блогът на Марина: август 2022

Здравейте, читатели! Продължаваме да разкриваме красотите на България частица по частица.

Обединявам две /еднодневни/ програми в един уикенд: 23-24.07.2022 г. Накратко: съботата е посветена на ловната резиденция на Кобургите и Перущица; неделята – на Трявна и Дряновските околности.

Събота: нашата разнородна и шумна група се събира пред чакалнята на Централна гара - София и поемаме по АМ Тракия в посока Пловдив. Чакат ни 143 км с кратка почивка по пътя.

След музея и църквата, ни поканиха и в третия музеен обект – училището.

Сега започваше свободното ни време и аз хукнах с все сили в жегата към хълма над града, където се извисява паметник с характерна форма. Качих се за 15-ина минути.

Отгоре, освен прекрасната панорама, за съжаление видях и димен шлейф от бушуващ пожар в Родопите. Слязох до площада за 10 минути и седнах в тамошната пицария да обядвам омлет с бира. Оттук наблюдавах другите обекти:

След обяда посетих тоалетната, купих сувенири от магазина до общината и се насочих към автобуса. Предстояха ни 144 км с почивка при ханчето на Ихтиман.

Традиционната дневна равносметка:

Маршрут	период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
София - двореца Кричим - Перущица – С.	23.07.2022	69	301+10 пеш	119

галерия

* * *

В неделя сутрин се събираме нова група на същото място и потегляме по АМ Хемус за 212 км.

Денят официално беше за Дряновския манастир, пещерата Бачо Киро и Трявна. Но т.к. съм била и в манастира, и в пещерата, за които вече съм разказвала в блога си, имах желание да се разходя по Дряновската екопътека. Тръгвайки, разбрах, че имало 2 пътеки.

Поех по „старата“ към върха на скалите над пещерата, като идеята ми беше да стигна до мостчето отстрани на пещерата, от него да направя няколко снимки и да се върна, т.к. разполагах само с 1:30 ч. Колкото повече навлизах в гората, толкова пътеката все по-малко приличаше на пътека. До едно място, където тя се сриваше надолу в дерето. Отказах се и се върнах назад; реших да поема по другата пътека в посока Боженци, за да видя крепостта Града и „пейката на любовта“. Крепост нямаше, само един зид с дължина няколко метра и височина от педя; пълно разочарование. На пейката трябваше да изчакам семейство туристи, за да мога да направя няколко снимки. Панорамата към околните склонове и манастира долу си струваше усилията до там.

А за Трявна какво да разказвам – прекрасна е! Задължителна дестинация за всеки БЪЛГАРИН.

Започнахме с общо посещение на музея в Даскаловата къща. След това имахме 3 часа свободно време. Отидох до Славейковата къща, но бе затворена. Посетих Старото школо и обядвах на площад „Кап. Дядо Никола“ с изглед към Часовниковата кула, направих селфи с нея. Разгледах музея на азиатското изкуство и храма Св. Архангел Михаил“. Остана време за почивка в жегата. Купих си десерти от шекерджийницата и пих кафе на пясък с бяло сладко, за което получих удостоверение, че съм познавач. Голям майтап!

След това се насочих към паркинга до общината, където се качихме в автобуса и се отправихме към София, като минахме през Габрово, с почивка на Български извор. Дотук бяха 119 км и оставаха още толкова до София.

Сметката изглежда така:

маршрут	период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
(София) - Дряновска екопътека - Трявна - (Габрово - София)	24.07. 2022	91	474+12 пеш	87