Здравейте, приятели!
Днес няма да ви представям
пътеписи, нито разкази, повести или стихове. Ще ви разкажа
Легендата за Рила и Пирин
Живели някога, много отдавна,
снажен момък и красива девойка. Млади били и влюбени. Той се казвал Пирин, а тя
– Рилка. Искали да се оженят и да си създадат семейство, ала родителите на
двамата млади били твърдо против любовта им. А те, понеже били горди и свободолюбиви,
една нощ избягали заедно. Бягали, колкото ги държели краката, докато най-сетне
стигнали „вдън гори Тилилейски“. На едно закътано, самотно, но най-красивото на
света място, спрели и решили тук да останат.
Врекли се пред Бога във вечна
любов и вярност, построили си дом и заживели като мъж и жена. Минало се време и
им се родили момченце и момиченце. Него нарекли Искър, а нея – Места.
Трудно било изхранването на
семейството и затова Пирин често отсъствал от къщи с месеци в търсене на
препитание. В това време Рилка въртяла домакинството и се грижела за децата. А
те растели весели и доста буйни. Често се карали и дори се биели, и съсипвали
нервите на майка си. Така минавали годините.
Един ясен, слънчев ден Пирин
отново отсъствал от къщи. Рилка перяла чергите в реката, а децата оставила да
играят наоколо. Те отново се скарали за нещо и се сбили, а после отишли при
майка си, всеки да й се оплаче от другия. Този път горката жена не издържала и
тежка майчина клетва изрекла:
-
Като не можете един с друг да живеете, да
тръгнете един – на север, друг – на юг, и никога вече да се не видите! Пирине,
и ти, проклет да си, дето ме остави сама с тия две деца толкова години вече! На
камък да станеш дано! И аз камък да стана, за да не чувствам майчина болка от
загубата на децата си!
Изведнъж небето почерняло, бурен
вятър се издул и мощен гръм разсякъл тишината. Сбъднала се майчината клетва.
Искър се превърнал в могъща река и тръгнал на север, тичал-течал чак до Дунава,
на северната граница, като проломил мощната снага на Стара планина по пътя си.
Места станала буен поток, който побягнал на юг, към Егея. Пирин, който бил
тръгнал да се прибира при семейството си, се вкаменил малко преди да стигне до
Рилка. Образувал се страховит, назъбен силует, а над върха му трещяли мълнии.
Рилка също се превърнала на камък, но по-заоблен, с по-меки форми и по-нежен
изглед. Тя останала, където си била.
* * *
Така, според легендата, се образували
най-високите ни планини, Рила и Пирин, както и две от най-големите ни реки:
Искър и Места.
Тази легенда често се разказва от
водачите на групи в тази част на страната. Прииска ми се да я споделя с вас,
защото е толкова красива, толкова пропита от българския народен дух, толкова
искрена... и толкова тъжна. Както повечето реални събития от историята ни, тя
също няма „happy end”, но
затова пък звучи толкова по-истински...
Дано и на вас да е харесала
толкова, колкото на мен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар