Изумруденият остров за ден

Здравейте, скъпи читатели!

Много вода изтече, откакто за последен път ви разказвах за пътешествията си. Време е!

Отново е лято, август, хората си мислят за море, а аз, естествено, копнея за път нанякъде. За втория уикенд на месеца имах няколко последователни идеи, но една след друга отпадаха, поради „липса на интерес“. Гадост L! Накрая все пак „нещо“ ми се случи. За ден до южната ни съседка.

Събота е, 10/08/19 г. Ставам в 03:50 ч, защото автобусът тръгва в 05:00. Маршрутът в общи линии е:

София – Кавала – о. Тасос – София.

Границата пресичаме през ГКПП Илинден – Ексохи и се отправяме към Драма, която минаваме транзитно. Встрани от нас остават планините Боздаг (Фалакро на гр. - 2232 m) и Пангео (1956 m). Първа спирка е Кавала.

Кава̀ла е град в Северна Гърция, най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия и център на дем Кавала.

Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя, свързващ Македония и Тракия.

При нашествието на персите, Неаполис става член на Делоския морски съюз (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна.

Около 340 г. пр. Хр. Филип II Македонски покорява Тракия и о–в Тасос. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ.

Около 50 г. в Неаполис пристига апостол Павел, започвайки оттук първата си мисионерска обиколка в Европа.

Второто си име – Христополис – градът получава през VIII – IX век. По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най–силен град в областта.

В 834 г., при хан Пресиян, след похода на кавхан Исбул, градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България.

В XIII век градът вече носи името Морунец, а византийският писател Акрополит разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт.

През 1387 г. турците завземат града. В средата на XV век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада.

Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на XVI век, когато и получава новото си име – Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман I Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града – акведуктът Камарес.

През XIX век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по–голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център на града е църквата „Света Богородица“, разположена и днес на най–високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по–силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите.

Началото на XX век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения. 30–те и 40–те години се отличават с голям икономически растеж и града става център на тютюневото производство в цяла Източна Македония и Тракия.

В града през 1912 г. е открита българска болница. При избухването на Балканската война в 1912 г. петима души от Кавала са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Кавала е освободен от османска власт от войводите на Македоно-одринското опълчение Михаил Чаков, Пейо Яворов, Йонко Вапцаров и Христо Чернопеев на 27 октомври 1912 г. без нито един изстрел. На 31 октомври 1912 г. в града влизат войските на българския Родопски отряд под командването на ген. Стилиян Ковачев. В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник. Кавала остава в български ръце до Междусъюзническата война през лятото на 1913 г., когато в него влизат гръцки войски и според Букурещкия договор от 10 август 1913 г. Кавала е предаден на Гърция.

В хода на Първата световна война Българската армия през август 1916 г. заема района на града и той остава под български контрол до Солунското примирие от 29 септември 1918 г.

В 1941г. Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала стопански и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената Беломорска област. В него е главната база и щабът на Българския Беломорски флот. Има и българска корабостроителница. След Деветосептемврийския преврат в 1944 г., българската армия се изтегля от областта.

Нашата туристическа програма включваше разглеждане на пристанището, къщата на Мехмед Али паша, Имарета, построен от него. Други забележителности са църквата "Св. Николай Чудотворец", църквата „Св. Богородица”, паметника на Мехмед Али, Акведуктът Камарес. Разглежда се и крепостта на града, разположена на скалист нос на брега на Егейско море. Всички тези забележителни обекти се намират на територията на Стария град.

Ще разкажа по малко за всеки обект в следващите редове.                                                                                  

·         Haй-дoбрата глeдкa към Aκропοла е oт приcтанището нa града. Близo до рибaрcкитe лοдки запoчват няκои οт тесните yлички нa Cтария град, кoито вοдят нaгoрe по xълма κъм замъкa. Пaвирани пътища, cтaри къщи, истoричeски cгради, таверни и многο дрyги удивяват любoпитнитe туристи по пътя κъм върxa на хълма Пaнагия.

·         Като говорим за Стария град в Кавала, трябва да споменем едно много известно име по време на турското управление в Кавала – Мехмед Али паша. Той бил назначен от Високата порта за пълномощен управител на провинция Египет. Направил много през време на управлението си там, за добруването на египтяните. За което заслужил вечната им признателност. Неговите наследници вече били пожизнени крале на Кралство Египет. Така той се смята за родоначалник на последната египетска кралска династия, която управлява Египет до революцията през 1952 г. Тук се намира неговият стар дом, който в момента е паметник на културата. Намира се под юрисдикцията на Арабска република Египет и Република Гърция, като пред къщата се веят флаговете на двете страни. В близост до дома му е разположена и негова статуя, възседнал кон.

·         Ислямският пансион Имарет, построен от него в 1817 г., който се смята за най-голямата ислямска постройка в Европа. Днес работи като 5-звезден хотел. Цените на стаите тук варират от € 200 до € 2000/нощ.

·         Акведуктът Камарес е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През XV век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 м.

·         Aкрoполът нa Kавалa заeма върxa на cкалистия нοс Пaнагия. Зaмъкът e пocтроен през първата чaст на 15-ти вeк върxy руините на пο-стaр византийcκи акрoпол. Kрeпocттa се съcтои οт oтбранителни стeни, склад зa xрана и оръжия (пο-къcнo се използвa κатο затвoр), цистернa за вода, кaзарма и гοлямa кръгла κyла, зaпазeна oт оригинaлните византийcки укреплeния. Крепостта е имала 7 порти, като тази, която водела на север, се наричала Стамбул-капия. Bътрe в зaмъка има кaфене и лeтен театър. От върxa на византийcкaта кyла се разкрива прeκрасна панорама към Kавалa и мoрето.

Започнахме обиколката си от пристанището, църквата Св. Николай, Стария град с Червената джамия, Имарета, къщата и статуята на Мехмед Али, църквата Св. Богородица, крепостта. На излизане от града минахме под една от арките на акведукта.

Отправихме се към Керамоти, като пътят към него минаваше край делтата на р. Места (273 km, от които на българска територия 126 km) – защитена зона по НАТУРА 2000 и защитен обект според гръцкото природозащитно законодателство. Тя се намира на няколко км източно от курортното селище Керамоти. Влива се в Егейско море срещу о. Тасос, като образува обширна делта. Областта около делтата на реката носи името Коджа орман (Голямата гора). Това е един от най-големите региони с влажни гори в Гърция. В миналото по-голямата част от ръкавите на делтата е унищожена, като по тях са били направени прегради и реката е била принудена да се свие в един основен ръкав. Сега се правят опити за свързването на затрупаните в миналото ръкави към основното корито на реката.

Пристигайки в Керамоти веднага слязохме от автобуса и се отправихме към пътническия терминал на пристанището, където се качихме на ферибота за о-в Тасос. След 35-40 мин. пристигнахме в гр. Лименас – своеобразна столица на острова. Ето малко фактология.

Та̀сос (на гръцки: Θάσος; на турски: Taşöz) е остров в северната част на Егейско море, близо до брега на Македония, при устието на р. Места. В административно отношение е дем в Източна Македония и Тракия. До него може да се стигне по морски път от Керамоти или гр. Кавала: на ок. 20 km югоизточно от Кавала и на 6,7 km от носа на Керамоти. Той е най-северният остров в Тракийския залив.

Главният град на о. Тасос е Лименас (т.е. пристанище) - изключително красив островен град. Той е носител на характерния за Северна Гърция релеф: идеална симбиоза между планинска част и плаж. Плажовете на острова са чудесни. Целият град Лименас е осеян с красиви по-малки и по-големи хотели, плажни кафенета и носителите на гръцката кухня - таверните.

Островът е изграден предимно от гнайс, шисти и мрамор. Наблюдаван отдалеч наподобява висока, потънала в морето планина. И това не е случайно. В геолого-тектонско отношение се смята за крайна част на Рило-Родопския масив. Най-високата му точка е връх Ипсари с 1203 м н.в. 80% от площта на острова е покрита с гори от средиземноморски бор, а по-ниско по склоновете и в подножието — от кипарис, чинар, ела, див кестен, паламудов дъб и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове, праскови, палми. Изобилната растителност му е спечелила прозвището „изумруден“ остров. Обиколката му е около 100 км. С площ от 380,1 km², това е дванадесетият най-голям остров в Гърция.

В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове траки, финикийци, трако-елини, атински и спартански древни гърци, антични македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, египтяни, гърци, българи.

Името си островът е получил от легендарния син на Посейдон, Тасос — основател на едноименния град.

VI в. пр. н.е. известният тиранин Симах е отстранен от власт от спартанците. За дълъг период от време влизал в състава на Византийската империя. Заточени на острова били бъдещият патриарх Константинополски Методий и митрополит Сардски Евтимий.

През XV в. е превзет от османците, но практически турска колонизация липсва. В 1912 г. преминава към Гърция. В 1941—1944 г. островът е предаден от немците на техния съюзник България. Върнат на Гърция в 1944 г.

Близо до пристанището на Лименас се намират руините на древния централен площад – агората, която е била основното средище за търговия и социални контакти. Умишлено в съседство е изграден археологическият музей, в който са експонирани множество артефакти, открити тук. В непосредствена близост до археологическия музей се намират светилищата на Артемида и Дионис, за съжаление не са експонирани, а само оградени с мрежа.

Нашата програма започна от пристанището, минахме по крайбрежния булевард и стигнахме агората и двете светилища. Посетих музея, след което се разходих по търговската улица за сувенири, подаръци и сладолед. Целия ден беше много горещо – мисля, над 38^оС.

Обратно на пристанището се качихме на ферибота за Керамоти и от там – с автобуса, за България. Този път минахме през ГКПП Промахон-Кулата. На ЦГ-София пристигнахме около 23:30 ч.

Равносметката за деня изглежда така:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
10.08.2019	130	830	154

Карта на нашия маршрут:

Снимките ми са в галерията.

До скоро!

Делтиология

Здравейте, приятели!

Сигурно се питате какво е пък това заглавие и какво ли значи? Ако проверите в Уикипедия, ще прочетете, че това е проучването и колекционирането на пощенски картички. 

Да, и аз съвсем наскоро узнах, че хобито ми си има собствено име, при това звучи "научно". 

Занимавам се с това още като студент, значи от 20+ години. И една прекрасна юнска вечер (2019 г.) осъзнах нещо много важно (и странно).

Това бе, че нямам никаква идея какъв е техния брой. Същата вечер се заех да ги преброя и опиша. Отне ми повече от час. Резултатите от проверката показаха това.

Общо 3 албума съдържат: 

• 577 картички, втч. България-304, чужбина-273 (от 33 държави на 5 континента);
•    29 опаковки от шоколад, с изгледи; 
•     1 календарче с изглед + 1 мокра кърпичка; 
•   39 билетчета – за градски транспорт, лифтове, музеи; 
•   22 (мои) колажи от български планини. 

Правила съм ги, защото съм била на някой вълшебен връх, от който не съм намерила истински картички. Срам! И се хващах да си изготвя сама, като използвах свои авторски снимки, които обработвах сама, надписвах и отпечатвах някъде. После ги лепях в албума си. 

Жалко, че няма къде да ги регистрирам. Вероятно щях да поставя рекорд за най-голяма колекция от картички в България. Мечтая някой ден да организирам изложба, на която да ги покажа и споделя с голяма аудитория.

Списък с публикации на Марина Стоева

редовен член на БГД като ФЛ

1. Хърватска приказка

27.11.2013, конкурс на NGM България и Diner’s Club Int. Сайтът е закрит вече, но презентацията направих във видео и качих във фейсбук:

https://www.facebook.com/reel/514228837599216?locale=bg_BG 

2. Баварска приказка

10/11/2014, сайт на Български географски портал – Географ БГ

https://geograf.bg/bg/article/bavarska-prikazka

3. Тюмен – бели нощи, чудовищни комари и сибирски студ

01/12/2014, сайт на Български географски портал – Географ БГ

https://geograf.bg/bg/article/tyumen-beli-noshchi-chudovishchni-komari-i-sibirski-stud

4. Непознатият Северозапад – Монтана

11/03/2015, сайт на Български географски портал – Географ БГ

https://geograf.bg/bg/article/nepoznatiyat-severozapad-montana

        5. Уроци по родолюбие

24/10/2016, Е-списание Географ, Год. I, брой 1, октомври 2016 г. Издание на Географ БГ, стр.102

https://geograf.bg/bg/article/e-spisanie-geograf-e-veche-onlayn

 6. Мечтаният австрийски маршрут

07/09/2018, сайт на Български географски портал – Географ БГ

https://geograf.bg/bg/article/mechtaniyat-avstriyski-marshrut

7. КАМЧИЙСКИ ЛОНГОЗ

 22/04/2021, е-списание „Географ“ бр. 5, 2020 – 2021, Издание на Географ БГ, стр. 157

  https://geograf.bg/bg/article/e-spisanie-geograf-br-5-2020-2021

8. Българският Стоунхендж, Шейтан дере и други чудеса в „непознатите“ Родопи

 23/08/2021, сайт на Български географски портал – Географ БГ

https://geograf.bg/bg/article/blgarskiyat-stounhendzh-sheytan-dere-i-drugi-chudesa-v-nepoznatite-rodopi

9. В СЪРЦЕТО НА ИСПАНИЯ ИЛИ ИСТОРИЯ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

13/04/2022, е-списание „Географ“ бр. 6, 2021 – 2022, Издание на Географ БГ, стр. 170

https://geograf.bg/bg/article/e-spisanie-geograf-br-6-2021-2022 

10. География ли?!? Географията като част от биографията ми...

14/04/2022, сайт на Български географски портал – Географ БГ

https://geograf.bg/bg/article/geografiya-li-geografiyata-kato-chast-ot-biografiyata-mi

11. ДЕПОПУЛЯЦИЯ В РЕСПУБЛИКЕ БОЛГАРИИ ПОСЛЕ 1989 ГОДА

16/07/2022, Международный научный журнал «Научные вести» №7(48) | 2022, стр.18

http://www.nvesti.ru/wp-content/uploads/2022/07/%D0%9D%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8_7_48_2022.pdf

12. СЛАВНА ИСТОРИЯ С ДЪХ НА МОРЕ

10/05/2023, е-списание „Географ“ бр. 7, 2022 – 2023, Издание на Географ БГ, стр. 274

https://geograf.bg/bg/article/e-spisanie-geograf-br-7-2022-2023 

13. Град с име на герой и още … на север от Балкана

02/07/24, е-списание „Географ“, брой 8, 2023 – 2024 г., Издание на Географ БГ, стр. 289

https://geograf.bg/sites/default/files/emagazine/emagazine2024.pdf 

14. РАЗХОДКА ИЗ БЪЛГАРСКИЯ ЮГОЗАПАД

01/07/25, е-списание „Географ“, брой 9, Издание на Географ БГ, стр. 178

https://geograf.bg/bg/article/e-spisanie-geograf-br-9-2025

15. На Хърватия с любов

08/07/2026, е-списание „Географ“, брой 10, Издание на Географ БГ, стр. 275

https://geograf.bg/bg/article/e-spisanie-geograf-br-10-2026

16. Блог на автора 

поддържан от април 2014 г. със 132 публикации, обединени в 17 теми

http://abe-q-se.blogspot.com/

GO TEAM! РАЗЛИЧНИЯТ TEAM BUILDING

Здравейте, приятели, за последен път тази година, предполагам!

Още от лятото в нашата фирма се говореше за провеждането на team building, който да сближи екипите на 3 свързани фирми, а все нещо ставаше и събитието се отлагаше. Но дойде заветната дата 26.10. и то най-сетне се случи.

Ден 1

Петък е и започваме в 8:45 с бизнес закуска за трите екипа. В 9 ч. загряваме с урок по свирене на самба с традиционни бразилски инструменти. Освен голяма излагация, имаше и голям смях. В 10 ч. всички се качваме в автобуса и потегляме към долината на Средна Места. По пътя имаме обучение за използване на ново мобилно приложение за комуникация, организирана в тематични канали – Slack, vol.1, проведено от колегата С., както и brainstorming session за слоган на най-новата сред нашите фирми, ръководена от колежката Д. В 12:30 спираме в центъра на Добринище за обяд в хотел-механа „Македонска кръчма“. До тук сме изминали 167 км. Хапваме и в 13:30 потегляме отново. Имаме още 42 км.

Нашият хотел се намира на 3 км източно от гр. Гоце Делчев и натам сме се запътили.

Град Гоце Делчев (до 1951 г. Неврокоп) се намира в югоизточното подножие на Среден Пирин, в Гоцеделчевската котловина. Намира се на около 200 km от столицата София и на 97 km от областния център Благоевград. Центърът на града се намира на 545 m надморска височина.

Неврокоп е наследник на древния град Никополис ад Нестум, който е основан през 2 век от римския император Траян и развалините му се намират на 7 km източно от Неврокоп – името Неврокоп е турската форма на гръцкото Никополис.

Неврокоп попада в Османската империя някъде между 1374 и 1383 г., когато са превзети Драма и Серес.

Българското население от града под ръководството на Неврокопската българска община води упорита борба с гръцкото духовенство за църковна независимост и новобългарска просвета.

При избухването на Балканската война през 1912 г. 57 души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На 17 октомври 1912 г. четите на войводите Георги Занков и Костадин Бояджиев влизат в Неврокоп, тържествено посрещнати от населението. Неврокоп е освободен без битка по време на Балканската война на 19 октомври 1912 г. Първият кмет на гр. Неврокоп след Освобождението е поетът Пейо Яворов.

На 28 октомври 1983 г. в града е открит паметник на Гоце Делчев.

Комплекс Uva Nestum Wine & SPA 5* e разположен на изключително живописно място, съвсем близо до гр. Гоце Делчев. Комплексът се простира на площ от 62 дка в красивата долина на р. Места, заобиколен от четири величествени планини. В превод от латински Uva Nestum означава грозде от Места.

На територията на комплекса има 17 дка лозя, където се отглеждат сортовете Рубин, Сира, Каберне Фран, Мерло и Каберне Совиньон.

Избата Uva Nestum е проектирана като малка бутикова изба с лимитирано производство до 10 хил. бутилки висококачествено вино.

Хотелът е вдигнат на площ от около 5000 кв. м, има 24 стаи и 9 апартамента.

На разположение на гостите са ресторант–енотека и няколко бара. Един от тях - скай барът, се намира под звездите - на самия покрив, от където се отваря изключителна гледка към долината на Места и заобикалящите я планини.

Спа центърът заема близо 2000 кв. м. Там се предлагат винени и солни терапии, масажи, козметични процедури и ритуали за лице и тяло.

Спортният център разполага с футболно игрище, два тенис корта и кафене. Всичко е така осветено, че може да се играе дори вечер.

Неслучайно на 25 март 2016 г. хотелският комплекс спечели престижната награда „АРХИТЕКТОН“ на Съюза на архитектите в България. Хотелът е и „Сграда на годината“ за 2016 г.

Имахме 30 минути за настаняване и от 14:30 започнаха обученията Slack, vol.2 и Avaza, също проведени от С. Следваха презентации от ръководителите на трите фирми.

В 16:30 започна Предизвикателството Go Team в центъра на града. Разделиха ни на 4 отбора; всеки отбор включваше служители и от трите фирми. Отборите бяха Огън, Вода, Въздух и моят отбор бе Земя. Всеки отбор получи таблет с правилата и въпросите на играта. Тя се състоеше най-общо в следното. „Намираме“ въпроса на картата и отиваме там, за да го прочетем и да потърсим следи, водещи към отговора. Имаме 30 сек. време за отговор. Всеки верен отговор носи точки. Има и допълнителни въпроси, които носят точки, за време 40 сек. След като отговорим на някой въпрос/изпълним задача, отваряме следващия и тичаме до мястото. Победител е отборът, който пръв стигне до мястото на срещата и върне таблета си. Той е събрал и най-много точки.

Не беше много лесно. Например задача №2 беше да открием читалището. После целият отбор да скочи и да се снимаме във въздуха пред него. Първо трябваше да намерим кой да ни снима, после да скочим едновременно и дано стане снимката. Стана от 5-ия път и загубихме време. Друга задача беше да запишем видеопоздрав към колегите от другите отбори. Дадох идея да изпеем „Зайченцето бяло“, защото текста се знае от всички, но все пак трябваше да има връзка с работата на холдинга ни, а именно - имоти. Тогава ГИД на новата фирма, СК, бе осенен от щастливо хрумване, при това, в рима. Изпяхме и изтанцувахме на видеоселфи следния текст:

„Зайченцето бяло / цял ден си играло / в офиси под наем / със пари назаем. х2“ за 100 т.

Имаше други задачи, свързани с физически усилия, математически уравнения, тестови въпроси и такива с отворен отговор. Последната беше най-гадната от всички и носеше 150 т. Да се пробяга разстояние от 1,3 км до най-високата точка в градския парк и да се снимаме там. Както знаете, тичането, както и скачането, не са ми силни страни и тук вече „сдадох багажа“ тотално. Не стига, че, докато бягах, клина ми се смъкваше непрекъснато, но и си изпуснах телефоните 2 пъти. Втория път, докато бягах към парка, на шосето, пред една кола. Един от колегите се спусна към пътя да ми помогне и грабна телефона. Шефът взе телефоните и шишето с вода от ръцете ми, за да ми помогне. Нямах нито въздух, нито сили да гледам повече. Плеснахме дланите си и тръгнахме надолу, към мястото на срещата. Предадохме таблета и се качихме в автобуса. Поехме към хотела.

Имахме час за почивка и освежаване преди вечерята, на която щяха да покажат снимките и клиповете от играта, и да обявят отбора-победител. Аз бях настанена в стая с колежката ЕБ. Докато тя се изкъпа, аз реших какво да облека за вечерята. После влязох под душа на свой ред. Приготвихме се и слязохме в ресторанта. На клиповете нашият кавър на „Зайченцето бяло“ събра най-много овации. Когато обявиха резултатите, нашият отбор бе последен. Почувствах се гузна, че изгубихме заради мен и това, че не съм в добра форма за скачане и тичане. Никой не ми каза нищо. Като загубили получихме утешителни награди: значки Well done! и носни кърпички. Храната беше вкусна, петзвездна, а вината бяха от собствената изба, отново добри. Но музиката беше ... пълна скръб. Имаше един чичка, който свиреше и „пееше“, но едва в края на песента разбирах кое е парчето. Много беше зле! Той се мъчеше да ни се хареса до към 22:30 и си тръгна; остана DJ-ят. Той уж имаше по-добър „репертоар“, но го представи чак след 23 ч. Излязох на дансинга и танцувах на рок, поп и регетон парчета. Към 00:40 се прибрах в стаята, взех си душ и легнах.

Ден 2

Днес е ден за приключения/пътешествия. Ставаме с колежката около 8:20 и в 9 ч. слизаме за закуска. А нея определено си я бива. Дори кафето не е лошо. В 10:45 тръгваме с автобуса към първия обект за днес.

Никополис ад Нестум (на латински: Nicopolis ad Nestum) е римски град, разположен в Югозападна България. Останките на Никополис са в землището на с. Гърмен, непосредствено до първите му къщи, в местностите Марчов чифлик и Хисарлъка, на 7 км източно от гр. Гоце Делчев.

Никополис ад Нестум е основан през 106 г. на мястото на тракийското селище Александрополис от римския император Траян, в чест на победата му над даките. В превод от латински името му означава „Град на победата, разположен при Нестос (р.Места)“.

Градът е разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с главния военен път Виа Егнация през Родопите, Тракийската низина и Филипополис (днешен Пловдив). Това благоприятства за формирането му като център с икономическо, политическо и културно значение в периода на своя разцвет през периода II–VI век.

Никополис ад Нестум е споменат в съчинението на античния географ Клавдий Птолемей. В града са сечени монети от времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211-217). Намерените монети и оброчни релефи свидетелстват за почитането на божествата – Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и речния бог Нестос (Места) и почитаните от траките Арес и Дионис. Градът е епископски център в периода IV–XI век. В края на VI век (577 г.) е разрушен от славяни и авари. Възстановен е при управлението на Юстиниан I. През IX–X век градът отново се възражда под името Никопол и просъществува чак до XIII век, когато загива при походите на кръстоносците. През Късното Средновековие на част от мястото има българско селище, а в югоизточната част на укрепения град – турски чифлик. През османското владичество градското селище се измества с няколко километра на запад като името му се запазва във формата Неврокоп (дн. Гоце Делчев).

В Псевдоепифаниевия списък е отбелязано, че Неврокоп влиза в епархия Тракия и че градът е седалище на архиепископ.

Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от периода на римското владичество на Балканите. Обявен е за археологически и архитектурен паметник от Античността и Средновековието.

Археологически разкопки в района на античното селище се провеждат от 1980 г. Най-ранните находки, открити тук, са от времето на неолита. Проучената територия заема около 13 ха. Разкрите при разкопките са около 280 m крепостни стени, основи от обществени и култови сгради, надгробни могили. Открити са фрагменти от оброчен релеф на Тракийския конник, статуетка на Хермес, старохристиянска надгробна плоча, над 95 златни и около 22 други монети както и стъклени, бронзови и керамични съдове, златен пръстен. В близост до укрепеното селище са открити и две раннохристиянски базилики от IV век. Едната е в центъра на с. Гърмен, а втората е на около 2,5 km югоизточно в местността „Грамадето“. Открити са и тракийски могилни некрополи от I век пр. Хр. Градът е организиран по подобие на малоазиатските градове с аграрен характер. Интересен паметник на късноантичната каменна пластика представлява намерената във фрагментарно състояние олтарна маса. Тя е открита в руините на постройка, намираща се в северозападната част на античния град. Масата е представена в експозицията на Историческия музей в гр. Гоце Делчев. Представена е от 7 фрагмента от откритите 8. В югоизточния ъгъл е разкрито богато жилище с вътрешен двор и мраморна колонада с портик. В непосредствена близост до южната крепостна стена е разкрита и баня. Разкрити са сектори от западната крепостна стена с U-образна кула и от източната крепостна стена с правоъгълна кула. От епохата на Средновековието са разкрити пещи за керамика, вкопани ями с фрагменти от битова керамика, метални предмети и монети.

Част от първоначалната територия на града е заградена със стена с дебелина 2,40 - 2,60 m. Крепостните стени са частично запазени като на места достигат до 5 - 6 m височина. Изпълнението на зидарията е от типа opus mixtum - градени със споени с хоросан камъни, редуващи се с пояси от четири реда тухли. От разкритите крепостни стени изцяло е проучена южната, която е била изградена с 4 кръгли кули. Южната порта е отворена в 40-метрова екседра, защитена с квадратни кули.

Богато градско жилище е разположено в югоизточния ъгъл на укрепения град до югоизточната ъглова кула. Изградено е преди да бъде съградена крепостната стена. Жилищните помещения са разположени около вътрешен двор с мраморна колонада (перистил) с покрит портик. Най-голямото помещение е кухнята. При първоначалния план в центъра на двора е имало басейн (имплувий), който на по-късен етап е превърнат във вътрешен двор, настлан с калдъръм.

Архитектурният план на късноантичната баня я определя като провинциална публична баня от блоков тип с хипокаустно отопление. Построена е около 20-те години на IV век, като отново изграждането ѝ е предхождало това на крепостната стена. В края на IV или началото на V век сградата е опожарена. Вероятно е унищожена при готски набези в края на Втората готска война. В края на V век отново е възстановена. Свидетелство за това е златна монета на император Зенон открита при разкопките. Вероятно е била функционираща до края на третата четвърт на VI век и окончателно е била срината при земетресение.

Разочароващо беше, че екскурзоводката не беше дошла този ден и нямаше кой да ни разкаже за обекта. Дори табели почти нямаше, с изключение на термите. Понеже колегата КБ купи със служебни пари билетите за вход, забравих да мина през касата за сувенири/картички, а печат за книжките на БТС няма на този обект. Прецаках се отвсякъде.

Продължихме към следващото място – 7 км в посока СИ. Тук развива туризъм/хотелиерство бивш служител на холдинга. Отидохме да разгледаме хотела му (Лещенска идилия) и той ни разказа някои любопитни неща от живота на селото.

Лѐщен е село в общ. Гърмен, обл. Благоевград, Югозападна България. То се намира на 7 км от с. Гърмен и на 14.5 км от Гоце Делчев в посока север, на няколко км от с. Ковачевица и на 114 км югоизточно от Благоевград.

Село Лещен е старинно селище със запазени старинни къщи. В края на 19 и началото на 20 век Лещен е предимно българско село в Неврокопска кааза. Църквата „Света Параскева“ е от 1833 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Лещен (Leschtène) е посочено като село с 59 домакинства и 200 българи. През 1889 г. Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Лещен като село с 56 български къщи.

