блогът на Марина: Забравеното Краище

Част 1

Здравейте! Днес искам да ви разкажа за един район на България, много често определян като „забравен от Бога”, аз бих го определила като „напуснат (и забравен) от хората”. Затова озаглавих разказа си „Забравеното Краище” като искам да го припомня на всички, забравили за него и да запозная тези, които все още не го познават.

Както в разказа ми за Родопите, който бе доста обширен и се наложи да го разделя в две публикации, така се налага и тук, но публикацията е една с 2 части, следващи веднага една след друга. Това е така, защото имах няколко посещения в Краището и всички тях обединих в 1 текст. Това бяха екскурзия (1), пътешествие за Св.Валентин (2) и накрая 2 учебни практики от СУ (3,4). Тъй като дестинациите в отделните маршрути се припокриват, в повествованието не съм спазила хронологичен ред, а по-скоро хорологичен (пространствен). И така:

1. София-Дупница-Бобошево-Невестино-Кюстендил-Трекляно-Трън-ждрелото на р. Ерма-Брезник-София

2. София-Осогово и Три буки-Земен-Кюстендил-София

3. София-Земен-арка Сарая-водопад Полска Скакавица-Земен-София

4. София-Земен-Земенски манастир-яз. Пчелина-Три буки-Земен-София

Първият маршрут бе екскурзия, организирана през 2005 г. от моя любим Суниверситетски преподавател, проф. Румен Пенин. Освен него присъстваше и вторият ми Суниверситетски фаворит, доц. Георги Бърдаров, и, разбира се, много мои колеги – гаранция за страхотно изкарване. Вече споменах маршрута и ще започвам по същество.

По пътя нашият невероятен водач ни забавляваше с разкази, вицове и песни (той пее не лошо) – народни, „Ракийчице”от репертоара на култовата банда Черно Фередже и, разбира се, Светая Светих на българските географи, химнът на Геолого-географския факултет (ГГФ) на СУ. Понеже е много забавен и винаги предизвиква много смях и бурни аплодисменти, се изкушавам да го споделя с вас. След това сме на търсеното място.

ХИМН НА ГГФ

За да влезеш в ГГФ-то

не ти трябва много бал,

но докато го изкараш,

ще ти правят само кал.

Дай, дай, дай Боже дай

нощите студентски,

ах, да нямат край.

Дай, дай, дай Боже дай

нощите пиянски,

ах, да нямат край.

Едно гадже по Марица

тръгнало със сал,

за да стигне в Дървеница

и да прави само кал.

Търсим руда,

търсим злато,

търсим редкия метал,

но за жалост

ще намерим само, само,

само кал.

Сред колегите прекрасни,

търсим своя идеал,

но за жалост

ще открием само, само,

само кал.

Пием бира,

пием водка,

пием всичко,

без вода,

но най-често ни се случва,

да си сръбнем от калта.

Разгледахме градеца, видяхме Мемориала в памет на загиналите вони при отбраната на Брезник по време на Сръбско-българската война, снимахме се и потеглихме обратно към София: 56 км.

Тук е мястото и времето за моята равносметка в цифри:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
12.11.-13.11.2005	Няма данни	291	42

Част 2

Сега ще ви разкажа за другите ми 3 посещения в този красив край.

За следващата практика един ден отиваме от базата до манастира и обратно. На следващия ден отиваме до Пчелина, от там – до Три буки, после обратно в базата в Земен.

Това бяха невероятни мигове – всички тези мои посещения на Краището. Останаха ми приятни спомени за цял живот и доста снимки. За съжаление не мога да споделя всички снимки с вас. От екскурзията с Пенин са ми аналогови, от Сарая, Пчелина и водопада нямам. Но имам от Осогово, Кюстендил, Земен, които с радост ще споделя с вас. Равносметката:

маршрут	период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
София-Осогово-Земен-Кюстендил-София	13.02.-14.02.2011	143	297	85