блогът на Марина: Средна гора. Част 2

Здравейте, приятели!

Продължаваме нашите разходки из Средна гора и по-специално, нейната средна част. Вече посетихме Стрелча и околностите й. Днес маршрутът ни е:

София – Копривщица – Панагюрище – София. Пътуваме по Подбалканския път.

Копрѝвщица е град в Западна България, Софийска област. Намира се в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица. Той се намира източно от София (на 110 km) и от Пирдоп (на 24 km), северно от Пловдив (90 km) и Стрелча (22 km). Градът е разположен в живописната долина по течението на р. Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора.

Копривщица (по турски Авраталан, Женско поле) е най-главното войнишко село в Средна гора и се намира на разстояние 10 часа път от Пловдив. Легендата за рилската болярка, която измолила от султана ферман за селището намира отражение в османското му име. Сред големите привилегии, които селището получава е забраната турчин да минава през това място на кон, а копривщенци могат да носят цветни дрехи, високи калпаци, да яздят добри коне и да ползват добро оръжие. Тези придобивки несъмнено потвърждават войнишкия статут на селото, като копривщенските войници в редовете на турската армия достигат Офен и Виена. Те живеели относително свободно, без да плащат големи данъци като останалото население на българските земи и скоро броят на жителите на селището достигнал 10 000 души. Балабан юнак, проявил се с храброст във войните с австрийците, жител на Копривщица, измолил за родния си град нов ферман, според който Копривщица е подчинена непосредствено на султана и че тя, с изключение на вноската в полза на цариградската Фетхи джамия, е свободна от всякакви данъци; че местните началници имат право да носят особени шапки и че там ще живее само един турски чиновник, подчинен на тамошните началници.

Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под османска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти – през 1793, 1804 и 1809 г. – го ограбвали опожарявали и прогонвали жителите му, като от първото поселище е останала единствено „Павликянската къща“. При нападението от 1793 г. копривщенски бежанци се разпръскват от Пловдив до Одрин и Димотика. Благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.

През 1867 г. около празника Св. Троица Васил Левски идва в Копривщица и създава първия Революционен комитет. Комитетът няма точна програма за действие, но бива направляван от апостоли, чрез посещения или писма. Апостолът В. Левски иска сведения за годните да се сражават с оръжие мъже, припасите от храни и скришните места около селото в планината. Тъй Апостолът на свободата готви духовете на копривщенци за едно бъдещо въстание. През 1868 г. Левски идва отново в Копривщица, а преди да бъде заловен от турците, той пак посещава будното балканско селище. На 20 април 1876 г. избухва Априлското Въстание. Бързо са сформирани две чети и са изпратени да обградят конака и заптиетата в него. Тук, на Калъчевия мост, пуква първата пушка. Групата, предвождана от Георги Тиханек, случайно среща по пътя заптието Кара Хюсеин Хайдук на Калъчовия мост и Тиханек го застрелва. Това е първият турчин, убит във въстанието. Въстанието е обявено от Тодор Каблешков, а начело застава друг копривщенец – Гавраил Хлътев, познат на поколенията като Георги Бенковски – непреклонният и пламенен водач на народния бунт, загинал геройски в Тетевенския Балкан. На 1 май башибозукът започва да се събира около Копривщица, подкрепени са от редовна войска, която разполага с артилерия. Турците наброяват около 5000 души Начело е Хафъз паша. Той вече е унищожил Панагюрище и изпраща помощника си - миралай Хасан бей да се „погрижи“ за Копривщица. Въстаниците са предадени от чорбаджиите. Те влизат в преговори с Хасан бей, като предават на турците дори дървените топове и плащат откуп. Въпреки това башибозукът нахлува в Копривщица и тя е подложена на разграбване, а жителите – на клане. На 3 май Хасан бей влиза в опустошеното селище и по негова заповед заловените въстаници са изпратени на съд в Пловдив. Скоро пристига Хафъз паша и подлага града на повторно разграбване.

Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т.н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият "щатен“ музеен работник.

В града и района е действала Копривщенската анархо-комунистическа чета, организирала атентата в Арабаконак, както и партизанска бригада "Георги Бенковски".

Разрухата на града е спряна с обявяването на Копривщица за град-музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов – арх. Вельо Дебелянов и Петко Теофилов.

През 1956 г. в Копривщица се създава Дирекция на музеите с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града.

През 1970-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. Решението за това е взето на 29 юни 1971 г. от Второто правителство на Тодор Живков. За десет години държавата инвестира 28 млн. лева в построяването на 400 нови къщи и 100 нови обекта. Най-значимият паметник, построен вследствие на това решение е този на Георги Бенковски.

Във възрожденското градче може да се разгледат 6 къщи-музеи:

Къща музей на писателя Любен Каравелов
Къща музей на поета Димчо Дебелянов
Къща музей на революционера Тодор Каблешков
Къща музей на революционера Георги Бенковски
Горноослекова къща (частен музей)
Къща музей на търговеца Петко Лютов

Архитектурни и исторически забележителности:

Катедралната църква „Успение на Св. Богородица“ (1817 г.)
Църквата „Св. Николай“ (1839 г.)
Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“ (1869 г.)
Училището „Св. св. Кирил и Методий“ – второто взаимно училище в България (1837 г.) след габровското (1835 г.), в което преподава Неофит Рилски, и първото класно училище в България (1846 г.), създадено от Найден Геров. Днес (2010 г.) превърнато в Жив музей.
Костницата с останките на загиналите в Априлското въстание копривщенци
Каменният мост „Първа пушка“, на който е произведен първият изстрел от Априлското въстание

Ние започнахме запознанството си с градчето от дома-музей „Каравелови“, минахме по Моста на свободата, зърнахме Мавзолея-костница. След това последователно разгледахме дом-музей „Дебелянов“, църквата „Успение Богородично“, дом-музей „Каблешков“, Лютовата къща (Етнографски музей). Минахме по Калъчевия мост и видяхме Братската могила. Видяхме отвън читалището и няколко паметника, разгледахме училищния музей. Накрая посетихме и дом-музей „Бенковски“ и видяхме неговия внушителен паметник. След това разполагахме с малко свободно време, в което си купих обяд, сувенири, подпечатах двете книжки на БТС и си сложих марка в едната от тях. Разгледах обстойно мавзолея. Сега ще разкажа подробно за всеки обект.

· „Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е най-старата църква на гр. Копривщица, паметник на културата от местно значение. Сегашната храмова постройка е вкопана отчасти в земята (поради ограниченията за височина, налагани от османските власти) трикорабна базилика с вътрешен балкон (женско отделение). Предполага се, че олтарната ѝ абсида е остатък от стария, опожарен храм. Върху външната стена на притвора има строителен надпис с дата 8 юли 1817 г. Според Константин Иречек постройката е дело на „български майстори от Смолско и Мирково. Преданието гласи, че сградата била свършена за 11 дни, когато получили от турския аянин позволение само под влиянието на известни особени случки.“

Към 1835 г. храмът става вече малък за нуждите на града. През 1836 г. гробищата са изнесени от двора му, а в 1839 г. е решено да се издигне втора черква – „Свети Никола".

Чешмата в двора датира от 1817 г., а външната чешма, вградена в масивния зид – от 1823 г.

През 1876 г. камбаните на църквата обявяват началото на Априлското въстание. Днешната камбанария обаче е строена по-късно, през 1896 г., с дарения на големия копривщенски благодетел хаджи Ненчо Палавеев.

Наосът е разделен на три кораба от два реда по шест дървени и измазани колони. От запад е разположен обширен вътрешен притвор (отделен е само с редица по-тънки дървени колони), върху който се развива дълбока емпория (балконът). Олтарната част има централна апсида и многобройни ниши по източната, южната и северната стена. Централният кораб завършва с полукръгла абсида. Таваните над страничните кораби са равни и обковани с дървена ламперия, а над средния кораб има имитация на полуцилиндрично сводесто покритие. Църквата има три престола (олтара), посветени на свети Йоан Кръстител, на Успение Богородично и на св. Архангели Михаил и Гавриил.

Олтарът е отделен от наоса с красив дърворезбен иконостас, закрепен за два масивни дървени стълба. Той е съставен от три различни по време и изработка части. Двете малки странични дяла изглеждат по-стари и вероятно са пренесени от изгорената църква или от друг храм в околностите на града. Средната част, отговаряща на централния кораб, датира от 1821 г. и е украсена с библейски сцени сред плетница от гроздове, птици, животни, красиви цветя и решетки.

Стенописите в олтара са изработени през 1900 г. от самоковския живописец Спас Захариев. През 2002 г. пловдивчанинът Валери Любомиров Николов рисува светци в цял ръст на северната и южната стена между прозорците. Стенописна украса има и на пандативите над колоните.

Гробище

По-рано около църквата е имало 98 изцяло или отчасти запазени надгробни паметника от 1762–1874 г. Шест големи плочи от 1829–1874 г., вдигнати от гробовете, които някога са покривали, са подпрени сега (2018) на един от оградните зидове. От южната страна на храма са погребани Тодор Каблешков, архимандрит Евтимий Сапунджиев и политикът Рашко Маджаров. Внушителен е саркофагът на благодетеля хаджи Ненчо Палавеев и неговите родители. В гробищата на север от църквата почиват комунистът ген. Иван Врачев, известният като „последен копривщенски възрожденец“ основател на съвременното музейно дело в Копривщица Петко Теофилов и мнозина други копривщенци. Забележителен е надгробният паметник на Димчо Дебелянов, създаден от скулптора проф. Иван Лазаров (1934): неговата статуя изобразява майката на поета, обезсмъртена в стихотворението му „Да се завърнеш в бащината къща“.

· КЪЩА – МУЗЕЙ ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Калдъръмена пътека води от портата към китен двор, сгушен между 3 къщи. Строени от местни майстори в продължение на 25 г. те представляват интересен архитектурен ансамбъл. Най-старата сграда, построена през 1810 г. е "зимната къща". В нея се раждат Любен и Петко Каравелови. И двамата остават в историята като личности, обрекли живота си на България. Любен Каравелов като публицист, журналист, революционер и писател, а Петко Каравелов като политик - министър председател и министър на финансите.

Втората сграда, строена през 1820 г. е стопанското помещение. Там са се приготвяли прочутите копривщенски суджуци и луканки. Днес като музеен експонат на двора може да се види коритото от борова коруба, в което домакините замесвали каймата за колбасите.

Последна е строена " лятната къща", където семейството живеело през топлите месеци на годината. Интересен експонат е печатарската машина, закупена от Сръбската държавна печатница през 1871 г. На нея, освен революционни вестници, печатани от Каравелов, Ботев и Левски, след Освобождението е отпечатана и първата българска конституция – Търновската.

· Родният дом на Димчо Дебeлянов пази и до днес магията, струяща от поезията на най-лиричния български поет.

Още с прекрачването на дървената порта, човек попада в китен двор с вековни борове и кичести вишни.

Сред зеленината и аромата на цветя е сгушена дървена къща с наситено сини стени. Красотата на родния дом и град остават в душата на поета до сетния му час. Изпълненият с емоции живот – поезия на Димчо Дебелянов завършва трагично. На 02.10.1916 г. той загива на фронта край Демир Хисар.

На гроба му в двора на църквата Успение на Пресвета Богородица е поставена каменна фигура на майката на поета. Вперила поглед в безкрая тя чака своя син "да се завърне в бащината къща...".

· КЪЩА - МУЗЕЙ ТОДОР КАБЛЕШКОВ

Къщата, в която през 1851 г. се ражда авторът на Кървавото писмо, е сред образците на българската възрожденска архитектура. Построена през 1845 г. от копривщенския майстор Генчо Младенов, тя се отличава със симетричност, красиви форми и просторен остъклен салон на втория етаж. Таваните, вратите и долапите са покрити с изкусни дърворезби.В тази къща расте Тодор Каблешков - председателят на тайния революционен комитет в Копривщица. Човекът, който на 20-ти април 1876 г. обявява Априлското въстание. Под негово ръководство конакът е превзет и българското знаме се вее от покрива му. След погрома на въстанието Тодор Каблешков е заловен край с. Чифлик и на 17.06.1876 г. се самоубива в Габровския конак.

· Лютовата къща впечатлява със своята архитектура. Построена през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенеца Стефан Топалов, тя притежава богато изрисувани стени и красиво дърворезбовани тавани. През 1906 г. къщата е продадена на търговеца Петко Лютов - от тук и името, с което е известна днес. В приземния етаж на къщата е уредена постоянна изложба на плъсти - нетъкани пъстри постелки, изработени от вълна. Плъстите са се използвали за застилане на подове, както и като удобна дебела постелка за спане. Произвеждани са в домашни условия, чрез специфични методи на валяне и притискане. Украсявани са с оцветена с естествени багрила вълна.

· КЪЩА - МУЗЕЙ ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ

В изправената сред зеленина и цветя дървена къща, разположена на един от хълмовете на гр. Копривщица, през 1843 г. се ражда Гаврил Хлътев. В българската история той остава с името Георги Бенковски – псевдоним, който използва като организатор и ръководител на Априлското въстание.

Захари Стоянов пише за него: "Той можеше да има възраст приблизително 28-30 години, ръст тънък, висок … очи ясносини, поглед проницателен … въобще човек личен и представителен, човек, който беше в състояние да привлече всекиго смъртен само с външните си качества."

В близост до родния дом на Георги Бенковски се намира внушителен като размери и архитектура паметник на апостола. Проектирането и изработването му са дело на арх. П. Тататов и скулптура Х. Танев. Разположен на красива поляна, пред гъста борова гора - място, от където се разкрива прекрасна гледка към гр. Копривщица, сякаш препуснал към своята мечта, Георги Бенковски остава в историята като: "Човекът, що даде фаталния знак".