При избухването на Балканската война в 1912 г. 79 души от Лещен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На времето селото е било общински център с развита търговска база. Общината е просъществувала до 1934 г., след което архивите ѝ са били преместени в общината в с. Ковачевица. Регистрите за гражданско състояние се намират в общинския център с. Гърмен, а ЕСГРАОН се намира в с. Горно Дряново заедно със стар регистър за местното население.

Много от старите къщи в селото са реставрирани, като е запазен автентичният им архитектурен стил и къщите са превърнати в почивни вилни постройки, в които отсядат туристи. Заради автентичния вид на селото, там често се снимат игрални филми и музикални клипове.

Успях да си купя 2 картички по левче и буркан сладко от зелени орехи преди качването в автобуса. Направих и доста снимки тук. После продължихме пътя си – още 8 км в посока С.

Кова̀чевица е село в Югозападна България. То се намира в общ. Гърмен, обл. Благоевград.

Село Ковачевица се намира в планински район, в Западните Родопи. На около 24 км е гр. Гоце Делчев, а най-близкото населено място до Ковачевица е с. Горно Дряново на 5 км.

Селото е разположено над р. Канина, в долината на която се намира малкото обработваема земя и старият път, който води към Гоце Делчев и долината на р. Места.

Основаването на Ковачевица по предание се свързва със заселници от съседното с. Рибново и вероятно от Банско. За първи път името му е отбелязано в османските регистри през XV – XVI век. В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в с. Ковачевица са регистрирани 17 лица. През 1791 г. в селото пристигат и 5 - 10 семейства българи от Омотско, Слимница и Добролища, Костурско, които се заселват в долната, наречена Арнаутска, махала. Костурчани, по професия строители, основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.

През XIX век Ковачевица е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. В 1865 г. е основано читалище „Светлина“. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Ковачевица е посочено като село със 185 домакинства със 630 жители българи.

В 1889 г. Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Кувачювица като село със 165 български къщи.

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 г. в селото (Ковачовица) живеят 1400 българи.

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 г. в Kovatchovitsa има 1728 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 2 учители и 37 ученици.

През 1908–1909 г. селото има 209 български къщи .

През 1923 г. в селото е създадена трудова горска кооперация „Родопи“, която разполага с гатер за обработка на дървен материал.

Тъмната гора край Ковачевица е обявена за резерват. Селото е запазило автентичния си вид от XVIII - XIX век и е обявено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво.

Селото е съвсем малко. Стигнахме от входа до другия му край за минути по главната улица. Доста се посмяхме с колегите на табелата с надпис „Библиотека“, но там дори имаше компютър, освен рафтове с книги. Също снимах и си купих 2 картички по левче. Тръгнахме обратно, защото закъснявахме за обяда, имахме да изминем още 19 км в посока ЮЗ.

Хапнахме заешко от собствения зайчарник на хотела. Моята колежка-съквартирантка си беше заминала още преди обяд, та оставах сама в стаята. Бях намислила да сляза до града, да го разгледам и поканих 2-3 колежки с мен, но те останаха да си почиват.

Извиках си такси и слязох пред общинския музей на гр. Гоце Делчев. Той не се води туристически център, затова си няма картички. Но има печат и марка на БТС. Купих билет и марка, подпечатих си книжката и слязох по стълбите в „Праистория“.

Общинският исторически музей в град Гоце Делчев, България, е открит през 1979 г.

Целта му е да съхранява и да популяризира историческото наследство на града и района.

Музеят разполага с 12 експозиционни зали на 3 етажа, лапидариум и двор с автентична чешма. Има два отдела – Археология и Етнография.

В археологическата експозиция има тракийска колесница, тракийска керамика, нумизматична колекция, произведения на изкуството и архитектурата от римския град Никополис ад Нестум. Музеят организира ежегодишни изложби на археологически находки от тракийската, славянската и българската култура, открити в долината на Места.

В етнографския раздел има 1500 експоната – инструменти и предмети, показващи местните занаяти в края на XVII и началото на XIX век – грънчарство, медникарство, звънчарство.

Музеят е разположен в сграда изградена в 1877 година в стил барок. Сградата има дърворезбованите тавани и врати, изработени от местни майстори резбари, представители на Дебърската резбарска школа.

Разгледах го за 25-30 мин., оплаках се на уредника за липсата на водач в Никополис ад Нестум и излязох в слънчевия ден навън. Обиколих централния площад, снимах двете църкви и паметниците на Г.Делчев, П.Яворов, Х.Ботев и В.Левски.

Хванах такси и се върнах в хотела, за да имам малко време за СПА процедури. Седях по 15 мин. в сауната и в парната баня, и се върнах в стаята, за да се изкъпя и приготвя за винената дегустация от 17:30. Свършихме ок. 19 ч. и се върнах в стаята (203), за да почета до 20 ч., когато бе вечерята. Отново същите „музиканти“ и отново – пълна скука, въпреки обещаната в програмата рок-вечер. Повечето колеги хапнаха и отидоха да гледат Кубрат Пулев. Останахме десетина души в ресторанта. Едва дочакахме да си тръгне музиканта и налазихме DJ-я с музикални желания. Когато ми пусна It’s my life на Bon Jovi, направо избухнах. Коленичих на пода, размятах коса, крещях с цяло гърло. Толкова се изкефих на парчето! Дано само не съм прекалила с ентусиазма и да съм изглеждала глупаво и абсурдно пред колегите. Иначе излагацията би била пълна. Стоях до полунощ, после в стаята си взех душ и си легнах. До към 2:00 не мигнах и ми стана лошо, после спах доста зле и на целия следващ ден бях като пребита. Предполагам, че се дължи на смяната на времето (лятно»зимно), която винаги не ми понася.

Ден 3

Сутринта станах към 8:20 и се приготвих за закуска. Хапнах на маса с 3 колежки. После с ВД излязохме да се разходим из комплекса. Имаше заграждения с животни: лопатари, лебеди, зайци, патици, гъски. Направих още малко снимки и се прибрах в стаята, за да си събера багажа.

В 11:00 тръгнахме обратно към София. Предстояха ни 202 км в посока С. Движехме се добре до Владая, където имаше ремонт на платното и двете посоки на движение бяха в една лента. Страхотно задръстване! После дойде типичният софийски трафик и така стигнахме в изходния пункт – Полиграфия Офис Център, с 40 мин. закъснение. Тук също не мина без кофти изненада – някакъв кретен си беше паркирал колата точно на завоя в локалното на Цариградско шосе и нашият автобус нямаше място да завие. Всички слязохме, взехме си багажа и си тръгнахме по пътя. Аз извиках такси и го поделих с колежката Д. Така завърши първият ми тийм билдинг. Беше прекрасно изживяване и си изкарах добре с колегите от трите фирми, въпреки дребните несгоди. Благодаря ви, колеги! Страхотни бяхте!

Равносметката ми изглежда така:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
26-28.10.2018	31	457+8 пеш	154

Снимките са тук. Желая на всички здраве и ще се чуем отново догодина! Прилагам схема на комплекс Ува Нестум, за любознателните.

ОТНОВО ЗА КРАИЩЕТО

Здравейте, приятели!

Искам да ви разкажа за последното ми пътуване през летен сезон 2018 г. То беше в Деня на Съединението – 6 септември. Маршрутът бе:

София – ждрелото на р. Ерма – скален параклис Св. Петка в Трън – Власинско езеро (Сърбия) – София

От София до гр. Трън разстоянието е 82 км. Веднага се насочихме към първата ни дневна цел.

Ждрелото на р. Ерма е каньоновиден пролом на р. Ерма в Западна България, в най-източната част на планината Руй, в общ. Трън, обл. Перник, на 4 km северно от гр. Трън.

Цялата дължина на ждрелото е около 2,8 km, а надморската му височина е около 650 m. Започва югоизточно от с. Ломница на 677 м н. в. и се насочва на североизток. След около 300 m е най-тясната му част (дължина около 100 м и ширина 5 m), където надморската височина е около 650 м, след което проломът малко се разширява и оградните му склонове стават сравнително наклонени. Завършва югозападно от малкото с. Богойна на 630 м н. в.

Реката се е всякла на около 120 m в горноюрските варовици и оградните склонове са стръмни, на места отвесни.

В геоложко отношение феноменът е изграден от здрави варовици, образувани преди около 200 млн. г. в морски басейн, със сложен и разнообразен строеж. Той е съвсем тесен в основата си и реката образува карстови улеи и малки водопади. До средната си част стените му са отвесни, а широчината им не надвишава 10 – 15 m. Извисяващите се над реката канари се наричат Църквището и Жилав камък. Самото ждрело представлява дълбока над 120 m теснина с дължина 150 м. Образувало се е в продължение на хиляди години ерозионен процес от въздейстието на реката, която малко по малко си е проправяла път през скалата.

Трънското ждрело е свързано с местна легенда за невъзможната любов между двама влюбени – богата девойка и беден младеж. Майчина клетва ги проклела и те се превърнали в две скали от двете страни на река Ерма, така че да са винаги близо един до друг, но никога заедно. Водите на реката били подхранвани от сълзите на двамата разделени.

Разходих се по екопътеката в посока с. Банкя до ВЕЦ-а и се върнах обратно, за да имам време за печат и марка в книжката на БТС. Докато вървях през тунела слушах цвъртенето на прилепи някъде над мен. Ждрелото е уникално красиво образувание, препоръчвам на всеки с интерес към геоложки феномени! Да не забравя да спомена, че ст. Трън е най-студеното място в България – през зимата на 1947 г. в града е измерена най-ниската температура на територията на България: -38,3°C.

Върнах се на паркинга и с автобуса отидохме до скалния параклис в града.

Скалният параклис „Св.Петка“ е християнизирано праисторическо скално-изсечено светилище, действащо като скален параклис. Святото място е разположено над кв. Баринци в гр. Трън. От тавана на пещерата се стича вода, която според народните предания е свещен водоизточник, който е лековит.

Скалната църква е разположена в естествената пещера, намираща се на малко възвишение над извора Ралча. Във вътрешността на пещерата се наблюдава т.нар. „скална пита/питка“ с дупка в средата, където вярващите палят свещи. „Питата“ представлява каменен диск от монолитна скала, украсен със соларни геометрични мотиви, имащи известни аналози с украсата на великденските и гергьовските хлябове, приготвяни от българските християни за двата празника.

На Петковден (храмовият празник на църквата) тук идват болни хора от целия регион.

Според една средновековна легенда в пещерата, където Света Петка се скрила, гонена от неверниците, още се пазят отпечатъци от дланта и от краката ѝ и една вкаменена питка. Светицата, като се скрила в пещерата, запалила огън и замесила и опекла питка, но в това време преследвачите влезли в пещерата. За щастие Света Петка видяла по дима на запаления огън че има и друг изход и избягала. Когато преследвачите посегнали към питката, тя се вкаменила.

Параклисът е възстановен от местни жители със собствени средства в периода 1990 – 1994 г. Изградени са стълби до него, с места за почивка. Възстановена е фасадната стена на параклиса, която е била разрушена. Непосредствено след 9 септември 1944 г. параклисът е осквернен и ограбен, а в годините на комунизма мястото е ползвано като обор за кози. През 2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.

На върха на скалата, в която е изсечен параклисът, е издигнат метален оброчен кръст. Влязох в параклиса от любопитство, но не ми хареса. За водата казаха, че „излизала“ по Петковден. Вътре помещението е много малко, сумрачно и изпълнено с дима на свещите. Не ме впечатли; нали не съм вярваща! Качих се до кръста, за да направя няколко обзорни снимки. Тръгнахме към Сърбия. Пресякохме границата при ГКПП Стрезимировци, 18 км от Трън. Веднага се насочихме към езерото-язовир, след още 33 км.

