2.
Не го бе срещала над половин година, когато веднъж
се оказаха в обща група, на която предстоеше планински поход с нощувка в хижа.
Чувстваше се раздвоена между радостта да го види отново и безпокойството от
това, че беше лоша актриса и го знаеше, а това значи, че не можеше да се
преструва на безразлична и се опасяваше, че ще я чете като разтворена книга.
Затова си наложи да стои далеч от него и да сведе общуването до „санитарния“
минимум.
Вечерта в столовата хижарите спретнаха купон за
голямата софийска група. Получи се доста добре, още повече, че водачите на
групата решили да проведат конкурс за „най-добър танцьор/ка“, но в тайна от
неволните участници. В края на купона единодушно избрали Мони за победител. Ако
тя знаеше за този импровизиран конкурс, никога не би се включила, но се
забавляваше в блажено неведение. Поетият алкохол, както и завладяващата музика
и окуражителните подвиквания на колегите ѝ спомогнаха да се отпусне и забавлява
истински. За пръв път от много дни насам. По някое време колегите я качиха на
един стол и тя определено се раздаваше. На следния ден научи от един от
ръководителите на групата за „конкурса“ и получи символична награда за първото
си място. Почувства как се изчервява до върховете на ушите си. Той бе седял на
масата на ръководителите, защото бе приятел и с двама им. А това значеше, че не
само я е наблюдавал да се кърши цяла вечер, но и я е обсъждал с другите, и бе
дал гласа си за нея. Защо трябваше да пие толкова, защо се остави да я качат на
проклетия стол, защо изобщо отиде на този купон, ядосваше се на себе си;
трябваше да си остана в стаята и да си легна рано. Какъв срам, Боже мой!
Изминаха още няколко месеца и от един момент
нататък Дидо стана постоянно присъствие в университета. Радваше му се отдалеч,
а случеше ли се да го доближи, само му махваше с лека усмивка и отминаваше с
поглед в краката си. Сигурна бе, че всеки път се е изчервявала, само се молеше
той да не е забелязал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар