Здравейте, мили читатели!
Това ще е последната ни среща за 2021 г. Поне във формат за пътеписи. И няма да е съвсем традиционна публикация, защото скъпите ми приятели от Географ.БГ публикуваха материал, който написах за тях. Няма да е коректно да го помествам като отделна публикация тук. Затова само ще дам линк към сайта им - можете да си прочетете от там.
А тук ще добавя няколко неща, които ги няма там пък. Например типичната ми равносметка за някое пътуване:
|
период |
бюджет-лв |
дистанция-км |
снимки-бр. |
|
14-15/8/2021 |
162 |
723 |
145 |
Снимките ми са в галерията! До другото лято!
А междувременно можете да прочетете това чудесно стихотворение, което ще ви запознае с природната география на България:
РЕКИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
На юг от горда Стара планина
реките носят женски имена.
Снага извиват в утринта полека
Марица, Тунджа, Арда и Велека.
Прозвънва Струма в своя бяг припрян.
И Места дипли кадифен колан...
Шумят реките. Светят дяволито
край тъмни борове и младо жито.
А там на север - в мойта равнина
вървят реки със мъжки имена.
Тъмнее Вит, разгърдил прашна риза.
И Осъм бял сред люляците слиза.
Люлее Искър край нивята гръб.
Проблясва тихо Горни Лом отвъд...
Текат реките. Тъй през времената
народът им е давал имената:
запътени на север и на юг,
да мислят винаги един за друг.
Георги Константинов
Няма коментари:
Публикуване на коментар