блогът на Марина: Западни Родопи. Отново

Здравейте, мили читатели! Както обещах, ето ме отново с история от „нашата мила родна страна“. № 4 за този сезон. Отново ще ви разходя из едно от любимите ми места у нас, а именно – Западните Родопи. Маршрутът ни е

· София – пещера Снежанка – Батак – яз. Батак – парка в Дорково – кр. Цепина – София.

Не се стягайте, моля ви! Няма да ви отегчавам с инфо за обекти, които вече съм описвала за вас.

Който не е чел, може да го направи тук. Същото се отнася за тези, които са чели и забравили J:

- Град Батак - пещера Снежанка

От София се насочихме първо към пещерата. Аз се изкачих до нея, за да се насладя на родопската разходка, но не влязох. Почивах на пейка отпред. Нямаше смисъл да влизам отново. Щом слязохме на паркинга и цялата група се събра, потеглихме към Батак – 15 км.

В града на Баташките новомъченици (житие) имахме 1:30 ч. за разглеждане на обекти и обяд. Доколкото вече съм посещавала историческия музей, отидох само за печат и марка за книжката на БТС и за картички. После посетих етнографския музей и не се сдържах да запаля свещичка в храма Св.Неделя.

Балиновата къща е семейна къща в гр. Батак. Построена е около 1895 г. и в нея е живял Трендафил Балинов - секретар на Работническия младежки съюз и участник в съпротивата срещу фашизма от 1918 до 1944 г. Тя е архитектурен и исторически паметник на културата, образец на традиционната архитектура в Батак.

Къщата е етнографски музей от 1968 г. и е сред забележителностите на град Батак. Уредената в нея етнографска експозиция е посветена на традиционната народна култура в градчето от края на XIX и началото на XX в. Къщата представлява обект № 3 от Историческия музей в Батак.

След кратка фотосесия седнах в централно заведение да обядвам. След това се разходих малко, събрахме се в автобуса и потеглихме. Предстоеше ни фотопауза при яз. Батак.

Батак е шестият по големина язовир в България. Разположен е в Западните Родопи, отстои на 4 km от Батак, на 7 km от Ракитово и на 19 km от Велинград. Изграден е на р. Мътница. Неговата площ е 22 km², а обемът му е 309 000 000 m³. Предпочитано място е за почивка на планина, сред спокойствие и уют, с възможност за риболов целогодишно. На западния бряг на язовира се намира планинският курорт Цигов чарк. Близо до Цигов чарк, в югозападната част на язовира се намира и остров Голака, който е висок 1108 m и с площ около 2,2 – 3,0 ha. А на другия бряг летовище Дъното (общ. Пещера), което е по-тихо и спокойно от Цигов Чарк и съвсем близо до летовище Св. Константин. Язовир „Батак“ е част от ВЕЦ каскадата Баташки водносилов път и в него се изливат водите на ВЕЦ Батак, който е основен електроизточник на територията на обл. Пазарджик.

Изминахме 19 км до следващата ни цел за деня. Това е с. Дорково.

В района на Дорково е открито палеонтологично находище. В м. Илин кладенец са открити фосили на мастодонти (бивни, кътници и др.) на възраст 5 млн. години, което ги прави най-древните открити останки на тези животни в Европа.

Местността е забелязана от български геолози още през 70-те години на 20 век, когато те са търсили находища на полезни изкопаеми. Тя прави впечатление и на геолога Тодор Николов. През 1984 г. е организирана проучвателна експедиция, а през 1985 г. е организирана международна експедиция начело с проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс, която открива части от скелети на мастодонти. По-късно учените съобщават, че в района са живели девет архигрупи бозайници.

Находището е най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са над 600 кости на 15 m² площ. Това е най-голямото палеонтологично находище на Балканите и втората най-значима експозиция в Европа. Чрез него се маркира началото на плиоценската геоложка епоха в Източна Европа.

При проведените експедиции са открити останки от бивни, кътници и части от скелети на над 30 вида гръбначни животни – над 600 кости на едри бозайници – мастодонти, трипръсти коне хипариони, древни редки маймуни, лъвове, саблезъби тигри, елени, тапири, носорози и примитивни мечки, а също и множество останки от гризачи и насекомоядни бозайници. Открити са два вида маймуни – мезопитек (mesophithecus) и долихопитек (Dolichopithecus ruscinensis). И двата вида са от групата на колобусите.

От палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити и костни останки от един нов род и два нови вида за науката птици – нов вид за науката глухар – родопски глухар (Tetrao rhodopensis), който е най-древния представител на семейството на глухарите, нов род и вид езерна патица – плиоценска балканска патица (Balcanas pliocaenica) и неустановен вид дребна кокошова птица от подсемейството на яребиците.

