Есен моя, моя златна есен,
още неживяна, несънувана,
като лист отронен, като песен -
недоизпята, небленувана.
Идваш, златна, с трепет във листата,
с гласа на птици, събрали се в ятата.
Идваш, тиха, безшумно стъпваш по тревата
и оставяш в злато грейнали лицата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар