ЕМОЦИИ НА ПЪТ

Качи се в автобуса и се настани на посоченото ѝ от екскурзовода място. Трети ред зад шофьора, до пътеката. Обикновено избираше място до прозореца, но сега така се случи. Както често ставаше напоследък, мъжът ѝ отказа пътуването дни преди датата и за нея не остана друго място. Типично, помисли си, за него.

Ах, тази негова проклета работа! Изобщо не му оставаше време за половинката. Или поне така твърдеше. До някое време го подозираше в измяна, но спря да ѝ пука, когато получи картбланш за любимите си занимания. Не я спираше от нищо, стига да не му натякваше, че ѝ е скучно сама. И тя се възползваше. Спорт, спа и масажи няколко дни седмично; тонове книги, които изчиташе на един дъх и после подаряваше някому поради липса на пространство за съхранението им. Разбира се, ако желаеше, можеше да работи, за да си уплътнява времето, но т.к. животът ѝ не зависеше от някаква работа, реши да си спести усилията. Можеше да прави къде по-приятни неща. А най-любимото ѝ нещо на света, бе да пътува. Както правеше сега.

Лили слушаше внимателно водача на групата, който им описваше програмата за следващата седмица и нещо, в която основен акцент бе Швейцария – нейна отколешна мечта.

·         ден 1: София-Загреб-780 км;

·         ден 2: Загреб-Инсбрук-590 км;

·         ден 3: Инсбрук-Вадуц-Цюрих-Люцерн-332 км;

·         ден 4: Люцерн-Берн-Шийон-Лозана-Женева-300 км;

·         ден 5: с корабче по Женевско езеро-Монтрьо-Матерхорн-Торино-475 км;

·         ден 6: Торино-Милано-Верона-Триест-570 км;

·         ден 7: Триест-Любляна-Нови Сад-615 км;

·         ден 8: Нови Сад-Белград-Ниш-София-500 км.

Слушайки, не спираше да гледа през прозореца и около себе си. Мястото ѝ предоставяше много добър изглед. Нямаше как да не забележи, че шофьорът често я фиксираше с поглед в огледалото за задно виждане. И трябва да беше сляпа, за да не си даде сметка какъв симпатяга бе той. В един миг погледите им се срещнаха върху огледалната повърхност и тя се усмихна едва. Отвърна ѝ с широка усмивка и тя смутено наведе глава.

Следващите два дни схемата беше: тя го наблюдаваше тайно или поне така си мислеше и щом той погледнеше в нейна посока, тя извръщаше глава. А той я следеше с поглед съвсем открито и когато срещнеше нейния, се усмихваше невинно или ѝ намигаше закачливо. Това обикновено имаше за резултат поруменяване от нейна страна. Той се опитваше да я заговори на няколко пъти, но тя все го отбягваше. Така преминаха разстоянието до Загреб първия ден и до Инсбрук на следващия, така премина и първият им ден в единствената в света конфедерация като форма на държавно устройство.

Ден 3

През този ден времето не беше особено хубаво, а вечерта бе откровено студена. Пристигнаха в Люцерн сравнително късно и туристите веднага се прибраха по стаите си. Лили не беше изключение. Настани се в резервираната единична стая и веднага влезе под душа като настрои водата толкова гореща, колкото можеше да я понесе. В банята имаше страхотна вана и тя се отпусна вътре до брадичката. Блажено спокойствие. Беше настроила климатика в стаята на 26^оС, за да не трепери, когато излезеше от банята. Щом водата изстина, тя остави ваната да се източи и излезе. Застанала пред стенното огледало, тя започна да попива косата си с хавлиената кърпа, когато на вратата се почука. Предпазливо се доближи и попита „кой е“.

-        -  Аз съм, ъ... шофьора... Може ли да вляза? Няма да се бавя. – тя открехна вратата, но не свали резето.

-         - Какво желаете? – попита официално, но сковано.

-          -Ъ... не е удобно да говоря така. Ако само позволите да вляза, всичко ще обясня...

-        -  Не е ли малко късно за гости? А и никакви обяснения не чакам от Вас. – отвърна хладно.

-    -Моля Ви! Няма да Ви отнема много време. Само няколко думи да кажа... – гласът му бе умолителен. Тя се разколеба и махна резето. Отвори широко вратата и се дръпна назад.

-       -Така е по-добре. Много благодаря, че ми отворихте. – гледаше я и се усмихваше приветливо. Тя се чувстваше неудобно, затова стоеше в другия край на стаята и гледаше в краката си.

-          -Няма защо. Кажете защо Ви трябвам? – в гласа ѝ се долавяше несигурност и нервност.

-        -  Ами, не знам как да го обясня... – започна той.

-      - От два дни си загубих съня, опасявам се, че и тази нощ няма да мигна. А с моята професия, това си е опасно.

-     - Не разбирам нищо. Какво общо имам аз с Вашето безсъние? Хапче за сън ли ще ми искате? Защото нямам. Съгласна съм, че е рисково и може би трябва да попитате на рецепцията, но аз не мога да Ви помогна. Съжалявам.

-        -Не, не искам хапчета... Тук съм...

-        -Тогава? Не разбирам. Кажете ми защо сте в стаята ми? – започна видимо да нервничи Лили.

-        -Защото изгубих съня си, щом Ви срещнах. – каза спокойно като я изпиваше с очи.

-       -Какво? Вие как...? Как си позволявате? Идвате в стаята ми посред нощ и ми говорите такива не...

-         -Идвам, защото искам да поговорим. Не ме обвинявайте! Още нищо не съм сторил.

-          =Още? Значи възнамерявате да „сторите нещо“, така ли? – повиши глас тя.

-          И какво ще бъде това „нещо“? – попита саркастично и с насмешка в гласа си.

-          -Да Ви целуна. – отговори ѝ спокойно, уверено и тръгна към нея. Тя се изплаши.

-          -Не! Стойте там! Не ме доближавайте, ще викам! – гласът ѝ се извиси с няколко октави, докато тя успя да се мушне в банята и врътна ключа. Седна на ръба на ваната, задъхана, сякаш е бягала километри.

-          -Вижте... може ли да минем на „ти“? Така ми е много сковано и дистанцирано, на „Вие“.

-  -Така и трябва да бъде! Аз съм клиент, Вие сте служебно лице. Не трябват никакви фамилиарности между нас.

-         -Служебните отношения са факт, който не мога да променя. Но другото...

-         -Какво друго? Няма друго! Само това е: аз съм пътник, Вие – шофьор. Щом стигна до целта си, се разделяме и точка.

-         - Нека все пак се запознаем официално. Ти си Лили, а аз съм Лъчезар, приятно ми е.

-         - Не искам да се запознаваме. Какъв е смисълът? След 5 дни няма да се видим повече.

-      -Работата е там, че, откакто те видях, не съм спирал да мисля за теб. Дори по-рано днес те сънувах.

-          -О, какво ми се случва? Божичко! Защо все на мен? Моля Ви да си вървите! – каза твърдо.

-          -Пък аз те моля да излезеш от там и да си поговорим като големи хора, разумни...

-        -Разумни ли? Определяте ли като разумно да идвате посред нощ в стаята на сама жена и да ѝ казвате, че искате да я целувате? Вие полудяхте ли? За Бога! Вървете си! Искам веднага да напуснете стаята ми! – почти извика Лили в паниката си.

-         -Виж, не искам да се страхуваш от мен. Нищо няма да направя, което не желаеш. Само те моля да излезеш от там и да си поговорим. Само това. Моля те! – с овладян глас и мек тон ѝ каза.

-      - Ох... ако изляза, обещаваш ли да кажеш набързо кое е толкова спешно и после да си идеш? Много те моля! – гласът ѝ бе слаб и колеблив.

-        - Обещавам, да. Ще поговорим за малко и те оставям. – постара се да звучи убедително.

-        -Добре. Моля те да стоиш далеч от вратата на банята и от мен, ок? Сега излизам. – вратата се отвори и тя застана на прага. Той ѝ направи жест с ръка да се отдръпне, като заобиколи отдалеч и приближи банята; размениха си местата. Искаше да е сигурен, че тя няма отново да се заключи вътре.

Тя отиде към леглото и седна в единия край; личеше колко е напрегната.

-         -Слушам те. – подкани го плахо, но учтиво.

-       -Първо искам да ти кажа, отново, да не се боиш от мен. Никога не бих направил нещо против волята ти. Кълна ти се! – започна разпалено.

-          -Това вече го каза. Дай нататък! – нямаше търпение той да си тръгне и да я остави сама.

-         -Нататък ... Боже, какво не бих дал, за да те държа в прегръдките си! Дори само да се сгушиш до мен и да заспиш, като коте.

-                     Ама... не може така! Как смееш да ми говориш така? – негодуванието я задушаваше.

Лъчезар тръгна към нея и Лили се паникьоса не на шега. Не можеше просто да се изправи и хукне през глава – хавлията, в която се бе омотала след ваната, можеше да се смъкне, и тогава .... А той дойде толкова близо до нея, че можеше да я докосне без да протяга докрай ръката си. Седна на леглото и се усмихна благо, искаше да я успокои. Посегна да я погали, а тя се сви като заек в ноктите на орел; усети, че трепереше неудържимо.

-       -Виж, Лили, какво да направя, за да не се боиш от мен? Тази реалност ще ме побърка! Жената, която харесвам, трепери като лист на есенния вятър дори само от близостта ми.

-         -Но ти не ме харесваш. Нали? – опита се да каже нещо въпреки паниката си.

-          -Напротив! Много даже ми харесваш. И точно затова съм тук. – изгледа го въпросително.

-          -Дойдох, за да ти го съобщя официално. Откакто те срещнах, все ти си ми пред погледа, денем и нощем. Денем трудно се концентрирам върху друго, а нощем – не мога да мигна и на сутринта съм смазан от умора. А това, както знаят всички, ти – също, е доста обезпокоително.

-          -Но... така не може. Не бива! Не може да ме харесваш! Аз... не мога да ... Не е взаимно. – събра кураж и придаде увереност на гласа си, за да прозвучи убедително. Макар че сама не си вярваше на думите. Привличаше я и още как! Висок на ръст, но и едър; с големи и яки ръце,  здрав гръб и широки гърди. Представяше си и плоския му корем, но нямаше как да знае със сигурност права ли е. Не ѝ беше толкова трудно да си се представи в обятията му. Това прозрение я отрезви. Какво правеше, по дяволите? Това трябва да спре! И то веднага!

-          -Кое да спре веднага? – попита я леко обезпокоен като не сваляше очи от лицето ѝ.

-          -Какво? Не съм ... – заекна тя. – На глас ли го казах? – попита на свой ред сконфузено.

-          -Мда. Искам да знам какво криеш от мен. Кажи ми още сега! – сериозно изрече.

-        -  Ами, казах ти вече. Увлечението ти не е взаимно и трябва да спре. Ти трябва да ...

-          -Няма да слушам глупости! Не било взаимно, дрън-дрън. Искам по-сериозна аргументация, ако държиш да те послушам. – заяви Лъчезар без да крие яда си.

-        -Добре тогава. Омъжена съм. Имам съпруг. Затова не може ... Доволен ли си сега? – изгледа я със смесица от изумление, неверие, гняв и отчаяние. Понечи да я докосне, но се отказа и ръката му увисна като отсечена. Стана, завъртя се и излезе от стаята с такава бързина, че Лили цяла минута седя в ступор и не знаеше какво да мисли. Накрая се съвзе и стана от леглото, отиде към вратата, за да заключи. Мислеше вече да си ляга, но дали ще се спи, това е друга тема. Протягайки ръка към ключалката, вратата се отвори рязко и едва не я удари в лицето. Извика. Лъчезар нахлу светкавично и я хвана.

-        -Извинявай! Ударих ли те? Дано не съм. Много съжалявам! – очите му търсеха по нея следи.

-         - Не. За малко ми се размина. А ти какво правиш тук? – погледна го в очите, директно.

-         - Реших, че новината те е отказала от намеренията ти. – изрече делово, без емоции.

-     -Стресна ме, признавам. 3 дни те наблюдавах, не видях халка, нито пръстен. Нямаше ги и безкрайните разговори по телефона с „милото“. – обясни той.

-         -Когато съм на път, не нося бижута, за да не рискувам да ги загубя някъде. Това е.

-        - Не знаеш ли, че на хората, които носят халки, те им се отбелязват на пръста? – провокира я не само с думи, но и погледът му бе предизвикателен.

-          -Много филми гледаш. – отбягна темата Лили. Но той не се предаваше. Опита отново:

-          -А той къде е сега? Защо не е с теб? Защо пътуваш сама по света? – засипа я с въпроси.

-          -Той също пътува, много, но по служебни дела. И сега е доста зает покрай един проект.

-         -Не знам дали да ти вярвам, честно. От една страна ми се иска да ти вярвам, защото не искам да ме лъжеш, но от друга, предпочитам да си измисляш мъжа, за да няма с кого да те деля. – обясни мислите, които се блъскаха в главата му.

-          -Да ме делиш...? Т.е. ти още се надяваш? Но на какво? Казах вече ...

-       -Каза ми, че принадлежиш на друг – не, че го обичаш. А ако той те обичаше, нямаше да те пусне сама.

-          -Какво намекваш? – изгледа го неприязнено, но в погледа ѝ прочете страх.

-       -Ако бе моя жена, никога нямаше да те оставя да пътуваш сама! И то не от страх или недоверие, а защото нямаше да издържа дори два дни без теб! – каза и се хвърли към нея. Тя отстъпи назад в опит да го избегне, но се блъсна във вратата и се олюля за миг. После се свлече на пода. Когато дойде на себе си, се намери в леглото, а Лъчезар лежеше до нея. Надигна се едва и забеляза, че е завита. Повдигна завивката: отдолу бе гола. Ужас! – прошепна на себе си, какъв позор. Хавлията е паднала, видял ме е. Усети как се изчервява. Искаше да потъне в земята от срам.

-         -Ей, добре ли си? Нещо боли ли те? Ако трябва, да потърся лекар. – притеснението бе изписано на лицето му. Тя си наложи да го погледне.

-          -Няма нищо. Ще се наспя и утре ще съм като нова. – отвърна с немощен глас.

-        -Знаеш ли как ме уплаши? Изкара ми акъла, ... миличко. – завърши трогателно и понечи да я докосне, но тя отново трепереше с цялото си същество.

-        - Моля те, не се страхувай от мен. Аз не съм лош човек, та ...... – тя се завъртя, обръщайки му гръб. Не можа да се сдържи и изхлипа.

-     - Късаш ми сърцето само като те гледам. Чувствам се като най-големия изверг на Земята, че предизвиквам подобен страх.

-         - Не е това. Просто... – сълзите я давеха и не можа да довърши. Той простена:

-         - Как ми се иска да те гушна, да те утеша, да спра горчивите ти сълзи с горещи целувки ...

Тогава неочаквано за него, Лили се завъртя обратно и се сгуши до тялото му. Той не чака да го молят, ами я прегърна и я притисна силно към себе си. Сълзите се стичаха горещи по гърдите му, а той галеше косите ѝ и се опитваше  да я успокои:

-          -Шшш, спокойно, няма страшно. Аз съм тук, до теб. Всичко ще бъде наред, миличко.

-         - Добре съм вече, благодаря ти,.. Лъчи. – отвърна след няколко минути и се усмихна бегло.

-     -О, колко се радвам, че ми повярва. Колко съм щастлив! – радостта му нямаше край. Той я милваше, притискаше я към тялото си така, че тя отбеляза:

-          -Ако не спреш, ще ме задушиш. Моля те! Ти не си знаеш силата, но аз съм все пак човек, а не дърво. – каза полусериозно-полушеговито.

-        -О, вярвай ми, знам го! Не забравям дори и за миг. И, знаеш ли, няма по-велико усещане от това, да държа в ръцете си такова крехко тяло, такова финно създание, като теб. Бих могъл цяла нощ да те държа в обятията си, така да спиш.

-         - Хм. Внимавай ... защото може да се уреди и да не съжаляваш после? Да не се оплакваш, че не си могъл да спиш? – намигна му закачливо.

-          -Няма такава опасност. Само така бих могъл истински да се отпусна и да заспя.

-          -Ами, добре тогава. Хайде да спим, че стана 1,40 ч. – каза и се пресегна към ключа на лампата.

-          -Сериозно ли говориш? – той не смееше да повярва какво се случва. – Наистина ли?

-          -Да, сериозна съм. Хайде вече да спим! Но... само спане, нали? Без никакви...

-          -Само спане. Нищо повече. Знаеш ли, за мен и това е доста. Казах вече, че не бих сторил нищо, което не желаеш; мисля го. Желая те много, но съм мъж с достатъчно силна воля, за да се контролирам и няма да те пипна с пръст, докато сама не поискаш. – каза ѝ.

-         - А ти...? Така де...одеве, когато припаднах ... беше ли хавлията... т.е. видя ли ме...

-         - Питаш дали съм видял голото ти тяло? – помогна ѝ в изразяването.

-          -Мхм. – нямаше глас от притеснение.

-         - Нямаше как да не видя. Хавлията се развърза, когато падна, така че...

-          -О, не. Защо, Боже? Ще умра от срам. – хленчеше Лили.

-      -Не виждам защо. Аз съм много доволен от видяното, а то значи, че няма от какво да се срамуваш. Прекрасна си! – завърши той и я целуна по челото.

-         - Хайде вече да спим. Лека нощ! Забравих лампата – тя се надигна.

-         - Шшш, лежи спокойно. Можеш ли да спиш на лампа? – попита я.

-         - Мога, но защо?

-         - За да ти се любувам, докато заспя. – отвърна и я целуна по косата. – Лека нощ, миличко!

-       -   И на теб, Лъчи! – изрече сънено и след минути вече спеше в обятията му.

Ден 4

Рано сутринта ги събуди телефонът му. Беше другият шофьор, който търсеше колегата си. И добре, че звънна, защото вечерта при многото вълнения, които преживяха, никой от двамата не се сети да си включи аларма за събуждане. Той стана бързо, целуна я и излезе като каза, че ще се видят в ресторанта на закуска. Тя се протегна продължително и стана, за да се приготви за новия ден. Първо беше закуската, след което товарене на багажа в автобуса и потегляне към столицата на Швейцария – Берн. Очакваше, че ще ѝ прави компания на закуска, но се излъга. Той закуси на масата на колегата си. „Бас ловя, че сега му се хвали за снощи, като добавя несъществуващи детайли, за да се изкара неустоим мачо“, помисли си Лили и тази представа предизвика гняв, който премина през лицето ѝ със светкавична скорост. Като привърши закуската, се качи в стаята си, за да си вземе багажа и да го занесе в автобуса. Чакаше я пред вратата на стаята. Тя не му обърна внимание, отключи с картата и влезе. Последва я.

-        -Станало ли е нещо? Защо се държиш така? – попита я озадачено.

-        -Как се държа? – тросна му се в отговор, докато проверяваше дали е прибрала всичко в куфара и в ръчния си багаж.

-         -Сякаш ме няма. Игнорираш ме. Преструваш се, че не ме виждаш. Какво ти стана от сутринта? – попита я раздразнено и когато тя отново не му обърна внимание, я хвана за ръката и я дръпна към себе си. Изгледа го с досада и отвърна:

-         - Я ме пусни! Какво си позволяваш? Трябва да си проверя нещата и да сваля багажа долу. Не ми губи времето, ако обичаш! – задърпа се, но не успя да се освободи от мечешкия му захват. Тя не желаеше да издава слабост, но изстена от болка. Пусна я като ужилен:

-        -  Извинявай! Не исках... да те заболи. Съжалявам! – гледаше я виновно и тъжно.

-        -Защо въобще си губя времето с теб? – въпросът бе по-скоро насочен към самата нея. Влезе в тоалетната и се заключи. Чу го да казва:

-         -Свалям ти куфара до автобуса, да не го търсиш. Ще се видим долу. До после. – последното бе изречено тихо и в гласа му долови разкаяние. Съжали за грубостта си. 

    След тоалетната се изми, избърса в кърпата, угаси лампата и влезе в стаята. Огледа за последно, взе си телефона и ръчния багаж, заключи стаята и мина през рецепцията, за да върне картата. Тръгна към автобуса. Лъчезар я видя още на излизане от хотела и тръгна към нея. Тя зави в другата посока и влезе в автобуса от задната врата, като реши да стои там, докато потеглят. Огледа се за свободна седалка назад, но нямаше такава. Въздъхна. Екскурзоводът се качи и преброи пътниците. Щом констатира, че никой не липсва, даде знак за тръгване. Шофираше колегата на Лъчо, така че самият той бе свободен да прави, каквото му душа желае. А тя желаеше да поговори с Лили. Тръгна по пътеката назад и я видя да седи на стълбите на втората врата. Протегна ѝ ръка.

-          -Ела с мен! – каза с тон, нетърпящ възражения. „Как не?“ отвърна му наум, но не изрече нищо, продължи да си седи, където беше. Той усети къде е сгафил и прехапа устни. Каза:

-                     Ела, ако обичаш! – този път прозвуча като молба. Туристите от околните седалки ги наблюдаваха с интерес. Тя отговори невъзмутимо:

-        -  Не, благодаря. Тук съм си супер. – Той реши да подходи мъдро, вместо да разиграва сцени, и клекна до нея. Тя го изгледа учудено, но не каза нищо. Той опита отново:

-                     Не може да седиш тук. Против всички правила за безопасност е. Ако спрат колегата, ще му наложат огромна глоба, но освен това, ще му конфискуват и книжката, и няма да можем да се приберем в България, да не говорим пък за продължаване на екскурзията. Така всички ще бъдат прецакани, включително и ти. Искаш ли да обясниш на 45 души защо пътуването им е провалено и връщането в родината – несигурно?

-         -Ама, ти май ... говориш сериозно... Наистина ли може да му вземат книжката? – притеснено го попита.

-          -Не „може“, а „ще“, ако те видят тук. А искаш ли да му платиш глобата? – попита я.

-        -  Ако това ще помогне... Но... кой ще ме види в ниското, тук – долу? – последната ѝ надежда.

-        -Ако ни проверят, няма начин да те пропуснат, повярвай ми! – каза с увереност, придобита по време на многобройните му пътувания. Спести си проблемите, както и на целия рейс, и ела с мен отпред. Моля те! – добави накрая. От всичките ѝ страни се разнесе недоволен ропот. Гласове ѝ казваха да си сяда на мястото, други любезно я съветваха да не рискува пътуването с лека ръка. Лили видимо се притесни.

-        -Още малко и ще ме линчуват... – прошепна с пресипнал глас.

-         -Какво да правя? – изрече по-скоро на себе си, отколкото към някой.

-         - Дадох ти решение. Ела с мен; така ще избегнем всякакви проблеми.

-        -Ох, добре. Но да знаеш, че идвам само, защото нямам избор. Не заради теб. – уточни и хвана протегнатата ѝ ръка. Лъчо я издърпа на пътеката до себе си и тръгна напред като стискаше пръстите ѝ в дланта си. Когато отминаха мястото ѝ, тя се спря. Каза:

-         - Аз седя тук. Ето, заемам си мястото; ти си сядай на служебното и всички да са спокойни.

-         - Не, госпожо! Вие идвате отпред, на служебното място. Да сте под пряк контрол. – изгледа го с изумление като очакваше да прочете шегата в погледа му. Нямаше. Той бе сериозен.

-         - Не! Аз си имам място. Служебното си е за вас, да си почивате от шофирането. Аз оставам тук! – заяви твърдо и седна на седалката.

Той измърмори нещо под носа си, което никой не разбра, и се обърна към нея. Пъхна ръце под коленете и зад гърба ѝ и я вдигна от седалката, тръгна напред по пътеката. Тя не очакваше подобен „удар под кръста“ и от изумление се вцепени, така че не успя да реагира по никакъв начин и просто седеше на ръцете му, потресена. Остави я на вътрешното от двойката служебни места и седна до нея. Тя го изгледа с ужаса, който бе видял в очите ѝ предната вечер, и се сви като охлюв. Беше събула чехлите си и вдигна краката си на седалката като обхвана коленете си с ръце и опря гръб на прозореца. Изглеждаше като сърна, заобиколена от ловна хайка. Лъчезар въздъхна отчаяно. Докосна нежно рамото ѝ; тя трепереше. „О, не отново!“ – простена той. Обърна се към Лили и се опита леко да разпусне сключените ѝ около коленете пръсти; тя ги стегна повече. „Моля те“, прошепна ѝ, „няма защо да правиш така; отпусни се“ – в гласа му звучеше толкова нежност и грижа, че няколко дами наоколо изпуснаха въздишки от мъка, че не са на мястото на Лили. Мислеха я за луда. Дали го послуша или просто осъзна, че няма избор, но тя отпусна ръцете до тялото си, а краката си свали на пода. Извъртя глава към прозореца и затвори очи без да произнесе и звук. Лъчо си мислеше за дългата борба със страховете ѝ предната вечер, за внезапната промяна у нея и доверието, което му гласува, като заспа в прегръдката му; за палавото ѝ изражение сутринта и за поведението ѝ след закуската, когато нямаше и следа от забавното момиче. Първо беше гневна и ядосана, а той не разбираше защо и това го дразнеше; а сега страхът ѝ от него изглежда се завърна; той се изплаши на свой ред от този си извод. Какво да прави? От към нея не се чуваше и звук, та реши, че е заспала, изморена от толкова емоции. Приведе се напред и погледна лицето ѝ: тя плачеше. Сълзите се стичаха през затворените клепки и, за да не издаде звук, бе прехапала долната си устна. Сякаш олицетворяваше цялата човешка мъка. Той опря длани о пламналото си чело и изстена.

Идваше неговия ред на шофьорското място. Бе решил да ѝ даде време да се успокои до следващата почивка, когато щеше да седне до нея и да се опита да поговорят, да проумее защо тя се държеше по този начин. Когато пристигнаха в Берн, тя се почувства облекчена, че ще слезе от автобуса и в следващите два часа няма да го вижда. Времето в града бе прекрасно и разходката из уличките в центъра бе приятна и зареждаща. Забрави притесненията си и се отдаде на момента; искаше да запази в паметта си възможно повече детайли, а в картата-памет – колкото се може повече снимки, разбира се. Двата часа изтекоха неусетно и трябваше да се връщат към автобуса. Унинието ѝ се завърна. Тя помисли малко и реши да не му позволява да взима връх над нея. Той искаше да говорят. В крайна сметка, само така можеше да разбере защо му е обидена и колко я е наранил, нали? Щеше да му каже всичко щом настъпеше момента.

Групата пристигна при автобуса и хората започнаха да се качват и заемат местата си. Лъчезар стоеше встрани от рейса. Щом видя Лили да се приближава, той се отдалечи. Тя се зачуди на поведението му и си помисли да не би сега пък той да ѝ се сърди? Това щеше да е доста странно и даже нелепо. Бе взела твърдото решение да не се кара с него, да не прави сцени пред 40+ човека и най-вече, да му изслушва обясненията, когато не разбира нещо, преди да прави генерални изводи. С тази мисъл се качи в автобуса и се насочи право към служебното място, но ... То бе заето. Там лежеше прекрасно цвете, а изпод него се подаваше картичка. Разгърна я: пишеше „Съжалявам, миличко!“. Изведнъж ѝ стана толкова мило и същевременно жал за Лъчо, че изскочи бегом навън, очаквайки да го види някъде наоколо. Смяташе да му се хвърли на врата и да му се извини за детинското си държание, и да му благодари за цветето. Но не го откри. Обиколи автобуса два пъти, спираше и се оглеждаше на всички посоки, но от него нямаше следа. Сърцето ѝ се сви, но нямаше място за отчаяние. Той беше единия шофьор на групата и нямаше да тръгнат без него. Все някога щеше да се появи и тя щеше да го посрещне както подобава. Но екскурзоводът даде знак да тръгват и другия шофьор запали двигателя. Нямаше какво да стори и се качи с насълзени очи, мислейки как пропиля шанса си за любов, макар и за няколко дни, с глупавото си поведение. Седна на служебната седалка, до прозореца, взе цветето и го поднесе до носа си. Вдъхна и

-         - Здравей! – чу най-звънкия глас над себе си и подскочи като ужилена.

-        -  Йеееей! Ти си тук! И не ми се сърдиш! Или се...? Кажи ми... – с вик се хвърли на врата му и го притисна силно към тялото си, а после го погледна с тревожни очи. Преди да ѝ отговори, цялата група започна да ги аплодира и да вика за тях. Тя се изчерви.

-         - Добре. Хайде да седнем първо. И ще си говорим, ок? – каза с усмивка Лъчо.

Седнаха на местата си и Лъчезар я прегърна силно. Тя изхлипа.

-          -Не, не, не. Няма да плачеш. Никакъв плач повече, ок? Обещай ми! – каза сериозно.

-          -Добре, прав си. Няма повече. Благодаря ти за цветето! Прекрасно е! Обожавам цветя!

-     -Радвам се, че ти харесва. – отвърна широко усмихнат. – Надявах се на такъв ефект. След сутринта, трябва много да си ми била ядосана, за да се държиш така, но...

-         - Мога да обясня... – започна тя

-     -Държа на това. Но ми се искаше по-малко драма и повече прагматизъм. Така щяхме да си спестим главоболията. Не е ли така? – погледна я право в зелените очи.

-     - Така е, да. Но нека да започнем отначало, за да изясним цялата картинка. Ти помниш, нали, колко се дърпах снощи и колко време отне да ме убедиш да ти вярвам, права ли съм? – погледна го изпитателно, но гласът ѝ бе твърд, за пръв път, откакто говореше с него. Знаеше, че е права за конкретния случай и това ѝ вдъхваше увереност.

-          -Така беше, признавам. Доста се потрудих да те уверя в искреността си.

-       -И после изкарах крайно приятна вечер, която трябваше да се прелее в един още по-приятен ден; поне в моята глава такъв бе плана. – докато говореше, държеше дланта му.

-          -Но сутринта ти с нищо не показа намеренията си. Даже, напротив... Беше резервирана и груба. Чудех се защо си ми толкова ядосана... – разсъждаваше мъжът.

-          -Ядът дойде после. Първо бях втрещена от скоростта, с която напусна стаята ми. Почувствах се като ... компаньонка, която след приятно прекараната вечер, е зарязана в мотелската стая, заради по-важни неща...

-      -Какво? Но ние не сме ... Аз не... – не знаеше как да се оправдае, нито дали е длъжен да го прави. За него нещата седяха коренно различно.

-         -Нека довърша, моля те! Ти излезе, а аз се почувствах много зле. Второ, ти каза, че ще се видим на закуска и аз слязох в ресторанта с идеята, че ще закусим заедно, но теб те нямаше. Седнах на централна маса, за да ме видиш като дойдеш, но ти дойде с колегата си и седна на неговата маса; дори не погледна към мен. Усмивка, намигане, поне поглед – нищо! Аз се засегнах. Разбираш ли, не бях ядосана. Бях обидена, бях наранена; ти казваш нещо, после правиш друго; идваш неканен и си тръгваш внезапно. Не знаех какво да мисля! Обеща ми закуска, а не дойде. А след това идваш да ми помогнеш с багажа, видиш ли? Държиш се, сякаш всичко е ОК и дори ме питаш „какво ми става“. Тогава вече се ядосах. Наистина не знаех на какво да вярвам. Първо ми обясняваш с часове колко ти харесвам, после си тръгваш светкавично и нито дума; после внезапно се връщаш и едва не ме удряш с вратата, цяла нощ си супер мил и сутринта си тръгваш пак набързо и с обещание, което не спазваш. А накрая идваш да ми помогнеш с багажа и сякаш нищо не е било! Как очакваш да реагирам? Аз не знам какво се случва. Изпадам в потрес. Заболя ме, знаеш ли? И, за да се предпазя от още подобни „изненади“, реших да се ядосам, за да скрия зад маската на гнева собствената си несигурност и разочарованието, че миналата вечер няма да се повтори повече. Ето това е причината за поведението ми. – завърши тя с пресипнал глас.

-    -О, миличко! Ако знаеш колко много съжалявам! Само, ако знаех ... ако само можех да предположа какви мисли ще ти минат през главата... Сега, ако можех да върна времето назад, до тази сутрин, всичко щях да ти обясня подробно. Но не мога, за съжаление. Това обаче, което мога да сторя, е да ти повторя „извинявай“. Наистина не съм искал да те нараня. Вярваш ли ми? – попита я с надежда в погледа и копнеж в гласа, като не пускаше ръката ѝ по време на целия разговор.

-       -Интересното е, че ти вярвам, да. Наистина искам да вярвам, че не си ме засегнал умишлено или просто така, вече не ти е пукало за мен...

-     -О, как бих могъл...? Това би било вече прекалено, дори и за мен. – каза с ведър тон и се усмихна обезоръжаващо.

Тя не можа да устои на тази усмивка и положи глава на рамото му. А той я обгърна с ръка през раменете и целуна бялото ѝ чело. Автобусът избухна в аплодисменти; имаха си нова двойка и нова тема за клюкарстване. Лили и Лъчо пътуваха прегърнати и по някое време тя заспа, отпуснала глава в скута му, докато той милваше косата ѝ.

Групата пътуваше към замъка Шийон, на брега на Женевското езеро. Достигнаха го след малко повече от час и слязоха всички вкупом, за да го посетят. „LL”, както започнаха да ги наричат останалите туристи, отидоха да го разгледат заедно, като се държаха за ръка. Изглеждаха толкова щастливи, сякаш бяха господари на целия свят и нищо не пречи на връзката им. Обиколката на замъка, вън и вътре, им отне 1:15 ч.

Върнаха се в автобуса и отпътуваха за Лозана, още 30 мин. Там той трябваше да се погрижи за автобуса и Лили тръгна на организираната обиколка с групата. Тук нямаше много обекти за гледане: само катедралата, централата на МОК и центъра с неговите тесни, криви, живописни улички. 1:30 ч. бяха достатъчни.

Отново качване в автобуса и сега бе ред на Лъчезар да шофира, а колегата му зае мястото на Лили, според уговорката си с Лъчо. Насочиха се към Женева, на 63 км, която достигнаха след час. Тъй като това е вторият по големина град в страната, имаше много обекти, достойни за внимание. Започнаха от Английската градина и катедралата, видяха кметството и родния дом на Жан-Жак Русо, посетиха музея на Червения кръст и седалището на ООН. Обиколката завърши при фонтана Же д‘О, с височина 140 м, скорост на струята 200 км/час, маса на водния стълб 8 тона. Това им отне 2:30 ч. и имаха допълнително свободно време, през което LL седнаха в заведение на брега на езерото да вечерят. В уречения час цялата група се събра при автобуса, натовариха се и отпътуваха към хотела, който бе в околностите на града. Свалиха си багажа, настаниха се по стаите и всеки се зае с дейности по избор.

Лили се заключи и влезе под душа. Денят бе изпълнен с емоции, и сладки, и не чак толкова, които я бяха изморили доста. След къпането се подсуши в хавлията и облече сатенената си нощница. Отключи вратата и се пъхна под завивката на леглото. Вече спеше, когато влезе Лъчо. Той завъртя ключа, съблече се и също се мушна под завивката, като притегли до себе си младата жена. Тя се разбуди и измърка нещо в просъница, което никой не разбра. Лъчо се извини, че я е събудил, целуна я по челото, прегърна я силно и ѝ пожела „лека нощ“. Тя го запита навил ли е аларма за сутринта, отговори ѝ положително и обеща занапред всичко да ѝ казва, за да се избегнат недоразумения като сутрешното. Целунаха се за лека нощ и се отпуснаха в прегръдките на съня.

Ден 5

На сутринта алармата ги събуди с гръм и трясък в 6:35 ч. Лъчезар стана, облече се и изчака Лили да си събере нещата в куфара, който да свали в автобуса. Обеща ѝ да я чака в ресторанта за закуска и излезе. Тя се изми, облече се, окачи раничката на рамо, заключи стаята и слезе на рецепция, за да остави ключа. Влезе в ресторанта, където Лъчо я чакаше на централна маса. Постави в чинията си няколко хапки, наля си сок и кафе, и седна при него. Искаха да си вземат „времето заедно“ сега, защото в следващите два-три часа нямаше да се видят. На туристите им предстоеше круиз по Женевското езеро до Монтрьо и после, разглеждане на градчето. А той трябваше да придружи колегата си с автобуса до там и да изчакат края на градската разходка на групата, за да ги вземат и продължат нататък по програмата. В 7:40 ч. групата чакаше на рецепцията, за да бъдат откарани на пристанището. Трансферът бе осигурен от хотела и затова LL си взеха „довиждане“ на това място.

-         -Попътен вятър на кораба и приятна разходка после! И вече ми липсваш! – пожела ѝ и добави унило Лъчо, като прибра един немирен кичур зад ухото ѝ.

-          -И ти ще ми липсваш, докато съм на най-романтичното място в околността, а ти не си до мен. – каза му тя. Ровеше с пръсти из косата му и го погали по слепоочието.

-          -Мисля, че е време да тръгвате. Хайде, чао, до след 3 часа! – каза ѝ и я целуна.

-          -До после! Ще си мисля за теб. – махна му с ръка, докато се качваше в шатъла.

За 15 мин. стигнаха до пристанището. Бързо се качиха и корабчето потегли по огледалната езерна повърхност. Лили реши, че моментът е подходящ да се обади на Кирил. Все пак той не трябваше да се усъмни в нищо. Набра го. Вдигна след втория свободен сигнал.

-          -Ало, здравей, скъпи! Удобно ли е? – изчурулика в слушалката, докато гледаше корабната диря върху водната повърхност и вълничките, които се образуваха.

-          -Да, няма проблем. Как си? Как е там? Къде сте в момента? – поинтересува се мъжът ѝ.

-    -Женева. Даже сега сме на нещо като круиз по езерото, ще акостираме в Монтрьо, ще го разгледаме и продължаваме по програмата с рейса. Казаха ни, че плаването трае 2 чáса.

-        -  Аха. Хареса ли ти Женева? Имам страхотни спомени от там, от студентските ми години.

-      -Да, много красив град. Много история, лъха от всеки ъгъл. Хареса ми доста. Имаш ли си любимо място или обект в града? – неочаквано и за себе си, се поинтересува тя.

-         - Же д‘О, без съмнение. Това е моят фаворит. А на теб хареса ли ти?

-        -Страшно много! Знаеш колко обичам водата, във всякакви проявления: реки, езера, язовири, морета, водопади, фонтани и т.н. и т.н. Така че няма начин да не ми хареса.

-          -Добре, мила, трябва да влизам в среща. Затварям сега. Когато пак ти е удобно, обади се.

-          -ОК, скъпи. Успех на срещата! Хайде ...

-       -Чакай! Забравих да те питам ... Имаш ли нужда от нещо? Пари имаш ли? Ако искаш, да ти заредя някаква сума в картата?...

-          -Не, имам пари. Всичко е наред. Благодаря ти, скъпи! Много мило!

-        -  За нищо. Хайде тогава. Приятно плаване! Целувки. – линията прекъсна.

-          -Много ти здраве и дано се продъни тъпата ти среща! – измърмори под носа си Лили.

Слава Богу, и този ангажимент с телефонния отчет свърши. Зарадва се, че Лъчи не бе наоколо. Не искаше да го огорчава. Чудеше се как ще я кара занапред. Тук засега бяха добре, но после? Щом се върнеха в София, какво да правят? Как да се срещат? И къде?

Както им бе казано в хотела, акостираха след двучасово плаване. Когато слязоха от кораба и се запътиха към града, бяха посрещнати от статуята на Фреди Меркюри. Докато вървяха, гидът им разказваше случая от 1971 г., легнал в основата на парчето на Deep Purple – Smoke on the water, и им показа историческото казино, изпепелено от вманиачен фен на Франк Запа.

След разходката всички се качиха в автобуса, който ги чакаше на паркинг в центъра, и продължиха към Матерхорн като спряха в крайпътно заведение за обяд. Лили разказваше на Лъчи колко са ѝ харесали круиза, езерото и Монтрьо. След като туристите хапнаха, потеглиха отново. Предстояха им 3 ч. път до Цермат като минаваха транзитно през Италия, областта Вале д‘Аоста.  

Матерхорн (4478 m) се слави като най-известният и труден за изкачване алпийски връх, а също и най-късно изкачен – едва на 13 юли 1865 г., като на слизане се случва трагедия и загиват 4-ма алпинисти. Той е емблема на шоколадите Toblerone.

Групата пристигна в Цермат следобяд и имаха 2 ч. да се разходят из градчето, разположено в подножието на известния връх, както и да се наслаждават на гледката към идеалната пирамида. След това се натовариха в автобуса и слязоха право на юг.

Следващата им нощувка щеше да е в Торино. Имаха още 2 ч. път до там, шофираше Лъчезар, а Лили дремеше на служебната седалка. Когато пристигнаха в града бе вече късно за обекти, но все пак, който искаше, успя да се разходи из бароковия град и да се порадва на този център на Северна Италия, заемащ трето място по икономическа мощ в страната на Ботуша. Градът е известен с автомобилните заводи на Фиат и Ланча и като „дома на Ювентус“.

Лили и Лъчо си харесаха ресторантче в парка при вливането на р. Дора-Рипария в най-голямата италианска река, По. Там седнаха да вечерят „по италиански“, с паста и пица, полети с червено вино, заслушани в шума на водата. После се прибраха в хотела за заслужена почивка.

Щом настаниха туристите по стаите им, Лили веднага влезе под душа, като се опита да се отпусне максимално. В бързината да се изкъпе бе забравила вратата на стаята си отключена. След 20 мин. излезе от банята и завари Лъчи пред телевизора. Той също бе минал под душа преди да дойде. Каза му да намери VH Classic и се зае да бърше косата си в хавлията, докато той превърташе с дистанционното. След минута-две Лъчезар отмести поглед встрани, защото лампата угасна изведнъж. Прехапа долната си устна. На ръка разстояние от него стоеше голо женско тяло. Облиза се сластно и я доближи. Вдъхна свежия аромат от още мократа коса, докосна раменете, наведе се и целуна основата на изящната ѝ шия. Ръцете му се насочиха към деколтето ѝ, когато внезапно спря, погледна я в зелените очи и я прегърна силно. А после бързо се наведе и я взе на ръце, занесе я на широкото легло и нежно я положи върху него. Остана загледан в нея половин минута, сякаш бе хипнотизиран. Тя се надигна, за да му помогне за дрехите, но Лъчо я спря. С оттренирано движение свали тениската и я захвърли на пода, разкопча панталона си ултра бързо и го остави да се смъкне по краката му. Остана по боксери.

Лили се изтегна съблазнително върху леглото и му направи с пръст знак „Ела!“. Не се остави да го молят, ами се качи на леглото и придърпа тялото ѝ, като я накара да легне по корем. Леко масажира основата на тила ѝ, след това – раменете. Прокара длани по гладкия ѝ гръб и съвсем леко стисна със зъби всяка буза на дупето ѝ. Тя мъркаше тихо като малко коте. Обърна я по гръб и опипа с пръст влажността – беше на ниво, и все пак ... искаше да ѝ даде най-доброто. Защото в този миг тя му подаряваше това, за което бе мечтал от деня, когато я срещна. Коленичи и придърпа ханша ѝ, като го повдигна леко. Изведнъж два пръста от дясната му ръка хлътнаха в нея толкова дълбоко, колкото дължината им позволяваше, тя изстена. Устните му се впиха в гърдите ѝ, зъбите му стиснаха леко зърната, колкото да се втвърдят; те се изпълниха с кръв от възбудата, потъмняха и щръкнаха. Сега бяха готови за игра! Езикът му палуваше между лявата и дясната гърда, а пръстите на дясната му ръка влизаха-излизаха от съкровеното ѝ място. Вътрешно тя ликуваше, но не се издаде; само простенваше в израз на наслада. След няколко минути така, му каза:

-          -Може да спреш вече, стига ми.

-          -Да спра ли? Та аз едва започвам. – допълни, доволен от себе си.

Извади пръстите си и ги облиза. Тъкмо тя си мислеше, че започва съществената част, когато почувства косата му върху долната част на корема си. При вида на гладко епилираното хълмче не се сдържа. Облада я с палавия си език. Сега Лили направо полудя: въртеше глава наляво и надясно, стенеше, извиваше гръбнак и мачкаше чаршафа в дланите си. Той беше доволен: все още съм във форма и мога да накарам жена да полудее, мислеше си. Тя започна да се моли:

-          -Стига вече! Милост! Моля те, спри!

-      - ОК. Вече може. Доволен съм! – наведе се и я целуна, след което ѝ позволи да смъкне боксерите му.

-         -О, уау! Добрее! Това е вече приказка. – реагира на гледката на члена му. Имаше поне 17-18 см. Без да се усети, се облиза, но той видя. Пое го в длани и се заигра, но щом го доближи до устните си, той я спря.

-     -Погледни! Смяташ ли, че имам нужда от това? Не. Но малкото ми братче тук е гладно. Ще помогнеш ли? – намигна ѝ.

-         -С удоволствие ще го нахраня! – прокара език по устните си и стисна гърдите си в шепи.

Както тя лежеше, повдигна още ханша ѝ и го намести върху сгънатите си колене; членът му потъна в нея. Той хвана бедрата ѝ и започна да я дърпа назад и тласка напред. И при всяко дърпане, проникваше все по-дълбоко. Стенанията им се сливаха в едно, а ритъмът ставаше все по-бърз... Кулминацията се случи почти едновременно и те отпуснаха морни и потни тела един до друг. Дишаха накъсано и тежко. Бе преоткрила удоволствието от хубавия секс, когато всеки от партньорите се старае за другия. Съпружеския беше едностранчив и егоистичен; това тук беше на светлинни години като усещане. Полежаха 7-8 минути и Лили стана.

-        -  Ей, къде се разбърза? Полежи при мен още малко...

-     -Влизам под душа. Ти също трябва. После ще се гушкаме. – допълни и му прати въздушна целувка.

-         -Чакай ме! Искам да се изкъпем заедно. – рече и влезе след нея. – Искам аз да докосвам голото ти тяло. -  каза ѝ под душа.

-         - Ами досега какво прави? Мисля, че така е опасно... Може нещата да се повторят, а ...

-          -Не виждам нищо лошо. – отвърна, докато показалецът му търсеше клитора ѝ, а езикът вече бе открил зърното на едната ѝ гърда.

-          -Не, късно е вече. Трябва да спим. И утре е ден. – завърши с широка усмивка.

-         - Права си. Хайде да лягаме. Алармата ще звънне в 6:20.

Ден 6

Тъй като предния ден пристигнаха късно в Торино и нямаха време за детайлна разходка, гидът им обеща да посветят час на разположения в околностите на града Палацо Реале. Бароков дворец – резиденция на Савойската династия, управлявала града и областта около него. Като част от комплекса тук се издига и Торинската катедрала, в която се пази Торинската плащаница, в която, според вярващите, е било увито тялото Господне след смъртта му на кръста и се е отпечатало върху плата. Въпросът с автентичността на плащаницата все още е дискусионен.

След като разгледаха комплекса продължиха към Милано, докъдето имаше 140 км по аутобан или почти 2 ч. на път. Шофираше Лъчезар, а Лили му хвърляше премрежени погледи и изпращаше въздушни целувки в огледалото, които останалите пътници само от учтивост се преструваха, че не забелязват.

Към 11 ч. влязоха в чертите на града. Екскурзоводът определи два часа за разходка и разглеждане на града и т.к. наближаваше време за обяд, даде още час на групата, за да хапнат по нещо всички, туристи и персонал.

Започнаха обиколката, разбира се, от Пиаца дел Дуомо и огромната катедрала – Дуомо. Направиха тур по Галерия Виктор Емануил – най-престижният търговски пасаж в града на Интер Милан. Посетиха храма Santa Maria delle Grazie, известен с оригиналния стенопис „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, след това влязоха в крепостния замък Сфорцеско и разгледаха художествената галерия в него. Световноизвестният оперен театър Ла Скала, който бе наблизо, огледаха само външно. Стана време за обяд. LL се чуха по телефона и се намериха в типична пицария, където обядваха заедно. В 14 ч. групата се събра до автобуса, качиха се, преброиха се и потеглиха отново.

До Верона ги чакаха 160 км или още 2 часа в път. Сега Лъчезар почиваше, а шофираше колегата му. Гушнати и облегнати един на друг, LL спяха през повечето време от този участък. В 16 ч. групата слезе от автобуса в градския център. Останаха там за час. Разгледаха прочутата Арена ди Верона, която е слушала в захлас неземните гласове на Николай Гяуров, Гена Димитрова и Райна Кабаиванска. Разгледаха обектите по пл. Ербе и близката Къща на Жулиета, строена през XIII век. Била е собственост на рода Капулети. Във вътрешния двор на къщата се намира скулптура на Жулиета, направена от бронз. Може да се види и прочутият балкон, от който Жулиета се е виждала със своя любим Ромео. В 17 ч. продължиха пътя си, отново Лъчо бе зад волана, а Лили четеше за n^-ти пореден път Шекспировия шедьовър „Ромео и Жулиета“. Чакаха ги над 260 км.

Пристигнаха в околностите на Триест към 20:00 ч. и отидоха в хотела, т.к. вече бе късно за разглеждане на града. Веднага се настаниха и се прибраха в стаите си. Лъчо вървеше след Лили, но тя го спря.

-          -Какво има, миличко? Станало ли е нещо? – попита, взрян в очите ѝ.

-       -Просто ми дай няколко минути насаме, да кажем, 20? Имам нужда от малко време за мен. – допълни тя.

-          -А мога ли да попитам за какво са ти? – леко се притесни мъжът срещу нея.

-         - За да помисля. И да се изкъпя. – добави с усмивка.

-         - Последното не може ли заедно да...? – започна, но го прекъсна.

-       -Не и днес. Хайде, до след 20 минути! – каза и отвори вратата на стаята си. Той стоеше като изтукан, докато тя влезе и заключи след себе си.

Отвори куфара и извади тоалетните си принадлежности, съблече се и влезе в банята. Напръска краката, мишниците и триъгълника си с епилиращ спрей и зачака. След няколко минути провери готово ли е. Да. Остърга космите по тези места и настрои водната струя на горещо, застана под нея. Мислите започнаха да се блъскат между слепоочията ѝ. Какво щеше да се случи обратно в София? Щеше ли да я потърси? Вероятно. Личеше му колко е влюбен. Щяха ли да имат щастието да изживеят любовта си? Надали. Тя бе омъжена за друг. И се боеше. Той бе тиранин и я смяташе за свое притежание, като скъпа вещ, която да показва, носеща му престиж. За него чувствата не бяха от значение. Трябваше някак да избяга от него, да се отърве веднъж и завинаги!

На вратата се почука. Това беше Той. Рицарят на бял кон, който я третираше като принцеса и я караше да забрави нещастното си съществование. Вече бе готова, спря водата, уви се в хавлията и излезе от банята. Отвори. Лъчо влезе с притеснен вид.

-        -  Лъчи, станало ли е нещо? Защо гледаш така ... стреснато? – запита го притеснена.

-        - Не знам. Не знам какво да мисля...? Как... Какво се случва? Обясни ми! – хвана я за раменете и я погледна настойчиво в очите.

-          -Просто имах нужда от малко време, за да си изясня някои неща. Това е.

-          -Какви неща? Ако мога да знам, де? – леко се отпусна, но не сваляше поглед от нея.

-         - За мен, за нас. За ... мъжа ми. Ти не си забравил, нали, че съм омъжена? – попита на свой ред.

-         - Как бих могъл? Въпреки че страшно ми се иска. Но ти ми го припомняш всеки ден.

-          -Съжалявам, но колкото и да не ти се иска, това е факт, и аз нищо не мога да направя. – отвърна с болка в гласа и седна безсилна на леглото.

-       - Напротив, можеш! – извика той и отиде до прозореца, загледа се навън.

-        -Не, не мога. Ти ... ти не го познаваш. Той е... Той ще откачи, ще обезумее, ако му кажа просто „тръгвам си“. Съжалявам, мило, но ти нищичко не знаеш, както аз знам. – в гласа ѝ прозвуча толкова мъка и отчаяние, че той дойде и седна до нея, на леглото.

-       -Миличко, недей! Шшш, аз съм тук, всичко е наред. Ако не можеш и не искаш да говориш за това сега, да спрем. Ще продължим утре примерно.

-         -Не, не бива да отлагаме. Ще се стегна. – тя си пое дълбоко въздух и една предателка-сълза се търкулна по бузата ѝ. – той протегна длан към лицето ѝ и я избърса с пръст. Усети как Лили трепери, както първата вечер, когато я докосна.

-          -Защо трепериш? Студено ли ти е? – попита я загрижено и потърси с поглед нещо. – тя поклати глава.

-          -Това е страх. При това див, животински страх. Мило, ти не го познаваш, той ще...

-         - Той – нищо. Него тук го няма, и Слава Богу! Да си починеш мъничко поне от този звяр. Като виждам какво ти причиняват само мислите за него, чудя се как така се съгласи да бъдеш негова? Наистина не разбирам. – изражението на лицето потвърждаваше думите му.

-        -Той не беше винаги такъв. Но в един момент се измени. Не знам кога и защо стана така, но е факт. И много се страхувам какво ще стори, когато разбере ... за нас.

-      -Не се отчайвай. Ще измисля нещо. Дай ми няколко дни да премисля нещата. После пак ще поговорим за това. А сега ми се иска да спреш да трепериш. – приближи се и я обгърна силно с двете си ръце.

Докато седяха така, ѝ хрумна мисъл. Изненадваща, любопитна, дори леко ... шокираща, но силно интригуваща. Тя се освободи от ръцете му и стана. Отиде до прозореца и дръпна тежките завеси. Разпусна хванатата си високо коса. Той я наблюдаваше с любопитство и напрежение. Върна се до него.

-        -  Ще направиш ли нещо за мен? – попита го директно и делово.

-          -Разбира се. Каквото пожелаеш, знаеш това. – отвърна озадачен и я следеше с поглед, докато тя описа малък кръг около него.

-        -Искам да ме чукаш! Още сега. Нека да е грубо. – каза с непознат за него досега блясък в очите.

-         - Хм ... Какво ... искаш? – не вярваше на ушите си. Реши, че си е загубила ума от страх.

-          -Чу ме добре. Ще го направиш ли? – настояваше упорито младата жена.

-        -  Но ... Защо така го казваш? Някак ... не ти приляга. И грубо? Това не е за теб.

-        -  Напротив! – инатеше се тя. Как да го убеди, Боже? – Това е, което искам.

-         -Всякога бих бил поласкан от покана за секс, но това не си ти. Не е за теб. Не мога. Съжалявам, но не мога да ти помогна. Просто ти и груб секс не ми се връзвате в едно изречение. Мисля, че от страх не знаеш какво говориш. Това трябва да е.

-       -Такова ли ти е мнението за мен? Жалка страхливка, загубила ума и дума? Браво на мен! Голямо впечатление съм ти направила, няма що! – отиде към прозореца.

-         -Мислех, че ще се зарадваш, че искам да поразчупя нещата. Да стане по-забавно, интересно. Да не е толкова скучно. Нали мъжете си падате по грубите игри?

-          -Ние може би – да, но не и вие. А ти пък – още по-малко. Виж сега, миличко ... Аз те харесвам и ценя, каквато си: свенлива, романтична, нежна; като докосна голото ти тяло, се изчервяваш. Не можеш да си представиш дори колко е сладко това! Как възбужда! Аз нямам нужда от друго. Съвършено съм доволен от това, което вече имам.

-     - А аз – не! Имам нужда от нещо друго, нещо различно. Писна ми да съм нежна, лирична, романтична, бля-бля ... Искам нещо друго.

-          -Отговори ми само на един въпрос. Защо не ти харесва ролята на нежната, романтичната жена, която да се остави в ръцете на мъжа; той да се постарае да я удовлетвори?

-      - Защото не искам да съм слаба! Всяка демонстрация, че съм от „слабия“ пол, ме кара да се чувствам зле, дори и в сексуален аспект. Искам да съм силна! Да докажа, че мога всичко да издържа. Да ...

-    -Но на кого ще го доказваш? Пред мене няма смисъл. Аз не мисля, че си слаба, но разграничавам психологични, емоционални и сексуални аспекти. Не ги смесвам.

-          -На себе си искам да докажа. Имам нужда от това, разбираш ли? Във всякакъв аспект.

-          -Ако така ще се почувстваш по-добре, ок ... Но аз не съм фен на садо-мазо...

-          -И аз не говоря за вериги и камшици, все пак ... – усмихна се тя за пръв път от половин час.

-        -  Ами? – не я разбра Лъчо.

-          -Искам да ме убедиш, че мога да разчитам на теб дори в трудните моменти.

-         - Това как се доказва чрез груб секс?

-          -Много просто. Докажи ми, че си мъж на място. Че не се огъваш лесно. Това е.

-          -Да действаме тогава! – каза примирено, но твърдо и решително.

Доближи го и направи бавно около него кръг, като драпаше тялото му с дългия си маникюр, пъхнат под тениската. Изръмжа в ухото му, вдигна тениската над главата му и я съблече. Разкопча джинсите и ги смъкна до коленете; той ги пусна на пода и излезе от тях. Протегна към нея ръка, но тя я спря. Докато я наблюдаваше учудено, тя пъхна пръста си в примката на хавлията и я разви. Тъканта се свлече в краката ѝ. Изпи с поглед изящното ѝ тяло; беше като мраморна статуя на древногръцка богиня. С тази разлика, че мраморът беше студен и твърд, а тялото пред него ... Тя го доближи и му позволи да я докосне: беше топло, меко ... събуждащо греховна страст. Първо докосна гърдите ѝ, обхвана зърното с уста и леко го стисна между зъбите си. Тя простена.

-          -Нали искаше да е грубо? – подкачи я той.

-          -Ти на това ли казваш „грубо“? – не се предаде Лили.

Бутна го назад и той неволю седна на леглото. Хвана го за косата на тила и дръпна рязко главата му назад, впи устни в неговите и вкара езика си чак до гърлото му. С другата си ръка продължаваше да дращи по гърба му с нокти. Дръпна се от него и коленичи на пода, пое члена му с уста. Той извъртя очи и тялото му се стегна, сякаш беше лъв, готов за скок. Постепенно със засилване на ерекцията, членът му видимо увеличаваше обема си. Тя го изгледа мръснишки и му предложи дупето си на задна прашка. Той го вкара ударно и хвана таза ѝ с две ръце, за да си помага в тласъците. Тя викаше тихо:

-          -По-силно! По-силно! Да! Така е супер! – и масажираше клитора си с пръст.

След няколко минути мъжът се замисли каква „грубост“ да приложи, за да е доволна тя. И му хрумна нещо. Изкара го, наведе се и плю на ануса ѝ, разтри го леко около и във, и го вкара рязко. Стана толкова бързо, че тя нямаше време да се усети какво се случва и да го спре. Това беше. Отнеха девствеността на дупето ѝ. А той не се опита да го вкара бавно, постепенно, на части. Напротив, втика го целия, чак до топките. Тя стисна зъби, но затворените очи не спряха сълзите от болка. Беше ѝ достатъчно, и секса, и грубостта, и мъжествеността, и всичко ... Но тя доказваше, че е силна и не каза „гък“, въпреки че ѝ се искаше да вие от болка. Нямаше право, защото, както се казва „беше си го изпросила“. Той не желаеше, а тя го накара; сега последствията бяха за нейна сметка. До края на акта не отвори повече уста, само стискаше Зъби и се молеше да свърши всичко. Когато стигна края, Лъчо го изкара, обърна я към себе си и се изпразни на гърдите ѝ. Това беше, помисли си тя. Изправи се, взе хавлията и влезе в банята. Първо изми гърдите си от спермата, след това се изми отдолу, а не смееше да докосне дупето си, толкова я болеше. Сълзите тръгнаха отново. Постави дупе под водната струя, за да се измие, но щипеше страшно. Подсмръкна. В този миг влезе Лъчезар, не го очакваше и не успя да реагира бързо. Видя лицето ѝ и я чу. Сега усети, че не може да се изправи и се подпря на стената с измъчено лице.

-      -  Миличко, какво ти е? Зле ли ти е? Хайде да си легнеш! – пресегна се пред нея и спря водата.

Подаде ѝ ръка, но тя не мръдна. Тогава метна хавлията на гърба ѝ и я вдигна на ръце. Поставяше я на леглото, когато тя извика:

-        -Ааай! Ооо! – виеше от болка. Не можеше да лежи на дупето си и се извърна настрани.

-       -Но какво ти е? Миличко, за Бога! Кажи ми нещо де! Ще се побъркам. – суетеше се край нея, до леглото и не знаеше какво да стори.

-        -Лили, мила, моля те. Знам, че нещо те боли, но не ми помагаш като не ми казваш.

Тя само скимтеше тихо и примъкна хавлията по-близо до тялото си. Тогава той се сети и мина зад нея, махна хавлията и ахна. Анусът ѝ бе като възпален, мястото около него бе толкова зачервено и подпухнало, сякаш всеки миг ще прокърви. Уплаши се сериозно.

-        - Миличко, защо? Защо не ми каза, че ... Защо не извика „спри!“? Защо ме остави да ти причиня това? – щеше да се разплаче едва ли не, от разкаяние.

-         -Защото ... защото съм силна и трябва да търпя. – отвърна с немощен глас през сълзи.

-     -Освен това, аз те накарах, помниш ли? Исках да си груб, получих си го, всичко е наред. – усмихна се насила.

-          -Не, не е. Ти не трябва да си силна, да търпиш това и още толкова други неща. Аз не трябва да съм груб; трябва да помня винаги, че си крехка и ранима; че много неща ти причиняват болка; че не си за груб секс. Видя ли снощи колко ни бе хубаво, и на двамата? Аз получих каквото исках, ти получи каквото заслужаваше и всички сме доволни! А сега ... не знам за теб, но аз не съм доволен, никак!

-          -Мило, няма проблем, наистина ... – искаше да го успокои.

-          -Не, мило, има. Как ще пътуваш сега? Не може да лежиш по корем в рейса, а ни чака още път. Имаме два дни до България.

-          -Не може ли да ме свалиш на служебната кошетка, долу?

-         -И какво ще обясня на водача ти? Защо лежиш в багажното? Защото тази вечер си поиграхме на садо-мазо и взех, че те изнасилих в гъза? И сега не можеш да седиш ... Супер! Сигурен съм, че никой няма да се смее!

-          -Не. Не си ме ... беше по мое съгласие ... искане тоест.

-         - Не трябваше да се поддавам, не трябваше изобщо да те слушам, ама на! Хайде сега, опитай да поспиш, на ребро трябва да се получи. Нямаш ли някакъв крем или вазелин ще е още по-добре? – тя цъкна с език. Тогава Лъчо се сети за банята; в тоалетката имаше лосион за ръце. Отиде и го взе. Изстиска малко в дланта си и го размаза около ануса й. В първия момент беше приятно хладно, но после я защипа отново. Той се отчая.

-          -Как можах аз да го сторя? Ти как можа да не ме спреш? За какво сме мислели и двамата?

-         - Знаеш ли, аз съм доволна, въпреки всичко. Доказах на себе си, че мога; че съм силна. А ти ми доказа, че не се огъваш, че си истински мъж и ще реагираш адекватно, ако нещо лошо стане. Освен това ми показа, че си състрадателен и действаш бързо и решително в трудни моменти. Вече знам, че мога да ти имам доверие, за всичко. Сега може и да ми пръснат гъза, не ми пука! Обичам те, вярвам ти и само това ми е важно! – завърши тя и една сълза отново се търкулна по скулата ѝ. Той така се впечатли от думите ѝ, че я прегърна леко, целуна разплаканите ѝ очи и каза:

-         -А аз те обичам още повече, миличко, и нямах нужда от тези експерименти, за да си дам сметка за това. Още веднъж, съжалявам за болката, която ти причиних неволно. Обичам те и знам, че си силна. По-силна си от повечето мъже, които познавам и не, защото търпиш нетърпима болка в момента, а защото от години живееш без любов. В дома и в леглото с човек, който ти е чужд; който те плаши дори в мислите ти; който не се интересува каква жена има до себе си; какво съкровище вместо да държи в ръце, подритва в ъгъла на стаята. Изрод! Искам да му извия врата! Да му чупя кокалите един по един! Да ме моли за бърза смърт! Не си представям как правите секс с мъжа ти. Сигурно те насилва всеки път. Шибаното копеле! Така ли е, кажи ми! – беше се разпалил доста и тя искаше да го успокои, но как?

-   -Изнасилва душата ми всеки път, но технически няма изнасилване, защото аз не се съпротивлявам, а аз не го правя, защото нямам това право: той ми е съпруг и може да ме чука, когато пожелае. Нямам право да откажа на съпруга си. – каза тъжно.

-          -Хайде да спим вече, моля те. Стигат ми толкова вълнения за днес, ок?

-          -Както кажеш, мило. Добре ли си така? Много ли боли? – питаше я притеснено.

-      -Доколкото е възможно съм добре. Да, боли ме, но ще оцелея. Впрочем така ми изтръпна всичко, че почти нищо не усещам отзад. Мисля, че ще успея да поспя. Аларма?

-          -6:20. Лека нощ, миличко! Дай да цункам челцето! Обичам те!

-         - И аз теб. Лека нощ!

Ден 7

Трудно се спи, когато човек е принуден да лежи само в една поза 6-7 чáса, без да може да мръдне поне малко. Така че Лили проспа само 4 чáса тази нощ, но все пак беше нещо. Когато се събуди, около 5:00 ч., се опита да стане от леглото. За целта трябваше да се завърти на обратната страна и да седне, спускайки крака на пода. Завъртането се получи криво-ляво, но за сядането – още я болеше. Зачуди се как ще пътува наистина. Въпреки че болката вече не беше постоянна, а само, когато натискът падаше върху задните ѝ части. Стисна зъби и седна, а после бързо се изправи. Можеше да стои права, какво облекчение! Реши да се разтъпче. Усещаше някакво неприятно триене в дрехите, но не беше силно, търпеше се. Отиде в банята и влезе под душа; толкова бе приятно да чувства топлата вода по кожата си. За отзад използва хладка температура, подсуши се и се намаза с лосиона от снощи. Щипането продължи само секунди, после остана приятното усещане за хлад. Тя се обнадежди. Към 5:30 ч. реши да се върне в леглото, твърде рано бе за ставане. Опита да лежи по гръб, но поне засега трябваше да го избягва. Когато Лъчезар шофираше, щеше да лежи на двойната седалка, на ребро; когато почиваше пък, щеше да разчита на помощта му. Щеше да се справи някак, сигурна бе. Примъкна се в леглото до Лъчо и го целуна леко по бузата. Той се извъртя в просъница и я гушна с една ръка. Имаше чувството, че тъкмо бе заспала, когато алармата звънна. Леко се изкопчи от прегръдката му и бавно заслиза от леглото. Облече се и се изми, докато той си събираше дрехите от пода; отне му няколко минути да открие всичко, след което се облече и отиде в стаята си, за да се приготви за новия ден.

Когато бе готова и с багажа си, хвана куфара и го изнесе в коридора, върна се за ръчния си багаж, телефона и ключа за стаята. Заключи и така натоварена, тръгна към асансьора. Той я пресрещна там и взе куфара от ръцете ѝ.

-          -Миличко, защо не ме изчака? – запита и я целуна.

-          -Как си днес? Боли ли още? – питаше, докато чакаха асансьора за надолу.

-          -Вече слабо се усеща. Най-вече като натискам отгоре. Иначе, ако съм права или лежа, е съвсем прилично. – каза, надявайки се това да успокои любимия ѝ.

-          -Това е чудесна новина, но в автобуса не се стои или лежи. Там се седи. Какво ще правим?

-          -Ще измисля нещо. Не се тревожи, мило. Всичко ще се нареди. – усмихна му се тя.

Мъчно ѝ бе за него и гузната му съвест. Сутринта, когато се събуди рано, мислеше върху това.  Той се чувстваше зле, сякаш бе виновен за болките ѝ. Ала не бе. Тя си бе виновна. Опита се снощи да му обясни, че той няма нищо общо с проблема, но не я послуша. Държеше на своето. Както и тя впрочем. Никой нямаше да сдаде позицията си. Това обикновено е началото на края на повечето връзки. Щеше ли така да свърши всичко? Та то едва започваше! Не беше честно така!

-          -Лили, мила, добре ли си? Излизаме, хайде. – подкани я и я хвана под ръка.

-          -Всичко наред ли е? – попита я с тревожен поглед.

-        -  А... Да, да... Всичко е ток. Не се притеснявай, мило, добре съм. – отвърна му.

Доколкото зависеше от нея, тя нямаше да се предаде лесно. Нямаше да остави любовта само да ѝ намигне и после да избяга. Щеше да се бори, дори това да значеше „война“ с чувството му на вина. Изчака го в лобито, докато той оставяше куфарите им в багажното на рейса, после влязоха заедно в ресторанта за закуска. Тя отиде да заеме маса, а той се зае с пълненето на две чинии. Хапнаха набързо и в мълчание; всеки, потънал в собствените си мисли и тревоги. Той се ядосваше на себе си за миналата нощ и слабия си ангел, а тя мислеше как да го „излекува“ от това и допълнително се терзаеше заради мъжа си. Приключиха с храненето и отидоха при автобуса. Качиха се и Лъчезар извади от отделението за документи мека възглавничка, която сложи на седалката и накара Лили да седне върху нея. Беше леко хлъзгава, но много мека и удобна. Хареса ѝ. Един проблем по-малко, каза си мъжът и се усмихна на себе си.

Тръгваха към центъра на Триест, където имаха време 1:45 ч. Разгледаха централния площад и римския амфитеатър, посетиха двореца Мирамаре и базиликата Сан Джусто, сръбската църква Св. Спиридон. Тръгнаха отново на път. Предстояха им 95 км или 1:30 ч. път до Любляна. Зад волана седеше Лъчезар, а любимата му се бе излегнала на двойната седалка, както ѝ бе хрумнало сутринта. Когато стигнаха, с радост слезе от автобуса да се разтъпче. Долната част от тялото ѝ се бе схванала от дългото време, прекарано в една поза. Тук имаха два часа да разглеждат и 30 мин. за обяд и тоалетна. Тръгването бе насрочено за 14:00 ч.

В словенската столица имаха няколко обекта за посещение: Люблянския замък, мостовете Тромостовье и Змайски мост, църквата Свети Николай и Люблянския университет. За любителите на природата подходящо място бе паркът Тиволи и Люблянския зоопарк.

LL се намериха в парка и седнаха за обяд в тамошно заведение. След хапването посетиха тоалетната, платиха и тръгнаха към мястото за среща на групата и автобуса. Лъчо щеше да почива сега и настоя Лили да легне. Тя се съгласи без допълнителни уговорки от негова страна. Разположи се на своята седалка до прозореца, а глава положи в скута му; скоро заспа от умората, причинена от снощното недоспиване. Лъчо галеше главата ѝ, докато сам не задряма.

Имаха 520 км до Нови Сад в Сърбия, където щяха да нощуват. Лъчо и колегата му щяха да си сменят местата още по веднъж до там, имаха 6 чáса да карат или всеки от тях – по 3. Около 17:00 спряха за почивка на ОМВ и в 17:20 потеглиха отново. Лъчезар шофираше сега, колегата му дремеше на мястото на Лили, а тя лежеше на служебните места и зяпаше в прозореца; после заспа. Пристигнаха в хотела в 20:30 ч. Веднага се настаниха и всеки – в стаята си, а Лъчо – в стаята на Лили. Тя се изкъпа набързо и се мушна сред чаршафите. Лъчо също се изкъпа, но не му се спеше и пусна телевизора, като съвсем намали звука, за да не пречи на съня ѝ. Четеше сръбските субтитри без проблем. Когато зае позиция в леглото, придърпа любимата към себе си; тя положи глава на гърдите му, а той преметна ръка през тялото ѝ. Тя заспа бързо, а Лъчи ту гледаше филма, ту нея, и се усмихваше на себе си, доволен.

До скоро бе сред хората, които, без да познават любовта, отричаха съществуването ѝ. Сега бе иначе. Готов бе да се закълне, че любовта е чудо, което те спохожда, когато най-малко го очакваш и НИКОГА не си готов така да те замае, че да не различаваш горе и долу, ляво и дясно, тук и там ... И нищо от тези неща да няма значение за теб, когато си с любимото създание и всичко е прекрасно. Или, когато той/тя е далеч и всичко губи смисъл. Най-сетне я откри! Любовта, за която бе само слушал и в която не вярваше до преди седмица. Обичаше и бе обичан! Не беше и мечтал за подобно щастие. Сега обаче имаше за разрешаване голям проблем. Кирил. Истински обичаше Лили и не възнамеряваше да я дели с мъжа ѝ. Нито да я остави сама срещу гнева му. Трябваше да измисли стратегия за действие, докато се доберяха до София. Заспа към 1:30 ч., изтощен от мисли.

Ден 8

-          -Ужас! Пак се успахме!  Мило, ставай бързо! Чуваш ли? Лъчиии! – буташе го тя.

-          -Какво ...? Защо крещиш? Така ме боли главата... – оплака се Лъчезар.

-         - Ставай, Сънчо! Проспахме алармата! Телефона ти звъни на пожар. Сигурно е колегата ти.

-        -  О, Боже! Е, не! Мамка му! – не се сдържа и изруга. Вдигна телефона.

-        -  Не ме интересува къде си и какво правиш! Тръгваме след 15 мин.! – чу се ядосан глас.

-          -Идвам, идвам. Споко. – каза и затвори.

-          -Мило, не съм чула аларма да звъни, сериозно. – каза, докато се обличаше.

-          -Не си, защото не е имало такава! – отвърна ядно той.

Нахлузи панталона, облече смачканата риза и влезе в банята да си наплиска лицето. Тя се приготви набързо и влезе след него, а Лъчо взе куфарите и тръгна към автобуса. Тя се изми, взе чантата си и заключи стаята. Остави ключа на рецепцията и се качи в рейса на мястото си; Лъчо – до нея. Ред бе на колегата му да шофира. Следващата спирка бе Белград, до там имаше 100 км или 1:15 ч. път.

В 9:30 ч. групата вече бе в центъра на сръбската столица. Имаха организирана обиколка в централната градска част до 11 ч. и свободно време до 12 ч. Посетиха групово стария квартал „Ташмайдан“ и ул. „Скадарлия“, известна като „Белградският Монмартър“. По бул. „Княз Милош“ достигнаха живописния парк Топчидере. До огромен чинар се намира бившата лятна резиденция на княз Милош Обренович. Тази красива, в сръбски национален стил, сграда е превърната в музей. Разгледаха Народната скупщина (парламентът) в Белград и катедралата Св. Сава (най-голямата църква на Балканите). В оставащото време Лили се изкачи до крепостта Калемегдан. Тя се издига на най-високото място, на нос, образуван при вливането на Сава в Дунав. Високите, здрави стени, портите Стамбул, Караджорджева, Дефтердарева, Видинска, Леополдова, Стражевите кули и дълбоките ровове мълчаливо напомнят за отминалите векове. Подходите към Калемегдан и вътрешните дворове са превърнати в парк, украсен със скулптури.

Калемегдан е свързан и с освободителните борби на българите, участвали в Първата и Втората Българска легия. През 1862 г. Георги Раковски организира първата легия. За неин знаменосец е избран Васил Иванов Кунчев, който след лъвският си скок над рова при Стамбул капия, получава прозвището Левски. Малко известен факт е, че Левски е опериран от апендицит в града. Лили разгледа и Военния музей в Белградската крепост. Имаше време само да хапне на крак един дюнер, да посети тоалетната и тръгна към сборния пункт на групата и рейса.

Когато я видя да приближава, Лъчо си даде сметка колко му е липсвала от сутринта и се насочи към нея. Пресрещна я на половината път до автобуса и я прегърна силно, даже я отлепи от земята и я завъртя около себе си в прегръдка. Тя се засмя от сърце и му отвърна със страстна целувка.

Време бе да тръгват към България. Чакаха ги 340 км до ГКПП-то или 4 ч. път. Шофираше Лъчезар. Лили реши да подреди записките, които си бе водила из път, да ги организира и допълни. После хвана книга, но очите ѝ само пробягваха по редовете, без ума да вниква в текста истински.

Колкото и да опитваше да не мисли за това, реалността я връхлиташе с всеки изминат км в посока – София. Това беше. Красиво, романтично, невероятно дори, но мимолетно като цъфнал люляк. Само след броени часове щеше да е в София и приказката ѝ свършваше там, на площада пред катедралния храм, на слизане от рейса. Той щеше да е там. Писа ѝ, че ще я чака и ще я закара у дома. Противният му глас отекваше в главата ѝ. Не знаеше дали ще издържи дълго на гласа, ръцете, самото му присъствие. Отвращаваше се от него във всякакъв аспект. Преди го търпеше, защото не знаеше, че има и други опции. „Който не знае, че е зле, си мисли, че е добре.“ Това важеше с пълна сила за брака ѝ с Кирил. Но как щеше да го търпи отсега нататък, питаше се тя. Сега, когато знаеше, че има и друга реалност; милиони пъти по-красива, по-справедлива, по-добра ... Изглеждаше ѝ нетърпима дори мисълта, че довечера той ще я докосва, ще я гали ... ще очаква от нея да ѝ е липсвал и да му го покаже... Потръпна при мисълта. Как щеше да се преструва на доволна и отдадена съпруга на успешен бизнесмен, когато при мисълта за него ѝ се гадеше?

Ами Лъчи? Той как ще понесе нейното битие на примерна съпруга? Или ще я намрази за причинената му болка, или ще извърши някоя беля. А най-лошото е, че тя /белята/ можеше да се обърне срещу самия него. Изтръпна. Както и да прехвърляше варианти в ума си, не виждаше такъв, при който да няма пострадали. Главата ѝ щеше да се пръсне от обзелите я черни мисли.

Не усети кога е дошло време за почивка. Не ѝ се ставаше дори, можеше да стиска още два часа. Остана си на мястото, загледана през прозореца, в далечината. Ако можеше да слезе и да побегне натам, да не се върне никога в София, в България? Само, ако можеше ...

-       -Миличко, добре ли си? Защо не слезе да се разтъпчеш малко? – чу над себе си най-хубавия глас, най-нежния, най-милия ...

-          -Не мога ... – изхъхри, въздишайки.

-          -Още ли те боли? Мислех, че вече си ОК. – каза притеснено Лъчезар.

-         - Не е това. Сърцето ме боли, разбираш ли? – изстена и не успя да сдържи сълзите си.

-         - О, миличко!... Недей така. Късаш ми сърцето да те гледам. Успокой се. Всичко е наред.

-          -Не, не е! След два часа сме на границата, а след три – в София. И там ... всичко свършва. Туто-финито. Край! – отчаянието бе жигосало дори гласа ѝ, който звучеше дрезгав.

-          -Мила, не е задължително да стане така ... – започна той. Тя го прекъсна:

-         -Ти не разбираш! Той ще ме чака там. Няма да можем дори да се сбогуваме. Ще се държим като непознати, за да не разбере. Ще ни убие, ако научи! Божичко, как ме е страх! – нареждаше тя и сълзите чертаеха улеи по страните ѝ.

-          -Не бой се! Не бива да показваш страх. Нали си силна? И, повярвай ми, ти наистина си! Знам го от дълбините на влюбеното си сърце. Ти си най-смелият човек на света! И аз толкова много се гордея с теб, миличко! – завърши и я прегърна силно; целуна мокрите очи и помилва косите ѝ.

Тя се поизправи и с ужас установи, че вече са на границата. О, не, помисли си. Дано да ни държат тук 5-6 часа, помоли се наум. Но молитвата ѝ стана вятър, защото днес Господ се казваше Кирил. След 15 мин. минаха границата. Часът бе 16:25. В 17:30 ч. ще сляза от автобуса, за да вляза в противната кола на Кирил, помисли си ужасена жената. Ред бе на Лъчо да шофира. Тя остана сама на двойната седалка. Излегна се и реши да се помъчи да изхвърли Лъчи от ума си и да се подготви за мъжа си; да надене маската на предана и примерна съпруга и да се надява стария номер да мине и този път. Номерът с „уморена съм от дългия път, хайде да отложим за утре“. Да спечелеше поне денонощие, за да свикне с мисълта, че отново ще я докосват противните ръце!

Часът изтече бързо; трафикът към София бе повече от спокоен и в 17:28 ч. Лъчезар паркира между храма Св.Ал.Невски и галерията за чуждестранно изкуство. Колкото и да се опитваше да запази самообладание, Лили се заоглежда трескаво в колите наоколо. Щом го зърна, очите ѝ се разшириха от ужас. Беше там. И я очакваше. Престори се, че прибира неща в багажа си, за да спечели няколко минути. Всъщност писа на любимия си на вайбър: „не ме изпращай. Той е тук. Прави се на непознат, аз-също“ и го прати. Добави: „ако ти е мил живота, забрави за мен“ и стана с чанта в ръка. Адът се разтваряше за нея с последното стъпало на автобуса.

-          -Привет, злато мое! Как беше пътуването? – попита я широко усмихнат и я целуна.

-      -Дълго и изморително. Хайде да се прибираме по-скоро, скъпи. Смазана съм. – типично по женски се оплака Лили, въпреки че би пътувала денонощно, ако можеше да е с Лъчи, без да се оплаква хич. Сега се държеше както се очакваше от нея. Заобиколи да си вземе куфара от багажното.

-         - Заповядайте, госпожо! И лека вечер Ви желая! – подаде ѝ багажа Лъчо, при което пръстите им се докоснаха и през тях премина ток. Тя потръпна.

-        -  Благодаря Ви! И на Вас! – промълви едва в отговор.

Качиха се в черокито на Кирил и той настъпи газта към Бояна. Седеше до него, с глава към прозореца и мисли, летящи към Лъчи. Щеше ли отново да го види някой ден? Едва ли. По-добре да „не“. И за двама им. Иначе щяха да се простят не с любовта или щастието, ами с живота си.

Както предположи, още от вратата я попита мазно:

-        -  Кажи ми нещо: липсвах ли ти? – каза и обви ръце около талията ѝ.

-      -Как не, скъпи? Липсваше ми много. Толкова красиви места и обекти, а обикалях сама. Най-романтичните дворци и гледки, а теб те нямаше да ги споделиш с мен. – въздъхна театрално. Допълни:

-          -Обещай ми нещо! – погледна го в очите за по-силен ефект.

-          -Всичко, което пожелаеш. Знаеш го, скъпа. – отвърна мазно и отметна встрани косите ѝ, за да я целуне по врата. Тя трепна, а той реши, че е от страст.

-       -Обещай ми ... другия път да дойдеш с мен, ... за да е щастието ми пълно, ... скъпи. – каза, докато пъхаше длан в сутиена ѝ.  Трепна отново и се измъкна от обятията му.

-       -  Не е ли доста хладно тук? – запита и потърси дистанционното на климатика. – Чак затреперих от студ.

-         - Студ ли? Температурата си е супер, 24^о, а навън е 35^о. – каза и я доближи отново.

-     - Първо трябва да си взема душ. Цял ден съм на път в гадния автобус. – каза с престорено отвращение. – После ще се видим, мили. – намигна му и влезе в банята.

Не можеше да отлага вечно ласките му, помисли си. Сега е доста напорист и май стария трик е обречен. За да не види дупето ѝ, трябваше бързо да измисли нещо. Добре, че не си падаше по анален секс, иначе тя би загазила сериозно. От друга страна пък, ако го бяха правили преди, нямаше да се получи такава реакция при Лъчо. Тогава Кирил нямаше как да разбере каквото и да е, но сега ... При всички случаи щеше да опита да отложи секса за друг път, най-вероятно, утре. Но, ако не успееше, трябваше да го убеди да са на тъмно и в скучната мисионерска, от която щеше да я боли гъза, но, докато тя охкаше, Кирил щеше да си мисли, колко е задоволена и егото щеше да му попречи да узнае ... някои неща. Идиот нещастен! Какъв наивник! Да се мисли за толкова добър в секса, а не струва и петак! Но трябва да продължи да си вярва, за да мога да си играя ролята. Така си мислеше и постепенно надяваше маската на перфектната съпруга.

Излезе от банята с игриви пламъци в очите, които Кирил взе за сласт и усети как дънките му отесняха в чатала. Докато си слагаше жартиери, тя взе решение: ще го изчука, за да не предизвиква подозрения. И, за да си опази тайната, тя ще поведе парада. Когато влезе, каза му дрезгаво:

-         -Угаси лампата, моля те!

-      -На твоите заповеди, господарке! – измуча доволно и се подчини, като предвкусваше развитието на нощта. Тя се замисли: Хм... Отиде до гардероба и извади тежък колан, 100 % крокодилска кожа. Ще свърши работа, каза си, вместо камшик ...

-         -На земята, робе! – произнесе театрално и изпляска във въздуха с колана.

-         - Да! Както кажеш, ... – той се просна на пода и целуна пръстите на краката ѝ.

-          -Още! Не смей да спираш! – извика му и изплющя леко по гърба му.

-         -Ох! Колко е хубаво! Боли приятно. Още! Удари ме пак! – тя го изгледа изумена, но той ѝ кимна в знак на убеденост. Плесна го по-силно.

-          -Да! Аз съм лош. Накажи ме! Удряй смело! – и тя отново изплющя гърба му.

-         - Ох! - Остана дебела червена резка. Лили се стресна.

-          -Извинявай, скъпи! Не исках ... не исках да... – наведе се над него, но я спря:

-          -Супер съм! Само не спирай. Много ми харесва! Нареди ми нещо!

-          -Ставай, робе! Изправи се на крака! – той изпълни заповедта.

-          -Дай си ръцете! – той ги протегна и Лили ги постави върху гърдите си. Очите му се разшириха от похот. Започна да ги мачка, последователно захапа зърната ѝ; заболя я.

-      -По-нежно, робе! Така ме боли! – изкряска в ухото му. Той прибра зъбите и се заигра с език. Хареса ѝ.

-       -Ммм... Много добре, робе, продължавай! – мислеше как да отвлече вниманието му от мръсната си тайна, когато се сети: той винаги е мечтаел тя да му духа, а тя никога не го направи. Сега щеше да се жертва само, за да опази тайната на любовта си.

Той още смучеше зърната ѝ, когато му каза „стига“ и се наведе към члена му. Той я изгледа изумен и усети как кръвта нахлу в достойнството му, пращайки по дяволите земното притегляне. Тя го взе в ръце и напомпа няколко пъти, докато главичката се заголи. Преглътна, затвори очи и я целуна; Кирил цял се вцепени. Бутна го към леглото и тогава го пое с уста. Той полудя за секунди, но я бутна и за огромно нейно учудване, каза:

-      -Господарке моя, аз не съм достоен за подобна чест. Аз съм само долен роб. Нека ти върна намерението – и изгледа похотливо точката между краката ѝ. Изплющя с колана.

-        -Откога господарките изпълняват робските желания? Аз преценявам какво ще правя! Ако искам да ти изям пишката, питаш как да я сервираш, ясно? – извика тя.

-          -Ясно, да, господарке. – омекна и седна обратно на леглото. Леко се беше отпуснал, но само след минута орални ласки отново бе в играта.

Кирил не знаеше къде се намира от кеф. Когато ѝ писна да го лапа, накара го да се качи на леглото. Той, разбира се, се подчини веднага. Тя легна по гръб и го повика с пръст. Щом я наближи, тя вдигна високо краката си и ги постави на раменете му, така че главата му бе между прасците ѝ.

-          -Давай! – каза рязко, и той го вкара отведнъж до топките. Тя замижа.

Започна лудо клатене, така че леглото скърцаше от зор. Тя отброяваше наум; 5 мин., 10 мин., 15 мин. Няма ли да свършва вече? Усети го как се изпразни в нея, прилоша ѝ за миг. Това е то: в свят на секс без любов, само мъжете са задоволени. Пука му на него, че не знам що е оргазъм, откакто се познаваме. Той видя разочарованието по лицето ѝ и го разчете.

-         -Господарке моя, ти не си доволна. Какво искаш да направя, за да си добре? – тя се замисли. Имаше един начин да получи желаното; той трябваше да ѝ върне услугата.

-         - Дай си езика! – той се изплези послушно и тя натика главата му между бедрата си.

След няколко минути преживя първия оргазъм в съпружеското си битие. Робът също изглеждаше доволен: можеше да докара оргазъм на жена си. Досега винаги я бе смятал за фригидна. Май не беше.

София

Сутринта се обади в салона за красота, който посещаваше от години. Поиска да ѝ резервират целия следващ ден: два часа фитнес, час СПА, час масаж, също и часове за фризьор, маникюр, педикюр. Целия този ден изкара в салона. При толкова време, изкарано на място, където човекопотокът не спира, нямаше как да не забележи онзи тип с безвкусната тениска и огледални очила. Следяха я; беше вън от всякакво съмнение. Целия ден той се мотаеше пред салона като ту седеше на външна масичка в кафето отсреща, ту висеше на спирката на тролея, малко по-нагоре по тротоара. Трябваше да измисли начин да се вижда с Лъчи без да разбере преследвачът ѝ, респективно мъжът ѝ. Да използва СПА центъра като параван бе първото, което ѝ хрумна. Но как да го организира? Трябваше много да внимава, да не я усетят. За щастие, масажното студио се заплащаше отделно и имаше заден вход, нещо като за ВИП клиенти, но нямаше директен излаз на съседната улица, а се влизаше през апартамента на масажиста; бяха свързани с коридор и вътрешно стълбище. Тя знаеше много добре, но не ѝ се бе налагало досега да го ползва. Реши да пробва. За целта трябваше да купи съгласието на масажиста.

Когато влезе в студиото уж случайно подхвърли, че имала уговорка с крупен бизнесмен и ѝ трябвало дискретно място, където да поговорят, далеч от любопитни очи и уши. Била отчаяна, т.к. имала идея да изненада съпруга си с помощта на въпросния бизнесмен, но шофьорът ѝ ходел все след нея и не можела да се срещне насаме с човека. Пък шофьорът бил страшен клюкар и тя не можела да му довери подготвяната изненада, защото щял да я развали, какъвто бил тъп. Дали клъвна или просто реши да изкара едни бързи пари, без да го болят ръцете, но масажистът също така случайно спомена, че може да се срещнат в апартамента му на горния етаж, като първо минат през студиото за масажи и използват задния вход. С радост щял да ѝ услужи. Тя се усмихна делово и му подаде плик. Той погледна бегло и ѝ намигна. Помоли го да ползва телефона му, защото нейният бил без батерия. Той го подаде без да се усъмни. Прати на Лъчи адреса и му звънна, за да му обясни системата. Изтри history-то.

Сега оставаше да чака. Щеше ли системата да проработи? Нямаше ли масажистът да я продаде, както тя самата го купи? Нямаше никакви идеи как ще се развият нещата. Слезе в студиото, за да не предизиква подозрения. Имаше час за фризьор. Седна на стола. Срещата щеше да е след час. Когато оправиха косата ѝ, тъкмо беше време. Влезе в студиото, излезе през тайния кодидор в кооперацията над салона, и влезе в апартамента отляво. След 5 минути вратата се отвори тихо. Седеше на канапето в салона и го очакваше. Той влезе, отиде към канапето, преви коляно и целуна ръката ѝ.

-          -Миличък, така ми липсваше! Само, ако знаеш! – протегна ръце към него.

-        -Миличко, ти на мен, още повече! Обичам те! Така ми липсваш! – зарови лице в косите ѝ и я прегърна силно.

-          -Леко, внимавай, да не ми развалиш косата! – стреснато се измъкна от прегръдката му.

-       -Какво? Тревожиш се за косата си? А аз къде съм? – дръпна се от нея и обидата прозвуча в гласа му.

-       -Шшш, тихо. Седни. Имам много да ти обяснявам. Но запомни най-важното: нищо не е, каквото изглежда.

-       -Нищо не разбирам. На друга планета ли попаднах? – гледаше я с недоумение и подозрителност. Тя взе дланите му в своите и ги целуна. Започна:

-          -Всичко ще ти обясня сега. Слушай ме много внимателно, важно е. – каза настойчиво.

-          -Добре, целият съм в слух.

-      -Това е нашето място за срещи. Не е 100 % сигурно, защото платих на собственика, но може други да му дадат повече. – започна с обясненията Лили.

-         - Кои са тези „други“? – поинтересува се той.

-        -Следят ме. Писах ти от чужд номер, защото мисля, че и телефонът ми се следи. – погледна я изумен.

-        -  Ти сериозно ли говориш?

-         - Казах ти, че е звяр! Тресе го страшна параноя. Навсякъде около себе си вижда врагове. Няма ми доверие, но не го казва направо, а е наел някакъв глупак да ме следи.

-          -Копеле шибано! Ще го науча аз! – разпали се мъжът до нея.

-         -Така няма да постигнеш нищо. Трябва ни план. Засега ще се срещаме тук; докато си плащам мисля, че сме на сигурно. За да може често да идваш, направи си карта за фитнес и идвай два пъти седмично. Ще ти покажа как да дойдеш тук направо от салона. Малко ще трябва да се потиш в залата, за да изглежда достоверно, а после – тук. Връщаш се долу и минаваш през душа, а после излизаш през фитнеса. И всичко е ток. Разбра ли добре плана? – попита го като държеше лицето му в дланите си.

-        -  Мхм. – кимна ѝ; тя го целуна по челото.

-          -Не трябва да се виждаме за повече от 15-20 мин. Иначе става подозрително.

-          -Да, права си, така е. – съгласи се с нея и я целуна дълбоко.

-      -И още нещо. Масажистът знае, че си бизнесмен, партньор на мъжа ми. Той се казва Кирил Спасов, за всеки случай. Като идваш тук от фитнеса, слагай костюм, за да повярва.

-          -Всичко е ясно, мило. Добре си го измислила. Няма как да не се получи. – искаше да я успокои, но тя не бе твърдо убедена.

-         - Сега върви. Мини през входа на кооперацията и се оглеждай за тип с огледални очила и идиотска тениска със Скуби Ду. Той ме следи и не трябва да те види, но ти – него, да.

-          -Добре, миличко. Много те обичам. Дай да те гушна за последен път! – каза и я хвана за косата.

-          -Не косата! Тя ми е прикритие. Била съм на фризьор. Ако ме види с развалена прическа, ще се усъмни, че съм изкарала час при фризьора. – обясни му паниката си.

-         - ОК, разбрах те. Добре, до скоро, миличко! Дай целувка! – след целувката си тръгна така тихо, както дойде.

Тя слезе в студиото, взе си нещата и мина при маникюриста. Дотук добре. Лъчезар влезе на рецепцията в СПА центъра и си извади месечна карта за фитнес и СПА. Ако това бе цената, за да вижда любимата си, нищо не можеше да го спре да я плати.

Епилог

Така действаха според плана; виждаха се в апартамента на масажиста вторник и петък под прикритието на тренировки и разкрасителни процедури. Лили виждаше всеки път противния тип с огледалните очила да се върти около студиото. Беше все същият, само сменяше тениската, но винаги бяха анимационни герои. Повдигаше ѝ се от него.

Минаха десетина дни по гореописаната схема и всичко изглеждаше спокойно. Дори Лили се успокои, решавайки, че всичко ще се размине. Изживяваше любовта си, въпреки че не можеше да си позволи лукса да го прави открито. На този етап толкова ѝ стигаше; не смееше да мечтае за други обстоятелства.

Беше сряда. Още от сутринта не се чувстваше добре, но не можеше да си представи да преживее деня, без да излезе от този дом-крепост и да се разсее навън. Извади от нощното си шкафче аспирин и глътна две хапчета. Стомахът ѝ се разбунтува срещу тях и повърна. Виеше ѝ се свят. Легна, чудейки се „какво става с мен?“. Внезапно я осени идея. Бръкна в дамската си чанта и извади календарчето. Ужас, закъсняваше ѝ с 12 дни! Обзета от лоши предчувствия, се облече и тръгна към близката аптека. Върна се вкъщи и се заключи в банята. Изпишка се и зачака. 5 минути, 7 минути. Погледна: 2 чертички. Нямаше грешка. Лили очакваше дете.

Трябваше да го види непременно и да му каже. Трябваше да избяга от Кирил или нищо добро не я чакаше. При други обстоятелства можеше да го заблуди, че е негово, но последните тестове, които си прави показаха категорично, че не става. Кирил бе стерилен и това бе една от причините така яростно да пазеше до себе си Лили – дори, когато узна, че той е импотентен остана с него, казвайки, че деца не я интересуват. Обаче сега, разбирайки, че чака дете от Лъчи, се почувства окрилена. Искаше да го запази, да се събере с любимия си, да избягат далеч от Кирил и да бъдат истинско, щастливо семейство. Още не му бе казала, но бе сигурна, че ще се зарадва много.

За да не буди подозрения, взе само най-важното, като документи и пари, новата боя за коса, която бе купила вчера и съвсем малко дрехи, които успяха да се съберат в сака, с който ходеше на фитнес. Решавайки, че днес е денят, в който досегашният ѝ живот приключва, Лили пренебрегна собствените си правила за безопасност и му писа на вайбър: „чакам те на нашето място след 30 мин. СПЕШНО!“. Излезе от къщи със сака на рамо и тръгна към салона. По пътя до там се огледа наоколо и зад себе си 2-3 пъти, но не забеляза нещо подозрително. Щом стигна провери колко е часа; оставаха 15 минути до срещата. Влезе и потърси масажиста, за да му плати, но ѝ казаха, че днес не бил на работа. Не го били виждали след снощи. Притесни се, но тръгна по коридора.

Влезе в апартамента; беше празен, но всичко изглеждаше наред. Седна на дивана в хола и зачака с телефон в ръка. Както се бе унесла в мисли, внезапно се включи телевизора. Тя подскочи от уплаха. На екрана видя масажиста ... Божичко! О, ужас! Убиха го! От гърдите му стърчеше нож. Тя го познаваше добре. Ловджийският нож на Кирил.

-          -Помооощ! Убиха го! – крещеше с пълно гърло. Започна да се върти. Не знаеше какво да стори. Сети се за Лъчи. Паникьоса се, но все пак взе телефона и написа: „не ходи там. Клопка е“, после дописа...

Някой влезе тихо. Лили стана да посрещне Лъчо, но вместо него на вратата стоеше мъжът ѝ. Тя се вцепени от ужас и изпусна телефона си. Доближи я.

-         - Така ли ми се отплащаш за любовта ми; грижите ми за теб; охолството, което ти осигурих? – в очите му гореше ненавист, но в гласа се долавяше болка и разочарование.

-          -Мога да обясня. Само спокойно... – започна тя с треперещ глас.

-     -Не ми казвай „спокойно“, кучко! Долна измет! Бил съм сляп, да не видя. Бил съм кръгъл глупак, да ти вярвам. Как можа? Ще си платиш! – тръгна към нея.

-          -Моля те! Недей! Съжалявам за всичко, което ти причиних. Прости ми! – молеше се Лили.

-       - Никога! Няма прошка за предателство! Подигра ми се, унижи ме, а сега последствията са за теб. Приготви се да умреш! Но можеш да си спокойна, че няма да си сама. Онова копеле идва след теб! – изкрещя лудо Кирил.

-          -Не! Само не той. Моля те! Убий мен. Пощади го! Той няма общо. Не знае... – падна на колене пред мъжа си и сълзите обливаха красивото лице.

-          -Как да няма общо? Та той ми отне жената! Престани да го защитаваш! – крещеше обезумял.

-        -  Той не знаеше за теб. Не му казах, че съм омъжена. Не е виновен той. Само моя е вината.

-      -Кажи ми истината и ще ти повярвам. Както съм правил много пъти. Наистина ли той не е знаел, че си моя? – попита с нотка на надежда в гласа. Тя се вкопчи в нея като удавник за сламка.

-      -Вярно е. Не му казах. Той не знае нищо. Само аз съм виновна за болката, която изпитваш. Накажи мен. Заслужавам. И искам да знаеш, че наистина съжалявам, че предадох доверието ти.

-          -Вярвам ти. Той ще живее. Да видиш, че аз наказвам справедливо. Ставай! – дръпна я за ръката и я повлече. Тя се дърпаше и събори неща от холната масичка, бутна табуретката...

Разнесоха се глухи удари като последният бе по-силен. Излезе тичешком и се втурна навън през глава.

Телефонът на Лъчезар избръмча, но нямаше време да погледне, защото тъкмо паркираше зад ъгъла. Мина по обичайния маршрут. Вратата на апартамента зееше. Зачуди се какво е това. Щом пристъпи вътре видя бъркотия. Имаше следи от борба. Извика:

-          -Лили! Къде си, мила? Лили, тук ли си? Излез, моля те! – викаше и се оглеждаше наоколо.

Само тишината отвръщаше на отчаяните му викове. Провери в спалнята и кухнята. Нищо. Тръгна към банята.

-          -Лили! Боже мой, Лили! О, Лили! Миличко! – сълзите рукнаха, дори те самите изненадани, че бяха допуснати до тук, в очите на този силен мъж, който не бе плакал от двегодишен.

Гледката бе потресаваща. Тялото лежеше на пода в банята. Главата бе разбита в мивката. Навсякъде кръв. Дори по огледалото имаше пръснати късчета мозък. С гаснеща надежда постави палец в основата на дланта ѝ. Нищо. Неговата Лили беше мъртва. Зави като ранен вълк-единак. Сега остана само да избяга в гората, където да ближе раните си.

Отиде в хола и потърси с очи вещите на жената, която бе изгубил. На пода до дивана видя телефона ѝ. Взе го в ръка и погледна екрана. Беше спукан, не се виждаше нищо. Сети се за своя телефон и го извади от джоба си. 2 непрочетени съобщения. Отвори ги. Лили: „не ходи там. Клопка е“, после „бременна съм“. Вцепени се. Трябваха му цели 2 минути, за да осъзнае какво е прочел. Изтръпна. Не само му отнеха любимата жена, а и детето му. Нероденото му дете бе убито зверски още в утробата на майка си. С премрежени очи избяга навън.

-          -Добър вечер, уважаеми зрители! Главните новини от деня: зверско убийство потресе София. България е в шок. Тази сутрин граждани от ромски произход откриха в коритото на Владайска река под Лъвов мост в столицата ужасяваща находка. Тяло на мъж, убит поне 20 часа по-рано след изтезания.

-          Подробностите: Когато в полицията е получен сигнал за тялото, в близкото РПУ вече е бил получен видеозапис, на който се вижда жертвата в ужасяваща светлина: двоен убиец. Първо убива с нож лице от мъжки пол, след това в апартамент разбива главата на жена в мивката в банята. От удара главата ѝ се пръска. След аутопсия става ясно, че жената е била бременна. Това навежда на мисълта, че става въпрос за убийство от ревност. Но дали първата жертва е бащата на бебето, което жената е очаквала, никога няма да узнаем. Откритото днес тяло на мъжа е обезобразено, като с ловджийски нож е изрязано върху челото му: УБИЕЦ; върху дясната ръка: НА ЖЕНИ; върху лявата ръка: НА БЕБЕТА и върху долната част на корема: НА ГЕЙОВЕ. Съдебният лекар е категоричен: тези думи са изрязани върху тялото на жертвата, докато е била жива. При проверката на самоличността на убития стана ясно, че това е бизнесменът Кирил Спасов, а убитите от него са съпругата му Лилия Спасова и нейният масажист, известен в гей-средите като Марчело.

                                                                                             К Р А Й