блогът на Марина: Минерални извори, история и поезия

Преди време ви разказах за едно пътуване, пряко свързано със сватбата ми – импровизираното ми сватбено пътешествие в Хърватска. Днес искам да ви разкажа за друго пътуване, имащо отношение към това събитие в житейския ми път. То беше сватбен подарък за нас от сестра ми и годеника ú – уикенд в спа хотел в Хисаря с включени процедури. Веднага, щом с мъжа ми успяхме да се освободим от работа, заминахме. Беше началото на ноември 2012 г. За наш късмет тогава там времето беше приятно топло и слънчево и обикаляхме града без якета. Хванахме автобус София-Пловдив, пихме кафе, посетихме WC и хванахме втория автобус Пловдив-Хисаря.

Легенда разказва как изворът Момина сълза е получил името си.

Управител на Хисаря бил закоравелият Хасан бей, комуто и Аллах не можел да изчисли зулумите. Вечно обикалял из съседните села, възседнал породист кон, не за данъци и грабежи, а да съзре някоя хубавица, която да запълни мястото на по-старите в харема му. Затова жените се криели от погледа му, когато узнавали за неговото идване. Само едно момиче през тези години успяло да се укрие от нечестивия му поглед и станало чудно хубава мома. Гордеели се с нея роднините, но една тежест притискала сърцата на селяните — да не би проклетият Хасан бей да я открие. И се случило най-лошото. Съзрял я турчинът, и още на другия ден изпратил гавазите си да я доведат в харема му. Цяло село се изпроводило да моли за милост, много сълзи и много плач придружили пътя й дотам. Но нищо не могло да охлади коравата душа на управника. Още no-кораво било сърцето на младата българка. Тя се простила от живота, но за вярата си решила да се държи докрай. Какво ли не правел Хасан бей, за да я предразположи към себе си. Давал ú обещания, каквито на друга жена не бил давал. Дарил ú дрехи от сърма и коприна, в краката ú стояли нанизи от злато и сребро. Но... нищо не помагало. Тя продължавала да не го забелязва, защото умът и душата ú принадлежали на изгората, останал в селото.

Тогава турчинът решил да си отмъсти така, както никой дотогава. Поканил знатни турци от Филибето и устроил пищен обед. Когато гостите преяли и препили, домакинът заповядал да съблекат гяурката гола, да намажат тялото й с гюлово масло и така да излезе и разнесе тавата със сладкишите.

Тези, които я познавали в харема и не веднъж виждали до къде отива гордостта ú, помислили, че тя няма да изпълни волята на господаря. Очаквали no-скоро да се хвърли от високия чардак, отколкото гола и унизена да поднесе на гостите сладкишите. Но младата българка излязла с дебелата бакърена тава върху главата си. Срамът отстъпил място на голямата ú злоба, защото това, което била замислила, трябвало да се извърши.

Тя се приближила до Хасан бей спокойна, дори малко усмихната. Душата на стария турчин се поотпуснала!

— Най-сетне!... Благодаря ти, Аллах!...

— Най-сетне... — повторил той и засукал дебелите си мустаци. — Дойде ú умът в главата!...

Всички турци, станали от местата си и онемели от ненагледната хубост на моминското тяло. Започнали да цъкат. Беят се унесъл в сладострастните си мисли за настъпващата нощ...

Когато българката дошла до него, тя издигнала още no-високо тежката тава и с всичка сила я стоварила върху голото му теме. Докато се развикали и разтюхкали гостите, Хасан бей заминал при Аллаха.

— Да получи най-жестоката смърт! — решили в конака.

Една привечер в крепостта станало невероятно зрелище. Още предишния ден заптиетата издигнали висока камара със сухи дърва, а по средата ú побили кол. Там докарали българката, за да бъде изгорена жива. Насъбрало се мало и голямо. Преди да я завържат за гредата, турците я съблекли гола, намазали тялото ú вместо с гюлова вода, с катран и я подпалили. Не се чул нито вик, нито стон. След малко всички, които гледали, онемели. Две бистри сълзи паднали от моминските очи и тозчаз изпод краката ú бликнал топъл извор. Тя бавно, бавно се потопила в него.

Оттогава този извор получил името Момина сълза.

Близо до Хисаря е с. Старосел, в околностите на което е разположен Тракийският култов комплекс (24 км), открит от Георги Китов и уникален по своята структура, размери и степен на съхраненост. Много ми се искаше да посетим и него, но не разполагахме с достатъчно време.

Знам, че един ден трябва да се върна. Имам още неизпълнени задачи, непостигнати цели. На първо място, това е Старосел, после Римската гробница в Хисаря, но освен тях и в Пловдив – не съм видяла Часовниковата кула на Сахат тепе, не съм се изкачила до паметника на Альоша на Бунарджика, не съм ходила до Панаирното градче. Така че имам още работа в онзи край.

Снимки може да разгледате в галерията (има и от други места в този албум). Време е за традиционната равносметка в цифри: