Невъзможно... Нали?

 5. 

Два часа по-рано

-          Baby, страхотна си... Толкова sexy… Искам да те схрускам. Грррр... – ръцете му шареха по тялото ѝ.

-          Наистина ли? Но тук не е особено удобно. Хайде да отидем в стаята ти. Кой беше номера? – измърка в ухото му.

-          308. Чакай малко. Сетих се, че не съм си платил сметката в бара. Изчакай ме точно 3 мин.

-          Съкровище, изпусна си телефона – подаде му; той го взе, целуна я и слезе по стълбите.

Докато вървеше видя известие за съобщение във вайбър. Отвори го и остана изненадан. От Мони? Определяше му среща за след 10 мин. На мястото, където беше с Галя... Но времето на срещата бе отминало. Супер странно, помисли си. Влезе навреме в бара, защото тъкмо щяха да затварят. Плати сметката си и излезе. Отговори на съобщението с предложение да посети Мони в стаята ѝ, защото барът вече бе затворил или да оставят за утре. Зачака отговор. Не последва такъв, въпреки че видя, че е прочетено. Зачуди се да звънне ли, да иска номера на стаята ѝ. Ами ако вече си е легнала?

За да иска да се видят по това време, може да беше нещо спешно, което не търпи отлагане за утре. Тръгна в посока на рецепцията. Галя го откри и се нацупи:

-          Каза 3 мин. Минаха 15. Къде ходиш? – измърмори.

-          Чакай малко. Става нещо и трябва да разбера какво. Ето ти ключа от 308-а, чакай ме там. След малко идвам – намигна ѝ. Тя му прати въздушна целувка и се отправи натам.

Дидо стигна рецепцията и попита за стаята на момичето. Дежурният провери в регистъра и отвърна „310“. Ха, само през една от моята. Супер!  Дали е оставяла съобщение на него? Не. Той се запъти към 310-а. Почука на вратата. Нищо. Извика леко името ѝ. Отново никакъв отговор. Хвана дръжката и завъртя, чу се щракване на езичето и вратата се отвори. Ами сега? Ако спи и я събудя, ще стане кофти. Ако не спи, може да я стресна. Само ще надникна и ако спи, излизам тихомълком. Пристъпи в стаята на пръсти, стараейки се да не шуми. Светеше нощната лампа. Защо не е заключила, помисли си. Стигайки средата на стаята установи, че няма никой. Извика леко името ѝ. Отговори му само тишината в празната стая. Мамка му, какво става?- изруга на глас и излезе.

В коридора видя Галя. Чакаше го на прага на стаята му. Отправи се насреща му:

-          Какво става с теб? Къде се бавиш цяла вечер? Търпението ми има граници – започна да се оплаква. Той я сряза:

-          Не сега. Не съм в настроение – тя помръкна и се нацупи. Моментално съжали за тона си:

-          Извинявай, baby! Днес няма да стане. Да го оставим за другия път, нали? – намигна ѝ.

-          Окей, щом се налага. – подаде му ключа за стаята му и си тръгна.

-          Така, сега да разбера какво става, по дяволите. – каза си гласно и тръгна към рецепция като разсъждаваше къде може да е Мони.

Не си е в стаята, очевидно. Не е в бара, защото затвориха. Ресторантът отдавна е заключен. Ами ако спи някъде другаде? Не, надали. Защо ще си оставя стаята отключена? Мисълта, че тя може да спи в нечия друга стая, му се стори особено неприятна. Непоносима. Не, тя не е такава. Абсурд! И вървейки към рецепцията, набра номера ѝ. След секунди прозвуча свободен сигнал и зачака. 2,3,5 секунди. Нищо. Звънеше, но никой не отговаряше. Едно тъпо притеснение започна да се прокрадва в гърдите му. На рецепция попита дали някой я е виждал да излиза вечерта или изобщо. Отрекоха. Момчето го посъветва да пита дежурната камериерка дали не знае нещо. Къде да я открие? В момента чисти на последния етаж на хотела. Запъти се към асансьора.

-          Извинете, добър вечер! Да попитам случайно да сте видели дамата от стая 310?

-          Не, господине. Съжалявам! – поклати глава служителката.

-          Толкова е странно. Писала ми е да се видим на едно място. Не дойде. Няма я в стаята ѝ, а никой не я е виждал да напуска хотела. Никъде не мога да я намеря...

-          Опитахте ли да звъннете? – съчувствено го подсети.

-          Разбира се. Не спирам да звъня, но не ми вдига и не отговаря на съобщенията ми. – вече сериозно се бе притеснил. Ами ако нещо ѝ се е случило? Той трябваше да разбере на всяка цена. Попита:

-          Това ли е последният етаж  на хотела?

-          За гостите, да. Иначе нагоре има още едно ниво, но там не се допускат гости. Има само сервизни помещения. Повечето заключени, другите са празни.

-          Добре, благодаря Ви за информацията. Лека вечер! – тя му махна и се отдалечи.

назад  напред