блогът на Марина: ДОЛИНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЦАРЕ И РОЗИТЕ

Привет отново, приятели!

Аз, както знаете, живо се интересувам от историята. Винаги разказвам за големи исторически събития с особен патос. Имах обаче един съществен пропуск. Винаги са ме вълнували траките, изчела съм стотина книги, списания, статии и т.н. за тях, живота и бита им, обичаи, порядки, култура, съкровища и т.н. Но единственият ми „материален“ досег до тях, бяха няколко посещения на тракийски съкровища в наши музеи. А това не ми бе достатъчно. Исках още.

Тази ситуация се промени на 25.08.2018 г., когато направих едно отдавна планирано пътуване. До Долината на тракийските царе, където досегът с тяхната култура е най-пълен. Маршрутът е:

София – Сопот – могила Голяма Косматка – Казанлък – по АМ Тракия - София

Движехме се по Подбалканския път и имахме радостта да пътуваме край стръмните южни склонове на Стара планина. Тези гледки непрестанно ме връщаха седмица назад, до моето изкачване на старопланинския първенец – вр. Ботев (2376 м). В Сопот спряхме за кафе-пауза и тоалетна. Успях да снимам статуята на патриарха на българската литература и фонтаните до него. После продължихме пътя си на изток-североизток, в посока гр. Шипка. Сега лесно се наблюдаваха историческите върхове Шипка (Св. Никола – 1326 м) и Хаджи Димитър (Бузлуджа - 1441 м) с техните мемориали. С наближаване на гр. Шипка се виждаха добре златните кубета на храм-паметника Рождество Христово на зеления фон на планинските склонове. Отклонихме се леко на юг и тя изникна пред погледите ни.

Голяма Косматка е тракийска могила, намираща се на 1 km южно от гр. Шипка, в която на 21 септември 2004 г. д-р Георги Китов открива една от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на тракийски владетел, погребан със своя кон. Гробното подмогилно съоръжение е едно от най-големите по размер в „Долината на тракийските владетели“ и едно от значимите археологически открития на територията на България – предполагаем последен дом на един от най-могъщите тракийски владетели на одрисите – Севт III.

Градежът на гробницата е датиран от V век пр. Хр. и се състои от 3 камери и коридор с обща дължина 26 м. Първото помещение е правоъгълно и в него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив висок 450 см. На входа на това помещение се намира мраморна врата с човешки изображения. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 т. В него с голяма прецизност е издълбано помещение, в което се намира и каменното легло на тракийския владетел, погребан тук.

В саркофага са открити над 20 златни предмета (произведения на тракийското изкуство) с висока художествена стойност – златен венец с дъбови листа и жълъди, киликс и фиала и каничка, златна апликация за конска амуниция с глави на елени, глава на богиня, както и бронзови съдове. Не по-малко ценни са железният меч със златна апликация, шлем, както и други оръжия. Особен интерес представлява бронзовата глава на брадат мъж в естествена големина, с очи от полускъпоценни камъни.

Мащабите на гробницата и огромната стойност на скъпоценните предмети, открити в нея доказват, че тук е погребан голям тракийски владетел. Надписи по предпазното въоръжение показват, че името на владетеля е Севт; предполага се, че става дума за един от най-могъщите одриски династи Севт III, владетелят на Одриското царство с главен център – Севтополис.

На 7 m пред фасадата екипът на Георги Китов открива погребана ритуално бронзова глава от статуя на владетеля, след което и самата алеята е запълнена с камъни и почва.

Главата е едно от най-майсторските произведения на античното изкуство. Тя представя мъж на средна възраст, с грижливо вчесани коси, мустаци и брада, с благородно лице.

Аргументите да се твърди, че става дума именно за тракийският владетел Севт ІІІ, са следните – столицата му Севтополис е само на около 10 km от могилата; гробницата – мавзолей е една от най-представителните в Долината на тракийските владетели, погребението е много пищно и може да принадлежи само на владетел; откритите находки датират от втората половина на ІV в.пр.Хр., а върху една от глинените амфори има печат от самото начало на ІІІ в.пр.Хр. – периодът на смъртта на Севт ІІІ; по два от сребърните съдове и върху челото на шлема са нанесени идентични по начин на изписване надписи с името Севт ІІІ; в коридора са намерени 4 бронзови монети, сечени от същия владетел; сравнението между изображенията на владетеля от монетите и профила на бронзовата глава свидетелства, че те представят едно и също лице.

Разгледахме гробницата. Става бързо, защото е с малки размери, но трябва да се влиза на групички по 2-3 души, иначе няма място за повече. Инвентарът, изложен там, е копие. Оригиналите се пазят в зала „Трезор“ на РИМ „Искра“, а главата се пази в АИМ при БАН (срещу Президентството). Заминахме за Казанлък – 13 км.

Казанлъ̀к е град в централна България, административен център на едноименната община в област Стара Загора. Населението му е 45 367 души, което го поставя на 2-ро място в областта и на 20-то в страната. Казанлък е и вторият по големина необластен град в България, след Асеновград.

Казанлък е разположен в Казанлъшката котловина, която е част от Задбалканските котловини. През Казанлък минава Европейски транспортен коридор № 9. Градът се намира на 194 км източно от София, на 185 км западно от Бургас, на 36 км северозападно от Стара Загора, на 114 км североизточно от Пловдив и на 320 км югозападно от Варна. През Казанлък се пресичат пътищата София-Бургас и Стара Загора – Велико Търново.

Казанлък е важен транспортен, стопански, научен, културен, търговски и здравен център, който оказва влияние не само върху общината, но и върху област Стара Загора и Южен централен район.

Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (неолита). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I, става столица на тракийската Одриска държава – една богата цивилизация в долината на древната Тонзос – днешната р. Тунджа. Днес градът се намира под водите на яз. „Копринка“, на 5 км западно от Казанлък. Разкрит е при строителните работи на язовира. Археологическите разкопки са в периода 1948 – 1954 г. и са ръководени от проф. Д. П. Димитров и проф. М. Чичикова. От това време са откритите вече 12 гробници, начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели.

Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия.

Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Стара река, след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие – висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща (на Дончо Папазов през 1820 г.). Градът става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.

След Освобождението на България от турско иго занаятите западат заради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. По време на Руско-турската Освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост.

През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край гр. Шипка златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към общ. Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град Севтополис, както и редица други исторически паметници, правят общината привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители.

Предприятието от военно-промишления комплекс в страната „Арсенал“ осигурява работа на значителна част от населението на града и близките селища.

Казанлък е център на розопроизводителен район с вековни традиции при извличането на розово масло и на други етерични масла – мента, лавандула, босилек, невен. Цената на един кг българско розово масло достига до 5000 евро на международните пазари. През 1820 г. Дончо Папазоглу създава първата в България фабрика за розово масло. Добър потенциал имат овощните и фуражните култури. 2004 г. беше една от най-успешните за стопаните и за преработвателите на розов цвят. В Казанлък се намира единственият Музей на маслодайната роза в света.

Запознанството ни с града започна, разбира се, от прочутата Казанлъшка гробница. Тя е негов символ, заедно с розата. Посещава се копието, по-долу ще разберете защо.

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 г. е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно наследство.

Гробницата е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 г. под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмисто възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.

Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 м. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.

В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на кон. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в гробната камера са намерени незначителен брой предмети се смята, че е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки) са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.

Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m². Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд, положен в нея.

Художникът Кодзимасис Хрестос, известен в античната история, е работил с 4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. В украсата е използвана енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък.

През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.

С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшка гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са проф. Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.

ЮНЕСКО има строги изисквания към тези обекти, като: влажност, температура, антропогенен натиск. Те могат да се изпълнят единствено, ако достъп до обекта практически няма. Само специалисти с подходяща екипировка влизат в нея много рядко. Но, за да стане общодостъпно нейното художествено наследство (и да носи приходи на общината) е изградено копието, отворено за посещения. Вътре дори може да се снима! Направих го, разбира се, но без светкавица. Сложих си печати в книжките, купих и марка, и излязох на лятната жега.

След гробницата имаше свободно време за групата от два часа. Накупих сувенири и слязох в центъра, за да си потърся място за обяд. В едно бистро хапнах „слънчоглед“, полят обилно с наливна бира. След това хапнах сладолед и тръгнах към Розариума, за да разгледам музея, посветен на любимото ми цвете.

Експозицията „Музей на розата“ се намира в новопостроена сграда в парк „Розариум“, в централната част на гр. Казанлък. Главната цел на музея е да запознае хората, които го посещават, с историята на отглеждане на маслодайна роза и розопроизводството по българските земи.

Днес Музеят на розата съхранява над 15 000 експоната, свързани с розобера и розопроизводството от цяла България. Той разполага с богата колекция от предмети, снимки и документи, разкриващи историята на българското производство на маслодайни рози. Експонатите са разположени в две зали. В музея могат да се видят и инструменти за обработка на розови градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и розова вода. В Музея на розата са направени възстановки на склад за розово масло и на първата лаборатория за изследване на розовото масло, създадена през 1912 г. от учителя по химия в казанлъшкото училище Христо Яръмов. Забележителен предмет в експозицията на музея е съд за розово масло – конкума, който е бил използван за последен път през 1947 г., но ароматът на рози се носи все още от него. В музея се пазят типични за живеещите в Розовата долина предмети от бита.

Музеят предлага на своите посетители розово масло, различни продукти на маслодайната роза, козметика, розов ликьор, гюлова ракия и сувенири, свързани с бита и културата на розопроизводителите.

Вътре също може да се снима, но с телефон или непрофесионална фототехника. Разгледах, снимах и излязох в парка за още няколко снимки. На път към мястото на среща с автобуса снимах още няколко обекта. А автобусът ни чакаше точно срещу музей „Искра“. Ще го разгледам следващия път, когато идвам към Долината. Качихме се и отпътувахме към София, като този път минахме по магистрала Тракия -230 км.

Равносметката изглежда така: