8.
Когато алармата го събуди, в първия момент не можа
да осъзнае къде е и какво се случва. Лежа 2 минути, взрян в тавана, сякаш там
бе написано, докато съзнанието му се отърсваше от лепкавата примка на съня и
бавно се завръщаше в реалността. Връхлетя го с голяма сила. Стана и отиде да се
измие, смени си тениската и излезе. Отиде в ресторанта, където сервираха
закуска. Ароматът на яйца на очи, прясно изпечени кроасани с масло и портокалов
сок го посрещна още от входа. Изведнъж си даде сметка, че не е ял от 15 чáса и
почувства вълчи глад. Взе си чиния и я напълни, доколкото можеше да поеме, без
да пада; седна на 1 маса и изгълта всичко с 2 чаши сок за 10 мин. Стана му
тежко, мислеше да излезе, но групата се събираше. Трябваше да ги информира.
Зачака да влязат всички, включително шофьора. Зарадва се, че седнаха на съседни
маси; така не се налагаше да вика, че да го слуша целия ресторант. Застана в
средата и прочисти гърлото си, за да привлече вниманието им.
-
Колеги, няма
да ви поздравя с добро утро, защото не е добро. – разговорите и шушукането
замлъкнаха; всички погледи се впериха в него. Продължи:
-
Тази нощ
стана инцидент. Член на дружеството и на групата ни пострада. Сега е в
болница... – звуците се засилиха; някой се провикваше...
-
Състоянието
на колегата е сериозно. Лекарите се борят за живота ѝ...
-
Кой е това?
Името? – викаха хората, притеснени
-
Моник
Стоянов. Може би не всички я познават. Тя не работи в университета, помагаше в
моето НПО... Както и да е, да не се отклонявам... Мисълта ми е, че няма да
можем да продължим нашия семинар по план. Разбирате ситуацията, нали?
-
Да, да, много
ясно. Но какво ще правим? – попита някой.
-
Имате 2
възможности. Едната е след закуска всички се качвате в автобуса и програмата
свършва. Шофьорът ще ви върне в София... – отново зашумяха и никой не слушаше.
-
Може ли да
довърша? Благодаря! Знам, че ще има недоволни от такъв развой. В следващите дни
с председателя ще обсъдим как да ви компенсираме. Вероятно част от парите ще ви
бъдат върнати като обезщетение за пропуснати ползи/неизползвани услуги. Това си
е форсмажор и можем да се позовем на него. – търпеливо им обясняваше водачът
им.
-
А другата
опция? – провикна се някой и наоколо заповтаряха думите му.
-
Другата е да
си изпълните програмата, но без мен. Аз не мога да дойда с вас. Трябва да
остана. Тя ще дойде в съзнание до няколко дни и ще се окаже сама в чужд град,
напълно изгубена и безпомощна. Съгласете се, че никой не би искал да е в
подобно положение... Аз със сигурност не желая.
-
Абсолютно.
Това би било ужасно... – една дама се просълзи от състрадание. –Тогава?
-
Тогава аз
оставам тук. Ще чакам в хотела да дойде в съзнание. Когато я изпишат, ще седя с
нея, докато лекарите разрешат да пътува. Тогава ще я прибера в София.
-
А ние? –
извика някой. – Какво ще правим ние без водач?
-
Едната опция
ви дадох. Другата е, ако държите да си изпълните програмата, някой трябва да ви
води. Този някой трябва да е наясно с какво се заема. Хубаво е да е човек с
опит. Аз ще го инструктирам, естествено. Ще дам записките си, които съдържат
инфо за всеки обект от маршрута. Не би трябвало да е много трудно; обектите са
известни. Шофьорът има GPS, няма да се изгубите по пътя. Аз ще съм на
телефона, звънете ми по всяко време. Сега ви оставям да хапнете, помислете,
обсъдете. Тръгването е в 08:30. Искам в 08:20 да ми кажете какво сте решили и
ако не се връщате веднага в София, искам да знам кой ще ви води по маршрута. Ще
ме откриете на пейките отвън. До после!
Няма коментари:
Публикуване на коментар