Здравейте,
отново! Липсвахте ми. Искам да ви разкажа за моя край, красив, но непознат.
1.
Увод
Наричат
подигравателно „горния ляв ъгъл” („опашката на лъва”) от картата на България
„Северозападнала” България, а отношението към нея варира от презрение през
снизхождение до пълна липса на внимание. Според мен обаче това „отричане” от
тази част на страната е меко казано абсурдно, защото е все едно човек да се
отрече от едно от имената си, защото не му допада. Нито е правилно, нито е
логично. Да, проблеми има много, както се казва тук „бол”. Но къде ги няма?
Столицата ни прелива от проблеми, та какво остава за „най-бедния регион в ЕС”?
Да, има много цигани и се увеличават в „геометрична прогресия”; да, тук е
най-високата безработица в страната; да, тук има уникална мизерия; да, тук е
най-големият дял на надтрудоспособното население в страната; да, тук се раждат
най-малко деца (с изключение на циганите,
разбира се, те не са застрашени от „изчезване”); да, тук се развиват
най-стихийно процесите на депопулация в страната и т.н. в този дух. Но какво от
това?
Хората,
които са избрали да останат и да се борят (вместо да емигрират) имат права;
право да не бъдат забравяни; право да водят достоен живот; право да възпитават
децата си в дух на родолюбие, а не на срам да разкрият родното си място. Аз
например, преди много години, като студент в СУ бях обект на злонамерени
закачки, казвайки, че съм родом от този край. Заради тези хора реших да напиша
този текст, защото „съдбата подкрепя смелите” (девиз на РИМ-Монтана).
Българският
Северозапад е колкото красив, толкова и непознат. Напълно незаслужено обаче.
Като туристически обекти, някои дори с международна известност, са познати
най-вече Белоградчишките скали и крепост, няколко манастира, Могиланската
могила и Рогозенското съкровище във Враца, пещерите Леденика и Магурата със
скалните рисунки, вр. Околчица, кораба Радецки и крепостта Баба Вида на
дунавския бряг. Толкоз. Но нима нашият Северозапад е само това? Не, разбира се.
Днес искам да ви разкажа за още едно негово лице. За моя роден град, Монтана.
Монтана
е единственият български град, който носи древното си име, дадено му още в
Античността от римляните. Градът е разположен в сърцето на Северозападна
България, намира се на Е79: Видин – Враца – София - Кулата и А81: Лом - София.
Той е разположен на ок. 50 km на юг от р. Дунав, на около 40 km на северозапад
от гр. Враца и на около 30 km на изток от границата с Република Сърбия, на 140 km
от София (по АМ Хемус).
2.
Историческо
развитие
Град
Монтана, областен център в Северозападна България, има над 6-хилядолетна
история. Съвременният град носи името на римския град Montana, в пределите на
провинция Долна Мизия, който процъфтява на брега на р.Огоста през ІІ–ІV в.сл.
Хр. Писмените извори за историята на това селище са епиграфските паметници от
римската епоха, открити в Монтана и областта.
Следите
от поселищен живот в района датират от праисторически времена. В най-долните
културни пластове на крепостта Монтана, на хълма “Калето” са разкрити следи от
жилища от каменно–медната епоха (V–ІV хил.пр. Хр.).
През
І хил.пр. Хр.тези земи са обитавани от тракийското племе трибали. Останките от
предримска крепостна стена под нивото на голямата крепостна кула са със
запазена дебелина повече от 1 м. Предполага се, че името на тракийското селище около карстовия извор, в подножието на хълма с крепостта, е Рипензиз, но няма категорични доказателства за това.
В
земите на днешния български Северозапад римляните установяват своята власт в
края на І в. пр. Хр. Стратегическото и икономическо значение на района, с
център днешния град Монтана, с рудните си залежи и особено с възможностите за
добив на злато по реките Огоста и Златица, е оценено високо от завоевателите.
Това е един от значителните златодобивни райони на Балканите през І–ІІІ в.
Римската власт полага особени грижи за района с поддържането на пътищата и
използването на повечето заварени тракийски крепости. Осигурено е постоянното
пребиваване на военни части. Първата известна военна част от І в. на лагер в
Монтана е една cohors Sugambrorum (Сугамбрийска кохорта). От първата половина
на ІІ до средата на ІІІ в. в епиграфските паметници от Монтана е отразено
засиленото присъствие на военни лица от вексилации на І Италийски и ХІ Клавдиев
легиони, през първата половина на ІІІ в. е стациониран numerus civium
Romanorum, а около средата на века и cohors III Collecta (ІІІ Сборна кохорта).
Около
военния лагер (praesidium), споменат за първи път в надпис от 134 г. и древното
светилище при извора, в подножието на хълма, се развива селище, което в 160 –
161 г. получава статут на град с ранг на муниципий (municipium) със своя територия
(regio Montanensium) от Стара планина до Дунав. Муниципиум Монтана управлява
значителна административна територия със силно изразено военно присъствие.
Златодобивът изисква добра охрана и добре развита пътна мрежа. Освен злато, в
планинския район на Монтана се добива още сребро, олово и желязо. В градския
център съществува и работилница (officina).
Името
на селището е известно от няколко епиграфски паметника от ІІ и ІІІ в.. То се
свързва етимологически с mons – планина и montani – планинци. Според едно от
становищата за произхода му, то може би е получено по името на римска военна
част cohors Montanorum, установена на лагер през втората половина на І в., от
която няма преки сведения и документирано присъствие или се дължи на
географското положение пред Стропланинската верига, според друго – може да се
обвърже с хълма, в чието подножие в по-стари времена функционирало светилището
и били практикувани предримски култове.
Административният, стопански и културен разцвет на града е
прекъснат от готските нашествия в средата на ІІІ в. Изградена е крепостта на
Монтана. След административните промени в края на ІІІ в. е създадена провинция
Крайбрежна Дакия с главен град Рациария, а значителен градски център във
вътрешността остава Монтана.
Развитието
на градския живот, като ново културно явление, е свързано и с процъфтяването на
поземлените имения на муниципиалната аристокрация в близката околност на
Монтана. От края на ІІІ до средата на ІV в. е времето на особено интензивен
стопански живот на земеделско–занаятчийските имения, наречени вили, както и на
самия град, съвпадащ с общия подем при управлението на император Константин
Велики.
Монтана
е и утвърден култов център. Древното скално светилище при големия карстов извор,
в подножието на крепостта, придобива широка известност през римската епоха и
вероятно е най-значителното в района. Главните божества в светилището на
Монтана са Диана – “Покровителка на Монтана” и Аполон, но в духа на античната
традиция в него са почитани и култовете на Юпитер, Дионис, Силван, Ескулап,
Хигия, Тракийския конник, Хермес, Херакъл, Марс, Митра, нимфите на извора и др.
Великолепните мраморни скулптури на богове и богини, оброчните плочки и
надписите са дарове от военни и цивилни лица, високопоставени сановници и
обикновени граждани – поклонници от най–широк социален спектър.
Светилището
и вилите са разрушени в края на ІV в. след новата вълна от готски нашествия.
Животът в селището и крепостта продължава затихващо до VІ в., когато Монтана е
сполетяна от участта на много други селища в днешна Северна България, които са
разрушени от авари и славяни.
През
Средновековието и в периода на Османското владичество селището, изградено върху
развалините на римския град, носи славянското име Кутловица. Съдейки по
керамичните съдове, открити в региона, монетите и някои
други предмети, може да се каже,
че това селище е просъществувало до Х-ХІ в., когато е влизало в пределите на Първата
българска държава.
През
Втората Българска държава е епархийски център. В борбите срещу османците
Кутловица е известна с голямото сражение, което се води в близката местност
Жеравица по време на Чипровското въстание през 1688 г. Днес централният площад
на Монтана носи името “Жеравица”.
През
август 1872 г. в селището идва В. Левски, за да организира таен комитет.
Градът
е освободен на 21.XI. 1877 г. по време на Руско-турската война.
След
Освобождението селището бързо се разраства. През 1891 г., за втори път в своята
история, получава градски статут. Указът е подписан на 2 декември 1891 г. от
тогавашния български княз Фердинанд, а градът получава неговото име. В
следващите години гр.Фердинанд се превръща в околийски център, пазарно средище
на този селскостопански район, бележи културен напредък и има активен
обществено – политическият живот. Град Фердинанд е известен в новата история на
България с участието си в Септемврийските събития през 1923 г.
През
1945 г. за кратко градът носи името Христо Михайлов, а през 1946 г. е
прекръстен на Михайловград, на името на Христо
Михайлов (1893 – 1944), политически функционер на БКП, който е един от
ръководителите на въстанието през септември 1923 г. Постановлението
на Министерския съвет за преименуването на града от Фердинанд носи дата 1 март 1945 г. Михайловград постепенно се превръща в модерен за
времето си град, със свой облик и място в живота на България – първо като околийски,
после като окръжен и областен административен център.
От
1993 г. (с Указ на Президента на Република България от 18 януари 1993 г.) град
Монтана, областен център в Република България, носи първото си исторически
известно име – на древното селище от римската епоха – Монтана.
3.
Начало
на археологическите разкопки
През
юли 1967 г. в подножието на Калето в съседство с къщата и парцела на Лозанови,
източно, по решение на ИК на ГНС с председател Христо Казаков е отпуснат
свободен парцел на Йордан Иванов Кръстев от Михайловград (дн. Монтана) и
служител на МВР.
Въз
основа на това с булдозер започва подравняването на терена, с оглед после да
започнат изкопните работи за построяване на жилище. По време на работа булдозеристът
среща трудност при забиване на рилната лопата, напъва машината
и изважда бял оформен камък. Отхвърля го встрани и продължава. Но изравя
глинени парчета - чаша от глинен битов съд. Йордан Иванов Кръстев - накратко
Хари, събира парчетата и отива в съвета при инспектора на културата. Заедно го занасят
при председателя Христо Казаков и зам.председателя Благой Чубриев и се съгласяват,
че това са исторически находки. Хари е освободен, а останалите вземат решение с
това да запознаят Георги Александров - учител по история в гимназията. Той е
доволен от доверието, а и това му е занимание от години наред, заедно с
учителската му работа.
Свързват
се с Христо Казаков и се уговарят, че тук се слага началото на археологическите
разкопки на крепостта Калето, за което
специалистите не са намерили нито ред в историческата литература, нито са
срещали името в документите или в географските карти.
Историците
наричат откритието “Александровата библиотека”. Александров поставя началото на
археологическите разкопки край Извора и района. Уговорката е Александров до
края на годината да работи като учител и свободното време да отдели на
проучванията и започване на разкопките. Това е от негова страна безвъзмезден труд
в името на едно голямо дело от значение за историята на града и района.
После
се поставя въпросът за набиране на работна ръка, защото има доста изкопна
работа, почистване на намерените материали и тяхното съхранение.
Въпросът
е решен. От 1967/68 г. да се сложи началото на разкопките в района на Калето
край Извора. Това удовлетворява Александров и той с голямо желание, интерес и
воля започва тази отговорна и с историческо значение за нашия град и района
задача, която „вдига завесата” пред древна Монтана;
впоследствие пред очите изникват крепостни кули, аристократични вили, селища и
надгробни могили и паметници. Така започва работата на този исторически обект,
към който гражданството проявява особен интерес.
По
това време ГНС, вече поел ангажимента, отпуска необходимите средства за 1968 г.
по перо “археологически разкопки” и по щат към ГНС една бройка “археолог” -
Георги Александров. Началото е обнадеждаващо.
Това
е времето, когато с. Живовци се изселва, поради предстоящото започване на
язовир “Огоста” и така работници се набират достатъчно. Участват и жени. За
целта със средства на ГНС са набавени достатъчно кирки и лопати, гребла,
метлички за почистване на материалите, закупуване фотоапарат за заснемане,
където е необходимо, водене на дневник от Александров за извършената работа и
намереното, транспортни колички, ролетка за измерване и др.
След
пълното разкриване на подпорната стена през годината, се извършва нейната
реставрация и консервация сравнително добре и за кратко време.
4.
Резултати
от разкопките в района през 60-80-те години на ХХ в.
Римските
вили и по-точно т. нар. селски вили (villae rusticae) са ново явление за
областта на Долния Дунав, свързано с конституирането и развитието на провинция
Moesia (Superior и Inferior) след 86 г. Те са олицетворение на римските
организационни модели и производствени отношения в селското стопанство.
Вилата
(villa rustica) е стопанска единица с автономна организация и непосредствена
реализация на производствения процес. Участието на нейния собственик в
организацията на производството може да е пряко или косвено – чрез управител
(vilicus). Вилата задължително се намира сред съответна поземлена собственост
(fundus), която може да е значителна или по-ограничена, но не и дребна. Поради
това тя представлява и самостоятелна селищна единица, респективно – вилите са
отделна форма на селищен живот.
Вилата
може да варира от една единствена сграда до обширен комплекс от различни
постройки и съоръжения. Общото в характеристиката на всички е, че са единна
структура от жилищни и стопански звена, сред които централно звено и
обединително ядро е жилището на собственика.
В
зависимост от ранга на жилищата на собствениците, сред римските вили могат да
се разграничат две основни групи: вили без представителна жилищна част (I
група); вили с представителна жилищна част (II група). Сред последните си
струва да се обособят т. нар. резиденции – най-значителните вилни комплекси с
най-големи и най-представителни жилищни постройки (III група).
С
безспорна принадлежност към ІІ група са трите изследвани вили край Монтана,
които са със сходни структури и сходно развитие.
Архитектурно-типологическата
характеристика на жилищните сгради на мизийските вили показва разнообразие и
следване на различни модели. Централната сграда на вила N 2 край Монтана има
представителен вътрешен двор, но без портици. Централните жилища на другите две
вили край Монтана са с групирани в блок помещения. Те могат да се причислят към
т. нар. hall houses.
Наличието
на отопляеми жилищни помещения, на бани, на мозайки, стенописи и/или каменна
пластична украса е признак за представителност, т. е. за принадлежност на
съответната вила към ІІ или ІІІ група.
Обикновено
отопляеми с хипокауст са част от помещенията за лично ползване (cubicula) и
официалните приемни помещения (triclinia) в жилищата на вилните собственици.
Сред изследваните вили с представителни жилищни части от времето на Принципата
в Moesia, отопляеми жилищни помещения са установени при тези около Монтана и
другаде.
Поради
частния си характер вилните бани са сравнително скромни по размери и включват
не повече от 4-5 помещения. Те са отделни постройки или са включени в главните
жилищни сгради на съответните вили. Бани са разкрити при вилите около Монтана и
др. Във вила № 2 край Монтана има и отделна баня за обслужващия персонал.
Пластична
каменна украса (капители, парапети и т.н.) са притежавали главните жилищни сгради
на вилите около Монтана.
За
вилите около Монтана се предполага, че възникват през втората половина на II в.
– началото на III в. Сред обнародваните находки обаче само епиграфските
паметници, използувани като сполии, са сигурно датируеми преди средата на III
в. Поради това не е изключена и една по-късна начална дата за тези вили в
границите на III в.
Може
да се посочи концентрацията на повече вили около някои от най-значителните
центрове на юг от Дунав като Монтана и Никополис ад Иструм например.
Водещ
отрасъл в икономиката на вилите в Moesia е земеделието и преди всичко
производството на зърнени храни. Съществено значение има и животновъдството. Част от продукцията е изнасяна за Рим и други
райони на империята.
В
стопанствата на вилите в Moesia се развиват и различни занаяти. Разкрити са
железарски и каменоделски работилници в някои от по-значителните комплекси –
например в тези около Монтана. Постройки и съоръжения, свързани с
производството на строителна и/или битова керамика – работилници, сушилни,
отделно ситуирани пещи, ями за отлежаване на глина и т.н., са установени в
трите вили около Монтана и др.
Римските
вили не функционират в съседство с публичните светилища, а култовите звена в
структурите на римските вили не са за публично ползване.
Данните
за култовия живот в известните римски вили в Moesia от времето на Принципата не
са изобилни. Мраморен олтар с посвещение на Silvan e открит в двора на
централната жилищна сграда на вила № 2 край Монтана. От същата вила произхождат
още два олтара с посвещения на Марс и Херкулес. Олтари, посветени на Юпитер,
Диана и Аполон са открити и във вила № 1 край Монтана.
В
мизийските вили са открити не малко култови паметници, посветени на различни
божества от италийския и гръцкия пантеон. При някои от вилните комплекси са
идентифицирани и домашните светилища на техните стопани.
Няма
спор, че разпространението на римските вили е в пряка връзка с романизация на
селските области в Империята. Досегашните изследвания върху романизация на
селските области на провинция Moesia се базират основно на епиграфски
паметници. Последните – предимно надгробни плочи или посветителни паметници
на/от военни лица (на служба или ветерани), се приемат и като индикатор за
наличие на villae rusticae. Такива паметници са открити и в (или в близост до)
някои от реално изследваните вили в Moesia – например във вилите около Монтана.
Твърдения от рода на това, че всяка надгробна плоча на военно лице, открита в
селски район, задължително индикира вила, обаче са методически неприемливи. В
конкретния случай с вилите около Монтана, контекстът на откритите тук
епиграфски паметници – преизползвани като сполии във вилни сгради и съоръжения,
поставя под въпрос отъждествяването на упоменатите в тях лица като собственици
на вилите.
В
периода 1972-1978 г. се провеждат археологически разкопки на 6 км североизточно
от Монтана, където се проучва Антична вила № 2, представляваща голям комплекс
от 3 жилищни сгради, 3 бани, 3 хореума (хамбари),
толос (кръгла сграда, която по форма, размери и конструкция е единствена до
сега в нашата страна. Предполага се, че в нея са извършвани целогодишно
стопански дейности на закрито) и други стопански сгради, керамични пещи,
каменоломна, раннохристиянска базилика, некропол с 4 мавзолея.
В
хореум № 2 е открит мраморен слънчев часовник, укрит там заедно със съкровище
от медни монети, сечени от времето на Флавиус Валериус Константинус (306-337)
до Юлианус Апостата (361-363). Като сигурна горна граница за датировката му
трябва да се приеме 378-а – годината на второто готско нашествие.
Слънчевият
часовник е бил изработен от мраморен блок със следните размери: Н (височина) =
5m, Dmax (максимална широчина) = 5m и W (дебелина) = 2,5m, където m е равно на
1/5 римска стъпка или 59,18 мм, модул, прилаган при изработването на повечето
слънчеви часовници от нашата територия – провинции Тракия и Мизия. Силуетното
му решение наподобява торс на женска фигура. Отношенията между някои негови
детайли са почти в златно сечение. Те се приближават визуално към 0,618 след
монтирането му на високо място, т.е. с поглед отдолу-нагоре.
Обработката
на мрамора не е извършена старателно. По-голямо внимание е обърнато на
приемателната повърхност, по която „пълзи” сянката на гномона (показалеца), и
разграфката ú. Единадесетте часови линии започват от основата на липсващия сега
гномон и продължават до челния ръб. Обедната линия (тази на 6-ия час; по
средата) е маркирана предваритено върху фронталната равнина – белег, срещан и
при други екземпляри. Т.нар. дневни или сезонни линии (като паралели) в
конкретния случай са три; именно те обикновено крият изненадваща за
изследователя информация.
Слънчевият
часовник от Regio Montanensium има приемателна повърхност с характеристиката на
първия от Марцианопол (Девня, Варненско): челното и хоризонталното сечения са
полуокръжности, а пладнената линия е преиздълбана „права” линия.
Всеки
ден на обед през върха на гномона (показалеца) преминава по един слънчев лъч.
Получава се ветрило от слънчеви лъчи, ограничено от зимния лъч w (22 дек.) и
летния лъч s (22 юни), лежащо във вертикалната (меридианната) равнина през
гномона, пладнената линия и вертикалата на мястото. Най-често върху пладнената
линия е отбелязана пресечната точка с равноденствения лъч е (21 март и 23
септ.).
Детайлното
математико-астрономическо изследване показва, че сянката на върха на гномона,
изчислим по данни от самия часовник, върху средната (равноденствената) линия е
падала на 25 март или 19 септември. На
25 март е бил честван празникът Hilaria, на 26 – Reguietio, на 27 – Lavatio, на
28 март – неизяснен, но пак свързан с Magna Mater.
За
обитателите на една villa rustica е логично да честват върховната фригийска
богиня Kybela, олицетворяваща майката природа, и вероятно заедно с нея съпруга
ú Attis – божетво на умиращата и възраждащата се природа. 25 март е бил деня на
възкресяването на Атис.
Заключението
на археолога-изследовател Георги Александров, че като семейно божество в
Антична вила № 2 край Монтана е бил почитан Silvanis не противоречи с
отбелязания на слънчевия часовник празник на Атис. Отъждествяването на древноримския
Силван с гръцкия Пан и фригийския Атис е резултат на синкретичните тенденции в
дохристиянската епоха.
С
въвеждане на християнството като официална религия (313 г.), новата вяра дала и
нов облик на живота и културата в Монтана. Досега в и около античния град
Монтана, който вероятно е бил епископски център, са разкрити четири
раннохристиянски църкви: гарнизонна църква в самата крепост "Кастра
Монтанезиум", базилика извън крепостната стена и две в разкритите римски
вили (№ 1 и № 2).
Ø Раннохристиянска
базилика до крепостната стена
Базиликата
се намира в югоизточното подножие на хълма „Калето“, ситуирана е извън
крепостната стена, но в непосредствена близост до нея,
като допълнително е била оградена с дебела защитна стена от юг и изток.
Старохристиянската
базилика е била построена върху развалините на разрушена антична сграда,
вероятно античен храм, потвърждение за което дават последно разкритите находки.
Старинната базилика е датирана от началото на IV в. (Базилика I), като по-късно
е надградена с по-голяма, която е имала сравнително дълъг живот -
просъщесвувала е и поне през ранното средновековие.
За
първи път базиликата е разкопана през 1968-1978 г. от колектив с ръководител Л.
Огненова-Маринова, като тогава обектът е останал недоразкрит. Проучването на
старината е продължено едва през 2010 г. от екип на РИМ - Монтана с ръководител
доц. д-р Гергана Кабакчиева. Новото проучване е било с цел да се доизясни плана
на базиликата и особено на Базилика I, да се установи цялостната хронология на
обекта, както и да се проучи терена, западно от базиликата.
Сградата
представлява сирийски тип базилика - трикорабна с вградена в дебелината на
източната ѝ стена полукръгла апсида, фланкирана от малки правоъгълни помещения
(пастофории). На изток църквата е завършвала с гладка фасада по ориенталски
образец. Наосът ѝ е трикорабен, като северният кораб е по-тесен от южния.
Рзделителните подпори на наоса представляват квадратни стълбове, изградени от
тухли. Базиликата завършва към запад с тесен нартекс. До сградата към север и
изток са долепени помещения с верижен план, които са строени на по-късен етап
от самата църква.
Вследствие
проучването от 2010 г. се разкриват доста подробности свързани не само с
архитектурата на базиликата, но и с нейната история. Разкрити са всички тухлени
стъпки от колонадата на базиликата, размерите им са 0,60 х 0,48 м. Изградени са
от цели и фрагментирани тухли, споени с бял хоросан. Те са по пет от двете
страни на централния кораб. Намерени са и няколко фрагмента от колони (малки и
големи). Разчистен е и входът на южния кораб, като в подложката за прага са
вградени две парчета от малки мраморни колони, което означава, че в този му вид
той е оформен при изграждането на базилика II. Цялостно е разкрито вътрешното
пространство в западната част на базиликата. Установено е, че подът на базилика
II е измазан с хоросан с розов цвят. Навсякъде следите от пожар са много силни.
Особен интерес представлява намерената в западната част на базиликата, от
вътрешната страна на централния вход, мраморна статуя от римската епоха (първа
половина на III в.), със запазена височина 1,43 м. Тя е била преупотребена за
стъпало към вътрешното пространство на базиликата. Вероятно при подготовката за
новите ѝ функции са били унищожени главата и долната част на краката.
В
североизточния край на сградата са открити останките от апсидата на първата
базилика. Градежът е от добре обработени блокчета, споени с бял хоросан.
Разчистена е и основата на предолтарната преграда. Тук са открити фрагменти от
колона и от плочите между колоните. Едната от плочите е украсена на лицевата
страна с релефен кръст, а другата – с повтарящ се дъговиден орнамент. Подобни
плочи с релефни кръстове са открити в базилики в Сандански, Хисаря, Силистра,
Солун и другаде, всички строени през IV-V в. От интериора на базиликите в
Монтана са намерени голям брой фрагменти от стъкло за прозорци, както и няколко
фрагменти от стенописи.
От
некропола върху базиликата са разкрити общо 25 гроба, които са били вкопани в
насип под една каменна настилка, която е оформяла дворното пространство на
средновековното жилище.
При
разкопките са открити общо 11 монети и малко керамика – късноримска,
късноантична и малко от ранносредновековния период.
Понастоящем
базиликата, в по-голямата си част, е в деструктивен вид, не е реставрирана и
консервирана.
Ø Гарнизонна
църква
Църквата
се намира в местността "Калето", върху високата източна част на
крепостта "Кастра Монтанезиум".
И
тази култова сграда, както и базиликата, е разкрита от Л. Маринова и колектив.
Постройката
е с размери: дължина - 14,10 м, широчина - 5,40 м. Достъпът към наоса е ставал
през единствена широка врата от запад. Покрай северната стена на наоса е
долепен 30 см отстъп от тухли. Дебелината на стените е 0,65 м, а на апсидата
от 1 м до 1,40 м. В североизточния ъгъл
на наоса има дебел 1,40 м зид, в който е вградена антична ара с надпис, в който
се споменава малоазийското име "Selevcus".
Ø Раннохристиянска
църква при антична вила № 1
Църквата
се намира на 6,5 км югозападно от Монтана. Ракрита е през 1981 г. от екип с
ръководител Георги Александров. Обектът се намира на 50 м южно от керамичната
работилница на комплекса на вилата.
По
план раннохристиянският храм е еднокорабен, едноапсиден, без нартекс и с размери:
дължина - 12,90 м (с апсидата); ширина - 6,50 м. Единственият вход от запад
води до самия наос. Характерното за тази църква е, че от югоизток и северозапад
към наоса са долепени две правоъгълни помещения. Първото е разпознато като
кръщелня, а второто като жилище на духовника. Има вероятност, както е и по
канон, помещението до входа да е било
предназначено за дарове на богомолците. Зидовете на църквата са с различна
дебелина и са градени с речни камъни и кал. Подовото покритие е от тухли. Църквата е датирана от началото на IV в.
Ø Раннохристиянската
църква при антична вила № 2 се намира на 6 км североизточно от Монтана.
Старината
е ракрита през 1978 г. от екип с ръководител Георги Александров, след което е
била добре проучена и публикувана. За жалост, още тогава паметникът не е
консервиран и реставриран, и с течение на годините, та и досега, е периодично
прекопаван и унищожаван от иманяри. Преди години на пътя за Лом е била сложена
тебела, упоменаваща Античната вила, но само дотам - без указания за точното ѝ
местонахождение. Сега вилата и раннохристиянската църква са почти неразличими,
обрасли с храсти и дървета.
Самата
църква е изградена върху основите на по-стара жилищна сграда, като от изток е
била долепена апсида, а от запад - доста просторен нартекс. Общите размери на
църквата са: дължина – 30,60 м, ширина - 8,80 м. Южно от наоса са
били добавени помещения, две от които са с подово отопление (хипокауст).
Западното от тях е било използвано за кръщелня. Стените на църквата са запазени
в суперструкция, градежът на първата (жилищната) сграда е от ломени камъни и
кал.
Църквата
е датирана от началото на IV в. Тя е типичен пример за приемственост между
антична и старохристиянска сграда, при което само с две църковни форми е
превърната в християнски молитвен дом. Църквата е просъществувала до края на IV
в.
5.
Ориентиране
в града
Ако
идвате в града от София, Ботевград, Враца, Берковица ще влезете по кръговото
кръстовище; този вход на града е изграден през последните години и е доста
„напредничав” за най-бедния район на страната. Това е бул. Ал.Стамболийски. После
се преминава по мост над р. Огоста; старият мост, известен с името Черен, сега
е превърнат в пешеходен, а трафикът използва нов мост.
Булевардът
преминава край Финансово-стопанска гимназия „В.Левски”; това е моята гимназия и
Гимназията по лека промишленост, които имат общ двор. (Тук е налице странно архитектурно решение: само една не много висока
стена отделя училищния двор от затвора. Обяснението на този абсурд е, че тук
лежат „леки” престъпници, като участници в кражби, ПТП и не представляват
опасност за учениците. Аз обаче не съм съгласна; само да види човек какви
погледи се мятаха оттам към училищната спортна площадка по време на час по
физическо, ще му настръхне косата).
За
към жп и автогарата веднага след затвора се завива надясно по бул. Хр.Ботев. Скоро
жп гарата остава вдясно, автогарата е срещу нея, вляво на бул. Христо Ботев.
Тук посетителят попада на първия обект.
Това
е влакова
композиция на парен локомотив 35.02 и товарен вагон с оръдие, участвала в
събитията през Септември 1923 г. в гр. Фердинанд. Разположена е непосредствено
до чакалнята на гарата.
От
другата страна на булеварда, на площада до автогарата, се издига голям паметник в чест на работническата
класа, а на следващото кръстовище (има жп прелез) скромен паметник
напомня за загиналите участници в партизанското движение.
От
бул. Ботев покрай автогарата се завива наляво по ул. Св.Кл.Охридски и по 6-тата
пресечка отново вляво, по бул. 3 март
– това е нашата главна улица. По нея се стига в центъра. Оттук започва
пешеходната разходка.
Центърът
е доминиран от пл. Жеравица с 2 фонтана и Градската градина. Тя остава вляво от площада, в средата й се
издига единият фонтан, насреща има чешма с 6 чучура. В дясната страна на
площада се издигат големите фонтани и след тях паметник от соц.време. Той се издига върху обширна площадка, която
се използва за лятна естрада. Фонтаните са заобиколени от пейки, чешмички и
иглолистни дървета. Много е приятно там, особено в летните жеги. Площадът е
заобиколен от обществени сгради; от едната страна се издигат сградите на общината
и областта, а от другата са хотел Житомир, ресторанти и дискотеки. В дъното
площадът завършва пред няколко културни институции.
Като
своеобразна граница между площада и Градската градина с прилежащите им фонтани
служи Паметникът на загиналите за
национално обединение наши земляци. Точно в края на градината се издига пък бюст на Апостол Левски. Веднъж
достигнали централния площад, имате 2 варианта да продължите разходката си.
А.
Единият е направо, към пл. Алеко Константинов. Там се издига
бившият ГУМ и пред него има малък, но кокетен шадраван. Оттук се стига най-бързо до пазара и в градинката в
центъра му е Историческият музей. Срещу него е районният съд, недалеч е пощата.
Ако се продължи направо по бул. 3 март се достига до паметника на Иван Вазов, малко след него е галерия „Кутловица”. Неусетно достигате до Попската градина. Тук са разположени къщата-музей, лапидариумът, старата
църква, паметникът на стария патрон
на града – Христо Михайлов, както и гробът на съпругата му, Дара Карова
Михайлова, точно до къщата им. Ако се продължи по бул. 3 март покрай паметника
на Христо Михайлов, на следващото кръстовище с ул. Ген.Столетов, се издига
джамията.
Ако
се продължи още по главната се стига до новия пл. Георги Александров, който е главен подстъп към крепостта. От
кръстовището в южна посока продължават 2 пътя; единият достига язовирната стена
и САК Аугуста, а другият минава успоредно на язовира в посока Чипровци. Пак от
този кръстопът по бул. Хр.Ботев се достига до стадион „Огоста”, където играе своите срещи ФК „Монтана 1921” и зад
него е тенис корта; двата обекта са разположени сред парк Огоста.
Б.
А сега, ако мислено се върнем обратно на пл. Жеравица, ще поемем по втория път. Пресичаме площада по дългата
ос и в края му се изправяме пред внушителна сграда. Тя обединява театъра и
библиотеката, както и офис на местната кабелна телевизия. Вляво от сградата има
малък площад, на който отскоро е издигнат бюст
на Йордан Радичков, почетен гражданин на Монтана.
От
тук започва моят любим парк
„Монтанезиум”. Има статуи, рампа за скейтъри и велосипедисти, детски
площадки, пейки, чешма. Но любимото ми е изкуствено езеро с остров по средата,
свързан с алеите в парка чрез мост. На острова се намира култов ресторант, който
е любимо място на абитуриентите в града. Никой не знае колко бала са празнувани
тук. Вдясно от ресторанта има беседка над водата, която през летните нощи е
предназначена за оркестъра на ресторанта. На няколко метра от нея от дъното на
езерото се издига водонапорна кула, а на върха й птици са свили гнездо. Много е
живописно и зелено.
Прекосява
се парка в посока пл. Славейков. Той
е заобиколен от кръгово кръстовище, от двете страни на което има по 1 чешма:
едната е откъм Монтанезиума, а втората е в другия парк – Слънчева градина. Тя е разположена в подножието на историческия
хълм Калето. На входа на парка има паметник
на комунистически функционер. В дъното има голяма рампа и се провеждат
национални и международни състезания за скейтъри и с ролери. Тук се намират
Обединен детски комплекс и бившата резиденция на Тодор Живков, известна сред
местните като „Червената вила”, заради цвета си, а може би и не само...
От
тук започват стълбите и пътеките към крепостта (за разлика от първия маршрут, който извежда при югоизточната порта на
комплекса, тук излизаме при северозападната кула). От пл. Славейков до
крепостта има 2 пътя: през парка по стълбите за любители на разходките или по
асфалтов път (ул. Калето), с велосипед или автомобил за по-мързеливите. Аз предпочитам
парка и катеря стълбите; брояла съм ги много пъти – точно 215 са. Те извеждат
точно до едно култово място сред жителите на Монтана – „Петолъчката”. Това е паметник, посветен на всички жертви на
Септемврийското въстание от 1923 г., а се нарича така, защото по соц.време на
върха му е имало петолъчева звезда. С политическите промени след 1989 г. тя е
демонтирана, но името на паметника остава. Мястото е средище на няколко значими
за общността обекта. Споменах паметника на Септемврийци, буквално на метри от
него е крепостта, язовирната стена се вижда като на длан. Също тук, в участъка
между паметника и крепостта, се намират руини от ново време. Отново култово
място в града, но през 70-те и 80-те години, на този участък е имало заведение.
Не какво да е, а много модерно за времето си, наричало се „Диана” (затова сред местните
жители хълмът е по-известен като Диана, отколкото Калето). Било е на 2
етажа, като първият е заеман от зала за танци, а вторият бил панорамен
ресторант. Предлагал на клиентите си 360о панорама: на север бил
градът, на юг – язовирът, на запад – крепостта, а на изток – Петолъчката. И ако
това не е I-ва класа, не знам има ли такава. Разбира се, това заведение не било
за „простосмъртни”, а за партийната върхушка и може би, за да си отмъстят първите,
след падането на режима комплексът е сринат до основи. Много жалко!
До
скоро личаха фаянсовите плочки по стените на тоалетните, но последния път,
когато го видях, бяха останали само купчина тухли от цялата сграда. Ако се
намери предприемчив бизнесмен, който да вземе парцела и на същото място да
направи ресторант или друг тип заведение, убедена съм, че ще си възвърне
инвестицията в кратък срок. Защото градските жители обичат това място, а и
гледката във всички посоки си струва изкачването до там. Освен това, ако някой
местен има гости – чуждоземци, непременно би ги завел да видят местната
гордост. Сега това правят в ресторант „Монтанезиум”.
6.
Забележителности
на града
Историческият
музей
в Монтана е създаден през 1953 г. като Музей на Септемврийското въстание. През
1991 г. музеят се регистрира юридически под днешното си име, деполитизира се и
разширява структурата си със следните отдели: “Археология”, “Етнография”,
“История на България XV-XIX в.”, “Нова история”, “Най-нова история”, “Фондове”,
“Недвижими паметници на културата”, “Връзки с обществеността и реклама”.
Музеят
разполага с реставрационно-консервационно ателие, което обслужва и музейните
сбирки в района. Днес той притежава богата колекция от движими паметници на
културата. Регистрирани са 621 недвижими паметници на културата от национално и
местно значение, които са обект на постоянни грижи. Музеят притежава над 50
хил. бр. културни ценности от дърво, камък, метал, керамика, стъкло, благородни
камъни, тъкани, снимков и документален материал. Сред тях са голяма колекция от
епиграфски паметници – „каменната книга” за историята на Античната Монтана,
копие на Якимовското съкровище,
средновековно сребърно съкровище, златни накити, колекции от икони,
старопечатни книги, Чипровски килими, историческо оръжие и др. В отдела се съхраняват музейни
предмети, обхващащи периода от V-IV хил.пр.Хр. до края на независимото
политическо и религиозно съществуване на Второто българско царство в края на
XIV в. Чрез тях може да се проследи развитието на материалната и духовната
култура и процесите, протичащи в определен исторически момент сред общността,
населявала региона на днешна Монтана.
Музейният
обект Михайлова къща, открит през
1955 г. като къща - музей “Христо
Михайлов”, е най-старият запазен паметник в архитектурно-строително отношение
на територията на гр. Монтана. Тя е единствената реставрирана и консервирана
късновъзрожденска къща в града. От края на XIX
до средата на XX в. в нея живее семейството на отец Михаил Вариклечков,
свещеник в местния храм. В къщата е подредена етнографската експозиция “В света
на баба и дядо”, която представя градския и селски бит от края на ХIХ и
началото на ХХ в. Запазен е и кът на патрона.
Православният
храм “Св. Св. Кирил и Методий” в гр.
Монтана е построен непосредствено след Руско - Турската война на мястото на
съществувала там турска джамия. Иконостасът е изработен от Стойчо Фандъков от
Пещера и рисуван от Насте Спасов от Дебърско и Георги Писецо от с. Сумер.
По
време на турското робство са използвани камъни от старата римска крепост за
строежа на новата джамия. Тази
джамия може да се види и днес... Тя не е действаща от около 60 г. и е обявена
за паметник на културата преди 44 г. (Като
мюсюлмани в града са се определили само 80 души.).
При
кръстовището на ул. Св.Кл.Охридски и
бул. Парта в момента се строи нов православен храм „Св. Дух”.
Лапидариум е
място, където са подредени камъни с археологическо значение — статуи, каменни
плочи с епиграфи, архитектурни детайли като колони, фризове и акротерии.
Обикновено лапидариумите са разположени на открито в дворовете на
археологическите и историческите музеи. Монтанският лапидариум съдържа 56
паметници от римско време, което го прави един от големите обекти от този вид у
нас.
Археологическата
експозиция на епиграфски паметници от
римската епоха е разположена в района на античния град Монтана, върху площ от
700 кв.м., в парковата среда на Попската градина. Надписите върху мрамора са
единствените засега писмени извори за
този провинциален римски град и съдържат ценни сведения за историята и
културата на Монтана през II-III в.сл.Хр.
Античната
крепост
се намира на височината “Калето” или “Градището” в югозападния край на Монтана,
на около 40 м над нивото на града. В резултат на археологическите разкопки са
разкрити порта с кула, голяма кула - блестящ пример за крепостно строителство
през III – IVв., казармени и други помещения,базилика и зидове от римската
епоха, славянски жилища и светилище, както и
жилища от каменно-медната епоха в най-долните културни пластове.
Крепостта
е разрушена през VI – VII в. при нападение на авари или славяни.
През
последните години се проведе реставрация на крепостта на 2 етапа: през 2007 г.
(западен сектор) и през 2014 г. (източен сектор). На втория етап на работите
построиха и туристически информационен център. Входът за крепостта е свободен.
Язовир „Огоста“ е
четвъртият по площ и втори по обем изкуствен водоем в страната. Събира водите
на реките Огоста, Бързия и Златица и се намира на 600 м югозападно от крайните
квартали на Монтана, на 60 м над нивото на града. Водосборният басейн е с площ
948 км2, а самият язовир заема площ от 23,6 км2.
Средногодишната водна маса е 384 млн. м3, а общият обем - 506 млн. м3.
Поради съмнения в неговата безопасност язовирът никога не е напълван до общия
си обем, а се държи до половината.
Строителството
на язовира трае 20 години и завършва през 1986 г. Под водите му остават две
села, чиито жители са изселени в Монтана и Берковица — село Живовци, където са
родени писателят и художник Иван Давидков и поетът, писател и журналист Анастас
Стоянов и Калиманица, родното село на писателя Йордан Радичков. Удавени във
водите му остават и антични вили 1 и 3, както и църквата при антична вила № 1,
подобно на прочутия Севтополис.
Хидротехническото
съоръжение е изградено с цел напояване на големи площи селскостопанска земя,
простиращи се от Монтана до областта Златията край Лом, но до 1989 г. е
прокарана едва половината от необходимата тръбна инфраструктура и тя така и
никога не е изградена докрай.
Понастоящем
водата от язовира почти не се използва за напояване (открит е арсен, който е с
нормална концентрация само в най-горните водни пластове), а за производство на
електричество в двете водноелектрически централи — „Кошарник“ и „Огоста“,
разположена на язовирната стена. През 1999 г. водоемът е определен за промишлен
риболов. Разнообразието на рибата в него е голямо: шаран, каракуда,
червеноперка, платика, костур, скобар, мряна, сом, щука, уклей.
На
стената на яз. Огоста през лятото функционира спортно-атракционен комплекс “Аугуста”, който е удобно място за
спортни дейности както за гражданите,
така и за гостите на Монтана.
Интересни
културни институции и обекти в гр.
Монтана са Регионална библиотека “Гео Милев”, читалище “Разум”, Обединена школа
по изкуствата “Добри Христов”, Обединен детски комплекс „Ние, врабчетата”,
Общински младежки дом, Държавен архив, Клуб на дейците на културата, Драматичен
театър “Драгомир Асенов”, Куклен театър, Художествени галерии “Кирил Петров” и
„Кутловица”.
Празникът на
града “Св. Дух” и Дико-илиевите дни ежегодно събират голяма публика от града и
околните селища, напоследък идват дори и чуждестранни гости.
В
околностите на града има чудесни условия за практикуване на различни видове планеризъм. Ежегодно се провеждат
състезания на национално и международно ниво.
Тук
предлагам списък на хотели в Монтана, в случай че някой прояви интерес:
Ø хотел
„Монтана” (на главната улица);
Ø хотел
„Веста” (до парк Монтанезиум);
Ø хотел
„Житомир” (пл. Жеравица);
Ø хотел
„Ринг” (на язовирната стена);
Ø хотел
„Аугуста” (на язовирната стена);
Ø хотел
„Европа” (на главната улица);
Ø хотел
„Българи” (до поликлиниката);
Ø хотел
„Огоста” (център);
Ø семеен
хотел „Вила Монт 7” (на язовирната стена).
7.
Перспективи
за развитие и проекти за трансгранично сътрудничество в сферата на туризма
През
лятото на 2014 г. в гр. Монтана се проведе туристическо изложение. Участниците
представиха своите проекти за развитие на туристически услуги в Монтана и
региона; имаше и проекти със съседни страни. Ето ги в резюмиран вид:
v Открийте
непознатата част на Балканите: туристически маршрути Монтана – Нишава (със Сърбия);
v Монтана
– Видин – Долж през вековете (културен туризъм; с Румъния);
v Веломаршрути
в Северозападна България и Източна Сърбия;
v Туристически
форум Монтана – Александрия (културен, исторически, екотуризъм; с Румъния);
v Историческо
и културно наследство – основа за развитие на туризма в Монтана и Каракал
(алтернативен туризъм, основан на културни забележителности и чудесата на местната
кухня; с Румъния);
v Непознатият
северозапад (екотуризъм; с Каракал – Румъния);
v Веломаршрут
Дунав (с Румъния);
v Уикенд
в Северозапада (общини Монтана, Чипровци, Ружинци, Чупрене);
v Самостоятелни
проекти на общини Белоградчик, Вършец, Видин, Чипровци
