ЛЮЛКА НА БГ ОБРАЗОВАНИЕТО И ИНДУСТРИЯТА

Здравейте отново, приятели!

Време е за още летни пътешествия. За летния си отпуск (през юни) бях планирала грандиозна 2-седмична обиколка на Централния Балкан с всички най-забележителни места, които си струват отиването до там и виждането им. Но когато, в края на миналата година, планирах този отпуск, нямах представа, че детето ми ще се разболее сериозно в началото на тази година и че почти никой от плановете ми нямаше да се осъществи. Още от първия ден на летния ми отпуск детето ми бе прието в болница, за пореден път тази година. Нямаше как да не вляза с нея, разбира се, и така планът ми за почивка в Централен Балкан отиде по дяволите.

Така се случи, че седмица след като ни изписаха, родителите на мъжа ми поискаха той и детето да им гостуват за седмица-две. Аз прегърнах горещо идеята, защото през „отпуска“ така и не успях да си почина, а работата и грижите за болното дете си казваха думата и аз се чувствах изцедена като лимонче. Освен това обаче имаше и друг момент – към края на техния престой в Кресна, на мен ми предстояха 3 почивни дни. Последният от тях си запазвах, за да посрещна семейството си при тяхното завръщане. Но другите 2 можех да оползотворя по свое усмотрение. Премислих няколко варианта, докато накрая не ми хрумна да адаптирам стария си отпускарски план към 1 уикенд. И ми се получи превъзходно! 1 ден в Боженци и 1 – в Габрово.

Ставам рано сутринта и от Централна автогара заминавам за Габрово. Имам 45 мин. престой на автогарата. Използвам го, за да се разтъпча, да си изтегля кеш, да си купя билет за Боженци и за връщане в София на другия ден, за обяд и тоалетна. Малко практическо инфо за тези, които се интересуват. До Боженци пътува маршрутка 3 пъти на ден, всеки ден, от 8, 12 и 17 ч. Отива до селото за 25 мин. и веднага тръгва обратно за Габрово. Това са транспортните връзки помежду им. Така че в 12,30 ч. вече бях в селото-архитектурен резерват.

Боженци е село в Северна България. То попада в община Габрово, Област Габрово. Намира се в Средна Стара планина, на изток от Габрово, непосредствено след Шипченския проход. Разстоянието от Трявна е 8 km по черен път и 24 km по асфалтов път, от Габрово - 15 km, от София - 201 km, от Варна - 255 km, от Пловдив - 116 km, от Бургас - 207 km, от Русе - 150 km.

Га̀брово е град в Централна България, административен и стопански център на едноименните община и област Габрово. Разположен е по поречието на р. Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина.

Разгледах площада и му направих кратка фотосесия. През това време се появиха тъмни облаци и аз ги приех като знак, че е време да се връщам. Изведнъж си дадох сметка, че от сутринта не съм слагала залък в уста. Насочих се към близка закусвалня и хапнах обилен обяд, който завърших с кафе. Тръгнах към автогарата. Посетих тоалетна, седнах на една пейка, за да си подредя записките и мислите. Скоро автобусът ми тръгна в посока София. Аз се отпуснах назад в седалката и съм задрямала. Когато се събудих плющеше такъв силен дъжд, че порой вървеше по пътя под и край автобуса. Времето беше благосклонно към мен днес. Когато стигнах в София, тук дъждът бе спрял вече. Равносметката от тези 2 дни е такава:

Период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
14-15.07.2016	203	450 ( втч. 7 пеш)	155

Снимките ми може да разгледате в галерията.

Благодаря ви, че бяхте с мен и този път!

До нови срещи на крилете на вдъхновението!

УИКЕНД В (БГ) СЕВЕРОЗАПАДА

Здравейте!

Искам да ви дам идея за приятен уикенд по време на жаркото лято. 2-3 дни са достатъчни, за да смените обстановката, а и да се скриете за малко от жегата J . Дестинацията е Вършец-Монтана. Тъй като вече съм ви разказвала подробно за моя град, тук ще се спра само на новостите. Ще разкажа и малко за Вършец – най-старият балнеолечебен курорт в страната.

Тръгваме от София в петък с кола. Хващаме пътя из Искърското дефиле като най-живописен. В други мои пътеписи може да прочетете за неговите забележителности, ако не сте запознати. Пристигаме в китното балканско градче Вършец, като от Лакатник минаваме през Миланово.

В центъра първо се разходихме по Алеята с чинарите, сред която се издига новият градски фонтан. Основните обекти са разположени по двете й страни.

Алеята с чинарите

Една от най-прочутите улици на Вършец е пешеходната Алея на чинарите. През лятото короните на вековните дървета се сплитат в зелен тунел, който почти скрива от поглед очарователните разноцветни вили от двете й страни. Те обаче са истинското достояние на улицата - построени през 1920-те и 1930-те години в нетипичния за нас стил ар деко и носещи романтични имена на жени и цветя, тези къщи някога са принадлежали на заможните българи, с които д-р Иванов успял да засели града. Днес някои от тях дори са отворени за посетители – като например вила "Хортензия", където не само можете да опитате бяло сладко, но и да пренощувате сред автентично антикварен интериор.

Общинският музей в град Вършец е основан през 1999 г. Сградата, в която се помещава музеят, е с уникална архитектура. Строена е през 30-те години за частен дом, преди в нея да бъде настанен музеят. Музейна експозиция - Отдели:

·         "Античен"

·         "Археологически находки и монетна колекция"

·         "Балнеология"

·         "Етнография"

Адрес: бул. „Република“, 3540, Вършец

Художествена галерия-град Вършец

Адрес: гр. Вършец, бул. Република № 73 

Туристически Информационен Център

ТИЦ е открит през 2005 г.

Адрес:  гр.Вършец, бул."Република" № 90 А

От тук си купих сувенири за спомен от града на Телесфор. След краткия ни престой продължихме към Монтана. Там прекарахме следващите дни. Акцентът бе поставен върху новите обекти в града на Диана.

Монтана има още един парк - "Свети Дух", който е разположен непосредствено до новостроящия се едноименен храм в града. Паркът е изграден по проект  "Осигуряване на зелена и достъпна среда в град Монтана", с над един милион лв, финансиран от Кохезионния фонд на Европейския съюз чрез Оперативна програма "Регионално развитие 2007-2013 г.".

Най-новият обект в града до момента беше нещо с името „Сините езера“, разположено зад стадиона, но трябва да се пресече моста над Огоста. Макар че всички източници, които открих, го определяха като аквапарк, в официалните документи на общината той фигурира като

рекреационен комплекс „Сините езера”.

„Аквапарк изгради край Монтана бизнесменът Пламен Благоев. Той е един от най-познатите майстори-строители, а родът му се е преселил тук от трънското село Букова. Наследник е на известния Славчо Трънски. Начинанието си Благоев нарекъл “Сините езера” и твърди, че е сбъднатата му мечта.“ (в-к Конкурент)

Наистина съм доволна, че в града ми се случват някакви неща; облагородява се, развива се. Защото са ми втръснали до смърт определенията „най-беден, най-слаб, най-обезлюден“ и пр. лоши дефиниции, в страната. Време е да покажем, че и ние сме живи. България не е само София и морето, в крайна сметка. Ако желаете да видите снимки, посетете галерията.

Благодаря, че бяхте с мен! До скоро!