Тракийски светилища в Източни Родопи

Здравейте отново! Днес искам да ви разкажа за моя летен отпуск през юни 2015 г. Предишната седмица ви разказах за пътуването по следите на Ботевите четници. Това беше част 1. Сега предстои част 2.

Маршрутът е София-Перперикон-Кърджали-Татул-София.

Разстоянието София-Перперикон е 261 км. По пътя в подножието на източния дял на Родопите попаднахме на зейнала пукнатина в асфалта на пътя, широка поне 0,5 м и с дължина, равна на ширината на пътното платно. Ние се притеснихме, че ще трябва да заобикаляме и ще изгубим доста време, но нашият шофьор Васко, беше много печен; прекара автобуса през канавката и така ни спести доста време и нерви. Евала, както се казва, на такива шофьори!

После обаче за мен нервите не бяха спестени, защото ме сполетя „кошмара на туриста“ – точно преди да тръгнем нагоре по хълма, ми се развали фотоапарата. Така имам само 50 снимки, и то направени с телефон, т.е. не много качествени. Умрях си от яд, но нямаше какво да направя. Все пак „50 не много добри“ е по-добре от нищо, нали?

Перперикон e легендарният скален град-светилище на бесите – жречески род на сатрите, едно от големите тракийски племена, населяващи Родопите. За Перперикон съм ви разказвала подробно тук, затова няма да се спирам задълго на него. Само ще добавя, че разкопки на комплекса се провеждат всяка година. Те се ръководят от проф. Н.Овчаров, който се приема, ако не за първооткривател, то поне за популяризатор на огромния мегалитен комплекс. В резултат на това открих, че сегашният Перперикон е поне 2 пъти по-обширен от онзи, който видях през 2006 г.

Напоследък за разкрити няколко некропола, най-старата църква в Източните Родопи (от средата на 4в., когато християнството става официална религия в Римската империя, т.е. тази църква е съвременник на християнството в Европа), различни други сгради, 14 перпери – антични златни монети, за които се смята, че са дали името на скалния град; това е една от хипотезите за името му. Всяка перпера има тегло от 4,4 г и са били широко използвани през Античността в земите на Източното Средиземноморие. Тези, открити миналото лято в крепостта на Перперикон (най-високата част), са били намерени в място, за което има данни, че било септична яма. Жена от групата ни изказа шеговито мнението, че древните беси сигурно са изпускали монетите, клечейки в „нужника“. Този коментар предизвика всеобщ смях; както туристите, така и водачът ни се посмяхме добре.

След като ни разказа за живота в крепостта, той ни поведе към тераса, от която се откриваше гледка към една рисунка в скалата; доста схематична, с „х“ в центъра. Ние гледахме недоумяващо и се чудехме какво ли точно е изобразил древният „художник“. Водачът ни каза, че това била богинята Умай. Ще кажете „какво пък толкова й е интересното?“. Ами, най-любопитното, поне за мен, е, че това е прабългарска богиня, от пантеона на тангристите/тенгристите; покровителка на земята, плодородието, жените и децата. При това даже това изображение е единственото в България на тази богиня, която според прабългарските вярвания била съпругата на Тангра/Тенгри. Та питам какво „прави“ изображение на прабългарска богиня на Перперикон; още повече, че според изследователите на тангризма, култът към тази богиня бил вече отдавна забравен към 680 г. Това е супер странно, не мислите ли? Ние с още няколко туристи гледахме като поразени от мълния поне няколко минути след тези думи на водача ни. Какво да се прави? Перперикон крие още много тайни от нас; разгадаването им може би ще ни помогне да се осъзнаем като българска нация най-сетне, и да носим с гордост и достойнство етнонима „българи“. Тъй като беше много далечна и неясна картинката, пък и ракурсът беше невъзможен за заснемане с непрофесионален фотоапарат и от непрофесионален фотограф, задоволих се на слизане от хълма да си купя магнитче с изображението на Умай от Перперикон. После го снимах и качих с другите си снимки от това пътуване в своя онлайн фотоалбум, който ще имате възможността да разгледате по-късно.

След като разгледахме скалния гроб, прорицалището с олтара на бог Загрей (Дионис е елинския му еквивалент), тронната зала на двореца и „стаята на принцесата“, крепостта, водохранилищата, църквите и некрополите; който снимал-снимал; изпържихме се порядъчно при 36^оС и си купихме сувенири, потеглихме отново на път. Следваща спирка – Кърджали; от него ни деляха 18 км. За този град също съм ви разказвала вече тук, затова – без много детайли.

Кърджали е областен град, разположен в сърцето на Източните Родопи. Красивият градски център е своеобразна наслада за сетивата. Историческият музей на града освен, че е сред най-големите у нас, е и архитектурен паметник на културата с национално значение. Посетихме музея и централния градски парк. Той е известен с часовниковата си кула, чийто часовник на всеки кръгъл час свири популярна българска мелодия. Ние успяхме да се насладим на „Хубава си, моя горо“, докато си купувахме сувенири в туристическия информационен център. От там си взех колие с реплика на „розетата от Плиска“. Познах я от романа, който скоро бях прочела, „Войната на буквите“ от Л.Филипова. Там имаше подробно описание на розетата и тя беше сред главните „персонажи“ в сюжета. Отново почувствах голяма гордост с произхода си; че прабългарските руни, изобразени на нея, са най-старите; те са основата на скандинавските руни; те са също основата, на която Д.Р.Р.Толкин създава руните, използвани в Предания за Средната земя (Силмарилион, Хобит, Властелинът... и др.). Все пак Толкин е сред любимите ми автори... Сещате се какво впечатление ми направи всичко това още, щом видях розетата. Не се замислих и за миг, купих я и веднага си я окачих на врата. После имахме свободно време за обяд. Тръгнахме отново за с. Татул. До там предстояха живописни 28 км, като преди да напуснем областния град видяхме вдясно на автобуса т.нар. водно огледало. Ще ви запозная подробно с обекта.

Татул е планинско село в Южна България, Родопите. То се намира в община Момчилград, Област Кърджали.

На по-малко от километър от селото се намира скално светилище, съставено от различни изсичания. Скала - брекчия във формата на пирамида съдържа два саркофага, жертвеници, улеи, ниши и стъпала. На върха ѝ се намира скална гробница с яйцевидна форма и квадратен отвор на покрива, замазана с водонепроницаем хоросан през римската епоха. Последните разкопки откриват под пирамидата постройка от дялани камъни, към която води парадно стълбище. Според археолога Николай Овчаров в светилището се намира храмът на митичния певец Орфей, но това е твърде спорна хипотеза. Разпространява се съобщението, че през 2004 г. там е открит един поникнал корен от лоза. Предполага се, че е на възраст около 3000 г. (от времето на траките, обитавали тези земи), който е оцелял и се размножава.

Скално-култовият комплекс край с. Татул е много древно култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България - саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред множеството мегалитни паметници, регистрирани от археолозите на територията на България и по света. Това е най-добре запазеният храмов комплекс, изсечен в монолитен къс скала.

Комплексът се намира на 200 м от селото в местностите Кара дере и Кая башъ. Населеното място е на около 15 km от гр. Момчилград.

Скалното светилище е регистрирано и описано за първи път през 1933 г. от краеведа Никола Иванов. През 1940 г. българският археолог Васил Миков посещава мястото и изказва предположение, че под хълма са развалините на голямо древнотракийско светилище. В началото на 70-те години на ХХ век паметникът е подробно описан от проф. Иван Венедиков и Николай Виходцевски, които изказват предположението, че това е мавзолей на богато семейство от тракийското племе на одрисите. През 1976 г. паметникът е публикуван в първи том на „Мегалитите в Тракия“ и е описан като "скална гробница". Между 1975-76 г. българският археолог Иван Балкански провежда разкопки и при публикацията на паметника го характеризира като "тракийско светилище".

Светилището представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на IV хил. пр.Хр. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона. Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVIII – ХI в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети - глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображение на Бога Слънце.

Още през 80-те години на ХХ век, проф.Иван Венедиков изказва хипотезата, че хълмът край с.Татул е служел като светилище, посветено на Орфей, но на този етап от проучването на археологическия обект тази хипотеза не може да бъде доказана. За да идентифицира обекта като култово място, посветено на Орфей, проф. Венедиков цитира няколко антични извори за древната история. Според Конон и Павзаний тленните останки на легендарния тракийски жрец Орфей били сложени в урна и положени върху скала. Замисълът бил и след смъртта му той да остане посредник между боговете и хората. Костите едновременно трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него. Това е идеята за антроподемона или полубога – царя, който след смъртта си постепенно се превръща в божество. Според Венедиков на хълма до с.Татул е извършен погребален обред, който е съвсем различен от познатите погребални практики на древните траки, при които се наблюдава заравяне на мъртвите владетели под огромни могили от пръст.

Т.нар "гробница" (пирамидата саркофаг) е устроена по начин, различен от всички описани към този етап гробници, открити на територията на България. Грубо изработената пирамида е издялана от човешка ръка от монолитна скала. Висока около 4.50 m и широка при основата си 6 m, а в горната част на пирамидата е издялана своеобразна площадка, по-ниска от северната и източната страна, а издигнатата в средата и от юг и от запад. В средата на тази издигната част е издълбан един гроб с неправилна форма, широк при късата страна, където се поставя главата на умрелия, 49 сm, а на противоположната страна, където трябва да са били краката - 25 сm. Самият гроб е дълъг 1.87 сm и е издълбан по същия начин, както и камерите на гробниците, без страните му да образуват страни или ръбове. За да се затвори този гроб отгоре, страните му са били издълбани с един отстъп стъпалце, дълбоко 22 сm и широко 9 сm.

В самото подножие на свещения хълм са издълбани няколко скални дискове, чието предназначение вероятно е свързано с астрономически изследвания.(Обектите са обявени за единични паметници на културата с писмо №5482 от 28.09.1987г.).

В един от своите трудове проф. Ана Радунчева отбелязва, че през втората половина на енеолита в Родопите и извън тях се създава и активно функционира системата от високо­планински скални светилища. Тя разглежда основанията за датиране на тази дейност към времето на ранната Новокаменна и късната Каменно-медна епоха, като отбелязва, че има наличие на керамика от края на праисторическата епоха във всички скални свещени обекти (в това число и на обекта до с.Татул). Т.нар. „тракийски зид“ на обекта преминава върху скалните изрязвания и изсичания на грунтовите скали. В композиционно и типологическо отношение скалните изсичания от всички светилища намират свои точни паралели сред находките от проучените селищни могили у нас и съседните страни. Показателни са случаите в светилища като Перперикон, Татул и др.

Проф.Радунчева отбелязва, че трябва да се има предвид ранната дата на създаване на системата от скални светилища в планината и че древните автори, когато съобщават свещените места на траките, говорят само за употребата, но не и за създаването им. Повечето скални свещени места са използвани през тракийско време, но само върху част от старите свещени територии.

На разкопките на обекта, проведени между 2004 и 2007 г., научен ръководител е проф.Николай Овчаров. Екипът, ръководен от него, открива следи от култова дейност датирана по керамични фрагменти в ХVІІІ-ХІ в. пр. Хр. (Късна Бронзова епоха). От този период са датирани и 30 на брой култови огнища и олтари, изградени около скалната пирамида; открити са още фрагменти от кани и чаши за вино. Керамиката, открита на обекта, е с произход от Мала Азия, Егейските острови и Микена, което свидетелства, че на поклонение до светилището са идвали поклонници от различни точки на древния свят.

При разкопките през 2004-2007 г. са намерени уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска. През ХIII – ХII в. пр.Хр. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.

През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е великолепен храм със запазени 6-метрови стени. От античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени-печати. В първите години след Христа в района на светилището е регистрирана строителна активност. Обновеното светилище просъществува до 50-60-те години на I век.

Мястото е населено отново през втората четвърт на III в.сл.Хр. От този период е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267-269 г., когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на III век вилата е възстановена, но в доста по-примитивен вид. Нов период на разцвет започва през IХ–Х век. Тогава са извършени поредните преустройства.

Финалният етап от живота върху хълма край с. Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени осем гроба. Некрополът се датира не по-късно от средата на XIII век и бележи края на вековния живот на хълма край Татул.

Първите археоастрономически проучвания на обекта са осъществени между 1981 и 1987 г. от проф. Никола Николов, Славей Златев и Калина Василева, а резултатите са публикувани през 1988 г. в сп. "Археология". Учените наблюдават известния улей от южното подножие на пресечената пирамида, ориентиран в посока изток-запад. (Той е дълъг около 2,5 м и широк в краищата си около 0,8 м. По средата се стеснява и в хоризонтален план наподобява знака “Х”, в пресечната точка на който е образуван вертикален процеп с ширина 8-10 см и дълбочина 50 см.) Т.нар. "мушка" е насочена към изгрева на цяло Слънце (тангиращо с долния си ръб хоризонта) при равноденствие. Голямата ос на саркофага от най-горната площадка (върху "покрива" на пресечената пирамида) е насочена към изгрев Слънце по време на зимното слънцестоене. Същевременно на обекта са регистрирани и тронове, които могат да се изследват като пунктове за наблюдение на близкия и далечния хоризонт.

През т.нар."улей" се вижда и първият лъч на Слънцето в деня на есенното равноденствие (около 23 септември). Улеят е перпендикулярен на нишата с т.нар."гроб" (саркофагът), поради което първият слънчев лъч в деня на есенното равноденствие прониква в него. От тази дата денят започва да намалява и "богът Слънце" започва да "гасне" и "умира" - "отивайки" на север. "Завръщането" му е на датата на зимното слънцестоене, когато денят започва да се увеличава.

По време на археоастрономическите проучвания през 1982 и 1983 г. на обекта са проведени метеорологични и физични изследвания, които установяват наличието на депресия на геомагнитното поле. Измерванията на температурата на скалата и въздуха са показали, че непосредствено преди изгрева на слънцето температурата рязко спада, а впоследствие се наблюдава постепенно покачване. Причината за тези явления е вероятна аномалия в структурата или в състава на скалния масив. Подробно геофизично изследване на тези аномалии не е провеждано. Допуска се, че тези аномалии са били фактор за древните при избора на мястото на светилището.

Според теорията на проф.Ана Радунчева скалните светилища на територията на Родопа планина са изградени и активно ползвани още в Неолитната епоха (края на VII и началото на VI хил. пр. Хр.). Това е периодът, в който най-ранните заселници на Балканския полуостров тръгват от земите на Мала Азия; следвайки течението на най-голямата балканска река Марица и нейните притоци, заселниците откриват земите на север от Средиземно море и западните области на Балканите. В равнините те създават най-ранните селища, а високо в планината изграждат своите скални светилища. Тези светилища, според Радунчева, постепенно се превръщат в истински свещени комплекси, за чието „архитектурно“ оформление древните хора използвали природните форми на скали и ниши, или ги доработвали, за да ги превърнат във внушителни скални свещени места, където извършвали ритуални действия. В Източните Родопи е най-голямата концентрация на сакрални скални обекти.

В България най-голяма концентрация на скални светилища има в района на Кърджали, като само на територита на община Момчилград са регистрирани над сто сакрални обекта. Забележителни са обектите Перперикон, Татул, Уч кале над гр.Джебел, Харман кая, Скалните костенурки до с.Фотиново и др. Според Радунчева българските археолози са открили един „грандиозен паметник на праисторическата религия“, създаден няколко хилядолетия преди траките и използван по-късно от тях и впоследствие през Римската епоха и Средновековието с различно предназначение. Наличието на естествени или допълнително оформени в скалите ниши, характерен елемент в светилищата, проф. Радунчева обяснява с религиозните представи на праисторическите хора, което се отнася и за пещерите. Става дума за тяхната вяра в задгробния живот и прераждането и завръщането на душата на покойника при свещените прародители.

Обектът се охранява и е отворен за посещение. Инсталирано е и постоянно видеонаблюдение. Археологическият обект край с. Татул е обявен за Паметник на културата със Писмо №5892 от 21.12.1989 г., в което е описан като "Скално светилище – местността "Каменна глава" (Кая башъ) - на 0,3 km южно от местността "Вежица". През 2011 г. обектът е включен в кампания "Чудесата на България".

След като обстойно разгледахме скалния комплекс тръгнахме обратно за София. Предстояха ни 270 км. Не се убедихме, че на Перперикон и Татул били гробовете съответно на Дионис и Орфей, но пък се насладихме на строителното майсторство на древните обитатели на земите ни, както и на тънкия им художествен усет и поразителни астрономически познания, които и днес будят възхита и почуда.

Равносметката от този преход вижте по-долу, а снимки можете да разгледате тук.

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
13.6.2015	74	578	50

До скоро!

Тюмен – нефтогазовата столица на Русия

Здравейте отново! Изминаха 4 месеца от последната ни „среща” „на път”. Липсвахте ми, затова реших, че е време да се завърна с разказ за едно почти непознато място за българите.

Както някои знаят, за останалите го казвам сега, аз съм със смесен произход; с баща българин, а майка – рускиня. Или по-точно, както казват руснаците, „сибирячка”. Тя е родом от гр. Тюмен, в Западен Сибир и днес искам да ви разкажа за него.

През лятната ваканция след 3 клас, 1993 г. заминахме семейно за Русия; пътувахме с влак, „България Експрес”: Монтана-Мездра-Горна Оряховица-Русе-Гюргево-Букурещ-Плоещ-Черновци-Хмелницки-Киев-Брянск-Москва; после Москва-Тюмен; 1 седмица в посока; изкарахме на гости на баба Нина и дядо Алексей в Тюмен цял месец. Бяхме всеки ден с братовчед ми Александр (Сашка). За детските ми спомени ще ви разкажа по-късно, а сега за града.

Тюме́н е първият руски град в Сибир, административен център на Тюменски район, административен център на Тюменска област. Образува Градски окръг на гр. Тюмен. Население — 679 861 д. (2014 г.), 19-то място по брой на населението в Русия, 4-то в Сибир, 3-то в Уралския федерален окръг. Основан е в 1586 г. Железопътен възел по Свердловската жп линия (клон на Транссибирската жп магистрала). В Тюмен има 2 аерогари: Плеханово и  международно летище Рощино.

Визитка

Площ	698,48 км²
Официален език	руски
Гъстота на населението	2898.7 д./км²
Етнически състав	Предимно руснаци
Религиозен състав	Предимно православни
Ден на града	официално 29 юли, отбелязва се в последната събота на юли
Прозвище	Нефтогазова столица на Русия

Тюмен е разположен в южната част на Западен Сибир, по бреговете на р. Тура, ляв приток на Тобол. Географски координати: 57°09′ северна ширина, 65°32′ източна дължина, средна надморска височина — 60 м.

Достоверни данни за името на града липсват. Татарски легенди го свързват с думата „тумен”, което значи „десет хиляди”, „десетохилядна войска”. Башкирско предание говори за „туменде”, което значи „долу, ниско”. Има мнение, че градът е взел името на старата Чимги-Тура, което идва от угорското „чемген” и значи „град на пътя”. В миналото смятали също, че името на града се състои от двете тюркски думи „тю” (за принадлежност) и „мяна” (достояние) — мое достояние. В съвременния език на тюменските татари думата „Тюмен” означава „низина”, „ниско място”. Съществуват и други мнения.

Първите следи от обитаване на човека на територията на съвременен Тюмен са открити по бреговете на Андреевското езеро (от епохата на неолита) и на левия бряг на р.Тура (саргатска култура от ранната желязна епоха).

В XIII—XVI в. на брега на р. Тюменка се намирала столицата на Тюменското ханство Чимги-Тура.

За пръв път името „Тюмен” се споменава в 1406 г. в Устюжкия летописен свод.

Строителството на руската Тюменска крепост започва на 29 юли 1586 г. недалеч от Чимги-Тура, по заповед на царя Фьодор Иванович. За крепоста е избран просторен нос, ограничен от запад с оврази и рекичката Тюменка, от изток — с Тура.

Тюмен е разположен на древен кервански път от Средна Азия към Поволжието, за който се водила вековна борба от номадите в Южен Сибир. Водни артерии свързвали Тюмен със земите на Крайния Север и Далечния Изток. В началото населението на града съответствувало на пограничното му положение. Градът бил зеселен основно от преселници от Перм, Вичегда, Велики Устюг. В Тюмен била една от първите в Сибир станции за смяна на коне, основана в 1605 г. В 1618 г. монахът Нифонт основал манастира Св.Троица.

В първите години градът бил нападан от татари и калмики. В 1640—1642 г. при войводата Григорий Барятински централната част на града е укрепена, възникналите по това време конни станции (Ямска, Татарско-Бухарска, Кожевенна) са заобиколени от стени. Постепенно с отпадането на военната заплаха първостепенно значение за гражданите добили занаятите. Широко развитие получили ковашкият занаят, леенето на камбани, варенето на сапун, кожарството.

В 1695 г. в града имало пожар, в резултат на който дървеният град изгорял. След това започва каменното строителство.

От 1709 г. Тюмен влиза в състава на Сибирска губерния, а в 1782 г. става общински център на Тоболското наместничество.

В XIX в. едновременно с упадъка на Тоболск в града започва разцвет. Силен импулс за развитието му дало прокарването през града на Транссибирската жп магистрала. Главното градско производство в Тюмен през XIX в. е кожарството — във втората половина на XIX в. в града работели до 70 кожарски предприятия; до втората половина на XIX в. е развито също и килимарството. Тюмен бил и важен търговски център. От 1845 г. до началото на XX в. в Тюмен ежегодно се провеждал големият Васильовски панаир, в града се провеждал също и международен панаир.

Към края на XIX в. функционирали над 10 учебни заведения, втч. Александровското реално (за занаяти) училище (основано в 1879 г.), девическо и общинско (открито в 1883 г.) училища, а също и редица църковни училища, най-старото сред които — Знаменското — е основано в 1796 г.

В 1869 г. се появила печатницата на Константин Висоцки — първата частна печатница в Тоболска губерния. Следвали я печатниците на А. Крилов (1897), А. Афромеев (1910), дружеството „А. Брюханов и Ко” (1910). Висоцки  издавал и първия частен вестник в Тоболска губерния — „Сибирски вестник за обяви” (1879).

От 1918 г. Тюмен започва да изпълнява и административни функции. В 1918 г. в Тюмен е преместен губернският център от Тоболск. В периода на Гражданската война имало боеве за града: 20 юли 1918 г. Тюмен е превзет от белогвардейците, на 8 август 1919 г. отрядите на 51-а дивизия на В. К. Блюхер влезли в града.

До 1922 г. Тюмен е център на Тюменска губерния, от 1923 до 1933 г. — център на Тюменския окръг в състава на Уралска област, в 1934 г. става център на Об-Иртишка област, от 1935 до 1944 г. се намира в състава на Омска област.

На 14 август 1944 г. е създадена Тюменска област, чийто център става Тюмен. В годините на Великата Отечествена война значително нарастнал и промишленият потенциал на града за сметка на евакуираните от Европейската част на СССР предприятия.

Любопитен факт е, че в Тюмен в годините на войната било евакуирано също и тялото на Ленин; функциите на Мавзолей временно изпълнявала сградата на днешната Тюменска държавна селскостопанска академия.

След откриването в Тюменска област в края на 1950-те и началото на 1960-те години на големи находища на нефт и газ целият живот на града е подчинен на дейности, свързани с нефта.

Най-развитите отрасли на промишлеността в Западен Сибир са добивът на нефт, газ, каменни въглища и горската промишленост. Западен Сибир осигурява над 70 % от общия руски добив на нефт и газ, около 30 % от каменните въглища и 10,7 % от дървесината. Функционира мощен нефтогазодобивен комплекс. Площта на нефтогазоносните земи е около 2 млн. км². Много силно развит е въгледобивът в Кузбас.

За да илюстрирам жизнения стандарт в Тюменска област разполагам с данни за 2013 г. В 2013 г. средната заплата в Тюменска област е била 39 400 рубли. Средният курс на руската рубла към лева за 2013 г. е бил 22 рубли за лев (това представлява 1790 лв или ок. 2,3 пъти повече от средната заплата в България по това време. Всеки средноинтелигентен българин може да си направи изводи къде е по-добре, макар у нас да продължава да се тръби от политици, медии и бизнес, че всичко руско=упадък). Без коментар по темата.

Тюмен, както и цяла Тюменска област, се намира в часовия пояс на Екатеринбургското време. Отклонението спрямо UTC е +5:00. Спрямо Московското време часовият пояс има постоянно отклонение +2 часа и се обозначава в Русия като MSK+2.

Климатът е рязко-континентален. Валежните количества не са големи, средно 480 мм/г., с максимум през лятото. Характерна е рязката промяна на времето. Средната януарска температура е −15°C; минималната температура (−49,2°C) е регистрирана през декември 1958 г. Броят на дните с мразове достига до 130. Средната юлска температура е +18,8 °C, максималната през лятото достига +37,5 °C.

Градът е разделен на 4 административни окръга: Централен, Ленински, Калинински, Източен.

Любопитно е, че през февруари 1944 г. тюменската милиция в течение на две седмици събирала из града котки и котараци за изпращането им в Ермитажа (в С.Петербург), където по време на блокадата силно се размножили гризачите, представляващи заплаха за произведенията на изкуството. 238 „мустакати стражи” били изпратени в северната столица, където дали начало на новата популация ленинградски котки.

В Тюмен има 10 ВУЗ-а:

·         Тюменски държавен университет;

·         Тюменски държавен архитектурно-строителен университет;

·         Тюменска държавна медицинска академия;

·         Тюменски държавен нефтогазов университет;

·         Държавен аграрен университет на Северното Задуралие;

·         Тюменско висше военно-инженерно командно училище;

·         Тюменски юридически институт към МВР на Русия;

·         Тюменска държавна академия по култура, изкуства и социални технологии;

·         Тюменска държавна академия по световна икономика, управление и право;

·         филиал на Уралския държавен университет по жп транспорт.

В Тюмен има храмове и молитвени домове на различни конфесии:

-          Православни:

·         Знаменски катедрален храм;

·         Мъжки манастир Св.Троица;

·         Илински девически манастир;

·         Църква Св. Архангел Михаил;

·         Църква Св. Николай Чудотворец;

·         Възнесенско-Георгиевска църква;

·         Храм Вси Светии;

·         църква Три Светители;

·         Спаска църква;

·         Храм Св. праведен Симеон Богоприемец;

·         Храм Св. благоверен княз Димитър Донски.

-          Католически:

·         Църква Св. Йосиф Обручник.

-          Протестантски:

·         Църква на християните от евангелската вяра;

·         Църква на християните-баптисти;

·         Духовен център на адвентистите от седмия ден.

-          Мюсюлмански:

·         Тюменска съборна джамия;

·         Казаровска джамия.

-          Юдейски:

·         Тюменска синагога.

Благовещенският съборен храм (1700-04) бил най-старата сграда в Сибир извън пределите на Тоболския район.

В съветско време в Тюмен са взривени и унищожени Успенската църква и Благовещенският съборен храм. В днешно време последният, намирал се преди на брега на р. Тура, се възстановява в Източния окръг.

В Тюмен са представени следните културни обекти:

·         Тюменски драматичен театър;

·         Тюменски куклен театър;

·         Младежки театър „Ангажимент - В. С. Загоруйко”;

·         Театър Преображение;

·         Театър Мимикрия;

·         Експериментален шекспиров театър „EST”;

·         Цирк Икар;

·         Тюменска филхармония;

·         Музей на изобразителното изкуство;

·         Музеен комплекс „И. Я. Словцов”;

·         Дом-музей Машаров;

·         Музей-галерия за авторски кукли и играчки;

·         Музей „Мебели от Стария Тюмен”;

·         Музей-имение на Колоколникови;

·         Музей за история на дома от XIX—XX в.;

·         комплекс църковни сгради от XVIII—XIX в.

Архитектурни паметници в града са:

·         Дом Ушаков;

·         Дом на Благородното събрание (Народен дом).

В Тюмен има също и голям брой мемориали, втч. и Паметник на майката в парка при АГ-болницата.

Градски и извънградски паркове в Тюмен са:

·         Извънградски (Александровски) парк;

·         Парк на сибирските котки;

·         Парк на десантчиците;

·         Комсомолски парк;

·         Градски парк за култура и отдих на ул. Херцен „Цветна алея”;

·         Парк на работещите в тила;

·         Парк на депутатите.

През есента на 2013 г. близо до Тюмен е открит зоопарк.

В града има 17 обекта на културното наследство с федерално значение, не смятайки обектите в състава на комплекси. От строго защитените природни територии в града има Ботаническа градина с федерално значение, Ботаническа колекция на Биологическия факултет на Тюменския държавен университет (3 ха), а също и регионални природни паметници като Лесопарк Ю. А. Гагарин (105 ха) и Лесопарк Задтюменски (77 ха).

В града има 10 стадиона, най-голям от които е „Геолог”. В 15 спортно-оздравителни комплекса на града, в спортните секции тренират над 35 хил. деца. В професионалния спорт градът е представен от отборите ФК „Тюмен” (Национална Футболна лига), ХК „Рубин” (Висша хокейна лига), ХК „Тюменски Легион” (Младежка хокейна лига), мини-футболния „На Тюмен” (Суперлига), волейболния „Тюмен” (Суперлига) и др.

В града действуват 7 школи за подготовка на олимпийски състезатели и регионален център за подготовка на футболисти. В околностите на Тюмен (района на с. Мичурино) е разположен големият център по биатлон „Перлата на Сибир” - областен център по зимни спортове.

Забележителности в околностите на града

Едни от най-известните водоеми в Тюменска област са Андреевските езера. Те се намират на 25 км от гр. Тюмен. С автомобил трябва да се кара от града по Ялуторовския път до 23-ия километър. От Тюмен насам идва автобус с интервал средно два рейса в час.

Това са най-големите езера в околностите на Тюмен. В летните дни системата от 9 езера, заобиколени от прекрасна борова гора, привлича множество почиващи от Тюмен и други населени места. Всичките 9 езера се свързват едно с друго с протоци. Всички езера имат речен произход. Те са образувани в плитката долина на древна река. Затова не се отличават с голяма дълбочина.

Езерата се делят на Горни Андреевски (Голямо и Малко) и Долни Андреевски (Мръсното, Песянка, Батарлига, Голям Дуван, Назариково, Дубан). Също недалеч се намират две отделни езера - Мостово и Чапкул.

Най-подходящо за отдих е Голямото Андреевско езеро. Там има чист пясъчен плаж. Долните Андреевски езера се посещават от туристи значително по-рядко. Бреговете тук са доста по-диви, дъното на тези езера е тинесто и къпането тук не се препоръчва. Затова пък е рай за рибари и ловци. В изтичащата от езерата р.Дуван става хубав риболов, а в самите Долни езера има много водоплаващи птици.

Площта на Голямото Андреевско езеро е почти 30 кв. км. Изобилието от горски плодове, гъби, билки около езерото постоянно привлича в горските дебри любителите на тези вкусотии. В гората също има много различни видове животни, от заек та до глиган. Водната стихия също изобилства от различни риби. 

Около Андреевското езеро са разположени множество вили, хотели, бази и почивни домове. Тук има всички условия за великолепна семейна почивка, интересно изкарване на времето с приятели или плодотворна почивка с колеги. Има комфортни 4-местни стаи в красиви дървени санаториуми с всички условия за приятен отдих.

Ако сте почитатели на активния спортен отдих около Андреевското езеро има множество специално оборудвани съоръжения за футбол, волейбол, тенис, билярд. На брега на езерото  често се провеждат спортни състезания и турнири, спортни празници, спортно-оздравителни мероприятия за деца и възрастни.

Плажният сезон тук започва през юни и завършва през август. 

На брега на  езерото почти около всяка къща за гости, санаториум, хотел, туристическа база, вилна зона има специални кабинки за преобличане, зони за отдих с маси и пейки, места, откъдето може да се наемат шезлонги, чадъри и разбира се, принадлежности за любимия риболов. Има възможност да се наеме лодка, катамаран или джет.

За любителите на луксозното плаване около водоема има специално създаден частен яхт-клуб. 

На брега на Андреевското езеро има традиционни руски бани, където можете да се отпуснете тялом и духом. Точно до банята често са разположени беседки, оборудвани с всичко необходимо за приготвяне на вкусни шашлики.

За децата около водоема, на живописна естествена поляна в боровата гора са разположени хубави площадки за игра с детски басейни и пързалки за весело изкарване.

Още една изненадваща структура има на Андреевското езеро  - детска жп линия. Трасето е 3,8 км по южния бряг на Голямото Андреевско езеро. Маршрутътът започва от спирка „Младост” при с. Боровско и завършва на живописно място при спирка „Приезерна” на Козловския нос. Трасето се обслужва от деца – ученици от Двореца на културата на железничарите.

За комфортната почивка през зимата на брега на Андреевското езеро са изградени множество ледени пързалки и равнинна ски-писта. Ски, кънки и снегоходки може да се наемат в частните вили. 

През пролетта на леда на Голямото Андреевско езеро има уникално представление – реконструкция на Битка на лед. Върху езерото се срещат в бой руски и немски войски в средновековни доспехи.

Още по-интересни са Андреевските езера от гледна точка на археологията. Бреговете на езерата практически никога не са пустеели. В 1883 г. на южния бряг на Малкото Андреевско езеро Иван Словцов – основател на Тюменския градски музей – провел първите по тези места археологически разкопки. Резултатите се оказали много интересни и в следващите години разкопките продължили. Оттогава на Андреевските езера са открити няколко големи селища на древни хора. Най-старите находки учените отнасят към V хил. пр.н.е.

Интересни са следите от укрепеното градище Андрюшино градче. Тук добре се виждат ровове и валове. Още Иван Словцов започнал да го разкопава. Андрюшиното градче се отнася към желязната епоха. Даже днес височината на вала достига 4 м, а на терена на градището са открити следи от 36 жилища-полуземлянки.

Археолозите установили също, че в IX - XVIII в. по бреговете на езерата имало мансийски светилища. В хода на разкопките са намерени култови предмети, оръжие, украшения от бронз и даже от сребро. Местните манси поддържали активни търговски връзки. Обменяли кожи за сребро.

Въз основа на находките от бреговете на Андреевските езера археолозите отделили нова археологическа култура, наречена Андреевска.

Понастоящем на територията на Андреевските езера са известни над 30 археологически паметника, от които 19 малки селища, 5 некропола, 6 градища и 1 светилище.

В 1983 г. на Андреевските езера е уреден Археологически музей-резерват. Тук може да се премине по специално разработен археологически маршрут, да се видят различните типове паметници – градища, малки селища, некрополи, светилище. Също тук е построено Хантийско градче (ханти – коренни жители на тюменската тайга), състоящо се от жилища, навеси, работилница/цех. Реконструирано е и зимно жилище от епохата на неолита. То изглежда като дълбока полуземлянка, покрита с брезова кора и торф.

Адрес на музея: Тюменски район, 23-и км на Ялуторовския път. Музеят работи от 10 до 17 ч., почивни дни – понеделник, вторник.

Тук ще ви посоча някои разстояния, за да добиете представа за мащабите на нашето пътешествие:

София-Русе-Киев-Москва-2139 км – по шосе

София-Русе-Киев-Москва-Тюмен-4267 км – по шосе

Москва-Тюмен-2134 км – по шосе

София-Москва по въздух- 1786 км

Москва-Тюмен по въздух- 1714 км

София-Букурещ-Киев-Москва – с влак- 2834 км

Москва-Тюмен – с влак- 2096 км

Сега за спомените ми от онова знаменателно лято.

Един ден отидохме с дядо Алексей и братовчед ми Сашка за риба на Андреевското езеро. Станахме нечовешки рано (за мен) – още в 5 ч. и тръгнахме. На мен ми беше първият „риболов” и не знаех „етикета” на обличане и поведение. Затова бях с поличка и сандали, с найлонови чорапи до коленете. Такива комари ме хапаха, че само за 10 мин. целите ми чорапи бяха в кръв; явно кръвта ми им се е усладила и не успявах да ги гоня и убивам. Ръцете ми също пострадаха, както и носа. Беше кошмарно; никой не ме беше предупредил, че са толкова огромни и кръвожадни сибирските комари. Моите хора си бяха добре – с гумени ботуши до коленете, дълги панталони и блузи с дълъг ръкав. Но предния ден братовчед ми ми каза, че съм щяла да запомня този „риболов” и се оказа адски прав. Аз, разбира се, не хванах нищо (освен комарите, които „закусиха” за моя сметка), а само пищях и тичах нагоре-надолу по брега в отчаян опит да се спася от кръвопийците. За което Сашка все ми се караше, че съм плашила рибата. Накрая си тръгнахме без нищо и, за да не е било напразно висенето на езерото часове наред, преди да стигнем вкъщи се отбихме в рибния магазин. Моето оправдание вече е ясно какво беше, а моите хора се оправдаха с мен – плашила съм рибките и те бягали далеч от въдиците им. После цяла седмица Сашка ми се подиграваше, че съм била невежа в риболова, а за капак такива огромни мехури ми излязоха от ухапванията, че по цели нощи не можех да мигна от неописуем сърбеж и само се чешех. Добре, че не ми останаха белези, но и до днес мразя риболова.

Друг спомен от тогава са ми летните нощи, които са... светли като ден. С братовчед ми и сестра ми спяхме на пода в хола; трябваше да се слагат много тъмни и плътни завеси, за да може малко да се спи. Всъщност местните са свикнали, защото се повтаря ежегодно, но за нас си беше изпитание. Ставах в 02 ч., навън е светло като ден и аз решавах, че вече е обяд и съм проспала ½ от деня. Отивах при мама и тя ми казваше да си лягам, че било рано. Но аз бях просто едно дете и това, което преживявах, ми беше за пръв път и абсолютно непонятно. След доста години, вече като студент, научих за „белите нощи”, които са най-известни в Санкт Петербург, но ги има навсякъде за тази географска ширина.

Не помня добре града, помня само пазара (мама ми купи от там страхотна кукла) и лунапарка, където ходихме с мама, баща ми, сестра ми, Сашка и вуйна Олга. Там беше най-високото виенско колело, което съм виждала като дете, а и се въртеше бързичко.

Сега няколко думи за легендарния сибирски студ. За щастие нямах „късмета” да го изпитам лично; бяхме там лятото. Но ще приведа един пример от скоро. Този ноември един ден говорих с вуйчо си от Тюмен по скайп.

Вуйчо: - Как е времето при вас?

Аз: - Ами, приятно е, 18^о...

В: - +18^о ли?...

А: Да, разбира се, топличко е...

В: - И при нас е топло... -20^о...

Той беше облечен като за плаж; къси панталони и гол до кръста, но у тях си е доста топло. Докато го има ГАЗПРОМ сибиряците нямат повод да се притесняват от сибирския студ. Ще се приема просто като част от местния колорит, както, впрочем, е било винаги.

Нямам авторски снимки (имаме няколко, но са фамилни), но затова пък подбрах за вас някои красиви гледки ето тук (има също от Москва и Санкт Петербург, но мисля, че те ясно си личат). Равносметката е приблизително:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
Август 1993 г.	Няма данни	9860	-

Дано ви е харесал разказът ми! До нови срещи!