блогът на Марина: ЦВЕТНА ФЕЕРИЯ

Здравейте, мили читатели,

Още откакто Ясен Иванов откри своята градина през далечната 2016 г., аз планирах да я посетя. Но все нещо се случваше и ми проваляше плановете. Съботата, 18 юли, бе поредният такъв опит, който се провали заради гръмотевични бури в цяла Западна България. Но реших, че ще е последен и ще дебна времето за един слънчев, усмихнат, почивен ден, за да изпълня това си желание. И той настъпи в следващата събота – 25 юли. Бях се уговорила със сестра си да отидем заедно, за да разгледаме Градина „Борика“. Маршрутът е

София – с. Борика – крепост Стенос – Момин проход – София.

Тя дойде да ме вземе от Дружба 1 в 9:30, а аз бях изпекла кроасани с масло за из път. Не че ги опитахме. Аз пуснах едно CD с БГ рок музика, а тя настрои gps-а към нашата дестинация и потеглихме. Изведе ни от София през Горубляне и Цариградско шосе, откъдето се вляхме в АМ Тракия. Следвахме табелите за Ихтиман до една отбивка вдясно, която водеше към с. Веринско, а то е последното преди с. Борика. В първото село спряхме на центъра, за да се снабдим с вода и продължихме пътя си. Скоро gps-ът ни информира „достигнахте местоназначението“. Точно срещу нас бе табела, указваща посоката към входа.

Село Борика е разположено в изключително красива природна местност, заобиколена от широколистни гори, поляни, пасища и ливади. В ботаническата градина могат да се видят над 300 вида растения. Язовир „Искър" е само на няколко километра на запад от селото, а то притежава свой микроязовир.

Слязохме по пътеката до красива врата от ковано желязо и окачена табела върху нея, описваща обекта. Позвъних на звънеца и след минута Ясен дойде да ни посрещне. Вкара ни до началото на първата пътека в най-старата част на градината и ни каза няколко думи къде и как да се ориентираме. След което ни остави да разглеждаме самостоятелно. Сред уникалните експонати беше фигурка на крокодил, изработена от шишарки. Следваше първото езерце с водни лилии и то бе зарибено с декоративни рибки. Ходихме по алеите, гледахме на всички посоки и се дивяхме на красотите, които е създал Ясен. Опитвахме се да пресмятаме колко труд, време и средства е вложил в това малко райско кътче на хвърлей от столицата. Снимах във всички посоки като не забравихме, разбира се, да си направим и задължителното selfie.

През една дървена врата излязохме, слязохме по едни стълби и се озовахме в новия сектор на градината. Тук имаше няколко рози, кът със сукуленти и ново езерце с лилии. Беше по-просторно. В дъното се забелязваше стопанска постройка и бар за гостите на градината – на самообслужване. Имаше хладилник с домашни лимонади и друга домашна екологично чиста продукция, както и стелаж със сувенири. Имаше ръчно изработени картички с хербарий от цвете или листо, както и пощенски картички, по поръчка, с фотоси на цветя от градината. Имаше и по-луксозни артикули, в дървена рамка, по-големи и по-малки. Аз, нали съм колекционер на картички, избрах си картичка, естествено, и една рамка с теменужка, която да подаря на мама, когато се видим някой ден. Посетихме WC и продължихме обиколката си, докато не се убедихме, че сме минали навсякъде. Селфи край кладенеца. Когато минахме и край кошерите на семейството на Ясен, стигнахме къщата им и спряхме на сянка до нея. Домакинът излезе и попита дали имаме някакви въпроси. Аз зададох моите, за които се бях сетила и му казах откъде го познавам. Той се изненада. Помолих го да предаде поздравите ми на проф. Пенин, когото щял да посети същата вечер. Платих за вход (2х5 лв) и сувенирите (19+2), пожелахме му късмет, обещахме да посетим градината отново (в друг сезон – каза той), попитахме къде може да обядваме и потеглихме.

Следваща спирка беше крепостта Траянови врата (няма да разказвам за нея отново; който желае – тук). Решихме да отидем до нея, защото се оказа, че сестра ми не я е посещавала след реконструкцията от 2006 г. Надявахме се да има къде да хапнем, но обядът се оказа мираж и тук. Входът бе по 3 лв на човек. Разгледахме комплекса, който не заема голяма площ и не ни отне много време. Влязохме в колата и тръгнахме в посока Момин проход. Спряхме някъде в централната част и обядвахме в бистро „Русалка“.

Към 15:40 поехме обратно към София. На 25 км преди табелата за начало на града започна да вали, но след 20-ина минути спря. Пристигнахме в Дружба около 17ч. и сестра ми си тръгна към тях.

Равносметката в цифри изглежда по следния начин: