Здравейте, приятели,
напоследък публикувам повече във фейсбук, отколкото тук, заради по-добрата видимост там. Моля да ме извините!
Ще разкажа за лятната си почивка през 2025 г.
Това лято беше между 11-15 август. Беше в прекрасното възрожденско градче Трявна и ме зареди с енергията и красотата, която носи през вековете.
Ден 1:
На 11/8 пристигнах в 15:00 и в 15:30 се регистрирах в хотела. До 17:30 ч. прекарах в СПА центъра, после половин час отмарях на шезлонг на лятната тераса на хотела, с изглед към Шипченския Балкан. После на балкона в стаята четох един час и слязох на вечеря. Снимките са на хотела, стаята и гледките от балкона.
Ден 2:
12/8. Този ден посветих на Габрово. Сутринта след закуска се отправихме към Узана, в полите на Шипченска Стара планина. От години планирах да направя това своеобразно географско поклонение до географския център на България, измерен и установен там. След това се спуснахме в гр. Габрово. Разгледахме Стария град с моста "Игото" и паметника на Рачо ковача, Часовниковата кула, църквите Св. Богородица и Св. Троица, посетихме Историческия музей, обядвахме в механа в Стария град и се изкачихме до крепостта Стражево градище, откъдето се откриват страхотни панорами. След това посетихме Етъра и Соколския манастир. Към 16:30 се върнахме в хотела и прекарахме час в СПА зоната. Малко четене и вечеря.
Ден 3:
Време беше за културното наследство на града-музей. След закуска слязохме към града. Разходихме се по уличките, докато стана 9ч. Влязохме в "Старото (Славейковото) школо" и купихме обходни билети за няколко обекта. След това посетихме Даскаловата къща, известна с резбованите си тавани. За тези обекти съм разказала подробно в книгата си. После посетихме Славейковата къща.
"Построена около 1850 г. Идвайки като учител в Трявна, Петко Славейков взема за съпруга дъщерята на един от известните тревненски чорбаджии Иванчо Райков - Ирина. « 1853 - 25 януари: венчахме учителя Петко и Ирина» - е записал в своя летопис поп Йовчо от Трявна. Семейството им се установява в малка наследствена къща в Горната махала на селището, където остава до 1876 г. Тук, под строгите грижи на майката, отрастват всички деца на Ирина и Петко Славейкови. Те са високообразовани и интелигентни личности в обществения и политически живот на България през втората половина на 19 и началото на 20 век: Иван Славейков - кмет на София през 1885 г., министър на просвещението в правителството на Петко Каравелов /от 20 февруари до 24 април 1901/, народен представител /IV-XI Обикновено народно събрание 1884 – 1901/; Христо Славейков - министър на правосъдието /1910 – 1911г./ и народен представител в продължение на 25 години, председател е на ХIV- тото Обикновено народно събрание /1908 – 1910/; генерал от българската армия - Рачо Славейков и разбира се един от най-великите поети на България, номиниран за Нобелова награда – Пенчо Славейков; Донка, Райко и Пенка Славейкови."
Видео-файла, който ни пусна уредничката, много ни разчувства. На площад "Капитан Дядо Никола" пихме кафе на пясък с бяло сладко, получихме и удостоверения за "познавачи" 
След това посетихме Музея на иконата.
"Царица Йоана дарява отпуснатите й от Народното събрание 5 милиона лева за построяване на санаториум в околностите на Трявна за възстановяване на преболедували деца. На 14 юни 1938 г. царското семейство посещава Трявна, за да избере място за строежа. Избират едно от най-слънчевите места в околността – където слънцето грее от ранна утрин до късен следобед. Проектът е възложен на арх. Йордан Севов. Сградата е завършена през есента на 1943 г. и открита през март 1944 година със скромно тържество. Към нея е построен и параклис. По стечение на обстоятелствата той никога не е използван като такъв. В този параклис през 1984 г. своята естествена среда намира музеят „Тревненска иконописна школа.
Повече от 160 оригинални икони илюстрират майсторството на няколко поколения иконописци от Витановската, Захариевската, Поп Димитър Кънчевата, Миневската, Венковската и Минчевската фамилии. Експозицията проследява развитието на най-старата възрожденска иконописна школа в България – Тревненската. Направена е възстановка на зографска работилница от 19 век с оригинален зографски инструментариум. Показани са етапите в подготовката и рисуването на иконите."
Изненадани бяхме, когато се оказа, че уредничката е възпитаник на тревненското художествено училище и в момента завършваше зографисването на своя собствена икона, не запомних името на светеца обаче. Но беше много красива и одухотворена. Пожелахме ѝ късмет в занаята и напуснахме. Прибрахме се в хотела за дневните СПА процедури.
Ден 4:
Този ден също бе посветен на града-музей. След закуска отидохме до Попангеловата къща.
Най-старата от тревненските къщи- Попангеловата, строена към края на XVIII век, е малко встрани от централния градски ансамбъл. Там е поместена музейна експозиция "Тревненска архитектурна школа". Представени са макети на сгради, дело на тревненски строители, документи и инструментариум, свързани със занаята. Освен това тази къща е приютявала Васил Левски и Ангел Кънчев при посещенията им в града. Поради обстоятелството, че е строена по време на кърджалийските погроми, прилича на малка дървена крепост. С външно стълбище към втория етаж, което било подвижно - спускало се и се вдигало според случая.
След нея посетихме дома-музей на Ангел Кънчев, първи помощник на Левски. Освен апостола, фамилията е дала свидни жертви за свободата още две сестри на Ангел Кънчев и съпругът на една от тях. Родословното му дърво е представено също.
След този музей посетихме храма Св. Георги.
"Дълги години църквата „Св. Архангел Михаил” била единствената не само в Трявна, но и в района. Тя все по-трудно успявала да побере стичащите се за богослужението на големи празници християни. С разрастването на селището през 1843 г. долномахленци поискали разрешение от османската власт за построяването на още една църква. Разрешението дошло само за седем месеца. Не е известно кое забавило началото на строителството, но през 1848 г. най-добрият по това време в Трявна майстор – строител Димитър Сергьов зопачнал градежа на новата църква. Иконите рисуват зографи от Витановската фамилия, стенописите са дело на Захариевската и Поп Димитър Кънчовата фамилии, а резбата – на Димитър Дойковчето. Генчо Кънев работи амвона на църквата. На 21 декември 1852 г. започнало богослужение в новата тревненска църква „Св. Георги”.
Обядвахме на площад Капитан дядо Никола и следобеда посветихме на пазар за сувенири и подаръци за близките.
Ден 5:
След закуска събрахме багажа си и напуснахме хотела. имахме времето до 16ч. за туризъм. Отправихме се към Дряново. Първо посетихме музея на Уста Кольо Фичето (препоръчвам! За него съм разказала подробно в книгата), след това разположената в съседство църква Св. Троица, построена през 1847 г., известна с красиво резбования си таван. После се насочихме към центъра като минахме през храма Св. Никола, един от шедьоврите на майстор Колю Фичето. Построен през 1851 г. Спряхме за дълго пред релефната карта на България (1962г) - още едно географско поклонение. Точно срещу нея е Часовниковата кула от 1778 г. За тях също разказвам подробно в книгата. После седнахме да пием по лимонада в летния зной и продължихме към моста. Мост над река Дряновска, построен от Колю Фичето през 1861 г. До него са Духовниковата чешма и графит в чест на Майстора. Оттук се насочихме към Дряновския манастир и началото на Дряновската екопътека. Стигнахме до входа на пещера Бачо Киро, без да влизаме, защото сме я посещавали преди. Седнахме на късен обяд (керемида по дряновски), след това се върнахме в Трявна, откъдето аз се прибрах към София с автобус. Равносметката в цифри за почивката сочи 610 км с кола/автобус и още 27 км пеш; 288 снимки и похарчени общо 920,40 лв. Но какво значение имат тези цифри? Важното са спомените, които греят в сърцето и душата, поне до следващото пътуване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар