Здравейте, читатели! Продължаваме да разкриваме красотите на България частица по частица.
Обединявам две /еднодневни/
програми в един уикенд: 23-24.07.2022 г. Накратко: съботата е посветена на
ловната резиденция на Кобургите и Перущица; неделята – на Трявна и Дряновските
околности.
Събота: нашата разнородна и шумна група се събира пред чакалнята на Централна гара - София и поемаме по АМ Тракия в посока Пловдив. Чакат ни 143 км с кратка почивка по пътя.
След музея и църквата, ни поканиха и в третия музеен обект – училището.
Сега започваше свободното ни време и аз хукнах с все сили в жегата към хълма над града, където се извисява паметник с характерна форма. Качих се за 15-ина минути.
Отгоре, освен прекрасната панорама, за съжаление видях и димен шлейф от бушуващ пожар в Родопите. Слязох до площада за 10 минути и седнах в тамошната пицария да обядвам омлет с бира. Оттук наблюдавах другите обекти:
След обяда посетих тоалетната,
купих сувенири от магазина до общината и се насочих към автобуса. Предстояха ни
144 км с почивка при ханчето на Ихтиман.
Традиционната дневна равносметка:
Маршрут |
период |
бюджет-лв |
дистанция-км |
снимки-бр. |
София
- двореца Кричим - Перущица – С. |
23.07.2022 |
69 |
301+10
пеш |
119 |
* * *
В неделя сутрин се събираме нова група
на същото място и потегляме по АМ Хемус за 212 км.
Денят официално беше за Дряновския манастир,
пещерата Бачо Киро и Трявна. Но т.к. съм била и в манастира, и в пещерата, за
които вече съм разказвала в блога си, имах желание да се разходя по Дряновската
екопътека. Тръгвайки, разбрах, че имало 2 пътеки.
Поех по „старата“ към върха на скалите над
пещерата, като идеята ми беше да стигна до мостчето отстрани на пещерата, от
него да направя няколко снимки и да се върна, т.к. разполагах само с 1:30 ч.
Колкото повече навлизах в гората, толкова пътеката все по-малко приличаше на
пътека. До едно място, където тя се сриваше надолу в дерето. Отказах се и се
върнах назад; реших да поема по другата пътека в посока Боженци, за да видя
крепостта Града и „пейката на любовта“. Крепост нямаше, само един зид с дължина
няколко метра и височина от педя; пълно разочарование. На пейката трябваше да
изчакам семейство туристи, за да мога да направя няколко снимки. Панорамата към
околните склонове и манастира долу си струваше усилията до там.
А за Трявна какво да разказвам – прекрасна е! Задължителна дестинация за всеки БЪЛГАРИН.
Започнахме с общо посещение на
музея в Даскаловата къща. След това имахме 3 часа свободно време. Отидох до
Славейковата къща, но бе затворена. Посетих Старото школо и обядвах на площад „Кап. Дядо Никола“ с изглед
към Часовниковата кула, направих селфи с нея. Разгледах музея на
азиатското изкуство и храма Св. Архангел Михаил“. Остана време за почивка в
жегата. Купих си десерти от
шекерджийницата и пих кафе на пясък с бяло сладко, за което получих
удостоверение, че съм познавач. Голям майтап!
След това се насочих към паркинга
до общината, където се качихме в автобуса и се отправихме към София, като
минахме през Габрово, с почивка на Български извор. Дотук бяха 119 км и
оставаха още толкова до София.
Сметката изглежда така:
маршрут |
период |
бюджет-лв |
дистанция-км |
снимки-бр. |
(София)
- Дряновска екопътека - Трявна - (Габрово - София) |
24.07.
2022 |
91 |
474+12
пеш |
87 |
Благодаря, че отново бяхте с мен. До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар