блогът на Марина: Малко познатата Средна гора

Здравейте, мили мои!

Отново сме заедно, за да се насладим на красотите на България. Лято 2019 г. Пътешествие № 3.

Този път ще ви поведа към едно слабо познато място у нас. В посока север-юг е почти в средата на страната, а в запад-източна посока е само на 100 км от столицата. И все пак...

Маршрутът ни днес е София – Жаба могила – Стрелча – Скумсале и Кулата – София.

Пътят ни за кратко следва АМ Тракия, след което продължава в източно направление, вместо да се отклони на юг. Минаваме край производствена база в околностите на Ихтиман. Обясняват ни, че това е единственото (засега) предприятие в България за добив на биоетанол.

Биоетанолът е заместител на традиционния бензин. Произвежда се от царевица, ечемик, захарна тръстика и др. Необходимостта от разработка на биоетанол е продиктувана както от високите цени на нефта, така и от съображението за намаляване на замърсяването при добива и преработката на нефт, така и от специална европейска директива, която има за цел да увеличи използването на биогорива в страните от съюза.

Биоетанолът се добива от алкохолна ферментация на суровини, последвана от дестилация и дехидратация на един вид етилов алкохол. Могат да се използват два вида растения – растения, съдържащи скорбяла (царевица, картофи, ръж и пшеница), както и растения, съдържащи захар (захар, цвекло и захарна тръстика).

На 15.03.2015 г. Алмагест АД въвежда в експлоатация силозна складова база за зърно с общ капацитет 35 000 т. Базата се намира на територията на завода за етанол в гр. Ихтиман.

Първа наша цел за деня е откритие на проф. д-р Георги Китов от 1976 г.

Жаба могила е тракийска могила край гр. Стрелча, проучена от експедиция „ЕПОС“ с ръководител д-р Георги Китов. Местното население я нарича Жаба могила, поради факта, че в близост до нея се намира блато, в което живеят много жаби и огласят околността с квакането си.

Тя е най-голямата сред 300-те могили в землището на гр. Стрелча и е една от най-големите на територията на България с диаметър 90 м и височина 20 м. Жаба могила е уникален тракийски култов комплекс-хероон с гробница-мавзолей и светилище-храм. Тя е част от център на тракийското племе беси, който V-ІVв. пр. Хр. е съществувал отделно от териториите на одрисите в Казанлъшката долина на царете. През 1976 г. под егидата на Градски съвет - Стрелча и под научното ръководство на д-р Георги Китов от Археологическия институт с музей, с участието на научния експедиционен клуб ЮНЕСКО започва археологическото проучване околностите на гр. Стрелча.

Жаба могила е куполна гробница. Тя има два етапа на използване. През първия етап тя е гробница-мавзолей-жилище на знатен тракиец, отворена за посещение и поклонение. Състои се от две камери /кръгла и правоъгълна/ и тясно преддверие. Двете камери и фасадата са изградени от големи, майсторски издялани каменни блокове. Фасадата на гробницата е добре обмислена и прецизно изпълнена. Трите плочи, фланкиращи входа са с богата пластична украса. Релефната художествена украса се състои от три пояса - перлов низ с йонийска кима, силно геометризирани бръшлянови клонки и перлов низ с лезбоска кима. От двете страни симетрично са разположени релефите на два лъва. Били са украсени в жълто, синьо и червено. Каменният блок с единия лъв се пази днес в НИМ, вторият е в Исторически музей – Стрелча. При втория етап от използването на гробницата е извършено погребение на знатен тракиец, докаран до последния си дом с колесница. Пред фасадата останала колесницата с впрегнатите в нея два коня, както и този на водача на погребалното шествие.

В северозападната периферия е открито светилище – храм. То е било силно разрушено. Състои се от три помещения, разположени във формата на буквата “Г” с обща площ от 25 кв.м. Градежът е от добре обработени каменни блокове от гранит и сиво – зелен пясъчник. Подът на първите две е оцветен с цветна подова замаска, третото с каменни плочи.

Подобно на гробницата и това съоръжение е имало не по – малко представителна, макар и изградена на други художествени принципи фасада. Тя е имала форма на правоъгълник, увенчан с фронтон. Облицовката й е била от бели варовикови блокове, орнаментирани по периферията с неизвестен до момента на откриването й многоцветен рисунък, наподобяващ перлов низ и лесбоска кима в черно, червено и жълто.

Светилището-храм е построено няколко десетилетия по-рано от гробницата – мавзолей. В определен период от време двете сгради са функционирали едновременно. Разбира се, не всичко може да бъде правилно тълкувано днес. Тяхното значение за тракийската археология, история и религия ще бъде оценявано тепърва.

Когато изучава предметите от прочутото Панагюрско съкровище, върху един от ритоните откривателят Георги Китов забелязва изображение на точно такава сграда с украса, каквато е гробницата в Жаба могила. Това му дава основания да твърди, че Панагюрското съкровище не е внесено в Тракия отвън и не изобразява обсадата на Тива, каквато е традиционната хипотеза, а е тракийско.

След като разгледахме гробницата се отправихме към града – 4 км.

Стрѐлча е град в Централна България. Той се намира в обл. Пазарджик и е административен център на общ. Стрелча.

Град Стрелча се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него се намира връх Буная (1572 m). През Стрелча тече р. Стрелчанска Луда Яна. Тя се влива в Панагюрска Луда Яна малко след с. Попинци и така образуват р. Луда Яна. Съседни населени места са: гр. Панагюрище (12 km на запад), гр. Копривщица (22 km на север), с. Кръстевич (11 km на изток) и с. Дюлево (8 km на юг). Стрелча се намира на 40 km от областния център Пазарджик, на 65 km от Пловдив и на 100 km от столицата София.

Най-голямото богатство на Стрелча, минералната вода, е топла (стига до 38 – 40 °C), слабо минерализирана и с ниска твърдост. Тя лекува опорно-двигателния апарат, нервната система, сърдечносъдови заболявания, проблеми на дихателните пътища, гинекологични заболявания. Приложението на такива лечения е осигурено в балнеосанаториума, който предлага и медицинска консултация.

Различни епохи са оставили своя отпечатък върху облика на Стрелча през нейната многовековна история. На територията на общината има запазени следи от присъствието на праисторически хора, траки, славяни, византийци, римляни и българи.

Историческите паметници в Стрелча и околностите ѝ все още напомнят за традициите, начина на живот и обратите в историческата съдба на хората, обитавали тези земи в продължение на векове.

Първите запазени следи са от стъпките на траките. Бесите идват и се установяват трайно в региона в края на Старата ера. Те присъстват неизменно в гръцките хроники като смели и свободолюбиви воини, почитащи Дионис. За няколкото века, в които са господствали над земите край Стрелча, те са оставили след себе си над 300 могили в чест на знатните си мъртъвци.

Бесите окончателно загубили своето могъщество през 45 г. сл. Хр., когато римляните ги покорили и тракийските земи били включени в новообразуваната провинция Тракия.

Районът, както и цяла Южна Тракия, е включен в пределите на Първата българска държава през IX в. От тази епоха е и крепостта Стрелчанско кале, която просъществува до XIV век. Разположена е на десния бряг на р. Стрелчанска Луда Яна и със своите 8–метрови защитни стени ясно илюстрира характера на епохата. В продължение на векове в подножието ѝ е процъфтявал град – Стрельч или Стрелец–град. От неговото име произлиза и сегашното наименование на Стрелча.

През епохата на Възраждането Стрелча е развито стопанско и книжовно средище, с буден и неуморен дух за просвета, духовно потребление и жажда за свобода. Още на 20 април 1876 г. стрелчани се включват в Априлското въстание и впоследствие са жестоко наказани за смелостта си – градът е опожарен.

Едва след Освобождението жителите на региона се завръщат по родните си места. По това време е построен храм–паметникът „Св. Архангел Михаил“.

На 23 август 1969 г. Стрелча е обявена за град и курорт с национално значение.

Запознанството ни с града започна с кратка разходка в централната част, където видяхме паметници на светите братя Кирил и Методий, Христо Ботев, загиналите в антифашистката съпротива и храма Св. Архангел Михаил. След това посетихме музея на града.

Исторически музей с ансамбъл възрожденски къщи.

Музейното дело в Стрелча има своята повече от половинвековна история. Богатото културно-историческо наследство на Стрелча кара Тодор Белчов да положи основите на музейна сбирка в града. Целият си съзнателен живот посвещава за издирване, проучване и популяризиране на археологическото наследство в Стрелча и региона. През 1947 г. е създадена общоисторическа музейна сбирка към читалището. Първоначално музейната сбирка се помещавала в различни къщи, но през 1960 г. е преместена в къщата на Бойчо Неделев – участник в Априлското въстание от 1876 г. Тодор Белчов, след него Евстатий Площаков и учителят Иван Антонов извършват огромна събирателска, научноизследователска и популяризаторска дейност и създават една от най-богатите и уредени музейни сбирки.

През 1976 – 1979 г., след провеждане на разкопки на 36 тракийски надгробни могили и голямото археологическо откритие „Жаба могила“, както и от активната събирателска дейност, във фонда на музея постъпват много предмети от керамика, метал, тъкани, дърво и хартия.

От 1988 г. музейната сбирка се премества в къщата на чорбаджи Нешо Грозев, където понастоящем се помещават експозициите на Исторически музей – Стрелча.

През 2001 г. се създава Обществен съвет по музейно дело, който активно подпомага научноизследователската, събирателска и популяризаторска дейност на Историческия музей.

В залите на Историческия музей в Стрелча са разположени три експозиции. В приземния етаж, в просторна и добре осветена зала се помещава отдел „Археология“. В музейните витрини може да се види богата колекция от кремъчни и каменни оръдия на труда, които свидетелстват за живота на селищата от каменно-медната епоха. Представена е и тракийската гробница-мавзолей „Жаба могила“, с нейната величествена фасада, акротерий с Горгона медуза, каменни релефи от светилището-храм, както и колелата от колесницата-четириколка и голямо разнообразие от погребален инвентар, намерен при проведените археологически разкопки в периода 1976 – 1979 г. в района на Стрелча. В тази зала е представена и крепостта „Галата“ или т.нар. Стрелчанско кале, което е част от изградената в периода ІХ – ХІVв. силна укрепителна система в долината на р. Луда Яна.

Отдел „Българските земи в древността ХV – ХІХ в.“ се помещава на вторият етаж от къщата на чорбаджи Нешо Грозев. Предметите от бита и занаятите на стрелчани свидетелстват, че въпреки затрудненията, създавани от беззаконията на местната турска и татарска власт, през епохата на Възраждането Стрелча се развива и утвърждава като един от значимите стопански центрове в Средногорието. В залата, посветена на борбите за национално освобождение, посетителят няма как да си тръгне, без да усети онзи патриотизъм и мъжество на стрелчани, проявени от хайдути, местни революционери и герои, отдали живота си за „чиста и свята Република“.

Отдел „Художествен“ е разположен на последния етаж и в двете просторни зали ценителите на художественото изкуство ще се потопят в магията от цветове на Никола Образописов, Мильо Балтов, Стефан Иванов, Вихра Григорова, Нейчо Дойчев и др.

Следваше свободно време за разходка, обяд и плаж за желаещите. Спуснах се към градския парк, където видях читалището, паметниците на хан Аспарух и Васил Левски и преминах моста на р. Стрелчанска Луда Яна. В другия парк беше следващата ми цел.

По проект е изграден тематичен екопарк, който представя част от културно-историческото наследство на Република България, чрез поставянето на композиционни миниатюри. Основните елементи на строителството са алейна мрежа, растителност. В проекта е залегнало и създаването на експозиция от маслодайни рози, характерни за местния бит и култура.

При проектирането на настилките за основен тип е избрана асфалтова настилка, която е в съчетание с околните пешеходни алеи. Осигурени са и места за достъп на инвалиди, както и места за отдих. За целта са предвидени 27 бр. пейки за сядане, разположени в предвидените уширения в алеите, а също така и към оформените пространства пред главния вход. При главния вход и по продължение на експозиционната площ са разположени и информационни табели. По цялата дължина на алеите и посещаваните зони в него се ситуират кошчета за отпадъци. Има изградена поливна система.

По проект са изработени и поставени следните миниатюри: Боянската църква; Жаба могила; Мадарският конник; Дяволски мост; Църква „Св. Богородица Петричка”- Асенова крепост; Паметник на свободата на Шипка; Скален макет на скалните образувания, разположени северно от Стрелча; Експозиционна площ на маслодайни рози, характерни за района.

Разходих се из парка, видях и снимах миниатюрите. След това седнах в ресторант „Средна гора“ за обяд и кафе. Трябва да изтъкна, че кухнята е много добра, за разлика от обслужването. След обяда се насочихме към светилищата, северно от града.

Тракийските светилища в местностите Скумсале, Кулата и Качулата формират уникален мегалитен комплекс, разположен на няколко нива. Според археолозите, които правят проучванията, тук става въпрос за сакрализирането на целият рид от „Стръмонос" до „Жаба могила". Паметникът се състои от няколко култови места, които са свързани помежду си. Всеки един от компонентите на този комплекс е интересен от културна и археологическа гледна точка. По своята същност паметникът е уникален и неговото проучване би внесло яснота за изясняване и обогатяване на нашите представи за тракийското религиозно мислене. Като своеобразен център на комплекса се очертава археологическият обект в местността „Скумсале".

Откритите материали от тракийската епоха включват метални фибули, жетони и керамика. В сравнително малката площ на проучванията, концентрацията на находките е висока. Обстойното археологическо проучване на паметника би помогнало много за изясняване на въпросите, свързани с усвояването на сакралното пространство - кога и как са приобщени различните части от светилището към общата част. Това безспорно би било принос с особено значение за тракологията, тъй като до сега не е известен друг такъв паметник на територията на страната.

Комплексът е на няколко нива и не заема голяма площ, но въпреки това е много представителен. Въздействието се усилва и от многото скално изсечени ями и канали в околните скали. По мнението на проф. Васил Марков това е тракийски мегалитен храм, уникален за тракийската култура и за сега единствен по рода си от известните ни. Според доц. д-р Алексей Гоцев, ръководител на теренните проучвания, това е паметник, който поставя повече въпроси, отколкото отговори. Проучванията на обекта ще внесат допълнителна яснота за организирането на сакралното пространство в Древна Тракия.

Същинската част на светилището се намира върху голям скален блок, намиращ се на около 50 м надолу по пътеката. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип „казан”. Пред него е оформена „пирустия” – съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Именно на триножник се извършват предсказанията на Пития и пак на него титаните сваряват разкъсания Дионис. Скално изсечената арка, ситуирана след пирустията е оформена от един монолит. Интересно е, че тя е единствената от такъв тип на територията на гр. Стрелча от известните до сега.

Скалният мегалитен комплекс в местността Кулата се намира в общ. Копривщица, на 7 км юг-югозападно от гр. Копривщица и на 12 км север-североизточно от гр. Стрелча. Предполага се, че комплексът е играл важна роля в мито-ритуалните практики на владетелите на древнотракийското племе на одрисите, населявали региона на Същинска Средна гора в древността. На територията на комплекса се намира един от най-високите менхири в България - височината му е 5.80 m.

Мегалитният комплекс се състои от няколко компонента – скален трон, скални арки, пирустии и формира сложна система за почитане на божествата. Сравнително малко по размери, то впечатлява с архитектурните си решения. Непосредствено при захода към комплекса е разположен скален блок с множество вкопавания по повърхността на скалата, като в източната му част са оформени големи скални ниши. По пътеката спускаща се към комплекса се наблюдават фланкирани идеално оформени каменни пирамиди. От двете страни се наблюдават множество вкопавания с внушителни размери. На източната страна е разположено голямо скално възвишение с височина над 20 m. В югоизточната му страна е оформен трилит (мегалитна арка). Стръмна пътека води нагоре, от лявата страна на която е оформена в скалата своеобразна стрела от източната страна на скалния масив. Височината на стрелата е 8.40 m, а върхът ѝ е разполовен на две, тъй като камъкът е съставен от два прилепени каменни къса. В края на пътеката отдясно е разположена малка пирустия, с размери 2.40 m x 2.40 m, разположена върху един голям и два по-малки камъка. От площадката, на която е разположена пирустията започва стръмен проход – дълъг 5.30 m и широк от 1.20 до 1.40 m. По средата на пътеката е разположен камък-жертвеник, а краят на прохода е увенчан със скална арка (трилит).

След изкачването на площадката от лявата страна е оформена дъговидна скална арка, ориентирана на югоизток. На около 4 m на север от арката е разположена т.нар. "голяма пирустия" с размери 4.50 m x 4.30 m.

Същинската част на светилището е разположена върху голям скален блок. От северната му страна е разположено голямо вкопаване тип “казан”. Пред него е оформена “пирустия” – съоръжение, свързано с гадателски практики и с мита за Дионис. Скално изсечена арка, оформена от един монолит, е единствената от такъв тип на територията на Стрѐлча от известните досега. Кулминацията на светилището е скален трон, поставен върху две игловидни скали, с приблизително кръгла форма. Тронът е добре оформен като седалка. Седящият на трона има видимост към целият южен хоризонт на 180° като в далечината при ясно време се виждат склоновете на Родопите и Рила.

На по-ниското ниво около трона е оформена пътека, която обхожда подножието му. Интересен е фактът, че тронът както и арката са ориентирани към изгрева на пролетното слънце, което загатва, че мястото не е случайно и е служело за провеждане на езически ритуали, свързани с възраждащата се природа. На север пътеката се разширява в площадка, която стъпаловидно слиза към подножието на масива. Площадката и околните скали са осеяни с вкопавания с правилни форми, които не будят съмнение за изкуствения им произход. В южното подножие на трона пътеката преминава под скална арка, която наподобява като да е изсечена в самата скала.

На юг от основния скален масив, на сравнително добре оформена скална площадка, се намира изправен скален стълб, т.нар. менхир. Скалните масиви около него също са прорязани от изкуствени вкопавания. На семантично ниво менхирът се разглежда от учените един от най-старите символи на мъжкото начало и на Слънцето. Менхирите също се считат за едни от най-старите астрономически уреди използвани за наблюдение на небесните тела и за промяната на сезоните.

След като разгледахме тези две групи обожествявани скали, се върнахме към Стрелча и от там – за София. Преди Ихтиман направихме кратка почивка за тоалетна и тръгнахме отново. Само след няколко минути автобусът ни се „закашля“, задави се няколко пъти и угасна. Решихме, че има повреда. Но нашият шофьор нямаше представа каква и къде е тя. Първо каза, че електрониката била „умряла“. После докладва, че бил изгорял бушон. Но всъщност нямаше представа какво се случва. Обади се на пътна помощ. Беше 19,05 ч. Нашата екскурзоводка пък звънна, за да пратят от София друг автобус, който да прибере туристите. В 19,30 ч. дойде пътната помощ. Оказа се, че ни е свършила нафтата. Толкова банална причина да спре автобуса, че чак е абсурдно! Всички се чудехме как може шофьор да тръгне на път – по 100 км в посока, без да си напълни резервоара на 100% и още 1-2 туби в резерв. После се смяхме. В анкетните карти, които трябваше да попълним, всички до един добре го „нахранихме“. Служителят от пътна помощ изля в резервоара 5 туби с дизелово гориво и пак отне 10 мин. на двигателя да заработи. В 19,45 ч. потеглихме отново към София. Слязох на Интер Експо Център и се прибрах в жк Дружба с метрото. Минах през супермаркета, за да си напазарувам за следващия ден и се прибрах благополучно в 20,30 ч.

Равносметката от деня изглежда така: