Здравейте, мили
читатели! Ето ме отново с история.
През месец
август 2015 г. отново имах няколко дни, свободни както от работа, така и от
семейството. Звучи по-кофти, отколкото е; просто съпругът ми замина заедно с
детето ни, на гости на родителите си. Аз останах сама в София с няколко дни,
които можех да използвам изцяло по свое усмотрение. Вие се сещате в какво съм
инвестирала това блажено време. В пътешествия, разбира се, както и събиране на
печати и марки на БТС. Бях си намислила няколко еднодневни маршрута на малко
разстояние от столицата.
„Седемте
престола“ e православен манастир в Софийска епархия, намиращ се в Стара
планина, край с. Еленов дол, община Своге, Софийска област, близо до границата
с Врачанска област.
До автомобилния
път, водещ към с. Очин дол, на обзорно място се намира изграденият през 2005 г.
комплекс „Дядо Йоцо”. Основна забележителност е 5-метровата скулптора на Вазовия
герой дядо Йоцо от разказа „Дядо Йоцо гледа”. Проектът за паметника е дело на
скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, по идея на Огнян Петров, роден в
същото село, и с подкрепата на общ. Мездра, държавата и други дарители.
Скулптурата е изработена от бял врачански камък. GPS: 43º05’35.63”N 23º27’59.27”Е
Равносметката
от този ден изглежда така:
период
|
бюджет-лв
|
дистанция-км
|
снимки-бр.
|
9.8.2015
|
43
|
156 (втч. 24 пеш)
|
72
|
Следващият
маршрут, който си бях харесала из дефилето, беше Вазовата пътека и Лакатнишките
скали. Но разговор с двама местни жители (от Своге и от Бов) ме убеди, че няма
смисъл да се качвам до водопада Скакля, т.к. сега е неговият минимум и реално
няма вода, която да пада от високия скален венец. Това бе разочарование, но е
по-добре, че го разбрах, преди да се изкача до водопада, все пак. Така
маршрутът от с. Бов отпадна от плановете ми. Остана Лакатник с неговите скали,
пещери и Житолюб.
Бях планирала
разходка из Лакатнишките околности за 14.08.2015 г., но предишния ден си
нараних левия крак, затова отложих този преход с 1 седмица, за да успея да се
възстановя. Следващият почивен
ден, който можех да посветя на Лакатнишките красоти, беше доминиран от проливни
валежи и гръмотевични бури из цялата страна. В прогнозата се казваше, че в
такива условия разходка в планината = самоубийство! Нямаше как, отказах се,
макар предния ден да си купих хубави планинарски обувки. Щях още малко да
отложа тестването им. Все пак в началото на септември ми предстоеше кратък
отпуск. При подходящо време щях да се възползвам; още повече, че ми пропадна 1
пътуване из Централен Балкан през този отпуск. Нещо трябваше да се промени и аз
си направих нови планове за отпуска.
За мой късмет
на 3 септември 2015 г. времето беше лятно, с много слънце и аз най-сетне щях да
се отправя към така жадувания от мен Лакатник, и да изпробвам новите си
планинарски обувки. Оказаха се страхотни. Дори този път, за мой късмет, си имах
компания – моята скъпа приятелка и кума Нели щеше да дойде с мен. Както се
казва, „по-хубаво от рожден ден!“. Хванахме влака София-Мездра сутринта в 8,20
и в 9,33 ч. слязохме в с. Гара Лакатник. Бързо се ориентирахме „на терен“ за
пътеката и поехме нагоре, към скалите.
Алпийски заслон
„Орлово гнездо“
Карстов извор
„Житолюб“
Паметник на
септемврийците върху Лакатнишките скали
Паметник на
загиналите алпинисти в с. Лакатник
Точно в 20 ч. под
металния кръст свещенник изнася кратка служба в памет на загиналите алпинисти и
за здравето на всички лакатничани. С патриотични песни и скандирания
факлоносците изминават за около 40 мин. разстоянието от кръста в планината и се
присъединяват към веселбата на селския площад.
Ресторант
„Пещерата“
Адрес:Гара Лакатник,
Републикански път 2-16.
На връщане
успях да снимам от влака скалния феномен Джуглата при с. Церово.
Равносметката
от този втори ден из дефилето е, както следва:
период
|
бюджет-лв
|
дистанция-км
|
снимки-бр.
|
3.9.2015
|
23
|
117
|
67
|
Последната част
от моите пътешествия, посветени на Искърския пролом (поне за тази година), беше
Вазовата екопътека от С.Бов до с. Заселе и посещение на Осеновлашкия манастир.
Това се случи на 27 септември. За манастира няма да ви разказвам отново; вече го
направих. Сега ще се фокусираме върху един от любимите маршрути за разходки из
Дефилето на Патриарха на българската литература – Иван Вазов. Беше дъждовен
ден. Много дъждовен. По план трябваше да посетя крепостта Цари Мали град и
ферма за щрауси в Долна баня, но поради липса на интерес от страна на
туристите, тази програма пропадна. От агенцията ми се обадиха и ме попитаха
искам ли да сменя програмата или да ми върнат парите. Разбира се, че исках. От
месеци планирах този ден да съм извън столицата. Щеше да е ужасно да не успея
да се махна за ден. От възможните алтернативи, които ми предложиха, избрах
Вазовата екопътека. Сигурно помните, че я планирах за август, но местни хора ме
разубедиха, защото нямало вода. Сега може би щеше да има, покрай всичките дъждове,
които потопиха страната предишните седмици. Не се подвоумих и се прехвърлих към
тази програма. Като част от подготовката си купих дъждобран. Не намерих нищо
качествено, затова си взех китайски за 1 лв. Все щеше да издържи 1 ден.
Живописният
водопад "Скакля" е съвкупност от няколко стъпала, първото от които е
с височина 85 м., второто – 20 м., а след него следват още няколко по-ниски
скока. Всички те формират общата височина - 120 м.
Тази
туристическа атракция е лесно достъпна и се намира в непосредствена близост до
жп гара Бов, маркирана пътека води до местността, а оттам се открива
неповторима гледка към селището.
От 29
Април 2007 г. е официално открита "Вазовата екопътека",
свързваща с. Заселе и гара Бов. Пътеката е с нови огради, мостове, а е добавено
и нощно осветление на всеки 5 метра по ръба на скалния венец покрай пътеката.
Има кошчета за боклук, пейки, беседки и информационни табла.
Равносметката от
този ден изглежда по следния начин:
период
|
бюджет-лв
|
дистанция-км
|
снимки-бр.
|
27.9.2015
|
31
|
162+6
пеш
|
54
|
Вече сте си
дали сметка защо така озаглавих този материал. Всички чудеса на
Майката-Природа, събрани в и около Искърския пролом, както и самият той;
исторически и културни паметници с непреходна стойност; обичани от всички
автори и любими литературни персонажи; всичко това, обединено в едно хармонично
цяло; обусловено от главната географска категория – Географското положение.
Което пък е връзката с най-любимата ми наука завинаги – Географията!
Беше ми много
приятно да споделя тези дни с вас! Снимки можете да разгледате в галерията. До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар