петък, 29 март 2024 г.

Слабо познати музеи в София

София е град с дълга и богата история. Тя е представена в редица музеи. Някои от тях са известни на всички, други - не чак толкова. Трети са почти непознати. За няколко от последната група ще разкажа довечера. Не пропускайте!

Сутринта започнах с "капучино с кокос и зелен банан" и портокалов сок в любимия си кафе бар в центъра, в компанията на интересна книга. Четох, докато спря дъжда, след което тръгнах. Деня бях определила за активна почивка и ограмотяване, и попълване на печати и марки. Спирка №1 беше Музеят на физическата култура и спорта в зала в Националния стадион “Васил Левски”. Тук се оказах заобиколена от уредите на "златните момичета" от времето, когато ги тренира Нешка Робева; медали; купи; боксови ръкавици и спортни обувки на представители на всички спортове, упражнявани у нас. Специално място беше отредено на футболния тим, извел ни до 4-то място на Световното в САЩ, 1994 г., Златната топка и обувка на Стоичков и разбира се, ненадминатия и до днес рекорд на Стефка Костадинова. След няколко снимки, вкл. на патрона на стадиона, продължих. Музей №2 беше (според това, което гледах на гугъл мапс), някъде зад комплекса на Министерство на външните работи. Не беше много лесно да го открия, но все пак успях. Входът беше откъм локалното на Цариградско шосе, след ул. Александър Жендов. На голяма табела бе изписано "Национален антропологичен музей". Влязох. Вътре симпатичен млад асистент в Института по Експериментална Морфология, Патология и Антропология - БАН ми сложи печат и ми каза в какъв ред да разглеждам залите, описа какво ще видя във всяка от тях и ме остави да разглеждам. Признавам, че експонатите биха изглеждали откровено отвратително на хора със слаби нерви и стомаси, но аз нямам подобен проблем. Странното чувство изчезна още след първия череп. Интересът ми нарастваше от една зала към друга, от праисторията до Средновековието (XV век). Започва с реконструкция на пещера, обитавана от неандерталци. Нататък се проследява развитието на човешкия род, различните медицински и погребални практики. Показана е първата известна от нашите земи зъболекарска намеса, датираща от 4000 г. пр.Хр. Деформирани черепи от времето на прабългарите - правели са го умишлено като белег за социално положение, по 2 способа. Оказа се, че разните туморни образувания са стари колкото човешкия род. Табло представя еволюцията от Афарския австралопитек до съвременния Homo sapiens. По средата на коридора е поставен модел на човешката ДНК - двойната спирала. В дъното на залата имаше огромен стелаж с черепи. Това може би вече би дошло в повече на някои хора. Но това също е част от нашата история на биологичен вид, която трябва да познаваме. Безспорно най-интересната част от експозицията беше колекцията от възстановки на глави по черепа на известни личности от историята. Тук бяха средновековните фигури на царете Самуил и Калоян; чъргубиля (ичиргу-боила) Мостич - позицията му била подобна на външен министър, при царете Симеон Велики и Петър I. Тук беше известния жрец от Варненския халколитен некропол, погребан със златни погребални дарове, които доскоро се смятаха за най-старото обработено злато в света. Единственият женски образ е на тракийската принцеса от Могиланската могила при Враца. Има и глави на известни възрожденски дейци, а в една витрина е показан процесът от изравяне при разкопки на останките до възстановката на главата, изложена в музея. Последните 2 зали бяха заети от гостуваща изложба "Богатството на троянската керамика". Уникални цветове грееха по съдовете - стомни, бърдучета, чинии, свещници, поставки и какво ли не. Истински произведения на изкуството! След като разгледах си поставих дигитален печат в дигиталната книжка - бързо, лесно и забавно. Слязох обратно в центъра и обядвах в любимата си бирария. Следобеда посветих на част от литературното наследство на София. Музеят на "Петко и Пенчо Славейкови" на ул. "Г. С. Раковски"138. Уредничката беше много мила и разказа много неща от живота на Пенчо Славейков и любимата му Мара Белчева. Оказа се, че денят бил безплатен за филиалите на Литературния музей. Аз нямах представа - случайно ми се случиха нещата. В стаята на Петко е показана масата, на която е подписана Търновската конституция, както и огромна фотография на всички делегати на Учредителното събрание. Една витрина показва първото пълно издание на Библията на говорим български език, в превод на Петко Славейков. Мебелировката е допълнена от оригинални вещи на фамилия Славейкови от сестрина дъщеря на Пенчо. Подовете са застлани с котленски килими. Другата стая е кабинетът на Пенчо с огромна библиотека, лични вещи и снимка на вилата в Брунате, Италия, където умира поетът. Всъщност домът, който Петко е купил в София се намирал на пл. Славейков, но по-късно била съборена. В този апартамент живяла една от внучките на Петко и решила по-късно да го превърне в музей, който подарила на държавата и станала първа уредничка. За спомен си взех метален книгоразделител с лика на Мара Белчева - истинско малко бижу. Дълъг стана този пост - утре ще довърша.

 Сега да си изпълня обещанието и да довърша за музеите.

След дома на Славейкови - баща и син, отидох до близо разположения музей на Никола Вапцаров (ул. Ангел Кънчев 37). Там ме очакваше изненада - уредничка беше дама със сериозно творческо портфолио. Една от личностите в България, посветила се на нелеката дейност да проучва архивите и да пише биографични трудове на такива имена от родното ни литературно минало като Вазов, Яворов, Яна Язова и др. Дамата ми разказа подробно за живота и творбите на Вапцаров, за спора между неговата вдовица и родителите му в Банско, за легендарното "Прощално", което ми подари като сувенир от музея в превод на английски, френски и руски език. Разказа, че това, което мнозина смятат (както съм учила и аз), че стихотворението е писано в 2 ч. следобед в деня на разстрела му. След гибелта на поета съпругата му Бойка казва, че той ѝ е подарил този стих месец преди да го екзекутират. Музеят съхранява лични вещи на патрона, както и най-голямата част от архива на Вапцаров. Има портрети, освен на поета, на съпругата и на майка му. Тя била завършила Американския колеж (Самоков) и говорила прекрасен английски - нещо толкова рядко за жена у нас през XIX век. Тук се пази и посмъртно връчената му международна награда за мир през 1953 г., дадена на майка му. В музея има макети на родния му дом в Банско и на кораба, на който е служил поета. Тук е първото издание на стихосбирката му "Моторни песни". В спалнята е семейното легло, което е било късо за Вапцаров. Над него виси погребална маска. Обсъдихме и мястото на жената в българската литература от преди век и докато се усетя беше минал час. На изпроводяк си купих 2 издания - книжка със стихове за деца, писани от Вапцаров. Аз дори не знаех, че той имал такива стихове, но дамата се беше ровила в архива, за да ги подбере и издаде в книжка с картинки. Купих една за моята Ани, а за себе си книга от същата авторка за Вазов. Благодаря за интересния разказ, Катя Зографова! След това посещение отидох за едно бързо лате в друго любимо заведение наблизо. След кратка почивка се отправих към музея на Патриарха на българската литература. Той е разположен на ъгъла на "Раковска" и "Вазов", на ул. Иван Вазов 10. Заема 2 етажа. Разбира се, тук отново има лични вещи и архив на писателя. Джобен часовник, очила, мастилница и перодръжка, първи и преводни издания и получени награди. Особено ми хареса кахлената печка в ъгъла. Стаите представят дневна, работен кабинет, трапезария, спалня и гостна. Купих си сувенири и отидох в градинката на "Кристал", където на една пейка четох до мръкнало. Следващият ден започна по идентичен начин - изпих кафето си на същото място и в 10 ч. тръгнах в посока базиликата Св. София. Там исках да посетя археологическия комплекс в подземието ѝ. Както е известно тази базилика е втората най-стара сграда в столицата след ротондата Св. Георги. "Света София" е построена от император Юстиниан. Под нея са открити гробници от I-IV век пр. Хр. Знае се, че църквата в днешния си вид е четвъртата подред църква, издигана на това място. Историята на София е тясно свързана с храма „Света София“, който подобно на Света София в Цариград е посветен на "Премъдростта Божия". Влязох в храма и го обиколих, преди да сляза в подземието. Под настоящата базилика „Света София” са експонирани гробни съоръжения от източния некропол на античния град Сердика и останките от три по-ранни църкви. Четвъртата църковна сграда е изградена в края на V, нач. на VІ в. Експонираните гробове и гробници са около 50 и се датират в периода ІІІ – V в., каменни саркофази, цистови гробове, зидани тухлени гробници – с плоско покритие от каменни плочи и засводени. Макар и рядко, някои от засводените зидани гробници са стенописвани. За разлика от IV в., през V век се използват предимно християнски символи. Типичен пример за такъв вид украса е гробницата на Хонорий, разкрита северозападно от базиликата „Света София” и датирана през V в. Върху свода на люнета е разположен надпис с червени букви, който гласи: “Хонорий, раб Божи”. Докато разглеждах, наоколо се носеше божествена музика. Беше озвучаване на кратко видео, разказващо за Миланския едикт, с който християнството е прието за равноправна религия в Римската империя. Записах го, за да го споделя с вас, може да го видите в галерията. Исках да посетя и гробницата на Хонорий отвън. За съжаление обаче тя бе затворена, защото се нуждаела от спешна реставрация, а както винаги, пари за това "няма". Обсъдихме с уредничката сбърканата ситуация, при която обект се държи затворен, вместо спешно да се ремонтира и да се отвори, за да се "самоиздържа" от входни такси. Елементарно е, и малките деца го знаят. Може да се изтегли заем за ремонта, а после с реклама и разумна такса за вход да се изплаща заема. Начин ще се намери, ако има воля за решаването на казуса. А дотогава обектът ще седи затворен и ще се саморазрушава, докато ремонтът не стане излишен. Българското общество има толкова големи проблеми, че кой ли ще се трогне от някаква си гробница? То Преображенския манастир до В.Търново е пред разруха - какво остава за тук? Но по-добре да спра, че като го мисля, кръвта ми кипва! Излязох навън в слънчевия ден - беше пълно с деца, които се снимаха тук и там. Направих и аз няколко снимки и потеглих. След обяд бях на работа вече. Разгледайте галерията и може да споделите в коментар кой от тези музеи най-много ви допада или къде вече сте били. Може да се получи интересна дискусия.