· Музей „Копривщица – просветен център през Възраждането”. Експозицията е открита в „Доросиевата къща” през 2012 г. и представя богатата история на духовния живот и просветното дело на възрожденска Копривщица. Пресъздадена е класна стая от средата на XIX в., в която посетителите се пренасят във времето и откриват методите на преподаване на Неофит Рилски и в последствие на Найден Геров.

· МАВЗОЛЕЙ НА АПРИЛЦИ

Мавзолеят е изграден в памет на загиналите в освободителните борби от Априлската епопея, за да напомня за бурната и изпълнена с патриотизъм пролет на 1876 г.

Построен е през 1928 г. със средства на хаджи Ненчо Палавеев. Долната част на монумента е костница, а в горната се помещава малък параклис. Понастоящем е в ремонт.

ПАМЕТНИЦИ

Първата пушка – посветен на първия изстрел, поставил началото на Априлското въстание. Паметникът е разположен до Калъчевия мост, където на 20 април 1876г. Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Тодор Каблешков подписва кървавото писмо, за да извести, че: ”…знамето се развява пред конака, пушките гърмят придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!”
Братската могила – посветен на загиналите в антифашистката борба копривщенци.
Паметник на Георги Бенковски над Копривщица. В основата на паметника, в скалата, са изсечени думите му „Ставайте робове, аз не ща ярем!“

Отправихме се на 35 км в посока юг, после запад.

Панагю̀рище е град в Централна България, административен център на община Панагюрище, област Пазарджик. Намира се на 43 km северно от областния град Пазарджик.Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира вр. Братия (1519 m н.в.). През града тече т. Панагюрска Луда Яна, която след с. Попинци се съединява с р. Стрелчанска Луда Яна и така се образува р. Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп линията Пловдив – Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите) през Златишки проход в (Стара планина) с главен път А2 – магистрала Хемус (при село Джурово, община Правец).

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световноизвестното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV-III в. пр.н.е.

Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин.

Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι, панаир), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира гр. Пазарджик.

Вълна заселници идва след албанските въстания на Иван Кастриоти в 16 век от Дебърско, Прилепско, Костурско и др.

Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ.

Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.

В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет. Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти. Според свидетелства на посетили града през 1861 г. американски мисионери, той има 12 500 жители българи, които поддържат голямо училище.

Икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. В историческата местност „Оборище“ на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание.

През 1876 г. Панагюрище става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).

През 1977 г. става общински център.

На 2 май 2006 г. е открит паметник на Райна Княгиня в града.

Ние разгледахме историческия и етнографския музеи, дом-музей „Райна Княгиня“, катедралния храм. След това се изкачихме до мемориала Априлци и на връщане влязохме в храма „Въведение Богородично“. После седнах на пейка и изядох 1 сладолед, снимах няколко сгради и паметници. Събрахме се и потеглихме обратно към София – 92 км. Ето инфо за отделните обекти.

· Историческият музей има следните отдели - Археология, Етнология, Българските земи XV - XIX век, Нова, най-нова история и Природонаучен отдел. Към музея функционират като обслужващи звена специализирана библиотека с над 6000 тома научна литература - старопечатни книги и периодични издания и фондохранилище, организирано в самостоятелна сграда. През 1964 г. е построена двуетажна музейна сграда с площ от 400 кв. м, в която е изградена експозиция, посветена на участието на Панагюрище в Априлското въстание през 1876 г.На 16 април 2012 г. в двора на музея се откри новоизградена зала-трезор на Панагюрското златно съкровище, дарение от „Асарел-Медет” АД.

· Най-ярък паметник от древната епоха на траките е откритото през 1949 г. Панагюрско златно съкровище.

В мразовитото утро на 8-ми декември 1949 г., тримата братя – Павел, Петко и Михаил Дейкови копаят глина в района на керемидената фабрика край Панагюрище, когато изведнъж пред тях лъчите на оскъдното слънце заиграват по рога на елени, осветяват лица на хора, придошли от далечни векове, трепват драпериите на одеждите им, сякаш ще отворят устни женските глави и ще промълвят тайната, крита повече от две хилядолетия.

Панагюрското златно съкровище се състои от 9 съда с богата украса, изработено е от чисто злато и тежи 6 килограма и 164 грама. Най-големият съд е амфората – ритон, 7 са ритони – 3 с формата на животински глави, 1 като протоме (задна част на тяло) на козел, 3 женски глави и една фиала.

Датировката на съкровището, макар и силно затруднена, въз основа на стиловия анализ, може да се отнесе най-общо в рамките на 4 век пр. Хр., най-вероятно последните 3-4 десетилетия.

Произведение с огромно значение за историята и за световното изкуство, съкровището легитимира траките като носители на високохудожествени творчески и технически традиции, с които те дават принос в развитието на световната култура.

Всяка година в рамките на един месец, оригиналът на Панагюрското златно съкровище се излага в експозицията „Панагюрско златно съкровище“ в специално построена зала-трезор, дарение от „Асарел-Медет“ АД и лично от д-р. инж. Лъчезар Цоцорков – меценат на културата, а през останалото време –негово копие в мащаб 2:1.

В двора на музея са разположени макети на занаятчийски работилници, показващи разнообразието на занаяти в Панагюрище. В навечерието на Априлското въстание в града има 563 занаятчийски работилници, в които работят 2844 майстори, калфи и чираци. Състав на чаршията:

· Абаджийница;

· Папукчийница;

· Златарница;

· Мутафчийница;

· Ковачница;

· Кожухарница;

· Бакърджийница;

· Килимарница;

· Кантарджийница.

· Дудековата къща, част от музейния комплекс, е архитектурно-историческа забележителност в Панагюрище от епохата на Възраждането, с етнографско-историческа експозиция, отразяваща възрожденския бит и култура. Построена през 1856 г. Собственост на търговеца Петър Дудеков, убит от турците при потушаване на Априлското въстание. Пловдивски тип къща със симетричен план на застрояване. Богата вътрешна архитектурно-декоративна украса.Експозицията на първия етаж отразява ежедневието, чрез традиционните предмети на домашните занаяти, огнищен инвентар, съдове за приготвяне и консумиране на храната и кътове за отдих с типичните постелки и завивки, с традиционни мъжки и женски носии.

· Родната къща на Райна Княгиня е паметник на културата с национално значение. Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата, сочи годината на построяване – 1673, и нейните първи собственици – Тасо и Михо.

В този дом на 6/18.01.1856г. се ражда бъдещата знаменоска на априлското въстание – Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня.

На 3 май 1950г. къща-музей „Райна Княгиня“ разтваря врати за първите посетители.

През 1979/81г. е извършена основна реставрация на къщата. В бившата занаятчийска работилница „Керена“, на първи етаж е представена експозиция, посветена на живота и ролята на Райна Княгиня по време на Априлското въстание.

Етнографската експозиция на втория етаж дава представа за обстановката, в която се ражда и израства бележитата българка.

Сред ценните реликви в музея е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901г. по случай първото официално честване на Априлското въстание.

В двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни останки.

През 1922г. наследниците на Райна Княгиня даряват къщата на Община Панагюрище. Повече от половин столетие, около два милиона и половина българи, свели глави, минават през малката дървена портичка, за да се поклонят пред безсмъртното дело на Знаменоската и отнасят със себе си частица от родолюбието на една велика епоха.

Къща-музей „Райна Княгиня“ е включена през 2006г. в мобилния екскурзовод „България на длан“. През 2006г. в чест на 150-годишнината от рождението на Райна Княгиня и 130-годишнината от Априлската епопея в Панагюрище е построен паметник на Знаменоската. Средствата са осигурени изцяло от дарения на местните жители. В дарителската кампания се включват училища, детски градини, фирми, културни институти, граждани от общината.

Паметникът е дело на скулптора Делчо Пъков. На официалното му откриване на 1 май присъстват Президентът на Република България, Председателят на Народното събрание, Министър-председателят.

· Катедралният храм на Панагюрище е църквата „Свети Георги“ в самия център, на метри от музейния ансамбъл и площадчето с другия паметник на Райна Княгиня, издигнат в чест на юбилея на Априлското въстание. Навремето храмът е бил импозантна възрожденска постройка, но след опожаряването по време на въстанието са останали само зидовете ѝ. Възстановена е през 1880 г. Камбаните ѝ са отливани в Русия и подарени от Марин Дринов.

· НАЦИОНАЛЕН МЕМОРИАЛЕН КОМПЛЕКС „АПРИЛЦИ“

На историческия хълм Маньово бърдо, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието, сега се намира Мемориалният комплекс „Априлци".

Издигнат през 1976 г. по случай 100-годишнината от Априлското въстание. Природа, архитектура и скулптура са обединени в един въздействащ и вълнуващ спектакъл.

· В подножието му е църквата „Въведение Богородично“, уникална със стенописите си, довършена през 1823 г. Кубетата на тази църква са покрити със злато.

Равносметката от деня е: