блогът на Марина: Стари столици

Здравейте отново, мили читатели!

Лятото е в разгара си /буквално/ и имам още места и обекти, нарочени за посещение. Отдавна желаех да посетя старите ни столици, но без Търново – там съм ходила няколко пъти, за които съм ви разказвала вече. Исках акцент върху Първото българско царство. И нещата взеха, че ми се случиха. По малко необичаен начин, но все пак... резултатът е важен. И така, потегляме.

Датите: 17-18/07/2021 г. Имам си и повод за празник – на 17/07/ имам имен ден. Маршрутът е:

София – Плиска – Мадара – Шумен /нощувка/ - Велики Преслав – София

Тръгването, както обикновено, е от АГ Сердика в София и е супер рано – 6:00 ч. Поради което станах в 4:50 ч. и излязох, без да съм закусила, пак поради ранния час. Хапнах 1 кроасан, докато се събере групата. Водачът и автобусът малко закъсняха. Когато се появиха, ни настаниха по места, като мен сложиха на последния ред преди втора врата, до пътеката, до 1 баба, зад екскурзовода. Преброихме се, 40 човека и тръгнахме. Оказа се, че микрофонът в рейса не работи. Супер! Страхотно начало. Климатикът над главите ни беше счупен и не можеше да се регулира. Бабата се оплакваше, че й е студено и го запуши с носна кърпа. При което на мен ми стана задушно, но кой ме пита?

Тук ни заявяват, че тръгваме към Пазарджик, откъдето ще вземем двама туристи, и след това още 8 от Пловдив! Въпреки че съм почти заспала, географът в мен се пробуди рязко и възнегодува от този транспортен абсурд. Как така ще пътуваме от София за Шумен през Пловдив? Вместо по най-прекия път /покрай Ботевград/ да излезем на АМ Хемус в посока Шумен и край града да свием за Плиска, ние ще пресичаме цялата Горнотракийска низина, ще стигнем без малко до Бургас и морето, после ще хванем на север през някой проход на Източна Стара планина... Целият автобус първоначално онемя, после започна всеобщ ропот. Но турагенцията беше взела своето решение, заради 10 туристи повече. За които не искало да плаща отделен бус, който да ги докара в София. И сега 40+ човека трябваше да пропътуват половин България заради малко спестени фирмени средства. Нямахме думи просто. Освен това по АМ Тракия има ремонти, следователно се оформят и тапи.

Тръгвайки в 6:05, пристигнахме след 13:00 ч. И се започна едно тичане. По 30-40 мин. ни даваха на обект. Как ще разгледаш цял архитектурен резерват с площ 500 дка за 30 минути? Има и включен музей с беседа, аз събирам печати и марки на БТС, а всички търсят сувенири и снимат. И двата дни беше едно безкрайно бягане, надпреварване с часовника, мрънкане и нерви. Добре, че имаше някои готини хора, с които можеше да се говори. Например младежите Константин и Омуртаг. Както и водачката ни Марияна. Казаха ни, че ще пресечем Стара планина през Ришкия проход. Сега ще разкажа малко за прохода и обектите от двата дни.

Когато в уречения час се събра цялата група в автобуса, отидохме до Томбул джамия. За нея също съм разказвала в горния материал. Огледах вътре-вън, снимах и сложих печат.

Изкачихме се организирано до Шуменска крепост и огледахме за 35 мин. След това отидохме до паметника 1300 години България. Импозантен е! Струва си отиването до там /и объркването на пътя/. И тук 30 мин. и тръгване отново, към Преслав.

Тук първо посетихме музея, гледахме филм за Симеоновата столица, сложих печати и купих сувенири, посетихме тоалетна. Видяхме Преславското съкровище. После с автобуса отидохме до руините. Сега за обекта.

След крепостните стени, зидове на дворци и търговски помещения извън стените, минахме през Южната порта на път към Кръглата църква.

Изненада! Тук имаше сватба и съответно нямаше как да влезем, да огледаме навсякъде и да си направим хубави снимки. Ужас! Пустият ми късмет! Повъртяхме се за кратко, докато младоженците минаха през портика към централното помещение. Тогава успях да снимам поне входа с колони отстрани. Иначе направих няколко снимки отвън и няколко папарашки, със сватбарите. Оттук дойде да ни вземе автобуса и потеглихме обратно към София през Пловдив и Пазарджик. Надявах се този път да минем през Върбишкия проход, за разнообразие, но не би. Уикипедия казва, че Ришкият е най-късия и най-нисък проход, а това го прави най-удобен за голям автобус. Към 21:30 пристигнахме на АГ Сердика.

Ето я традиционната равносметка в цифри, а снимките са в галерията. До скоро!