Палеонтологичното находище край Дорково е уникално не само с големия си брой находки от овернски мастодонт (Anancus arvernensis), но и с голямото им разноообразие. Има останки, както на възрастни, така и на млади животни, а също и на малки мастодонтчета с млечни зъби.

На изкопаемите останки е обърнато внимание за първи път от местния учител Манол Чолев през 30-те години на 20 век. В началото на 80-те години геолози от фирмата „Редки метали“ преоткриват фосилното находище край Дорково. Първото палеонтологично проучване е организирано от акад. Тодор Николов заедно с геолози от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В периода 1985-1987 г. се провеждат българо-френски палеонтологични разкопки. Те са организирани от Националния природонаучен музей при БАН с участието на Националния естественоисторически музей в Париж. Инициативата е на проф. Николай Спасов, а научен ръководител на експедицията е проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс. Разкопките са продължени през 1985 г. от проф. д-р Николай Спасов. След тригодишно проучване на находището, се стига до извода, че това е най-богатото находище на останки от овернски мастодонт (Anancus arvernensis) в света и едно от най-богатите на фосилни животински останки ранноплиоценски находища в Европа. За голямото струпване на кости се предполага, че природно бедствие е унищожило цяло стадо овернски мастодонти край брега на древна река. По-късно учените съобщават, че в района са живели девет архигрупи бозайници. Находките (в обем от 2 жп вагона) са изпратени във Франция за реставрация и консервация, по-късно са върнати отново в България само 5-6 сандъка. Находището е обявено за природна забележителност на 31 януари 1990 г.

Идеята за създаване на палеонтологически музей е дадена от проф. Ербер Тома по време на българо-френските палеонтологични разкопки през 1987 г. Първоначалната инициатива за подготвяне на този проект е на Стоян Йотов от сдружение „Природа назаем“ от 2008 г. Проектът за палеонтологичното находище е започнат през 2010 г. На 25 септември 2012 г. е направена първата копка по проект „Създаване и популяризиране на културно–исторически продукт в община Ракитово, чрез адаптация на Палеонтологично находище – с. Дорково, като туристическа атракция и социализация на културен паметник крепост „Цепина“. Музеят е тържествено открит на 19 септември 2013 г. Научни консултанти на експозицията са проф. д-р Николай Спасов, д-р Георги Марков и Велизар Симеоновски.

Плиоценският парк в Дорково е палеонтологичен музей в Дорково, област Пазарджик, представящ находки от плиоцена, открити в палеонтологичното находище в местността Илин кладенец около селото.

Сградата на музея е дело на арх. Явор Йорданов по идея на Симеон Стоилов. Тя е с цилиндрична форма, изградена от метал и стъклен купол с площ 300 m². В центъра на експозиционната зала е поставена скулптура на овернски мастодонт от рода Anancus arvernensis с височина 3,90 m. До него се намира скулптура на изкопаемата маймуна долихопитек (Dolichopitecus ruscinensis). Те са дело на скулпторите Ивайло Аврамов и Теодор Нанев, с участието на художника-анималист Велизар Симеоновски. Научни ръководители при създаването им са проф. Николай Спасов и д-р Георги Марков. До скулптурата на мастодонта е разположен гигантски бивник на борсонов мастодонт (Mammut borsoni), намерен в кариерата за пясък при с. Генерал Инзово, обл. Ямбол. Той е възстановен от Георги Илиев от регионалния исторически музей в Ямбол. Представена е възстановка на научни разкопки с истински кости, които са намерени на това място, витрини с уникални вкаменелости – фрагмент от небце с кътници, и бивник от овернски мастодонт (Anancus arvernensis), кучешки зъб на доплихопитек и части от раменни кости на плиоценска балканска патица и на родопски глухар. Представени са и илюстрирани табла с научни текстове подготвени от проф. Николай Спасов, проф. Златозар Боев, д-р Георги Марков и д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН. През 2013 г. сградата на музея е обявена за „Сграда на годината“.

Природата около Дорково през плиоцена се представя чрез 10-метрова пейзажна диорама „Фауната и природата край Дорково и на Балканите преди 5 милиона години“. Нарисувана е от художника-анималист от Чикагския музей по естествена история Велизар Симеоновски с научен консултант проф. Николай Спасов. На диорамата са представени: изкопаема маймуна Долихопитек (Dolichopitecus ruscinensis), ранноплиоценска мечка (Ursus boecki), родопски глухар (Tetrao rhodopensis), рододендрон (Rhododendron), изкопаема сърна (Procapreolus), изкопаем тапир (Tapirus arvernensis), двурог плиоценски носорог (Stepharnochinus megarhinus), магнолия (Magnolia), мастодонт от вида Mammut borsoni, изкопаема маймуна Мезопитек (Mesopithecus), стадо хипариони и стадо овернски мастодонти (Anancus arvernensis). Монтирана е озвучителна техника, чрез която се възпроизвеждат звуците, издавани от животните, чиито останки са намерени в палеонтологичното находище.

