Невъзможно... Нали?

7.

Вратата на операционната се отвори и хирургът излезе с уморен вид. Дидо забърза насреща му.

-          Докторе, как мина? Как е тя? – тревогата не само се долавяше в гласа му; личеше и в погледа на мъжа.

-          Почти сигурно ще живее – насили се да се усмихне докторът.

-          Слава Богу! – прошепна високо Дидо. Искаше да зададе куп въпроси, а гласът му заседна в гърлото.

-          Да. Следващите 24 часа са критични, но тя има млад и здрав организъм, и мисля, че ще се справи. Вляхме ѝ 2 банки кръв, включихме системи и я обезболихме. Оптимист съм.

-          Докторе, благодаря Ви много... Безкрайно съм...

-          Аз съм лекар – това ми е работата. Няма нужда от благодарности. – отвърна му сухо.

-          И все пак... Благодаря! – смути се мъжът. – А след като я огледахте и зашихте, какво мислите за раните... Как ли е станало всичко? Имате ли идея? – попита плахо Дидо.

-          С абсолютна увереност мога да твърдя, че сама се е нарязала... – започна хирургът.

-          Сама...? Извинете, правилно ли чух? – той направо загуби почва под краката си.

-          Чухте ме прекрасно. Според мен е опитала да се самоубие. Друг е въпроса в причината – нямам представа. – довърши сухо докторът.

-          Божичко! Това е ... ужасно. Самоубийство... Нямам думи – обърка се Дидо. – А знаете ли дали е било болезнено...

-          Абсолютно. Ако беше, както Холивуд го показва, срязване на вените, пак има болка, но за кратко време. Просто изтича много кръв и човек бързо губи съзнание; болката се чувства по-малко време. В нейния случай, тя си е нарязала краката и ръцете. Нищо животозастрашаващо, но всяко нараняване на кожата е болезнено. Бъдете сигурен, че е изпитвала ужасни болки. Предполагам, че е припаднала от болката, докато загубата на кръв още е била малка. Но е извадила късмет – намерили сте я точно навреме. Още 20 мин. и беше свършена. – Дидо потрепера.

-          Страхотен късмет, няма що... А кога ще се събуди? Мога ли да я видя, да остана с нея? – попита с надежда в гласа.

-          Не, сега е в реанимация. Там свиждания не се допускат. Ето какво ще Ви кажа. Както казах вече, 24 часа ще бъде в интензивен сектор. Ще спи, дадохме ѝ силен препарат. Ако е в безсъзнание, по-бързо ще се възстановява. Иначе се губи енергия в гледане, мислене, опити да говори... – обясняваше медикът.

-          Приятелски съвет. Идете си, вземете душ да се отпуснете. Вече е призори. Сигурно цяла нощ сте на крак и две не виждате – легнете си, поспете. Като станете, хапнете нещо, пийте кафе. Утре по това време елате. Тя ще бъде преместена в стандартна стая и ще може да я посетите. Не гарантирам обаче, че ще се е събудила. В тази ситуация за нея е най-добре да спи възможно по-дълго. Колкото повече спи, толкова по-бързо ще се възстановява. – завърши докторът.

-          Мислех, че е опасно, ако не се събуди бързо – каза объркано Дидо.

-          Това не е кома. Просто е припаднала от болка, кръвозагуба или вероятно и двете неща. Ще се събуди, когато тялото ѝ е готово за това. Бъдете търпелив! Сега ще тръгвам.

-          Благодаря отново! Хубав ден! – извика подире му мъжът.

Сега оставаше да последва лекарския съвет. Извика такси до хотела. На рецепция попита в колко часа е закуската. 07:30, отговориха му. Погледна часовника си. 5:25, значи имаше два часа за сън. Сложи аларма за 7:20. Влезе в стаята си, само си изхлузи обувките от краката и рухна на леглото облечен. Заспа на мига.

назад  напред