Невъзможно... Нали?

 10.

-          Ало! Здравей, Нина! Дидо е, от факултета. Можеш ли да говориш? – попита притеснено.

-          Да, здравей. Това се казва изненада. Не те очаквах... Мога, да, слушам те.

-          Става дума за Мони... Нали сте приятелки, та реших да ти звънна...

-          Какво става с нея? Говорихте ли? – неловко ѝ беше да го пита, но нямаше как.

-          Не успяхме. Всъщност затова те търся. Кажи ми, ако знаеш нещо, защото тук се случиха някои неща...

-          Какви неща? Тя добре ли е? Какво става, Дидо? – почти извика в слушалката жената.

-          Снощи получих съобщение от нея. Искаше да говорим, но видях прекалено късно. Предложих да отложим за днес или да ида в стаята ѝ, ако не си е легнала. Не отговори. Стори ми се, че проблемът беше в мястото на срещата. Много съм объркан. Аз всъщност бях там, когато тя ми е писала, но видях съобщението чак след час. И никъде не можах да я намеря... – разказваше притеснено.

-          Божичко! Провери ли стаята ѝ? – паника се долавяше през слушалката.

-          Да, ходих. Нямаше я. Най-странното беше, че стаята бе отключена. Кой излиза от хотелската си стая, с целия багаж вътре, без да заключи? Няма логика... – разсъждаваше.

-          Не търси логика при нея. Да помислим! Праща ти съобщение да се видите на място Х по кое време?

-          10 мин. след съобщението – отговори бързо.

-          Така, това място трябва да е близо, нали? След 10 мин...

-          Където е барът на хотела, над него, на втория етаж.

-          Значи, представям си ситуацията така. Тя пие водка в бара и решава да говори с теб. Пише ти да се видите след 10 мин. на горния етаж. Остава още 5 мин., за да си допие водката за кураж, и тръгва нагоре. Няма начин да закъснее с нейната точност, като я познавам, а още повече за този разговор...

-          Чакай, ти знаеш ли какво е щяла да ми каже? – изуми се мъжът.

-          Предполагам, защото преди да ти пише, си разменихме няколко съобщения. Допускам какво може да е било,  но сега това няма значение...

-          Как да няма? Може да е ключово. Щом е било толкова важно, пишеше „спешно“, трябва да има връзка. Няма ли да ми кажеш? – прозвуча раздразнение в гласа му.

-          Тя трябва, не аз. Нещо не ми се връзва обаче. Допива си за 5 мин. и се качва нагоре. Ти каза, че когато ти е писала, си бил на мястото, нали така?

-          Да, така беше... – този път звучеше неуверено.

-          Тогава няма как да не те е видяла. Ако си бил с гръб, може да не си я забелязал, но тя е идвала отдолу и трябва да те е видяла... – опитваше се да мисли логично.

-          А, може, да. Чакай малко. Може като ме е видяла, да е сметнала за по-подходящо да си тръгне... – само при мисълта за това усети, че се изчервява.

-          Няма начин. Тя държеше да говори с теб. Ако те е видяла там, трябва да е дошла направо към теб. – упорстваше Нина.

-          Не и при обстоятелствата, при които ме вижда, обаче. – каза полугласно Дидо.

-          Какви обстоятелства? – съмнение се долавяше в гласа ѝ.

-          Да кажем, че не бях сам... – смънка мъжът.

-          Какво, да не би...? Моля те, кажи ми, че не си бил с жена? – искаше ѝ се да го зашлеви.

-          Мхм. Бях, с Галя. – призна си неуверено.

-          Галя? Ама какво ще правиш ти с тая ... въртиопашка? – ядосано го попита.

-          Каквото можеш да си представиш. Точно тогава седеше в скута ми – тросна се Дидо. Тази пък за каква се имаше? Морал ли му чете или иска обяснения?

-          Божичко! Е, това обяснява всичко. Ако е видяла Галя в скута ти, много ясно, че ще си тръгне. Да не е луда да стои и ви съзерцава? – саркастично му отговори.

-          Не, но можеше да си иде в стаята и да говорим после. А тя изчезна. Просто така...

-          Изчезнала е точно, за да избегне въпросния разговор. На нейно място и аз щях...

-          Какво? Но защо? Какво толкова, че съм се натискал с жена? Тя да не е расла в манастир?

-          Ама ти още ли не си се досетил? Колко още подсказки трябва да ти хвърлям? – попита.

