φ се изчислява лесно, като се измери ъгълът на издигане на Полярната звезда/Слънцето над хоризонта.
Това става с използването на секстант – инструмент за измерване на ъгловите разстояния между небесните тела, което позволило за определянето на дължината да се използва методът на лунните разстояния (с помощта на специални таблици), публикувани ежегодно в Годишника на Кралската Гринуичка обсерватория в Лондон.
С помощта на секстант се измерва меридианната височина hm на Слънцето над хоризонта.
Изчислява се зенитното отстояние z на Слънцето, като от 90° (Слънцето в зенит) се извади меридианната височина. От Годишника се взима отклонението σ на Слънцето за деня и се прибавя към зенитното отстояние. Резултатът е географската ширина φ на мястото.
Географската дължина λ се определя като се съпостави местното време с времето в определена референтна точка.
Пример:
измерваме със секстанта меридианната височина 68°30'. Разстоянието от Слънцето до зенита значи е 21°30′ понеже двете цифри, събрани, трябва да дадат 90°. Този ден отклонението на Слънцето според годишника е 16°30′.
Като прибавим към него зенитното отстояние 21°30′, получаваме ширината на мястото — 38 градуса.
hm=68°30'
z=90°-hm=90°-68°30'=21°30′
σ=16°30′
φ=σ+z=16°30′+21°30′=38°
Изчислява се зенитното отстояние z на Слънцето, като от 90° (Слънцето в зенит) се извади меридианната височина. От Годишника се взима отклонението σ на Слънцето за деня и се прибавя към зенитното отстояние. Резултатът е географската ширина φ на мястото.
Географската дължина λ се определя като се съпостави местното време с времето в определена референтна точка.
Пример:
измерваме със секстанта меридианната височина 68°30'. Разстоянието от Слънцето до зенита значи е 21°30′ понеже двете цифри, събрани, трябва да дадат 90°. Този ден отклонението на Слънцето според годишника е 16°30′.
Като прибавим към него зенитното отстояние 21°30′, получаваме ширината на мястото — 38 градуса.
hm=68°30'
z=90°-hm=90°-68°30'=21°30′
σ=16°30′
φ=σ+z=16°30′+21°30′=38°
секстант:
ТОП 10 най-високи планини в Европа |
|||
№ | планина | Най-висок връх | н.в. - м |
1 | Голям Кавказ | Елбрус | 5642 |
2 | Алпи | Монблан | 4807 |
3 | Сиера Невада | Муласен | 3478 |
4 | Пиринеи | Пико де Ането | 3404 |
5 | Етна | *Етна - вулкан | 3325 |
6 | Рила | Мусала | 2925 |
7 | Олимп | Митикас | 2917 |
8 | Пирин | Вихрен | 2914 |
9 | Апенини | Корно Гранде | 2914 |
10 | Динари | Кораб | 2764 |
Хималайската корона | |||
№ | Най-висок връх | планина | н.в. - м |
1 | Еверест | Хималаи | 8848 |
2 | К2/Годуин Остин | Каракорум | 8611 |
3 | Канчендзьонга | Хималаи | 8586 |
4 | Лхотце | Хималаи | 8516 |
5 | Макалу | Хималаи | 8463 |
6 | Чо Ою | Хималаи | 8201 |
7 | Дхаулагири | Хималаи | 8167 |
8 | Манаслу | Хималаи | 8163 |
9 | Нанга Парбат | Хималаи | 8125 |
10 | Анапурна | Хималаи | 8091 |
11 | Гашербрум 1 | Каракорум | 8068 |
12 | Броуд пийк | Каракорум | 8047 |
13 | Гашербрум 2 | Каракорум | 8035 |
14 | Шишапангма | Хималаи | 8013 |
Най-високи водопади в света |
|||
№ | водопад | страна | височина-м |
1 | Анхел | Венесуела | 979 |
2 | Тугела | РЮА | 948 |
3 | Утигард | Норвегия | 800 |
4 | Монгефосен | Норвегия | 774 |
5 | Мтарази | Зимбабве | 762 |
6 | Йосемити | САЩ | 739 |
7 | Мардалсфосен | Норвегия | 656 |
8 | Тисестренгане | Норвегия | 646 |
9 | Кукенан | Венесуела | 610 |
Най-високи точки по континенти | ||||
№ | континент | планина | Най-висок връх | н.в. - м |
1 | Азия | Хималаи | Еверест | 8848 |
2 | Южна Америка | Анди | Аконкагуа | 6960 |
3 | Сев. Америка | Кордилери | Маккинли | 6194 |
4 | Африка | Килиманджаро | Ухуру | 5895 |
5 | Европа | Голям Кавказ | Елбрус | 5642 |
6 | Антарктида | Уинсън | Уинсън | 4892 |
7 | Океания | Папуа | Джая | 4884 |
8 | Австралия | Австралийски Алпи | Косцюшко | 2228 |
Най-големи острови на Земята |
||
№ | остров | страна |
1 | Гренландия | Дания |
2 | Нова Гвинея | Папуа - Н.Г. |
3 | Борнео | Ин-я/Мал-я/Бр. |
4 | Мадагаскар | Мадагаскар |
5 | Бафинова земя | Канада |
6 | Суматра | Индонезия |
7 | Хоншу | Япония |
8 | Британски о-ви | ОК В и СИ |
9 | Виктория | Канада |
10 | Елсмиър | Канада |
Най-дълбоките океански падини |
||
№ | падина | дълбочина - м |
1 | Марианска | 10916 |
2 | Тонга | 10882 |
3 | Курило-Камчатска | 10542 |
4 | Филипинска | 10497 |
5 | Кермадек | 10047 |
6 | Перуанско-Чилийска | 8055 |
Най-високи вулкани в света |
|||
№ | вулкан | н.в. - м | местоположение |
1 | Охос дел Саладо | 6893 | Чили/Аржентина |
2 | Люляйляко | 6739 | Чили |
3 | Котопахи | 5897 | Еквадор |
4 | Килиманджаро | 5895 | Танзания |
5 | Орисаба | 5700 | Мексико |
6 | Попокатепетъл | 5452 | Мексико |
7 | Невадо дел Руис | 5400 | Колумбия |
8 | Мауна Лоа | 4158 | Хавайски о-ви |
9 | Еребус | 3794 | Антарктида |
10 | Фуджияма | 3776 | Япония |
Най-големи пустини | ||
№ | пустиня | площ - м2 |
1 | Сахара | 9 100 000 |
2 | Либийска | 1 680 000 |
3 | Австралийска* | 1 550 000 |
4 | Арабска** | 1 300 000 |
5 | Гоби | 1 040 000 |
* обединява всички пустини на континента | ||
** обединява всички пустини на п-в Арабия |
Най-дълги реки в света |
|||
№ | река | континент | дължина-км |
1 | Нил | Африка | 6671 |
2 | Амазонка | ЮАмерика | 6520 |
3 | Мисисипи | САмерика | 6418 |
4 | Яндзъ | Азия | 5980 |
5 | Енисей | Азия | 5390 |
6 | Парана | ЮАмерика | 4700 |
7 | Меконг | Азия | 4700 |
8 | Амур | Азия | 4416 |
9 | Конго | Африка | 4371 |
10 | Лена | Азия | 4260 |
Най-големи езера в света |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Гео рекорди
Характеристика
/ място
|
величина
|
Обиколка
на Земята / дължина на Екватора
|
40 075 км
|
Скорост
на въртене на Земята около оста й
|
460 м/сек.
|
Скорост
на въртене на Земята около Слънцето
|
107 826 км/ч. или 30 км/ск.
|
Най-висока
температура в света: 13 юли 1913 г. в Долината на
смъртта
|
+ 56,7°С.
|
Най-ниска
температура в света: Антарктида, ст. Восток, 21 юли 1983
г
|
- 89,2°С
|
Най-висок
връх спрямо основата си: Мауна Лоа
|
17 170 м
(4170+5000+8000)
|
най-дългата
планинска верига в света: Срединно-Атлантически хребет
|
65 000 км;
5500 м от дъното
|
Най-дълбоката точка на
дъното на океана: Марианската
падина
|
-10 916 м
|
Най-ниската
точка на сушата: субледниковия ров Бентли в
Антарктика
|
-2 552 м
|
Най-ниската
точка в обитаемото пространство: Мъртво море. Повърхността му е на:
|
-423 м
|
Най-голям
жив организъм в света (обем): гигантската секвоя
Генерал Шърман
|
1 486.6 куб. м
|
Най-голям
жив организъм в света (площ): гъба Armillaria ostoyae в Орегон, на 2400 г.
|
8.9 кв. км
|
Най-високият сталагмит в
света: в
Куба в Cuevo San Martin Infierno
|
67,2 м
|
Armillaria ostoyae
Няма коментари:
Публикуване на коментар