блогът на Марина: Високи, сини планини

Здравейте, приятели! Ето ме отново, с високопланински приключения, от мен за вас J

Част 1

Имах си една мечта, която бавно, но непрестанно зрееше в моята глава. Много исках да изкача вр. Мусала, разбира се. Но все се смятах за недостатъчно „пораснала“, за да меря сили с този връх. Така беше до миналото лято, когато, ако си спомняте, качих Мальовица и Вихрен за период от 2 седмици. Това, че родните планинари ги определят като съответно вторият и първият най-технични, най-сложни, най-трудни за изкачване върхове у нас, а аз ги качих и двата за сравнително кратък период от време, ми даде нужното самочувствие да се пробвам и с Мусала.

Денят е 5 август 2018 г., неделя и времето, обещано от метеоролозите е, че няма да вали. Но вие знаете, че в планината времето е доста динамична величина и се изменя за минути пред смаяния поглед на туриста. Хубавото е, че този път познаха и не ни валя.

Тръгваме от ЦГ София в 7:30, пълен автобус, 43 човека. В 8:40 вече сме на опашката на лифта Ястребец гондола (кабинков) в Боровец. Данни за лифта: дължина на линията - 4827 m; денивелация – 1046 m; капацитет - 1200 д./час; време – 25 min. Настаняваме се по кабинките (по 4 души) и тръгваме нагоре. На горната станция се изчакваме, докато се съберат всички и тръгваме по маркираната пътека към върха.

Вероятно е излишно да споменавам „учебникарски“ подробности за него, но все пак ще го сторя, защото може да се „натъкна“ на читател без опит и познания, за когото това би било ценно инфо.

Връх Мусала е най-високият връх в планината Рила, в България и на целия Балкански полуостров.

Това го знаят всички. Обаче далеч не всички знаят, че със своите 2925 м н.в. той осигурява на Рила почетното 6-то място по височина сред планините в Европа. Изкушавам се да предам тази класация тук, за да си вдигнем леко самочувствието като нация.

Освен 6-то място за Рила, в челната десятка имаме още една планина, което си е повод за гордост отвсякъде!

Да се върнем на нашия маршрут. Това е най-известният маршрут за изкачване на върха – с използване на Ястребец гондола. Горната станция е при вр. Ястребец (2369 м). Върви се в долината на р. Мусаленска Бистрица към х. Мусала и върха. В Мусаленския циркус се намират 7 езера, едно от тях – Леденото, е най-високо разположеното езеро на Балканите (2709 м н.в.).

На север от върха е вдълбан продълговатият Мусаленски циркус със 7-те си езера. Най-красиво е 3-ото: Алековото езеро. Ледникът в Мусаленския циркус се е отдръпнал последен, затова следите от дейността му тук са най-добре запазени. Мусала е разположен в Източния дял на планината и е изграден от палеозойски гранит.

Тръгваме по пътеката за хижа Мусала в 9:30. От двете й страни се простират клекови формации, докъдето поглед стига. Откриват се чудни гледки към долината надолу и към надвисналите върхове в далечината, над нас.

За час стигаме до хижата (2389 м н.в.), разположена на северния бряг на седмото Мусаленско езеро. Всъщност тук има 3 хижи с името „Мусала“. Най-старата е втората по възраст хижа изобщо в България, след х. Скакавица. Построена е през 1924 г. от жители на гр. Самоков като ловна хижа за цар Борис III. Другата е хижата, която в момента се използва и е наричана „старата“. Представлява дървена двуетажна сграда, построена през 1966 г. от БТС. И накрая, до нея се издига новата хижа Мусала. Тя не е отворена за посетители, защото няма издаден Акт 16. Обаче това не пречи заведението към нея с терасата му, да работят и бяха пълни с народ.

Тук правим 15 мин. почивка и хапвам брускети, след което продължаваме като на 100 м от хижата започва същинското изкачване. Следващият етап е до заслон Ледено езеро (2720 м н.в.). Изминахме го за час и ½ без бързане, като направихме и фотопауза при Алековото езеро, в подножието на вр. Алеко (2717 м). Стигнах заслон Ледено езеро в 12:00 и почивам 15 мин., в което време хапвам още малко брускети, пия вода и снимам замайващите околни гледки. Тук сме до самото Ледено езеро – първото и най-дълбоко Мусаленско езеро (16,4 м).

В 12:15 решавам да атакувам върха, за да разполагам с повечко време там. Това е и най-стръмният участък по целия маршрут. Без бързане и като внимавах при разминаването и изпреварването с други планинари, взех този участък за 45 мин. Горе беше вавилонско стълпотворение и навред се чуваше всякаква реч. Направих снимки, хапнах и се разходих наоколо. Не забравих да си сложа и печати в двете книжки на БТС.

Там останах до 13:45, когато заедно с още 3 дами решихме да поемем надолу, за да избегнем голямата блъсканица от масово слизане след 14 ч. За 25 мин. стигнахме заслона и веднага продължихме към хижата. Някъде по пътя, на къс, но доста стръмен участък, фотоапаратът ми се изхлузи от калъфа си и падна с трясък на скалите. Реших, че е свършено с него, но поне щях да си спася снимките на картата-памет. За мой огромен късмет беше леко охлузен само корпусът и фотото си бачкаше ок. Какво облекчение! Продължавам надолу. При хижата почивам 20 мин. и хапвам. Остава последният участък – до горна станция на лифта. Качваме се в кабинка и потегляме надолу в 16:00.

В 16:30 вече бях минала през тоалетната (за пръв път днес след тръгването ми от къщи сутринта) и тръгнах на лов за картички. Оказа се, че в Боровец има картички само с изгледи от Боровец. Разочарована, си купих 2 бр. за колекцията и седнах в заведението, където бяха моите спътнички. Пих една бира и си говорехме за планини, естествено. В 18:10 тръгнахме обратно към София.

Преходът в цифри:

Преход

Разстояние

Денивелация

Продължителност

Ястребец (2369 м) – х. Мусала (2389 м)

3,60 км

+ 20 м

1 ч.

х. Мусала – заслон Ледено езеро (2709 м)

2,40 км

+ 320 м

1 ч. 20 мин.

Леденото езеро – вр. Мусала (2925 м)

0,86 км

+ 216 м

30 мин.

вр. Мусала – Ястребец

6,86 км

минус 556 м

2 ч. 40 мин.

Общо

13,72 км

5 ч. 30 мин.

Денят 5 август 2018 г. в цифри:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
5.8.2018	59	140+14 пеш	66

Моите снимки са тук. Приятно гледане!

Þ Þ Þ

Част 2

Ето ме отново. Денят е 18.08.2018 г., събота и аз отново съм с раница на гръб, планинарски обувки на краката, зареден фотоапарат на врата и се возя по линия М1 на метрото към ст. СУ. Питате накъде съм тръгнала този път? Към № 3 в класацията ТОП 4 на най-трудните БГ върхове. Тя изглежда така:

1. Вихрен, Пирин, 2914 м (качих го юли 2017г.)

2. Мальовица, Рила, 2729 м (качих го юли 2017г.)

3. Ботев, Стара планина, 2376 м

4. Мусала, Рила, 2925 м (качих го август 2018г.)

Някакси е логично да тръгна към единствения връх тук, на който още не съм стъпвала. Време е!

И така, раницата ми тежи към 7-8 кг, защото в нея има багаж за 2 дни, защото за пръв път отивам на планина с преспиване. За пръв път ще спя в хижа, леко ме е шубе. Чувала съм всякакви страхотии: няма ток, няма вода, няма матраци, нито спално бельо; има дървеници. Косата да ти настръхне.

Тръгваме от пл. Св.Ал.Невски в 7:30. Докато се настаняваме в буса (20+1 места) виждам позната. Светлана, която миналото лято под вр. Вихрен ми отърва кожата (историята– тук). Пак предложих да я почерпя, пак ми отказа. Пътувам без придружител и затова седя отдясно на пътеката, единична седалка. Чудесно, казвате вие. Аз допълвам „не чак толкова“, защото точно пред седалката ми е задната гума на буса и пода му е силно издигнат, нямам място за краката си, а трябва да държа и раницата на коленете си, защото вътре ми е всичко ценно: документите, парите, ключовете от квартирата, телефоните, книгата за из път и фотоапарата. Ужасно ми е неудобно, но нямам избор, т.к. бусът е full max.

Пътуваме в посока гр. Априлци и правим кратка почивка в р-т Добревски в с. Български извор, където пия кафе. В центъра на кв. Видима спираме за тоалетна, но тя се оказва селски кенеф, маскиран като химическа тоалетна; не мирише по-добре. След малко продължаваме на юг още 5-6 мин. и спираме пред ВЕЦ Видима, където слагаме раниците на гръб и тръгваме срещу течението на р. Пръскалска по Видимската екопътека. Почти през цялото време се движим сред вековна букова гора, което е страхотно, защото над нея прежуря августовско слънце. Стигаме до наблюдателната точка, от която се открива красива гледка към водопада Видимско пръскало. До тук сме вървели 7 км и 500 м денивелация за 2:30 часа. 80-метровият водопад събира водите на три потока, които извират от вр. Юрушка грамада. Водата се стича в естествен басейн в подножието, а около водопада природата е изваяла множество алпийски скали и поляни.

Тук насядахме кой където свари и извадихме обяда от раниците си. Хапнахме, пийнахме, починахме и тръгнахме обратно. В 16 ч. насядахме/налягахме на една поляна в гората, край реката, за да починем за по-дълго и в 16:30 тръгнахме отново с бодра крачка.

В 17 ч. бяхме при ВЕЦ-а и се натоварихме в буса. По тесния и двупосочен път изминахме 4 км за 15 мин. Ужас! Слязохме от буса на паркинга, натоварихме раниците на гърбовете си и поехме нагоре из гората като трябваше да пресечем р. Лява Видима в брод, но бе прекалено тясно и хлъзгаво, така че левият ми крак цопна в реката и обувката ми се напълни с вода. Гадост! Нагоре беше ужасно! Много стръмно, уж има парапети, но повечето са изгнили, счупени или паднали. На всичкото отгоре тясната пътека е и двупосочна. Едва пълзим нагоре с изплезени езици, а и трябва да правим път на слизащи от хижата. Този преход е с параметри: 2 км, денивелация 400 м, изминати за час и нещо.

Най-сетне виждаме хижа Плевен. Намира се в местността Бъзов дял над кв. Видима, на 1363 м н.в. Хижата е строена през 1967–1971 г. Има две масивни тела — едното ниско, на 3 етажа, а другото високо — на 5 етажа, отделно една масивна сграда и дървени постройки. Има 180 места за спане, разположени в стаи с по 3, 5 и 7 легла. Има обширна столова със 160 места, туристическа кухня, телевизор, волейболно игрище, централно парно отопление, етажни санитарни възли с баня.

Настаняват ни криво-ляво и всички хукват към столовата, за да си поръчат вечеря. Аз обаче подхождам стратегически. Не че не съм гладна. Но се възползвам от глада на другите, за да си взема душ. Цялата съм вир-вода. Не мога така да вечерям, да не говорим пък за лягане. А конкуренцията си я бива! На етаж има по един дамски и мъжки санитарен възел. Вътре с по 2 тоалетни и един душ. Добре, че дамската беше свободна (всички вечеряха) и аз се намърдах под струята. Истинско блаженство! Изкъпах се бързо, избърсах се и се преоблякох, тогава слязох да вечерям. Пак късмет – столовата вече бе полупразна. Поръчах си боб с манатарки, кебапче, хляб и бира, и седнах на дългата маса, заета от групата още с идването ни. Хапнах, пийнах и поради липса на занимания, а и защото трябваше хубаво да си почина преди върха, се прибрах в стаята и си легнах още в 21:10. Леглото беше чистичко и удобно. Не мигнах обаче до 1:30. После съм заспала и се будех всеки час.

Станах в 6 ч. и през прозореца видях изгрева над Стара планина. Вълшебно! Облякох се, отидох до тоалетната, за да си измия и обратно в стаята, за да си разпределя багажа. Щях да оставя в хижата една найлонова чанта с мокрите ми дрехи от предния ден, за да не ми тежат по пътя до върха. Останалия багаж събрах и наредих в раницата, после седнах да закуся. Тръгването бе определено за 7:10 зад хижата, затова минах през тоалетната, оставих излишния багаж „на гардероб“ и излязох с раница на гръб. Спуснахме се по пътеката от хижата до края на ски пистата.

От тук започна нашето изкачване. Трябваше да се изкатерим по ски пистата до гората над нея. Сигурно ще кажете, че не е кой знае какво, но не е точно така. Наклонът е сериозен, а тревата понякога се хлъзга. Криво-ляво взехме го и влязохме в буковата гора. Тук наклонът не намаля особено, но тревата се смени с пълзящи наоколо коренища, които ни спъваха доста. Излизайки от горския пояс, попаднахме на голи и излъскани скали, по които се вървеше трудно, а и слънцето вече ни печеше яко. Отминавайки този скален участък, стигнахме почти равна пътека, която се провираше между боровинкови и хвойнови храсталаци. Те малко затрудняваха движението ни, но нищо не бе в състояние да ни отклони от заветната ни цел, която се виждаше вече в далечината пред и над нас. На една поляна с гледка към красив и сравнително висок, но безименен водопад, седнахме да починем.

Продължихме пътя си край изумително красиви скални образувания, част от резерват Северен Джендем, в границите на НП Централен Балкан. Стигнахме до малко водопадче, което решихме, че е свързано с по-ниско разположения висок водопад, споменат по-горе. Тук попълнихме запасите си от бистра студена изворна вода и продължихме по редица сипеи. На едно място хубавата ни равна пътека свърши. Започна катерене към билото, с гледки към маршрута Ком-Емине, с бяло-червена маркировка. Ние следвахме бяло-зелената до края на тази пътека. После до билото и по него - до върха, следвахме зимната, колова маркировка. Качването до билото си беше изпитание, поне за мен. Оплезих език, буквално. Спирах на всеки 3 крачки за по 4-5 сек. На едно място спряхме, за да може групата да се събере, и извадих от раницата си сурови ядки кашу, за да се подкрепя. Освен това бях гладна вече, а казаха, че обяда ще бъде на заслона на връщане. Оставаха още 300 м денивелация до заветния връх.

Неохотно станах и бавно тръгнах нагоре. С всяка крачка вятърът се усилваше. Все пак вр. Ботев е едно от най-ветровитите места в България, и има защо. Поглеждах и към небето, но нямаше признаци за разваляне на времето. Слава Богу!

По някое време стигнах платото на върха. Какъв ти връх? Тук е цяло село. Има метеостанция, радиотелевизионна станция, туристическа спалня, електросъоръжения и някакъв странен купол с неясно предназначение. Имаше и някогашни военни помещения и 2 гранитни паметника, и още нещо се строеше: имаше строителна техника. Направихме по няколко снимки и отидохме в тур.спалня за печати. Естествено, и тук, както и на Мусала, не продават картички и марки за книжките на БТС, но магнити има. Взех едно. Сетих се, че не съм пила кафе днес и си поръчах капучино. Дадоха ми дълго черно кафе и кутия с мляко, за да се обслужа. Налях малко и седнах на пейка отвън. Обадих се на леля ми в Троян, за да й се похваля. Понеже един чичка зае единствената тоалетна и преседя в нея над 10 мин., не можах да п***ам и пак трябваше да стискам до следващото спиране. Метнахме раниците и тръгнахме към пирамидата на върха за обща снимка. После започна спускане.

След 25-30 мин. стигнахме заслон Ботев. Тук почивахме 50 мин. Обядвах сандвич от раницата си, довърших ядките от по-рано и няколко бисквити за десерт. Пих обилно планинска вода. Минах през тоалетната. В 14 ч. тръгнахме надолу. Спирка при малкия водопад за попълване на водните запаси и по-голяма почивка на поляната срещу големия водопад. Вървяхме с бързо темпо и в 16:30 вече бяхме в столовата на хижата.

Понеже ми е казано, че мускулна треска се бори с бира, веднага си взех Хайнекен от бара. Краката ми трепереха от напрежението тези два дни, а още предстоеше слизането от хижата. Любимата ми пътека. Не успях да изпия цялата бира и върнах бутилката. Последно минаване през тоалетната, попълване бутилките с вода за връщането, прибиране на оставения сутринта багаж в раницата и в 17:10 тръгваме надолу. Слизаме по гадната, стръмна, хлъзгава пътека за ок. 40 мин. Минаваме реката по мост и сме на паркинга; бусът вече ни чака. Товарим се и тръгваме към София. По-малко сме с двама души, защото едно момче първия ден се контузи и остана с майка си да спи в Априлци. Сега седнах на неговото място, за да мога да си опъна краката. До мен седна единият ни водач. Говорихме през целия път за география, астрономия, планини, пътеки и т.н. Спряхме за кратко в р-т Добревски, където пих чай, ползвах тоалетна и продължихме. Стигнахме в София след 21:30, защото имаше огромна тапа по АМ Хемус, заради затворен за ремонт мост. На пл. Св.Ал.Невски се сбогувахме с водачите и помежду си, и си тръгнах към Дружба с метрото.

Параметрите на прехода:

Преход – Ден 2

Разстояние

Денивелация

Продължителност

х. Плевен - вр. Купата

2,5 км

+ 300 м

1 ч. 15 мин.

вр. Купата - з. Ботев

3 км

+ 380 м