Власинското езеро се намира в ЮИ Сърбия, Пчински окръг, община Сурдулица. Понастоящем езерото е популярен туристически обект.

То е изкуствено езеро, създадено въз основа на предишното торфено тресавище Власинско блато чрез изграждане на бент през 1947 г. Залива се през периода 1949 – 1954 г. от водите на близките реки, главно от р. Власина.

В езерото има 2 острова: Дуги Дел (78,4 дка) и Стратория (18,2 дка), покрити с гори. В него се развъждат риби като костур, шаран, пъстърва, кротушка, мряна, амур, каракуда, лин, бабушка.

С правителствено решение от 2006 г. районът на езерото с прилежащи околни територии (включително и на територията на общ. Църна Трава, Ябланишки окръг, северно от езерото) е обявен за природен резерват с обща площ от 12 741 ха. Това е най-високото и най-голямото изкуствено езеро в Сърбия. В него може да се наблюдават редки защитени птици, патици, корморани и др.

Ето и малко цифри за любителите на статистиката:

Дължина                    10,5 км

Ширина                      3,5 км

Макс. дълбочина    34 м

Площ                          16 км²

Воден обем             1,65 км³

Надм. вис.                1211 м

Язовирната стена има измерения:

Дължина –                239 м

Ширина –                  139 м в основата и 5,5 м на върха

Височина –                34 м (от тях 25,7 м са над земята)

Щом слязохме на езерния бряг веднага ни намери приказлив дядо, който на сърбо-български ни покани на разходка с лодка за 5 лв на човек. Изобщо не се двоумихме, ами побързахме да заемем хубави места на возилото. Започнахме с „левия крак“. Моторът не искаше да запали. Местехме се по указания на „капитана“, ту към задната част, ту напред. Вляво-вдясно. Най-сетне запали и тръгнахме. Духаше студен вятър, въпреки че беше слънчево, затова извадих блузата от раницата и я облякох. Стиснах фотоапарата в ръка и загледах наоколо си. На всяка маса имаше карта на езерото с основни географски данни. Например от нея научаваме географските координати на обекта: 42^o44' с.ш. и 22^o21' и.д. Дадени са и стойности от метеостатистиката, като: слънчеви - 65 дни; дъждовни - 96 дни; снеговалеж - 56 дни; 6,5^оС ср.год.темп.; северозападни ветрове, скорост – 3 м/с. Проследих с пръст по картата нашия път от границата до езерото. Тази разходка продължи ок. 40 мин.

После се насочихме към близкия хотел, за да обядваме в ресторанта. Хубавото е, че можахме да платим сметките си в лв. Храната беше вкусна, но обслужването бе доста бавно и имаше някои търкания между нашите туристи и персонала. Но всичко е добре, когато завършва добре. Хапнахме, платихме си и се натоварихме в автобуса. Чакаха ни 29 км до границата и после – 94 км до София.

Като цяло разходката ни този ден бе доста приятна. Ето я характерната ми справка:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
6.9.2018	52	275	60

Снимките са в галерията. До следващия път!

Легенда за Рила и Пирин

Здравейте, приятели!

Днес няма да ви представям пътеписи, нито разкази, повести или стихове. Ще ви разкажа

Легендата за Рила и Пирин

Живели някога, много отдавна, снажен момък и красива девойка. Млади били и влюбени. Той се казвал Пирин, а тя – Рилка. Искали да се оженят и да си създадат семейство, ала родителите на двамата млади били твърдо против любовта им. А те, понеже били горди и свободолюбиви, една нощ избягали заедно. Бягали, колкото ги държели краката, докато най-сетне стигнали „вдън гори Тилилейски“. На едно закътано, самотно, но най-красивото на света място, спрели и решили тук да останат.

Врекли се пред Бога във вечна любов и вярност, построили си дом и заживели като мъж и жена. Минало се време и им се родили момченце и момиченце. Него нарекли Искър, а нея – Места.

Трудно било изхранването на семейството и затова Пирин често отсъствал от къщи с месеци в търсене на препитание. В това време Рилка въртяла домакинството и се грижела за децата. А те растели весели и доста буйни. Често се карали и дори се биели, и съсипвали нервите на майка си. Така минавали годините.

Един ясен, слънчев ден Пирин отново отсъствал от къщи. Рилка перяла чергите в реката, а децата оставила да играят наоколо. Те отново се скарали за нещо и се сбили, а после отишли при майка си, всеки да й се оплаче от другия. Този път горката жена не издържала и тежка майчина клетва изрекла:

-          Като не можете един с друг да живеете, да тръгнете един – на север, друг – на юг, и никога вече да се не видите! Пирине, и ти, проклет да си, дето ме остави сама с тия две деца толкова години вече! На камък да станеш дано! И аз камък да стана, за да не чувствам майчина болка от загубата на децата си!

Изведнъж небето почерняло, бурен вятър се издул и мощен гръм разсякъл тишината. Сбъднала се майчината клетва. Искър се превърнал в могъща река и тръгнал на север, тичал-течал чак до Дунава, на северната граница, като проломил мощната снага на Стара планина по пътя си. Места станала буен поток, който побягнал на юг, към Егея. Пирин, който бил тръгнал да се прибира при семейството си, се вкаменил малко преди да стигне до Рилка. Образувал се страховит, назъбен силует, а над върха му трещяли мълнии. Рилка също се превърнала на камък, но по-заоблен, с по-меки форми и по-нежен изглед. Тя останала, където си била.

                                                                    *                  *                  *

Така, според легендата, се образували най-високите ни планини, Рила и Пирин, както и две от най-големите ни реки: Искър и Места.

Тази легенда често се разказва от водачите на групи в тази част на страната. Прииска ми се да я споделя с вас, защото е толкова красива, толкова пропита от българския народен дух, толкова искрена... и толкова тъжна. Както повечето реални събития от историята ни, тя също няма „happy end”, но затова пък звучи толкова по-истински...

Дано и на вас да е харесала толкова, колкото на мен...