-          Досетил за какво? Това някаква игра ли е за теб, извинявай? Аз се побърквам тука и се опитвам да проумея някакви неща, а ти ми подмяташ гатанки... Детска ви работа!

-          Не се ежи! В крайна сметка какво стана? Видя ли я? – опита да се успокои Нина.

-          Да, след два часа търсене я намерих... Беше ужасно. Настръхвам като се сетя за това.

-          Защо? Какво е станало? – почти извика гласа в слушалката.

-          В болница е. Доста зле. Шиха я два часа...- изплю камъчето.

-          Моля? Какво? Ама какво е станало? – проплака жената.

-          Опит за самоубийство, според хирурга – тихо отвърна Дидо.

-          Мамо мила! Боже мой! Как е? Ще се оправи, нали? – гласът се давеше в хлипане.

-          Лекарят е оптимист, но е загубила много кръв. – отвърна ѝ по-овладяно.

-          А как... е станало? В смисъл... – дори не можеше да се изразява правилно.

-          Нарязала си е краката и дланите с парче стъкло. Представяш ли си?

-          Леле, какъв ужас! Но тук също виждам повода, макар че нищо не заслужава подобен развой... – измънка повече на себе си приятелката.

-          Може ли да спрем с недомлъвките? Аз всъщност ти звъннах, за да ми кажеш какво знаеш, а не да си играем на „познай какво“.

-          Да, извинявай, просто съм в шок и не мисля адекватно. Виж сега... Ако една жена види мъж с друга жена, какво би направила, според теб? – провокира го да мисли.

-          Ще си тръгне, но няма да се самоубива все пак. – отвърна Дидо.

-          А ако тази жена обича въпросния мъж и го види с друга? Това не е ли повод за отчаяние?

-          Даа... Чакай малко, Нина. Какво ми казваш? Може ли точно и ясно, много моля!

-          Добре де. Аз ти го казах вече, макар че не беше моя работа да го правя... Тя те обича. От много отдавна. И снощи най-сетне я убедих да ти признае... чувствата си.

-          А... м... – пълно мълчание в слушалката.

-          Дидо, там ли си още? Ало? – притесни се тя.

-          Да, да... Шокиран съм. Всичко съм очаквал, но това... Не мога да го асимилирам.

-          Предполагам как се чувстваш. Не трябваше да го разбираш така, нито от мен, но ситуацията е необичайна и изисква нетрадиционен подход.

-          Права си. Значи. Тя се кани да ми каже, че има чувства към мен и отивайки на място, вижда мен и жена в скута ми, в лесно четима поза... И аз бих избягал. Но нямаше да се нарежа, по дяволите! Защо го направи? – извика отчаяно мъжът.

-          Ти може би не, но тя е изключително чувствителна, свръх емоционална. Не е могла да го понесе. Разбираш ли, тя таи тази обич от години в сърцето си; тихо страда, задето ти имаше дълга и сериозна връзка, години наред.

-          Да, до преди 7 месеца...

-          ... и тъкмо събра кураж да ти признае, ти... И защо точно Галя, за Бога? – попита.

-          Защото беше „за“ неангажиращ секс и е толкова красива, а аз бях гладен за женски ласки. – обясни гледната си точка. – Но, повярвай ми, не я обичам. Това е само секс, никакви чувства... – започна да се оправдава Дидо.

-          Не на мен трябва да се обясняваш. Все едно ми е с коя спиш. Но това е разбило сърцето на приятелката ми и затова е стигнала подобна крайност. Не е могла да го понесе...

-          А сега няма да иска да ме види... Поне да ѝ разкажа всичко. Аз съм виновен за това, което стана. Чувствам се като някакъв изрод, мамка му! - беше съкрушен и не го криеше.

-          Не се обвинявай. Нямало е как да знаеш, че ви е видяла, че те обича и че ще извърши подобна глупост. Но трябва да си търпелив, дай ѝ време, да се възстанови физически и емоционално; да се отърси от шока и чак тогава действай. И нищо не знаеш от мен!

-          Ок, разбира се... Благодаря, че ме изслуша и че ми отвори очите направо! Длъжник съм ти – каза Дидо.

-          Добре, малкият е гладен. Трябва да затварям. Дръж ме в течение за Мони, нали?

-          Обещавам. Иди храни детето. Хайде, чао!

-          Чао!

Дидо остана 5 мин. безмълвен и неподвижен в средата на стаята. Тя ме обича? Обича ме. Ами аз?

назад  напред