блогът на Марина: Изумруденият остров за ден

Здравейте, скъпи читатели!

Много вода изтече, откакто за последен път ви разказвах за пътешествията си. Време е!

Отново е лято, август, хората си мислят за море, а аз, естествено, копнея за път нанякъде. За втория уикенд на месеца имах няколко последователни идеи, но една след друга отпадаха, поради „липса на интерес“. Гадост L! Накрая все пак „нещо“ ми се случи. За ден до южната ни съседка.

Събота е, 10/08/19 г. Ставам в 03:50 ч, защото автобусът тръгва в 05:00. Маршрутът в общи линии е:

София – Кавала – о. Тасос – София.

Границата пресичаме през ГКПП Илинден – Ексохи и се отправяме към Драма, която минаваме транзитно. Встрани от нас остават планините Боздаг (Фалакро на гр. - 2232 m) и Пангео (1956 m). Първа спирка е Кавала.

Кава̀ла е град в Северна Гърция, най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия и център на дем Кавала.

Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя, свързващ Македония и Тракия.

При нашествието на персите, Неаполис става член на Делоския морски съюз (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атѝна.

Около 340 г. пр. Хр. Филип II Македонски покорява Тракия и о–в Тасос. Неаполис губи своята независимост и е присъединен към царството на Филип ІІ.

Около 50 г. в Неаполис пристига апостол Павел, започвайки оттук първата си мисионерска обиколка в Европа.

Второто си име – Христополис – градът получава през VIII – IX век. По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най–силен град в областта.

В 834 г., при хан Пресиян, след похода на кавхан Исбул, градът, заедно с Беломорието, е присъединен към България.

В XIII век градът вече носи името Морунец, а византийският писател Акрополит разказва, че районът на града и самият град са силно побългарени и това затруднява задържането на района под византийска власт.

През 1387 г. турците завземат града. В средата на XV век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада.

Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на XVI век, когато и получава новото си име – Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман I Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града – акведуктът Камарес.

През XIX век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по–голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център на града е църквата „Света Богородица“, разположена и днес на най–високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по–силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите.

Началото на XX век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения. 30–те и 40–те години се отличават с голям икономически растеж и града става център на тютюневото производство в цяла Източна Македония и Тракия.

В града през 1912 г. е открита българска болница. При избухването на Балканската война в 1912 г. петима души от Кавала са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Кавала е освободен от османска власт от войводите на Македоно-одринското опълчение Михаил Чаков, Пейо Яворов, Йонко Вапцаров и Христо Чернопеев на 27 октомври 1912 г. без нито един изстрел. На 31 октомври 1912 г. в града влизат войските на българския Родопски отряд под командването на ген. Стилиян Ковачев. В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник. Кавала остава в български ръце до Междусъюзническата война през лятото на 1913 г., когато в него влизат гръцки войски и според Букурещкия договор от 10 август 1913 г. Кавала е предаден на Гърция.

В хода на Първата световна война Българската армия през август 1916 г. заема района на града и той остава под български контрол до Солунското примирие от 29 септември 1918 г.

В 1941г. Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала стопански и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената Беломорска област. В него е главната база и щабът на Българския Беломорски флот. Има и българска корабостроителница. След Деветосептемврийския преврат в 1944 г., българската армия се изтегля от областта.

Нашата туристическа програма включваше разглеждане на пристанището, къщата на Мехмед Али паша, Имарета, построен от него. Други забележителности са църквата "Св. Николай Чудотворец", църквата „Св. Богородица”, паметника на Мехмед Али, Акведуктът Камарес. Разглежда се и крепостта на града, разположена на скалист нос на брега на Егейско море. Всички тези забележителни обекти се намират на територията на Стария град.

Ще разкажа по малко за всеки обект в следващите редове.

· Haй-дoбрата глeдкa към Aκропοла е oт приcтанището нa града. Близo до рибaрcкитe лοдки запoчват няκои οт тесните yлички нa Cтария град, кoито вοдят нaгoрe по xълма κъм замъкa. Пaвирани пътища, cтaри къщи, истoричeски cгради, таверни и многο дрyги удивяват любoпитнитe туристи по пътя κъм върxa на хълма Пaнагия.

· Като говорим за Стария град в Кавала, трябва да споменем едно много известно име по време на турското управление в Кавала – Мехмед Али паша. Той бил назначен от Високата порта за пълномощен управител на провинция Египет. Направил много през време на управлението си там, за добруването на египтяните. За което заслужил вечната им признателност. Неговите наследници вече били пожизнени крале на Кралство Египет. Така той се смята за родоначалник на последната египетска кралска династия, която управлява Египет до революцията през 1952 г. Тук се намира неговият стар дом, който в момента е паметник на културата. Намира се под юрисдикцията на Арабска република Египет и Република Гърция, като пред къщата се веят флаговете на двете страни. В близост до дома му е разположена и негова статуя, възседнал кон.

· Ислямският пансион Имарет, построен от него в 1817 г., който се смята за най-голямата ислямска постройка в Европа. Днес работи като 5-звезден хотел. Цените на стаите тук варират от € 200 до € 2000/нощ.

· Акведуктът Камарес е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През XV век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 м.

· Aкрoполът нa Kавалa заeма върxa на cкалистия нοс Пaнагия. Зaмъкът e пocтроен през първата чaст на 15-ти вeк върxy руините на пο-стaр византийcκи акрoпол. Kрeпocттa се съcтои οт oтбранителни стeни, склад зa xрана и оръжия (пο-къcнo се използвa κатο затвoр), цистернa за вода, кaзарма и гοлямa кръгла κyла, зaпазeна oт оригинaлните византийcки укреплeния. Крепостта е имала 7 порти, като тази, която водела на север, се наричала Стамбул-капия. Bътрe в зaмъка има кaфене и лeтен театър. От върxa на византийcкaта кyла се разкрива прeκрасна панорама към Kавалa и мoрето.

Започнахме обиколката си от пристанището, църквата Св. Николай, Стария град с Червената джамия, Имарета, къщата и статуята на Мехмед Али, църквата Св. Богородица, крепостта. На излизане от града минахме под една от арките на акведукта.

Отправихме се към Керамоти, като пътят към него минаваше край делтата на р. Места (273 km, от които на българска територия 126 km) – защитена зона по НАТУРА 2000 и защитен обект според гръцкото природозащитно законодателство. Тя се намира на няколко км източно от курортното селище Керамоти. Влива се в Егейско море срещу о. Тасос, като образува обширна делта. Областта около делтата на реката носи името Коджа орман (Голямата гора). Това е един от най-големите региони с влажни гори в Гърция. В миналото по-голямата част от ръкавите на делтата е унищожена, като по тях са били направени прегради и реката е била принудена да се свие в един основен ръкав. Сега се правят опити за свързването на затрупаните в миналото ръкави към основното корито на реката.

Пристигайки в Керамоти веднага слязохме от автобуса и се отправихме към пътническия терминал на пристанището, където се качихме на ферибота за о-в Тасос. След 35-40 мин. пристигнахме в гр. Лименас – своеобразна столица на острова. Ето малко фактология.

Та̀сос (на гръцки: Θάσος; на турски: Taşöz) е остров в северната част на Егейско море, близо до брега на Македония, при устието на р. Места. В административно отношение е дем в Източна Македония и Тракия. До него може да се стигне по морски път от Керамоти или гр. Кавала: на ок. 20 km югоизточно от Кавала и на 6,7 km от носа на Керамоти. Той е най-северният остров в Тракийския залив.

Главният град на о. Тасос е Лименас (т.е. пристанище) - изключително красив островен град. Той е носител на характерния за Северна Гърция релеф: идеална симбиоза между планинска част и плаж. Плажовете на острова са чудесни. Целият град Лименас е осеян с красиви по-малки и по-големи хотели, плажни кафенета и носителите на гръцката кухня - таверните.

Островът е изграден предимно от гнайс, шисти и мрамор. Наблюдаван отдалеч наподобява висока, потънала в морето планина. И това не е случайно. В геолого-тектонско отношение се смята за крайна част на Рило-Родопския масив. Най-високата му точка е връх Ипсари с 1203 м н.в. 80% от площта на острова е покрита с гори от средиземноморски бор, а по-ниско по склоновете и в подножието — от кипарис, чинар, ела, див кестен, паламудов дъб и вечнозелени храсти. Тесните крайбрежни низини са заети от маслинови градини, а по бреговете растат смокини, нарове, праскови, палми. Изобилната растителност му е спечелила прозвището „изумруден“ остров. Обиколката му е около 100 км. С площ от 380,1 km², това е дванадесетият най-голям остров в Гърция.

В хилядолетната си история Тасос е познат и като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр. Тук са господствали и са водили битки през изминалите десетки векове траки, финикийци, трако-елини, атински и спартански древни гърци, антични македонци, римляни, понтийци, немски племена като вандалите, византийци, авари, сарацини, славяни, българи, викинги-нормани, кръстоносци, генуезци, венецианци, турци, руснаци, албанци, египтяни, гърци, българи.

Името си островът е получил от легендарния син на Посейдон, Тасос — основател на едноименния град.

VI в. пр. н.е. известният тиранин Симах е отстранен от власт от спартанците. За дълъг период от време влизал в състава на Византийската империя. Заточени на острова били бъдещият патриарх Константинополски Методий и митрополит Сардски Евтимий.

През XV в. е превзет от османците, но практически турска колонизация липсва. В 1912 г. преминава към Гърция. В 1941—1944 г. островът е предаден от немците на техния съюзник България. Върнат на Гърция в 1944 г.

Близо до пристанището на Лименас се намират руините на древния централен площад – агората, която е била основното средище за търговия и социални контакти. Умишлено в съседство е изграден археологическият музей, в който са експонирани множество артефакти, открити тук. В непосредствена близост до археологическия музей се намират светилищата на Артемида и Дионис, за съжаление не са експонирани, а само оградени с мрежа.

Нашата програма започна от пристанището, минахме по крайбрежния булевард и стигнахме агората и двете светилища. Посетих музея, след което се разходих по търговската улица за сувенири, подаръци и сладолед. Целия ден беше много горещо – мисля, над 38^оС.

Обратно на пристанището се качихме на ферибота за Керамоти и от там – с автобуса, за България. Този път минахме през ГКПП Промахон-Кулата. На ЦГ-София пристигнахме около 23:30 ч.

Равносметката за деня изглежда така: