посока Перник; там оставихме момичето и поехме към София. Аз по-голямата част от пътя я проспах. Прибрах се в нас в 22,25 ч. и бях гроги. Само си взех душ и право в леглото. Общо бяхме изкачили върховете Руен, Мали Руен, Манастирище, Шапка, Црни камен, Безименен. Сега ще ви разкажа за обектите по пътя ни.

Осоговската планина или Осогово е планина в Западна България и Република Македония. Най-високата ѝ точка е връх Руен - 2251,3 м, който се намира на границата между двете държави и е един от 100те национални туристически обекта. Най-високата точка на територията на Република Македония е Царев връх (на македонска литературна норма: Царев Врв) - 2085,4 м.

Осогово е най-северно разположената планина от Осоговско-Беласишката планинска група, както и най-високата планина от тази редица. Напряко на основното ѝ било, от югоизток на северозапад планината е поделена между България и Република Македония, като североизточната по-малка част остава на българска територия, а югозападната, по-голямата част — на македонска. Границата между двете държави върви от гранична пирамида № 76 (седловината Черната скала) до гранична пирамида № 96 (Велдбъждкия проход).

Границите на планината са следните: От Велдбъждкия проход (Деве баир, 1160 м) границата върви на изток по южната периферия на Каменишката котловина, преминава през прохода Вратца, който я отделя от планината Лисец и по южната периферия на Кюстендилската котловина достига до р. Струма при устието на десния ѝ приток р. Елешница. От там границата продължава на юг по долината на р. Елешница и по десния ѝ приток Речица и в изворната област на последната достига до държавната ни граница при седловината Черната скала (930 м), която я отделя от планината Влахина. От седловината се спуска по р. Звегорска, при гр. Делчево достига до р. Брегалница (ляв приток на Вардар) и се спуска по нея до устието на десния ѝ приток Злетовска река. От там границата продължава на север и северозапад по долината на Злетовска река, изкачва се по един нейн малък десен приток, при с. Горни Стубел преминава през ниска седловина и по долината на р. Бела вода се спуска до р. Крива река (ляв приток на Пчиня, от басейна на Вардар). Изкачва се по долината на последната на изток-североизток до македонското село Узем и от там на североизток след 3 км достига до Велдбъждкия проход.

В тези си граници планината от югозапад на североизток има дължина от 67-68 км, а ширината ѝ е 32-34 км. В източната ѝ част са разположени хълмисто-ридовите историко-географски области Осоговия и Пиянец.

Масивът Осогово се състои от плоски планински била с посока на простиране северозапад-югоизток и югозапад-североизток. При тяхното пресичане си издига най-високият ѝ връх Руен (2251,3 м). Други по-високи върхове са: Мали Руен (2229 м), Шапка (2188 м), Царев връх (2085 м), Црни камен (2069 м), Човека (2047 м), Кюнек (1925 м), Редки буки (1781 м). Планината има асиметричен профил — стръмен северен склон по дължината на Кюстендилкия разлом и полегат югоизточен към долината на р. Елешница.

Като цяло планината е изградена от кристалинни скали (амфиболити, гнайси и шисти), в които е вместен мощен гранитов плутон. Пресича се от терциерни вулкански тела, а югоизточните ѝ склонове са покрити от седиментни скали (пясъчници, конгломерати и др.) със същата възраст. В тази връзка са и находищата на оловно-цинкови руди "Руен", "Лебница" и др.

Климатът на планината е преходноконтинентален, а по високите ѝ части типично планински. Цялата планина изцяло попада към Беломорския водосборен басейн. Североизточните и източните ѝ склонове принадлежат към басейна на р. Струма (десните притоци Соволянска Бистрица, Новоселска река, Гращица, Елешница и др.), южните — към басейна на р. Брегалница (десните притоци Звегорска, Каменица, Оризарска, Кочанска, Злетовска и др), а северните – към басейна на Крива река (левите притоци Бела вода и др.). Почвената покривка е представена главно от планинско-ливадни и тъмнокафяви горски почви.

Единственият резерват в планината е “Црна река”. Разположен е в горното течение на Црна река. Почти 97 % от площта му е заета от иглолистни и смесени гори, които са слабо засегнати от антропогенна дейност. Особено ценни са чистите букови гори с единични екземпляри от други видове като бял бор, сибирска хвойна, черна елша, върба, явор и др. От тревните видове са разпространени светлика, лазаркиня, власатки, горски здравец, орлова папрат, горски зановец и много др. Срещат се много защитени от закона птици като осояд, червена каня, белоопашат мишелов, сокол скитник, скален орел, зеления и пъстър кълвач, дрозд и жълтоклюна алпийска гарга. Сред другите видове представители на животинското царство са видра, европейски вълк, рис, сухоземни костенурки, алпийски тритон, змия медянка, усойница, жаба дървесница и др. В реките виреят множество видове риби, сред които са балкански щипок, горчивка, мряна и пъстърва. От 2007 г. планината Осогово е част от екологичната мрежа Натура 2000.

В планината има обширни иглолистни и широколистни гори. В Осогово се среща редкият вид алпийски тритон. Природните условия позволяват развитието на целегодишен туризъм.

Изградени са много ски писти и хотели за зимен спорт, както и бунгала и туристически маршрути за летен отдих. Въздухът е изключително чист и благоприятен за хора с дихателни заболявания. В планината функционира и държавна белодробна болница. На българска територия са изградени четири хижи – „Иглика“, „Осогово“, „Студен кладенец“ и „Трите буки“, и три заслона – „Превала“, „Шапка“ и „Руен“.

В планината, по нейните склонове и подножия, общо на българска и македонска територия са разположени 7 града и няколко десетки села. В България, в Област Кюстендил, в която попада българската част има 1 град Кюстендил и 33 села: Берсин, Богослов, Ваксево, Ветрен, Вратца, Грамаждано, Граница, Гърляно, Гюешево, Длъхчево-Сабляр, Друмохар, Еремия, Жиленци, Згурово, Илия, Кадровица, Каменичка Скакавица, Лелинци, Невестино, Неделкова Гращица, Ново село, Пелатиково, Раково, Рашка Гращица, Сажденик, Слокощица, Смоличано, Страдалово, Тишаново, Търсино, Църварица, Цървена ябълка и Чеканец.

На македонска територия са разположени 5 града Делчево, Кочани, Кратово, Крива паланка, Пробищип и много повече села от тези на българска територия.

По северното подножие на планината, от ГКПП "Гюешево" до село Вратца, на протежение от 13,3 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа на България ГКПП "Гюешево" — София — Карлово — Бургас.

Руен е най-високият връх (2 251 м) в Осоговската планина. Намира се в територията на Р. България.

До върха може да се стигне по различни маркирани маршрути — от хижа "Осогово", в местността Плавилото, в подножието на връх Кюнек (3:30 часа). През него минава границата на България с Република Македония.

Връх Руен е първенецът на Осоговска планина. Височината му е 2251 м, което го нарежда на пето място сред планинските първенци след Мусала, Вихрен, Ботев и Черни връх. Включен е в националното движение „Покорител на 10-те планински първенци". Това са всеизвестни факти, но е слабо известно, че върхът е най-високата гранична точка по външна граница на ЕС.

Осогово е гранична планина - около три четвърти от площта й се намира на територията на Р. Македония и една четвърт в България. Тя е важен хидрографски възел, от централната й част извират много реки, най-важните от които са Бистрица, Елешница и Новоселска, но има и множество други по-малки, внасящи особен колорит в облика на планината. Растителността е разнообразна: от иглолистни и смесени до широколистни, главно букови гори, а най-високите части са покрити с хвойнови храсти и тревна растителност. Освен това в планината растат много билки и диворастящи плодове. С цел запазване на горското богатство, през 1980 г. беше създаден резерватът Црна река, а красива група секвои в местността Ючбунар е обявена за природна забележителност.

На Осогово са очертани ясно две почти перпендикулярно пресичащи се била с много разклонения. Пресечната им точка е най-високата точка на планината - връх Руен. Произходът на името на върха не е точно изяснен. Според Павел Делирадев, в старославянските календари с „Руен" се означава месец септември, а хърватите го наричат така и досега, в смисъл на червено, узряло. Доказателство за това, че географското име Руен има известна връзка с червения цвят, е фактът, че есенно време, особено след първите слани зеленият цвят на масива бързо се сменя с ярко червен от почервенелите листа на боровинките. Изглежда именно този руен цвят са имали предвид кръстниците, ако трябва да се приеме, че това са били славяните.

Като на длан от връх Руен, в северна-североизточна посока, се разкрива планинският лабиринт Краище, в който рязко се откроява пирамидалният връх Църноок, от планината Дукат в Р. Сърбия.

При хубаво и ясно време, далеч на запад се очертават няколко планински масива в Р. Македония.

Движейки се по граничното било, погледът ни среща Влахина планина, Малешевска, Огражден и далеч на юг - Беласица. При добра видимост се очертават Рила и Пирин, Витоша и Старопланинската верига.

От връх Руен могат да се изкачат: вр. Каменец -1 ч., вр. Ждрапаница -1.30 ч. -1.40 ч, вр. Човечето - 50 мин.

Склоновете на Руен към съседните дълбоки речни долини са лавиноопасни. През върха преминава държавната граница между България и Р. Македония.

Изходните пунктове за вр. Руен са хижа "Осогово" и туристически комплекс "Три буки". И от двата туристически обекта върхът се достига за около 3.30 - 3.45 ч. Добре маркираната туристическа пътека минава последователно край заслоните Превала в едноименната местност и Шапка. На връх Руен също има изграден туристически заслон.

Хижа Осогово е туристическа хижа в планината Осогово, на 18 км от гр. Кюстендил, с който я свързва асфалтово шосе. Разположена е на 1640 м н.в., в местността "Плавилото", в подножието на вр. Кюнек. Поради централното си разположение представлява удобен изходен пункт за посещение на високата част на планината. GPS: N 42º 11' 50.7" ; E 22º 37' 27.6"

Хижата е построена в периода 1927-1928 г. и е първата в Осоговска планина. Дружество Руен при Юношески туристически съюз през 1923 г. създава фонд "Хижа". Доброволни вноски постъпват от предприятия, банки, учреждения и частни дарители. Първата по-значителна сума е отпусната от общината през 1924 г. – 15 000лв., Българска земеделска банка дарява 2 000 лв., Окръжна постоянна комисия - дървен материал. В края на 1924 г. за построяването на хижата е избран комитет с председател Милан Киселички. Материалите за строежа са пренасят както с коне, така и в раниците на туристите (така е построена и хижата на Черни връх, пл. Витоша). Строежът е дело на майстор Богоя. Открита е в първия неделен ден на месец юли 1928 г. През 1958 г. е направен ремонт и преустройство, чийто резултат са столова, кухня и тераса. Когато Росен Димитров става хижар, след последвали ремонти удобствата в хижата се повишават значително - предлагат се самостоятелни баня и WC за всяка стая, постоянно отопление на цялата хижа през студения сезон, сателитна телевизия, безплатен достъп до интернет, развъдник на пъстърва и обогатяване на кухненското меню.

Параклис "Св. Апостоли Петър и Павел"

В завещанието си Милан Киселички желае да бъде погребан западно от хижа "Осогово". След смъртта му, по време на комунистическия режим, това не е изпълнено и след идването на промените на 10. ХІ. 1989 г. Управителния Съвет на ТД "Осогово" разглежда завещанието и решава да бъдат поставени два негови барелефа - един на хижата и един на сградата на дружеството. Решава се също, вместо да се мести гроба, да се изгради параклис. Сформира се инициативен комитет с ръководител нотариус Димитър Симеонов, инж. Григор Владимиров (озеленител на града), Радослав Михайлов (председател на ТД "Осогово"), отец Венци Щияков (архиерейски наместник), отец Васил Кудуски (енорийски свещеник), Росен Димитров (хижар на х. "Осогово" и началник на отряда на ПСС), Любомир Мартинов (отговорник финанси). След първоначално финансово натрупване строежът започва и върви паралелно с дарителското натрупване. Параклисът е осветен през 2001 г.

Милан Киселички (1885-1973)

Милан Христов Киселички е роден в Кюстендил на 27 април 1885 г. След завършване на правното си образование в Швейцария започва адвокатска практика в родния си град. Радетел в организирането и развитието на туристическото движение в родния си край, Милан Киселички е председател на комитета за построяването на хижа "Осогово". Завещава имота си на ул. "Цар Михаил" №5 на туристическото дружество в Кюстендил. С негови финансови дарения е изградено отделение за гръдно болни в Градската болница, както и дом за възрастни хора. Председател на ТД "Осогово" е от 1934 г.

След 9. ІХ. 1944 г. е лишен от адвокатски права за дълги години и от пенсия.

Надявам се да ви е било приятно в четене на моите спомени и преживявания. Снимки може да разгледате в галерията (има и от други походи в този албум), а обобщението изглежда така: