След като разказах за митарствата си из „Европа-та”,
дойде ред и на „Нашата мила родна страна”. Поредицата искам да започна с едно
важно място за мен; ще ви разкажа за една планина, в която витае вълшебство: в
горите, въздуха, водите (реки, езера, извори и язовири, на които е доста
богата), сред разнообразните форми на релефа, да не забравяме и защитените
територии... Тук е рай за спелеолози, орнитолози, археолози, геолози и прочие
...-лози. Наричат я планината на Орфей и Дионис, Свещената планина, сестра на
Хемус, Славееви гори и мн. др.
Разбира се, става въпрос за Родопите – най-масивната българска планина и най-старата суша на
Балканския полуостров. Тук се намират най-старите и обширни иглолистни гори у
нас, разпространени са различни ендемични и реликтни образци на флората и фауната. Мястото е свято за
всеки, наричащ себе си българин; трябва само да си спомним тъжни епизоди от
нашата история, например насилственото помохамеданчване на родопското ни
население през 16-17 в.; получилото печална световна слава Баташко клане,
станало повод за Руско-турската война от 1877-1878 г., оказала се Освободителна
за нашия народ и др. Има и моменти на слава: планината е родно място на редица
борци за национално освобождение като Петко войвода, наречен уважително
Капитан; Дельо хайдутин, когото народът ни е възпял в гениалната народна песен
„Излел е Дельо хайдутин”, носеща се из Всемира като послание от България към
извънземни цивилизации със световно признатия глас на Валя Балканска и др.
Това, което стана традиция при разказите ми за чужбина –
равносметка в цифри, мисля да прилагам и за българските ми одисеи. Значи:
период
|
бюджет-лв
|
дистанция-км
|
снимки-бр.
|
08.04.-10.04.2005
|
Няма данни
|
594
|
41
|
В графата „бюджет-лв” в моите таблици за България често се среща „няма
данни”, защото по онова време не си водех точна сметка за нищо; това го въведох
по-късно, но не похарчената сума е от значение, а онова, което съм си осигурила
с нея. Това е безценното докосване до „космоса” на Родопите, усмихнатите хора,
кристалния планински въздух, изумрудените води; земя, обвита в митове, легенди
и песни; не знаеш къде свършва истината и започва легендата... Цари
безвремие... влизаш в хармония със себе си и е толкова приятно това усещане, че
не ти се иска да свършва никога.
За съжаление не мога да ви покажа снимков материал от
това пътуване. По онова време все още се подвизавах с един аналогов фотоапарат,
който правеше хубави снимки, но няма как да ги „цифровизовам”, т.е. има как, но
е дълго и сложно. Винаги можете да видите в интернет изгледи от Смилян, Горна
Арда, Гарга дере, НАО Рожен, Бачково и Пловдив, но за мен остава утехата, че
бях там и усетих духа на тези места, докоснах се до тях, което никоя снимка не
може да ми осигури.
Очаквайте продължението „Магичните Родопи. Част 2”, а
дотогава си припомнете някое свое родопско приключение; ако пък нямате такова –
тогава помечтайте и планирайте първото. До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар