Здравейте, приятели! Отдавна не съм ви писала и ми домъчня, затова
реших да драсна няколко реда. Тъй като скоро не съм пътувала нанякъде, трябваше
да избера друга тема. И реших – ще пиша за Витоша, която всеки в столицата я
гледа всеки ден и почти никой не я познава (освен малцина учени). Няма да ви
разказвам за конкретни маршрути, тъй като съм ходила много пъти в планината от
различни изходни пунктове, по различни пътеки и с различни средства. Ще ви
запозная само с обектите, които съм посетила лично. И така, да започваме!
Витоша е планина в Западна България. Най-високата ѝ точка е Черни връх
(2290 m). Така тя се нарежда на четвърто място по височина в България след
Рила, Пирин и Стара планина.
Витоша се
намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е част от Средногорието. Тя
е единствената куполообразна планина в България и основното ú било се откроява добре от останалите планински масиви. То върви по върховете
Черни връх, Резньовете, Скопарник и Острица, в посока северозапад-югоизток.
Планината е част от Завалско-Планската планинска редица на
Средногорието, като границите ѝ са следните:
·
на север и североизток –
Софийската котловина;
·
на запад – Пернишката котловина;
·
на юг – северозападната част
(Палакария) на Самоковската котловина;
·
на северозапад – Владайската
седловина (860 m) я свързва планината Люлин;
·
на изток – седловината Ярема
(1290 m) я свързва с планината Плана, а Панчаревският пролом на река Искър я
отделя от Лозенска планина (част от Ихтиманска Средна гора);
·
на югозапад – седловината Бука
преслап я свързва с планината Верила
Формата на Витоша е почти кръгла с диаметър 20-25 km с площ от 278
km2 и средна н. в. от 1500 m. Най-високата
ѝ точка е Черни връх (2290 m). По една или друга причина тази височина е
станала популярна в географската литература и географските карти на България,
като истинската кота на триангулачната точка на върха по всички едро- и
дребномащабни топографски карти е 2280,5 m (не съм видяла тези карти, но така казва уикипедия).
И не, Витоша НЕ е вулкан и няма да изригне!
Жителите около планината могат да спят спокойно.
Природен парк Витоша е първият парк на Балканския полуостров и е
създаден през 1934 г. Заедно със самия парк са създадени и двата резервата в
парка – Бистришко бранище и Торфено бранище. Бистришко бранище по-късно
получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на
биосферните резервати в България.
Размерите и границите на парка са се променяли многократно след
неговото създаване и в момента територията му е около 27 079 ha. От тази площ
близо 24 000 ha са заети от горския фонд на Витоша.
Сега ще ви разкажа за някои по-забележителни
обекти на Витоша, посетени лично от мен през годините.
·
Черни връх.
При
средногодишна скорост на вятъра от 9,3 m/s Черни връх е вторият най-ветровит
връх в България след вр. Мургаш (10,3 m/s).
На върха има метеорологична станция, построена през 1935 г. – малко
след обявяването на Витоша за народен парк, първият такъв на Балканския
полуостров. В станцията има малка туристическа чайна, както и пост на
Планинската спасителна служба (ПСС).
От върха се разкрива невероятна гледка към Софийското поле, Стара
планина и Рила.
Връх Черни
връх е и сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически
съюз.
Черни връх заема специално място в историята на българското туристическо движение.
Именно неговото изкачване, организирано от писателя Алеко Константинов на 27
август 1895 г., се счита за рождена дата на организирания туризъм и Българския
туристически съюз (БТС).
Всяка година
на тази дата стотици туристи изкачват върха. По името на писателя е именувана хижата.
·
Местност Златни мостове
Златните мостове са може би
най-посещаваната местност на Витоша. Още преди Втората Световна война, когато
не е имало път от София до тук, любителите на планината, с раници на гръб,
идвали през почивните си дни по малките пътечки от Княжево, Бояна и Владая, за
да се насладят на красивата природа. Днес м. Златни мостове (на 12 км от Бояна)
е свързана със столицата с автомобилен път.
Местността Златни мостове (1390 м н.в.) се намира в средното течение
на Владайска река, на границата между Северен (Каменделски) и Северозападен
(Селимишки) дялове на Витоша. Впечатляващи са огромните овални каменни блокове
от сиенит по широкото корито на реката. Те изцяло покриват водното течение, за
наличието на което човек само се досеща по приглушения тътен. Повечето блокове
са покрити с жълтеникави лишеи, които, огрени от слънцето, придобиват златист
цвят. Това е едно от обясненията за наименованието на местността. Други
свързват името с наличието на златоносен пясък в реката. Местността впечатлява
и с огромните смърчови дървета, вековния бук и красивите брезички.
Местност
Златни мостове е един от най-често използваните изходни пунктове към Черни връх
(разстоянието е с дължина 8.5 км, което се преодолява за около 2 ч. 30 мин.,
като се минава през х. „Кумата”, м. Конярника и заслон Самара).
·
Боянски водопад
Боянският
водопад (Скоко) е на Боянска река, на около 4 км югозападно от кв. Бояна, на
1260 м н. в., в зоната на андезитния скален венец на Витоша. Падът на водата е
40 м. При
по-голям речен дебит той може да бъде наблюдаван ясно от центъра на гр. София.
Откроява се като сребърна нишка по средата на Витошкия склон.
Изходен пункт за Боянския водопад е квартал Бояна. Тръгва се по пътя
от центъра покрай Боянското ханче, продължава се нагоре по ул. „Белите брези”,
завива се вдясно по ул. „Поп Евстати Витошки”, минава се покрай ВЕЦ “Бояна” и
се стига до гората в горния край на квартала. В началото на пътеката ще видите
насочващите табели.
До водопада може да се стигне по две пътеки. И двете са обозначени с
насочващи табели. Едната води покрай реката, стръмна е и на много места има
трудни за преминаване участъци. Изкачването по нея трае около 50 мин.
Другата пътека е по-полегата и постепенно се изкачва на горе, като
на места се откриват чудни панорамни гледки. Маркирана със зелен цвят, като
маркировката беше подновена през 2009 г. Изкачването до водопада по тази пътека трае 1
час и половина. Тя преминава през единственото естествено тисово находище на
Витоша.
·
Симеоновските езера
След повече
от 20 г.
Симеоновските езера в Природен парк Витоша отново са пълни с вода и вече
функционират! Тези езера са един от
символите на кв. Симеоново и сега всички посетители на този район на парка ще
могат да се радват на създадения от човека „езерен циркус”! Освен като обособяване на място за туризъм и
отдих в планината за хората, възстановяването на Симеоновските езера има важно
биологично значение - чрез изпълнението на тази дейност ДПП Витоша осъществява поддържане и възстановяване
на местообитанията на жълтокоремна бумка, голям гребенест и малък гребенест
тритон, което е част от консервационната програма на Плана за управление на ПП
Витоша за подпомагане находищата на редки и застрашени животински видове в
границите на парка.
Възстановените водоеми осигуряват увеличаване на площите и
подобряване на условията в ключови местообитания на целевите видове земноводни,
което води до увеличаване на тяхната численост, разпространение, възстановяване
на подходящи места за укритие, изхранване и размножаване.
Предвидено е в района на Симеоновските езера да бъдат поставени и
нови маси и пейки „Витошки тип”.
·
Хижа Алеко (н. в. 1840 м.) се намира на планината Витоша, над София, в подножието на Черни
връх. Тя е втората най-стара хижа в България. В първоначалния си вид е
изграждана в периода 1924 - 1932г. Строена е с труда и средствата на много
туристи и скиори - ентусиасти, последователи на Алеко Константинов -
родоначалника на туристическото движение в България. В сегашния си вид е
масивна триетажна сграда с каменен (гранит) приземен и първи етаж.
Хижа Алеко се намира само на 21 км или на около 40 минути с кола от центъра на София.
Районът около
хижата е обособен като ски-център, разполагащ с 4 ски-влека, 2 седалкови лифта
и няколко писти с различна трудност. Базата на Планинска Спасителна Служба
(ПСС) за район Витоша се намира зад хижата, в отделна масивна сграда. До ски
центъра се достига по 15 км павирано шосе от квартал Драгалевци в София, по
което се движи автобус №66, както и с кабинковата въжена линия "Симеоново
- Алеко".
·
Драгалевски манастир “Успение Богородично”
Той е част от
възникналата към края на ХІV в. група манастири около София, носещи названието
Мала Света гора.
От стария манастирски комплекс днес е запазена само църквата,
украсена със забележителни стенописи. От първоначалната стенопис са останали
само фрагменти – сцените на “Съдът на Пилат”, “Юда връща сребърниците”,
“Обесването на Юда”, “Отричането на Петър”, образите на св. Роман Сладкопевец,
св. Петър и други, а в притвора църквата е запазена изцяло. По-голямата част от
стените са покрити с по-късна стенопис.
На западната стена са представени старозаветните сцени
“Гостоприемството на Авраам”, “Жертвоприношението на Авраам”, “Пророк Илия в
пещерата, хранен от гарвана” и една уникална нравоучителна сцена от живота на
монашеските обители – изпращане на монах в грешния свят извън манастира, за да
се бори с изкушенията. Целият свод, източната, северната и южната стена на
притвора са заети от голямата композиция “Страшният съд”.
Показано е второто пришествие на Христос, как земята и морето
изхвърлят мъртъвците, небето се свива като свитък, ангелите тръбят и събират
възкръсващите, приготвя престолът за Христос и върховният съдия отделя
праведниците от грешниците, като предоставя на праведниците царството небесно –
рая. Знаците на зодиака върху разгънатия “свитък” на небето и персонификациите
на ветровете (наследени от античността) са любопитни и редки детайли,
отличаващи
драгалевската композиция. Зрителският интерес е привлечен не от сцените на
мъченията на грешниците, а от спасението на праведните, в чиито образи (особено
в тези на светите жени) се долавят връзки с реалната действителност, черти на
народни типове, претворени от зографа.
Западната фасада на старата манастирска църква, посветена на Дева
Мария е украсена малко по-късно с образите на Богородица и на трима от
най-популярните воини светци-конници. Представени са и по една сцена от
чудесата на Св. Георги, Св. Димитър и Св. Меркурий.
Следващият етап на обновителна дейност в манастира продължава през
ХVII век. Тогава са създадени стенописите на външната северна стена на
църквата, включващи образите на известни монаси на източното православие, между
които Св. Иван Рилски и Св. Петка Търновска. През 1932 г. към старата църква са
изградени пристройка и околовръстна галерия, така че тези стенописи днес се
намират в интериора на втората манастирска църква, долепена до старата.
Драгалевският манастир е място, съхранило българската култура,
традиции и език по време на петвековното турско робство, а в годините на
националноосвободителните борби, едно от най-активните средища на борбата за
освобождение. Манастирът е бил често посещаван от Васил Левски през 1871 – 1872
г.
Драгалевският манастир е предпочитан обект за туризъм, поради
близостта му до гр. София, наличието на автомобилен път до него и красивата
природа.
Драгалевският манастир „Успение Богородично“ е български православен
девически манастир. „Света Богородица Витошка“ и "Витошка пречиста
Богоматер" са по-стари имена на манастира.
Разположен е над София в планината Витоша, на няколко километра от
софийския квартал Драгалевци в живописна природа до река сред букови гори
недалеч от пътя за Черни връх и хижа Алеко.
Основан е от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (т.е.
подчинен директно на патриарха), освободен от данъци, тегоби и намеса на
средечките или други градоначалник и владика. Тези най-стари сведения за
манастира са записани във "Витошката златопечатна грамота" на цар
Иван Шишман, дадена на манастира. Той става прочута обител, с основание е
наричан "Царски манастир" и макар да не е Лавра (централен), е
най-издигнатият сред четиринадесетте манастира, образуващи прочутата Софийската
Света гора.
Манастирът представлява комплекс от черква, жилищни и стопански
сгради. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци
през 1382 г. В 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва
църквата. Надписът над входната врата и ктиторските портрети на Радослав Мавър,
жена му Вида (на северната стена) и на двамата му синовете Никола и Страхил
(срещу тях) са с особена стойност. Възстановен в средата на ХV в. той става
средище на оживена книжовна и просветителска дейност. В ХІV-ХVІ в. това е
центърът на Софийската книжовна школа. Тук са преписани и създени редица
български християнски книги. Между 1562 г. и 1612 г. в Драгалевския манастир
„Света Богородица Витошка“ от монаха Йов Касинец (Шишатовец) Граматик от
Темешвар е направен откритият от Виктор Григорович в 1854 г. в Боянската църква
препис на Поменик на българските царе - Боянски поменик на българските царе. От
Драгалевския манастир е Четвероевангелие от 1469 г. в което поп Никола
отбелязва манастира като "месте Царскьй обители", напомняйки за
неговото създание като царски. Четвероевангелието от 1534 г. било изписано с
иждивението на терзията Милич и жена му Вела от София. Евангелието от 1648 г. е обковано със сребро
от златаря Велко, който е изобразил на него три библейски сцени. Псалтир от XVI
в. съставен от тримата братя книжовници Данаил, Стоян и Владко. Сборник със
слова от XVIII в. и много църковни книги са дело на просветителната дейност на
манастира. Някои книги се пазят в музеите на манастирите на Света Гора в Атон.
В XVIII век църквата „Св. Богородица“ е украсена с нови стенописи. Иконостасът
е дело на майстори от Софийско от края на XVIII в. От Никола Образописов са
зографисани някои от иконите в манастира. През XVII в. е основано килийно
училище с постоянен учител.
През 1818 г. църквата е разширена на север. В 1871-1872 при
основаването и работата на софийския комитет Левски многократно отсяда в
манастира. Игумен на манастира тогава е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански).
Четник на Ильо войвода, участник в Първата легия на Раковски - 1862 г., където се запознава и с
Васил Левски. Игуменът води Левски при верни хора в града и околните села, където основават
комитетите, чиито член е и той. Пренася комитетската поща и често
революционните събрания стават в манастира. След ареста на Васил Левски Генадий
временно оставя расото, минава в Сърбия, среща се с Панайот Хитов и планират изпращане на
чети и бунт в България. По-късно се оттегля в манастир на Света гора. Наследникът
му дякон Игнатий Рилски се залавя за божиите работи, без да забравя
националното освобождение. През 1873 г. той възобновява тайния революционен комитет в
София.
През 1932 г. църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея –
днес двете части са едно цяло — паметник на културата от национално значение.
Останалите сгради около него са нови в български национален стил. Тук
българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод, посещавана от цар Борис
ІІІ Обединител и принц Кирил.
·
Боянска църква “Св. Панталеймон”
Разположена е
на границата с парка. Тя е уникален паметник на българския дух, изключителен пример на
средновековната българска иконопис и архитектура от този период. Като
забележителност от световно значение тя е обявена за обект на световното
културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тази църква не е изолиран феномен, а
е свързана с верига от паметници в България, много от които са били разрушени
от османските завоеватели.
Архитектурно църквата е много интересна и е строена по план, прилаган
в българските земи през V-VI в. Комплексът се състои от три последователно изградени части, като
най-старата църква – източната, е строена през Х и ХI в. Пристроената към нея
през ХIII в. двуетажна църква в архитектурно отношение е великолепно свързана с
първата. Третата част е изградена през ХIV в. от камък и няма архитектурна и
художествена стойност. Истинска ценност за българското културно наследство са
световно известните стенописи на Боянската църква, доказателство за
достиженията на българската иконописна школа от Средновековието. Те са
изработени през 1259 г. по поръка на севастократор Калоян.
Най-старата част – източната, датира от времето на Боянската
крепост. Изградена е от тухли. В план представлява равнораменен вписан кръст.
Куполът й стъпва върху четири арки на кръстните рамене. Абсидата има полукръгла
форма и един прозорец.
Боянската църква е известна в България и чужбина главно с високата
художествена стойност на стенописите от 1259 г., които следват декоративната
система и иконографията на византийското изкуство от XI – XII в. По стил и по смесената
фресково – темперна техника стенописите на Боянската църква са много близки до
стенописите в Търново от ХIII в. Те са създадени от неизвестен художник – българин, работил в стила
на Търновската художествена школа. Със своя жизнен, хуманистичен реализъм те са
ренесансово явление, и то в кулминационната му за цялото европейско изкуство
фаза. Заемат едно от първите места в средновековната живопис на Европа през
ХIII в.
Боянският майстор е успял да вложи изключителен за онова време
реализъм и нова за Средновековието хуманистична естетика. В центъра на
вниманието е човекът – умен, благ, състрадателен. Многобройни са образите и на
Христос, представен в различни роли, състояния и възраст. В Боянската църква се
наблюдават 89 различни сцени, в които заедно или самостоятелно са изписани 240
човешки образа. Връх на творчеството на Боянския майстор са четирите портрета
на ктиторите на църквата – севастократор Калоян и жена му княгиня Десислава и
на българския цар Константин Асен (1257-1277) и царица Ирина. Образите са точно
индивидуализирани, а облеклата и украсата ни дават точна представа за
официалното дворцово облекло през ХIII в. Калоян е изобразен с модела на построената от
него църква в ръце.
До средата на XIX век тук са били съхранени и много старобългарски
книги. Векове наред при църковни богослужения тук са споменавани имената на
български царе, патриарси и боляри, с което е поддържано народното съзнание.
От 1968 г. Боянската църква е национален паметник на културата.
Надявам се да ви е харесала разходката ни из Витоша, както и
посетените обекти. Обещавам по-нататък да имам още материали за планината и да
ги споделя с вас. Не мога да ви дам точни данни за разстояния и маршрути, т.к.
съм ходила много пъти, до различни обекти и по различен начин. Например от
Драгалевци до манастира и х. Алеко; от Бояна до църквата и водопада; от
Симеоново до езерата; до Черни връх от Драгалевци и от Златните... Тук ще ви
покажа снимки от различни мои преходи из Витоша:
До нови срещи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар