понеделник, 23 август 2021 г.

Българският Стоунхендж, Шейтан дере и други чудеса в „Непознатите“ Родопи

 Здравейте, мили читатели!


Това ще е последната ни среща за 2021 г. Поне във формат за пътеписи. И няма да е съвсем традиционна публикация, защото скъпите ми приятели от Географ.БГ публикуваха материал, който написах за тях. Няма да е коректно да го помествам като отделна публикация тук. Затова само ще дам линк към сайта им - можете да си прочетете от там. 

https://geograf.bg/bg/article/blgarskiyat-stounhendzh-sheytan-dere-i-drugi-chudesa-v-nepoznatite-rodopi 

А тук ще добавя няколко неща, които ги няма там пък. Например типичната ми равносметка за някое пътуване:

период

бюджет-лв

дистанция-км

снимки-бр.

14-15/8/2021

162

723

145


Снимките ми са в галерията! До другото лято! 

А междувременно можете да прочетете това чудесно стихотворение, което ще ви запознае с природната география на България:

РЕКИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

На юг от горда Стара планина

реките носят женски имена.

 

Снага извиват в утринта полека

Марица, Тунджа, Арда и Велека.

 

Прозвънва Струма в своя бяг припрян.

И Места дипли кадифен колан...

 

Шумят реките. Светят дяволито

край тъмни борове и младо жито.

 

А там на север - в мойта равнина

вървят реки със мъжки имена.

 

Тъмнее Вит, разгърдил прашна риза.

И Осъм бял сред люляците слиза.

 

Люлее Искър край нивята гръб.

Проблясва тихо Горни Лом отвъд...

 

Текат реките. Тъй през времената

народът им е давал имената:

 

запътени на север и на юг,

да мислят винаги един за друг.


Георги Константинов

понеделник, 2 август 2021 г.

Черни връх, Витоша. СОЛО!

 Здравейте!


Нека ви разкажа какво правих уикенда 31 юли-1 август 2021г.

Исках да се запиша на няколко уикенд-екскурзии, но всички бяха отменени, поради липса на интерес. Наложи се да импровизирам със София. И реших да посветя съботата на културни обекти, а неделята - на Витоша. 

И така - събота тръгвам към центъра с метрото. Посещавам Национален Етнографски музей и Национална Художествена галерия. Двата обекта се помещават в бившия Царски дворец. 

Експонат от НЕМ с цитат от вечния Толкин

След това Национален Природонаучен музей, катедралата Св. Александър Невски с криптата, НДК и музея Земята и хората, ТЦ Парк Мол. Събирам печати и марки, купувам сувенири като луда. Вечерта им правя сметка - над 100 лв.

Експонат от НПНМ

Неделята съм решила да изкача Черни връх. Нищо особено, ще кажете. Те, софиянци, го качват всяка седмица почти. И така е, и не е така. Аз съм го качвала два пъти като студент, но съм била в група, с водач. А сега щях да бъда соло. А това за мен си е нещо. Обикновено не съм толкова смела, да тръгна сама в планината. Но сега исках да си докажа, че мога да се справя. Аз професионален географ и планинар-любител с опит ли съм или лукова глава, все пак?

Събрала съм багаж за ден в планината - любимата ми раница Милка, планинарските обувки Маккинли, щеките, 3 бутилки течности, суха храна, лосион за слънце, фотоапарат /който не използвах - малкото ми снимки направих с телефона/, връхна дреха, дъждобран, описание на маршрута и карта на Витоша, както и двете книжки от БТС - отново отивах на лов за печати + марки.

Излязох в 8:00. Отидох с метрото до мол Парадайз, където хванах автобус 66 до последната му спирка - хотел Морени. 


Там слязох в 9:30. За 10 мин. стигнах хижа Алеко и веднага продължих по червената лентова маркировка нагоре. Най-стръмния участък до върха е над хижата, докато се излезе на платото, 20-25 мин. Поне аз за толкова го взех. Има бързи хора, за които е 15 мин. Нататък е доста равно, до последните 400 метра преди върха, тук отново е малко по-стръмно. 

11:30 стигнах върха и си направих селфи с мечката до чайната. Качих се да взема печати и марка, посетих тоалетната. Тук видях на вратата й един цитат от Цар Лъв и доста се смях:

"Домът е там, където дупето ти седне. Пумба, 1994г." Пазете чистота!"

Още в 12:00 тръгнах обратно към хижата. Качването ми отне два часа, слизането - час. В хижата само си сложих печати, купих марка и тръгнах надолу. 

Алеко - може би най-известната хижа в България и най-стара на Витоша
  

Автобус 66 чакаше пред хотел Морени, така че се качих и отново през МС Витоша се прибрах в 14:30 ч.

Бързането се наложи поради непредвиденото обстоятелство, че Георги ми се обади, че с детето пътуват към София от 12:40. Цял месец предварително се прибраха, с което ми объркаха плановете до края на лятото. Но нейсе. Събрах печати и марки това лято. Не мога да се оплача.

В края на пътуването ми дигиталната ми гривна показваше 13600 крачки, което според магическата формула на "чичко гугъл" се равнява на около 11 км. Снимките ми са доста малко този път - наблягах повече на гледане, вместо на снимане, но все пак може да ги видите тук.

До следващия път!