понеделник, 23 юни 2014 г.

Един ден в лоното на Рила

На 22 юни 2014 г. семейно решихме, че ни се ходи някъде на ново място, на чист планински въздух и зеленият цвят да радва очите ни отвред. Къде, къде...? Чудихме се дълго и измислихме Сапарева баня и Паничище. Натоварихме се заедно с бебето в колата и хайде на път, към Рила планина!

Разгледахме района около долната станция на лифта на Паничище, новия храм, купихме си боров мед, направихме снимки и тръгнахме обратно за София: около 90 км. Това е равносметката ми в цифри. За бюджета: не е печатна грешка или, както още се казва, грешката е вярна. Похарчих свои средства само за картичка за приятелка.

Период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
22.6.2014
1
181
72


Снимки вижте в галерията. До скоро!

Резерват „Северозапад”

През лятото на 2008 г. със семейството ми решихме да си направим малка екскурзия тип „Опознай родния край”. Беше 2 дни и беше много приятно. За някои от обектите в това пътуване вече съм ви разказвала, затова няма да се повтарям, само ще ги спомена като точки. Маршрутът ни по дни бе:

Разгледахме запазените капии, крепостта Баба Вида, синагогата, Крайдунавския парк, центъра на Видин. След това си тръгнахме към Монтана: 91 км. Цифровата равносметка от това пътуване е:

период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
24.07.-25.07.2008
Няма данни
376
185


Снимки можете да видите в галерията. До скоро!

Западният предел

През лятото на 2012 г. с мъжа ми направихме един тур през Западна България като се започне с най-северната точка от маршрута ни – Магурата, та до най-южната – крепостта при с. Ключ. Това е причината да озаглавя така този пътепис; поне за първата част от заглавието; втората се дължи на това, че съм сред изявените фенове на творчеството на Толкин и особено на „Властелинът на пръстените”.
Обиколката ни продължи 6 дни. За по-лесно ориентиране в текста реших да го организирам също по дни така, както пътувахме.
В този маршрут има някои точки, за които вече съм разказвала (Монтана, Кресна) в други пътеписи; те не са обект в това описание. Целта е да се избегнат повторения, които само ще утежнят и без друго обширния текст. И така.



Тук освен цифровата равносметка ще направя и географска такава (нали все пак съм си географ). За 6 дни прекосихме 6 реки (Огоста, Лева, Искър, Струма, Рилска, Струмешница) и 4 планини (Предбалкан+Стара Планина, Рила, Пирин, Беласица).
Снимки от това дълго пътешествие може да разгледате в галерията.

период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
26.06.-01.07.2012
180
1310
409

До нови срещи!

петък, 13 юни 2014 г.

Не си живял, ако Тетевен не си видял...

Здравейте! Днес искам да ви разкажа за едно семейно пътуване (отново), но сега бе първото пътуване на дъщеря ми, затова бе по-специално. Поводът беше рожденият ден на зет ми и искаше да го отбележи извън София. Понеже знае, че аз много пътувам и знам (общо взето) къде си струва да се иде, ме помоли да изготвя маршрут за 2 дни с автомобил. И аз, съгласно неговите изисквания и моите интереси, направих следния план с нощувка в гр. Троян:

София-Гложенски манастир-Тетевен-вдп. Скока-м.Костина-Троян-п.Съева дупка-София


След разглеждането отпътувахме обратно към София  - 100 км.
Снимки може да разгледате в галерията (без пещерата – тя е в друг албум).
А равносметката от това пътуване има следния вид:

период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
24.05.-25.05.2014
40
349
155


До нови срещи!

четвъртък, 12 юни 2014 г.

Излет

Здравейте отново! Днес искам да ви разкажа за един наш семеен излет в околностите на столицата. Беше началото на септември 2013 г. и дъщеря ми тъкмо навършваше 1 месец. Маршрутът беше Клисурски манастир Св. Петка – Банкя, но ще започна с града.
Банкя (остар. Банки) е град в oбласт София, 3-ти по население град в областта след София и Нови Искър. Намира се в близост до столичния ж.к. „Люлин“ и гр. Божурище. Той е известен балнеолечебен център. Освен града район Банкя към Столична община включва също и близките села Иваняне и Клисура.
Курортът е национален център за рехабилитация на болни от сърдечно-съдови заболявания и за профилактика на застрашените от тях.
Уютните хотели и ресторанти, паметниците на културата, храмовете, тенис-комплексът, националният хиподрум, минералният плаж, близостта до Люлин планина, десетките културни прояви, организирани по време на традиционните празници „Горешляци“ на минералната вода предизвикват интереса на многобройните гости на града.
През 1969 г. село Банкя е обявено за град, а през 1979 г. е обособен, заедно с прилежащите села, като район на София.
Банкя се намира на около 14,5 км западно от столицата София. Разположен е в подножието на Люлин планина, на брега на р. Банкя. Средната надморска височина е между 630 и 800 м. Със столицата го свързват две шосета — отклонението на Мильово ханче по пътя за Сърбия и пътят покрай кв. Филиповци. Градът е част от националната железопътна мрежа с електрифицирана линия.
Град Банкя е съставен от централна част и кварталите Вердикал, Михайлово и Градоман.
Градът е характерен с многото зеленина и слънчеви дни, умереноконтинентален климат, лек планински вятър, богат на отрицателни йони и фоноциди, както и многото лековити минерални извори — това са природни дадености, които определят развитието на Банкя като престижен национален и международен курорт и в същото време екологичен резерват на София. Климатът, лечебните свойства на минералните води, богатата санаториално-курортна база с високо квалифициран медицински персонал, стотиците излекувани от сърдечно-съдови и инсултни заболявания представляват най-добрата визия на града.
Първите заселници на територията на Банкя са тракийски племена от преди 2500 год. При археологически разкопки са разкрити останки от римски сгради, стени, канализация, бронзови гривни от 4 — 5 в. Писмени документи за съществуването на Банкя като селище черпим от турски данъчен регистър от 15 в.
След като България изгубва Македония, хора от Югозападна Македония се преселват в Банкя. Повечето стари банчани са потомци на български македонци и живеят предимно в центъра.
При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Банкя е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Забележителности на града са:
·         Сградата на Минералната баня - построена през 1907 г.;
·         „Вазов дъб“ - любимото място за почивка на писателя Иван Вазов;
·         Църква „Мчци Кирик и Юлита“ - построена през 1932 г. Осветена от софийския митрополит Стефан;
·         Читалище „Отец Паисий“ - основано през 1928 г. с пръв дарител учителят Владимир Марков. Днес читалището разполага с над 20 000 тома художествена и научно-техническа литература. Най-старият културен институт в града. Активна дейност развиват младежки танцов ансамбъл, детско-юношески танцов състав, хор за стари градски и народни песни, школа за спортни танци, рок група, младежки спортен клуб;
·         Къща-музей „Димитър Благоев“;
·         в близост до центъра е разположен богатият на растителност парк „Кестени“.

След като се излезе от София в западна посока и се стигне Банкя, трябва да се поеме по асфалтиран път, който тръгва от центъра на градчето и извежда до малък, но приятен манастир.
Клисурският манастир „Света Петка“ е действащ женски православен манастир на Софийската епархия.
Разположен е между с. Клисура и гр. Банкя, в близост до София. Намира се на върха на хълм в полите на Люлин планина. От поляната пред манастира се открива изглед към Черни връх.
Координати С 42.726420,И 23.077760
Изграден е през 13 в., обновен през 18 в. Голяма част от манастира е покрита със стенописи, които са рисувани през последните години.
В първоначалния си вид Клисурският манастир Света Петка е бил построен на древен път, свързващ София със с. Брезник. Старата църква е била строена преди повече от 300г., но за съжаление рухнала под бремето на своите години през 1954 г. На нейно място е построена сегашната църква “Света Петка” от игуменката Мария Магдалена (1896-1978г.).
Храмовият празник е на 14 октомври - Петковден.
Малко се знае за този манастир. Въпреки това посетителят не спира да се възхищава пред красотата на неговите стенописи, придружени от цитати от Библията, които се виждат на всички страни. Яркоцветни стенописи с библейски текстове има както върху църквата, така и върху монашеските части, външните стени и портата, което подсилва усещането за духовност и святост, излъчвано от това място. Видно е, че повечето от външните стенописи са правени сравнително скоро, но това по никакъв начин не намалява тяхната стойност. Яркостта и цветността на стенописите се подчертава допълнително от старите ниски сгради в монашеската част, през замазката на които прозира кирпич.
Това е единственият манастир в България, където по стените има изписани библейски стихове и от вътрешната, и от външната стена. Църквичката вътре е много приятна, а скоро е построен и нов параклис.
Ние отидохме първо до манастира. Спряхме колите под дърветата и си направихме пикник. Хапнахме, после разгледахме манастира и черквата му, купихме си светена вода и сувенири от сувенирния магазин, после слязохме в Банкя. Там се разходихме, гледахме и снимахме, после пихме кафе с палачинки в доста приятно заведение, след което си тръгнахме към София.
Снимки можете да видите тук (преди тях има от други пътувания), а равносметката в цифри е:

период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
7.9.2013
Няма данни
50
26


До нови срещи!

Върви, народе възродени!

„... От днеска нататък българският род
история има и става народ!..."
Из „Паисий”, Иван Вазов

Здравейте! Сигурно сте разбрали вече колко мноооооого обичам да пътувам. Използвам всеки шанс, който ми се удава. Така през пролетта на 2014 г. семейно бяхме на гости на родителите на съпруга ми за седмица. Времето беше хубаво; аз участвам в кампанията 100 НТО и моментът беше подходящ да събера няколко печата и марки в книжката. Затова настоящият текст е посветен на Югозападна България. Тръгвайки от столицата маршрутът беше следният:

София-Кресна-Банско-Добърско-Благоевград-Кресна-София


В селата около Кресна има множество минерални извори.
На другия ден се отправихме обратно към София: 140 км. Време е за традиционната равносметка в цифри:

Период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
08.05.-10.05.2014
83
473
232

Снимки можете да разгледате в галерията за това пътуване и допълнително от Кресна и пролома.

До нови срещи!

Царевград Търнов

Тук искам да ви разкажа за 2 от любимите ми градове в България и техните околности. Във всеки от тях съм била по няколко пъти, но не ми омръзва, никога. Големия харесвам, защото съм почитател на историята, а в него има мнооооого история. Малкия харесвам, защото там съм почивала много пъти, а и околностите му са вълшебни. Започвам.

За съжаление снимките ми от Троян и околностите му са много малко. Имам, но аналогови, от преди години. В тези албуми имам малко от град Троян (има и от друго пътуване) и от Беклемето (прохода; тук също има и други снимки). Равносметката:


Период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
27.03.-30.03.2013
216
474
369

събота, 7 юни 2014 г.

Минерални извори, история и поезия

Преди време ви разказах за едно пътуване, пряко свързано със сватбата ми – импровизираното ми сватбено пътешествие в Хърватска. Днес искам да ви разкажа за друго пътуване, имащо отношение към това събитие в житейския ми път. То беше сватбен подарък за нас от сестра ми и годеника ú – уикенд в спа хотел в Хисаря с включени процедури. Веднага, щом с мъжа ми успяхме да се освободим от работа, заминахме. Беше началото на ноември 2012 г. За наш късмет тогава там времето беше приятно топло и слънчево и обикаляхме града без якета. Хванахме автобус София-Пловдив, пихме кафе, посетихме WC и хванахме втория автобус Пловдив-Хисаря.


Легенда разказва как изворът Момина сълза е получил името си.
Управител на Хисаря бил закоравелият Хасан бей, комуто и Аллах не можел да изчисли зулумите. Вечно обикалял из съседните села, възседнал породист кон, не за данъци и грабежи, а да съзре някоя хубавица, която да запълни мястото на по-старите в харема му. Затова жените се криели от погледа му, когато узнавали за неговото идване. Само едно момиче през тези години успяло да се укрие от нечестивия му поглед и станало чудно хубава мома. Гордеели се с нея роднините, но една тежест притискала сърцата на селяните — да не би проклетият Хасан бей да я открие. И се случило най-лошото. Съзрял я турчинът, и още на другия ден изпратил гавазите си да я доведат в харема му. Цяло село се изпроводило да моли за милост, много сълзи и много плач придружили пътя й дотам. Но нищо не могло да охлади коравата душа на управника. Още no-кораво било сърцето на младата българка. Тя се простила от живота, но за вярата си решила да се държи докрай. Какво ли не правел Хасан бей, за да я предразположи към себе си. Давал ú обещания, каквито на друга жена не бил давал. Дарил ú дрехи от сърма и коприна, в краката ú стояли нанизи от злато и сребро. Но... нищо не помагало. Тя продължавала да не го забелязва, защото умът и душата ú принадлежали на изгората, останал в селото.
Тогава турчинът решил да си отмъсти така, както никой дотогава. Поканил знатни турци от Филибето и устроил пищен обед. Когато гостите преяли и препили, домакинът заповядал да съблекат гяурката гола, да намажат тялото й с гюлово масло и така да излезе и разнесе тавата със сладкишите.
Тези, които я познавали в харема и не веднъж виждали до къде отива гордостта ú, помислили, че тя няма да изпълни волята на господаря. Очаквали no-скоро да се хвърли от високия чардак, отколкото гола и унизена да поднесе на гостите сладкишите. Но младата българка излязла с дебелата бакърена тава върху главата си. Срамът отстъпил място на голямата ú злоба, защото това, което била замислила, трябвало да се извърши.
Тя се приближила до Хасан бей спокойна, дори малко усмихната. Душата на стария турчин се поотпуснала!
     Най-сетне!... Благодаря ти, Аллах!...
     Най-сетне... — повторил той и засукал дебелите си мустаци. — Дойде ú умът в главата!...
Всички турци, станали от местата си и онемели от ненагледната хубост на моминското тяло. Започнали да цъкат. Беят се унесъл в сладострастните си мисли за настъпващата нощ...
Когато българката дошла до него, тя издигнала още no-високо тежката тава и с всичка сила я стоварила върху голото му теме. Докато се развикали и разтюхкали гостите, Хасан бей заминал при Аллаха.
     Да получи най-жестоката смърт! — решили в конака.
Една привечер в крепостта станало невероятно зрелище. Още предишния ден заптиетата издигнали висока камара със сухи дърва, а по средата ú побили кол. Там докарали българката, за да бъде изгорена жива. Насъбрало се мало и голямо. Преди да я завържат за гредата, турците я съблекли гола, намазали тялото ú вместо с гюлова вода, с катран и я подпалили. Не се чул нито вик, нито стон. След малко всички, които гледали, онемели. Две бистри сълзи паднали от моминските очи и тозчаз изпод краката ú бликнал топъл извор. Тя бавно, бавно се потопила в него.
Оттогава този извор получил името Момина сълза.

Близо до Хисаря е с. Старосел, в околностите на което е разположен Тракийският култов комплекс (24 км), открит от Георги Китов и уникален по своята структура, размери и степен на съхраненост. Много ми се искаше да посетим и него, но не разполагахме с достатъчно време.
Знам, че един ден трябва да се върна. Имам още неизпълнени задачи, непостигнати цели. На първо място, това е Старосел, после Римската гробница в Хисаря, но освен тях и в Пловдив – не съм видяла Часовниковата кула на Сахат тепе, не съм се изкачила до паметника на Альоша на Бунарджика, не съм ходила до Панаирното градче. Така че имам още работа в онзи край.
Снимки може да разгледате в галерията (има и от други места в този албум). Време е за традиционната равносметка в цифри:

период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
02.11.-03.11.2012
Няма данни
364
223


До нови срещи!

сряда, 4 юни 2014 г.

Монтана – едно вечно завръщане


                                                                              „Аз все мисля, че моят роден край е уникален и че хората не знаят за него,
че съм длъжен чрез средствата на прозата да мога
 да разкажа повече за този край.
За да могат повече хора да научат за него.
Дълбоко в себе си съм убеден, че когато
 ние се обръщаме, когато записваме нещо на книга,
по този начин му даваме безсмъртие...“
Й. Радичков

Тези думи на писателя провокираха у мен сериозни размисли, а резултатът е това описание. И така, Монтана е моят роден град... Реших се да направя този опит да напиша нещо за него поради факта, че той винаги е бил пренебрегван и някакси винаги остава встрани от вниманието на медии и общественост, встрани от шума и динамиката на напрегнатото българско ежедневие. Но това има, разбира се, и своите добри страни.

Бавно, постепенно градът се променя, модернизира се. Като българска мома – с годините става все по-хубава... Културните учреждения функционират въпреки затрудненията, пред които са изправени. Хората са будни, жадни за знания за заобикалящия ги свят. Изправен пред прага на приемането ни в ЕС, градът придобива все по-европейски облик, хората – също. И всеки път, когато се прибирам в Монтана, откривам нещо ново, още нещо, което ще допринесе за по-добрия му вид и по-високото самочувствие на гражданите му. Всичко това – историята, природата наоколо, хората и културата на града, има за резултат един неоспорим факт – че съм щастлива и особено горда да се наричам жител на град Монтана. 
Снимки – тук!
10.04.2006 г., София

Тикли, кръв и травертин

Здравейте! Днес искам да ви разкажа за Северна Централна България, поне за част от нея. По примера на Краището, разделям текста на 2 части, т.к. обединява 2 семейни пътувания и 1 екскурзия.
Тук, както и в много други райони у нас, има много история, много култура и много болка, свързана с превратностите на времето. Човечеството открай време се опитва само да кове съдбата си, но това рядко е толкова лесно за изпълнение, колкото звучи.

Част 1

В края на февруари 2011 г. заминах със сестра ми и нейният годеник по маршрут София-Плевен-Свищов-София. Тя учеше с СА-Свищов и имаше изпит, затова отидохме като идеята беше да си направим екскурзия. Да разкажем малко за Плевен.

Разгледахме комплекса, направихме снимки, пихме по кафе и си тръгнахме за София: 230 км. Време е за равносметка в цифри:

период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
25.02.-26.02.2011
74
473
38
20.07.-22.07.2012
Няма данни
545
118

Снимки можете да видите тук (има и други) и тук (също има от други пътувания).

Част 2

През септември 2010 г. отидох на екскурзия до Ловеч и Крушунските водопади. Това е останалата част от историята ми за Северна Централна България.
В заглавието „тикли” се отнася най-вече за Ловеч, „кръв” – за Плевен (предимно, но не само), „травертин” – за Крушуна.

След разходката из града обядвахме, купихме сувенири и потеглихме обратно към София: 150 км. Отново е време за традиционното цифрово изражение на пътуването:

период
бюджет-лв
дистанция-км
снимки-бр.
13.9.2010
61
372
149


Снимки можете да разгледате в галерията. До следващия път!