Тикли, кръв и травертин

Здравейте! Днес искам да ви разкажа за Северна Централна България, поне за част от нея. По примера на Краището, разделям текста на 2 части, т.к. обединява 2 семейни пътувания и 1 екскурзия.

Тук, както и в много други райони у нас, има много история, много култура и много болка, свързана с превратностите на времето. Човечеството открай време се опитва само да кове съдбата си, но това рядко е толкова лесно за изпълнение, колкото звучи.

Част 1

В края на февруари 2011 г. заминах със сестра ми и нейният годеник по маршрут София-Плевен-Свищов-София. Тя учеше с СА-Свищов и имаше изпит, затова отидохме като идеята беше да си направим екскурзия. Да разкажем малко за Плевен.

Разгледахме комплекса, направихме снимки, пихме по кафе и си тръгнахме за София: 230 км. Време е за равносметка в цифри:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
25.02.-26.02.2011	74	473	38
20.07.-22.07.2012	Няма данни	545	118

Снимки можете да видите тук (има и други) и тук (също има от други пътувания).

Част 2

През септември 2010 г. отидох на екскурзия до Ловеч и Крушунските водопади. Това е останалата част от историята ми за Северна Централна България.

В заглавието „тикли” се отнася най-вече за Ловеч, „кръв” – за Плевен (предимно, но не само), „травертин” – за Крушуна.

След разходката из града обядвахме, купихме сувенири и потеглихме обратно към София: 150 км. Отново е време за традиционното цифрово изражение на пътуването:

период	бюджет-лв	дистанция-км	снимки-бр.
13.9.2010	61	372	149

Снимки можете да разгледате в галерията. До следващия път!