След като видяхме този малък, но интересен музей, отидохме до близкото кафе / ресторант / магазин за сувенири. Пих бяло фрапе, купих си пръстен с „бял нафрит“, само че на цвят камъкът беше морскосин. Качихме се в автобуса и продължихме към последната ни цел за днес, на 5 км.

В подножието на крепостта има изградена хижа „Цепина“, както и ТИЦ с музейна експозиция с находките от проучванията. Разгледахме я и гледахме документален филм за обектите тук.

Цепина е средновековна крепост, разположена северозападно от с. Дорково, Общ. Ракитово, Южна България. До нея се стига по 5-км асфалтов път. Тя е изградена на конусовидния връх Цепина (1136 m).

Крепостта влиза в пределите на българската държава в средата на 9 в. Завладяна е от Византийската империя през 11 век, но е освободена при управлението на цар Калоян. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим и Цепина се превръща в негова престолнина. Крепостта е била внушителна, външните ѝ крепостни стени обхващали площ от 25 дка, а в най-високата ѝ част е бил изграден средновековен замък.

В периода 1246 – 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаци, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. твърдината е завладяна от османските нашественици с хитрост след 9-месечна обсада.

Археологическите проучвания на района установяват, че през ранната желязна епоха тук е имало тракийско селище, просъществувало и през римската и късноантичната епоха. Намерени са останки от трикорабна базилика от раннохристиянската епоха (5 – 6 век), която била преустроена в еднокорабна църква по времето на Първата българска държава. Открити са голям брой жилища от втората половина на първото хилядолетие сл. Хр. Те били четириъгълни постройки, изградени в долната си част от камъни, споени с кал, в суперструкция с кирпичи, покрити на дървени конструкции с големи керемиди – тегули и имбрици. Жилищата в голямата си част са едноделни, някои от тях свързани с коридори. Били построени едно до друго, без дворове, но с преходи между тях.

Системните проучвания на крепостта изясняват външния ѝ облик в епохата на Средните векове. Състояла се е от две части: укрепено градско ядро с вътрешен град (крепостта) и подградие или външен град (субурбиум). Подградието, наричано от византийските хронисти „полис“, се намирало в подножието на крепостта. Тук са били жилищата на населението. Засега този район не е проучван, с изключение на една църква. Проучванията са съсредоточени в крепостта. Разкрито е трасето на външните крепостни стени на укрепеното градско ядро с дължина 640 m и дебелина 1.8 m. Те обграждат площ от 25 дка с единствен вход в югоизточната част. В североизточния ъгъл е имало кула с многоъгълна неправилна форма. Стените са подсилени с 5 контрафорса. Изградени са от ломени камъни, запоени с бял хоросан, със скрити дървени мрежи от надлъжни и напречни греди (сантрачи), типично за строителството на зрелия феодализъм.

Пространството в най-високата и естествено защитена част на градското ядро е било обградено със зидове, дълги 142 m и дебели 1.8 m. Те оформят самата цитадела. Тя има неправилна многоъгълна форма, съобразена с терена. Зидовете са били изградени по същия начин от ломени камъни, споени с хоросан. В този самостоятелно укрепен ансамбъл, вероятно седалище на феодала, се включват два от най-големите резервоара за вода. На единия от тях, който е бил построен на самия връх, висок 8 м, с правоъгълна форма отвътре и осмоъгълна отвън, засводен отгоре, вероятно се е издигала многоъгълна кула – донжон с отбранително предназначение. Вътрешната крепост в западната си част се свързва със западния крепостен зид на укрепеното градско ядро с един напречен зид. На южната му страна имало две четвъртити кули. От това време са и двете църкви и другите две водохранилища в южната част на крепостта.

Проучването на крепостта Цепина става възможно благодарение на многобройните сведения, дадени от византийски извори, отнасящи се за историята на България. Първите археологически разкопки са извършени в края на 19 век от руския езиковед и историк П. Сирку. По-късно проучвания са направили Стефан Веркович, Хр. Попконстантинов, Д. Цончев и др.

Съдбата на българското население по тези места е била свързана с тази родопска твърдина в продължение на няколко века. Археологическите и исторически доказателства показват Цепина като значителен политически и административен център в Западните Родопи.

След като се полюбувахме на родопските панорами във всички посоки и направихме снимки за спомен, тръгнахме обратно надолу. От чешмата на паркинга пихме студена вода и тръгнахме в посока София, през Варвара и Септември. Вървяхме успоредно на трасето на теснолинейката. Пристигнахме в София по тъмно, изморени, но доволни от деня.

Традиционната равносметка има вида: